Защо кимаме обратно на всички останали?

| от |

ПИТАНКА е мястото за всички онези въпроси, които винаги сте искали да зададете, но не е имало на кого. Тук ще намерите и техните отговори, които за вас ще намери Драго Симеонов.

Отговорите може да не са специализирани, да не са сериозни или дори да не са свързани с въпроса, но със сигурност ще получите отговор.

Така че, ако имате въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Защо кимаме обратно на всички останали? „Не“ е като кимаме с главата вертикално, което по света е „да“, а като си клатим хоризонтално главата е обратното – ние казваме „да“, а по света казват „не“.

 ask-question-1-ca45a12e5206bae44014e11cd3ced9f1

Има една много правдоподобна поведенческа теория, базирана на историческа миграция, която дава до известна степен обяснение. Но, да караме подред.

Първо, още Дарвин, този прочут изследовател на човешката природа, се е вълнувал от движенията с глава. През 1872 година той пише книгата „Изразяване на емоции при човека и животните“. За целта на изследването той моли мисионери по цялото земно кълбо да му пращат информация как местните изразяват съгласие и несъгласие. И се оказва, че навсякъде има общ модел – кимане е „да“, клатене на глава – „не“. Нещо повече, днес вече е установено, че този начин на изразяване на „да“ и „не“ ни е вроден. Когато бебетата искат мляко, те кимат, а когато не искат – клатят главата си настрани. Така обяснението на жеста може да се открие дори в гените, макар че не е било търсено там едно време. От културна гледна точка се е смятало, че да кимаш и да казваш „да“ е свързано с поклона. Тоест приемаш нечии авторитет. Културно придобит жест. Но ние толкова ли сме некултурни, че сме придобили обратния? Пък и на всичкото отгоре сме се отказали от бебешките си рефлекси.

Особената новина е, че не сме само ние. Албанците и гърците също имат този навик, а пътеводителите за Турция и до ден днешен предупреждават туристите да обръщат внимание на смененото значение на кимане и клатене на глава. Значи, ето ви няколко балкански нации, които клатят глава на обратно, но всички държим да сме уникални, което е характерен балкански феномен. Нали така?

Но има и още една древна културна общност, която казва „да“, клатейки глава настрани. И това са индийците. Те имат изключително характерен жест с глава, известен катоиндийско клатушкане. Това е термин. И този жест датира още от VI век, когато е описан. Причината за него не е вродена. Тя е със сигурност придобита. Значи, бебетата могат да си казват „да“ и „не“, когато си искат, но индийските монарси не приемали „не“ за отговор. Обикновеният човек не бил в безопасност, когато казвал „не“ на нещо. Той трябвало да преосмисли „не“-то си.

Така „не“-то станал мъгляв, неясен знак, който можел да означава и друго, например „да“. Хората казвали и „не“ като си клатели главата и се усмихвали, все едно казвали „да“. А казвали „да“ като кимали, но може би имали предвид „не“. При всички положения се разбирало „да“, „не“ отсъствало. Ето как в индийския контекст клатенето можело да значи всичко. И до ден днешен то означава всичко. През вековете се предавало от баща на син, от брат на брата, защото категоричното „не“ било неприемливо.

От Индия през Персия, та при турците. Все култури, където властта не приемала „не“. Затова населението, дори когато си клатело главата настрани за „не“, всъщност било приемано за съгласие. Така жестът бил научен и по нашите земи. Но замислете се, ние точно както турците, гърците и албанците, и най-вече индийците придружаваме кимането и клатенето с характерно лицеви изражения на устни и вежди.

В западния свят едно кимване значи „да“ и без да има промяна на лицето. Но при нас обикновено има. Същото е и с клатенето. В огромен брой от случаите тези жестове са придружени или с усмивка, или с намръщване, точно както е описано от старите индийски автори. Ето как това всъщност е древен азиатски трик за заблуждение на властта. А стане ли въпрос за заблуждение на властта, ами няма по-добри от нас. Нали така? Сега и да клатите глава, и да кимате, ясно ми е, че казвате „да“. „Не“-то не го приемам, ама изобщо не го приемам.

Ако имате още въпроси, питайте „Питанка“. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebookкакто и на имейл pitaipitanka@gmail.com.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени

| от chronicle.bg |

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени днес заради поредната стачка на пилотите, които са недоволни от размера на възнагражденията си. Представители на наземния персонал на превозвача подготвят контрадемонстрация във Франкфурт, предаде БНР.

Аргументът им е, че с протеста си летците нанасят на компанията значителни финансови загуби, които трябва да бъдат компенсирани от всички останали служители.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.