Защо изчезналият самолет е по-интересен от кафето в Кърджали

| от | | |

Коментар на Константин Вълков (Дарик радио)

480105_10151785313888219_2139711175_n

Шегата, която се появи, представяше телевизионен водещ в самолетен симулатор, който казва: “Съжаляваме, че трябва да прекъснем нонстоп отразяването на изчезналия самолет, за да ви занимаваме със скучни новини от Крим и други части на света.”

Факт – трудно е човек да си припомни такова медийно внимание по една тема (нито военни конфликти, нито изборът на Барак Обама, разрушително земетресение, ядрена авария, смъртта на Диана или каквото и да е друго не са предизвиквали чак такова глобално медийно фокусиране върху една тема).

В първите дни след мистериозното изчезване на MH370 информацията беше толкова малко, а новинарският 24-часов цикъл – толкова голям, че някои медии се надпреварваха да “създават” свои истории. Спекулации, версии, безконечни интервюта със специалисти, припомняне на други мистериозни случаи и какво ли още не. Въпреки това рейтингите растяха и интересът се засилваше. В един момент CNN дори удвои рейтинга си, което не се е случвало в историята. Анализатори разказваха, че част от причините се крият в модата, която американските новинарски станции наложиха от 80-те години – репортерите са по-големи от самата новина. Големите телевизии изпратиха своите звезди репортери да отразяват изчезването, а те самите даваха всичко от себе си да придадат достатъчно драматизъм на фона на липсата на информация.

Аз се потопих в новината от първата минута и не излизах от темата с часове. И сега твърдя, че страничните теми към тази новина са интересни, но затова след малко. Оставете ме мен обаче – аз вярвам, че самолетите са магия и всичко, свързано с тях, ме интересува. Странно е друго – когато в продължение на дни няма абсолютно никаква нова информация (с изключение на два-три детайла като откритието, че самолетът е сменил рязко посоката си и една смешна теория за пожар на борда), гладът за повече и повече се засили. Разглеждам тази световна медийна истерия така – от една страна, темата е интересна, защото хората вярват, че летенето е най-сигурният транспорт и самолетите са магия; от друга – научните теории и мистериите винаги ще бъдат интересни, особено когато става въпрос за човешки живот. Но от трета страна – истерията успя да извади и най-лошото от някои медии – безцеремонно отразяване на страданието на роднините. Дори отличникът в темата – Ричард Куест от CNN – си позволи да задълбае в интервюта с близки на загиналите в полета Рио – Париж от 2009 г. и едва ли не да изкара себе си жертва, че е страдал, докато е отразявал трагедията заедно с тях. Но и той не успя да се овладее – изследване на авторитетния Pew Research Center в Щатите показа, че повечето американци са доволни от масираното отразяване на историята с изчезналия самолет и дори искат още.

Защо все пак истерията се случи и защо аз твърдо вярвам, че темата е по-интересна от останалите в момента? Казват, че част от решението на медиите да се фокусират върху темата е 24-часовият новинарски цикъл и глобализацията на определени медийни брандове. Когато имаш пълно денонощие и зрители/читатели, които са будни във всяка минута от това денонощие, тъй като са пръснати по света, ти трябва да захраниш информационния им глад. Единственият начин да го направиш е да създаваш нови и нови теории, репортажи, сюжетни линии и какво ли още не на база късчетата релевантна информация, с която разполагаш. Това са част от последствията на свързания свят.

Чисто журналистически погледнато, световният фокус към тази новина доказа една теория, в която вярвам и която отрича стар журналистически закон. Отживялата мантра, че първа новина е тази, която засяга най-много хора или теб самия. Този случай е поредното доказателство за това – независимо какво се случваше на местно ниво в определени държави, разположени по различни краища на света, първата новина беше и трябваше да бъде новината за изчезналия самолет. Къде професионално, къде сензационно отразена – няма значение, но това беше новината, с която започваха емисиите си водещите медии по света. Независимо че за съответните местни зрители тя няма директно отражение, нито пък съществува дори теоретична възможност и един процент от тях да имат далечна връзка с изчезналите пътници на борда.

