Защо обичам теснолинейката

| от |

Теснолинейката Септември – Добринище е тясно свързана с хората, които живеят в обхвата на трасето. Влакчето минава през 27 населени места, като едва ли сте чували за повечето от тях. Най-известните са Велинград, Септември, Белица, Банско и Добринище… останалото са високопланински села, за които това превозно средство е единственият обществен транспорт. По маршрута на влака се намира и най високата гара на Балканите – Аврамово.

 

1

 

Изживяванията ми на път с това съвършенство на транспортната мисъл са били наистина впечатляващи, но за това – след малко. Тътренето по направлението Добринище – Банско- Разлог още тогава беше цяла вечност за буйният ми детски характер. Представете си неподправения възторг на първокласник, който се качва на нещо, което е дълго сто метра и е най-голямото превозно средство, което някога е виждал (до тогава се бях возил само на Skoda 120 L на вуйчо ми). Останал е в съзнанието ми като огромен железен кон, който мести с нечовешка сила 7 вагона по цялото направление. Исках да се кача на теснолинейката и срещу 10 стотинки да отида до София и да се върна…и пак да отида, и пак да се върна, и пак, и пак.

Почувствах се доста глупаво, когато родителите ми обясниха, че до Септември се пътува 5 часа, а там трябва да се кача на по-голям влак за да отида до София, и така пътят се превръща в 18- часово изживяване – отказах се. Даже си мислех, че е доста тъпо да имаш една такава линия, която не те откарва до София, не те вози даже до Гоце Делчев. На кой му е нужно превозно средство, което да не те вози до столицата….? Та даже и до Гоце Делчев. Това беше единственото място, където имах значими за мен хора, двамата ми братовчеди живееха там.

След това гарата ми стана любимо място и с по-големия ми брат ходехме да слагаме стотинки и пирони на релсите, за да може като мине локомотивът и цялата композиция през тях, да ги направи мазни и тънки, голяма радост беше.

А като станахме 6-7 клас и момчетата от нашия и съседния клас си имахме футболен отбор. Съвсем по детски наивни ходехме да тренираме без възрастен и треньор, всички се обличахме с бели тениски и с блажна боя си бяхме написали номерата на фланелките, пълен бъзик. Събирахме пари за топки и си организирахме срещи с местните махали. След като играехме със всички от селото (тогава Добринище беше село), се оказваше, че някой има роднина в не много близкото село Баня и организира приятелска среща, а до там се стигаше с теснолинейката.

Та събрахме си пари за билети – първият, който някога съм купувал за влака, и се качихме в 10:20 в събота за да изиграем приятелската среща с децата от Баня. Там нещата бяха доста по-професионални, община Разлог явно имаше повече пари, и децата бяха с треньор и тениски, топки и съблекални. Леко им завидяхме, но на първото полувреме водехме с 2:0, а аз като вратар спасих няколко гола. Второто полувреме обаче стана пълно мазало, защото местнит смениха целия отбор и едни брадати батковци ни вкараха 6-7 гола. На път към гарата се сбихме с местните, качихме се на влака и, естествено, не си купихме билети … силата и увереността на хлапетата от тълпата.

А когато след 9 клас започнах да уча в Банско, теснолинейката беше основното превозно редство, с което ходех на училище в 6:40 и с което се връщах в 14:20. От нас до гарата е около 2-3 километра, гарата се намира след едно ветровито място и зимата направо замръзвахме,докато стигнем до там. Теснолинейката за нас беше алтернативата на автобуса и много лесно се оправдавахме с нея, когато закъснявахме за училище. Редовно когато пътувахме без билети и се гонехме с кондукторите по вагоните. По-големите взимаха по едно дърво и залостваха вратите, за да не могат да влязат и да ни накарат да плащаме.

Почти никога никой от пътниците не беше глобяван, за това че е без билет, най-лошото, което можеше да се случи, е да те накарат да си платиш билета. В една зима, когато некупуването на билет беше станало епидемия, кондукторите идваха придружени от полиция, а след гоненицата следваше спиране на влака с аварийната спирачка, което се беше превърнало в спорт. Да, тук мога да обобщя, че учениците от Добринище, Банско и Разлог са фалирали теснолинейката Добринище – Септември.

Случка с Японци

Спомням си пътуване с влака. Било е лятото. Засякох се с японска двойка на средна възраст, заговорихме се на английски и те бяха супер впечатлени от „атракционното“ влакче. Попитаха ме защо местните власти не го изрисуват, за да стане по-атрактивно. Бяха изненадани, че това всъщност е конвенционален влак, който се използва за придвижване, а не за забавление. Кой се придвижва в Япония с максимална скорост от 60 км в час когато има свръх бързи влакове?! Така е, не можеш да ги разбереш японците.

Трасето от Банско до Добринище е изградено на обществени начала с доброволния труд на жителите на Добринище. По проект линията е трябвало да свързва Саранбей с Неврокоп и Драма, както и да има две отклонения — за Батак и до държавната гара Чехльово, които така и не се осъществяват, което за пореден път доказва, че проектите в България често се правят, за да не бъдат изпълнени никога.

@htopuzov

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.

 
 

Мократа Амбър Хърд в „Aquaman“

| от chronicle.bg |

Режисьорът на „Aquaman“ Джеймс Уан ни показва Амбър Хърд в костюм на Мера.

DC разширява вселената си за пореден път с филма за водния супергерой и феновете нямат търпение. За сега подгрява с Джейсън Момоа („Game of Thrones“), който ще изпълнява главната роля. С напредването на снимките обаче все повече други герои се показват. Актрисата Амбър Хърд („The Danish Girl“) обяви участието си във филма в Туитър. Тя ще играе Мера – обектът на чувствата на Акуамен и кралица на морето. Джеймс Уан не остана по-назад и също ни показа снимка на Амбър.

Снимките ни показват Мера в традиционния й вид – като в комиксите, за разлика от Акуамен, чийто оригинален образ е на светъл, рус мъж. В ролята си Амбър е с червена коса и зелен костюм. Това ни дава подов да мислим, че филмът ще е по-успешен от зле приялите се „Batman vs. Superman“ и „Suicide Squad“.

 

 

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.