Разбира се, това е журналистически спор, който трябва да се води в нюзрума, а не с широката аудитория, но аз наистина вярвам, че в днешния свързан свят има глобални теми, които трябва да изпреварват локалните. Защо обаче считам, че отразяването на самолета все пак имаше добавена стойност? Смислената част от отразяването на новината се криеше в работата на по-сериозните журналисти, които “научиха” публиката чрез интересни сюжети, свързани с основната новина.

Кой си спомня от уроците по география, че средната дълбочина на Индийския океан е 4 км? Кой знае как и по какъв начин функционират радарите, транспондерите и глобалните навигационни системи? Какъв точно е бизнесът с откраднатите паспорти по тези части на света? Как функционира политическата система в Малайзия и по какъв начин се случва мащабна операция, в която участват толкова много държави? И още – работата на сателитите и техните възможности, съвременните технологии за търсене, политическата обстановка в региона и различните игри. Докъде е стигнала военната техника и как математическият анализ на огромни масиви от данни дава информация? Доста по-интересни международни теми, от която и да е поредна местна безумица с квартално значение, която обаче грее на първите страници и първите позиции в новинарските емисии.

Докато Чарли Роуз интервюираше океанографа Дейвид Гало, който откри черната кутия на изчезналия самолет на “Ер Франс” от 2009 г. и когото имам честта да познавам, родните медии ни занимаваха с обвинението за хулиганство на Волен Сидеров и разни подобни махленски шумотевици.

Макар че се възхищавам на издания като “Ню Йоркър”, които проверяват всяка история по 5-6 пъти дума по дума, преди да я пуснат за печат, мисля, че 24-часовото отразяване на мистерията с изчезналия самолет е оправдано. То бе доказателство, че и обикновените зрители имат необходимост от сериозни научни анализи при тълкуването на определени теми и са жадни за новини, различни от пореден безумен закон или посещение на политик в чужбина. Разбира се, зад стотиците умни хора, които говориха по темата – учени, специалисти, откриватели – се крие грозната обвивка на трагедиите и катастрfфите, които винаги са привличали нашето внимание.

Любимият ми пример с “Титаник” и “Олимпик” се преповтаря всеки ден, навсякъде по света. Сигурно сте чували – “Титаник” и “Олимпик” са идентични кораби, направени по едно и също време от едни и същи хора, за да извършват една и съща работа. Олимпик служи вярно години наред и никой не пише за него. За “Титаник” пишат всички, защото не служи вярно. Но така работят медиите, защото човешкият интерес тласка в тази посока. Както едно време се е пишело и четяло са дяволи, мистериозни болести и серийни убийци, така и днес – стотици години по-късно – обществото е все още незадоволено за такива истории и ги консумира. Тези журналисти, които не се подведоха r донесоха истински добрите материали по темата, които обогатяват публиката с нови знания. Добре е, когато журналистите действат като провокатор, който кара да потърсим още информация за научни теории, географски познания, технологични открития.

След отразяването на изчезналия самолет – къде жълто и цинично, къде професионално – аз научих нови неща по теми, които индиректно засягат авиационната тематика, но са далеч по-всеобхватни. Неслучайно в един момент 17 от 20-те най-четени новини в сайта на Би Би Си бяха на тази тема. И повярвайте – всяка от тях беше по-интересна от поредно дело срещу Сидеров и Цветанов или две чаши кафе в Кърджали.

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Opel OnStar с над 21 000 спешни обаждания

| от chronicle.bg |

Автомобилите на Opel със система OnStar на борда се движат по пътищата вече от около 18 месеца.

В момента всеки втори нов Opel в Европа е оборудван с тази новост. Системата за персонална комуникация и мобилни услуги предлага функции като автоматично повикване при катастрофа, автомобилна диагностика, помощ при откраднат автомобил и Wi-Fi точка за достъп, осигуряваща великолепна свързаност. През последните 18 месеца Opel OnStar вече регистрира над девет милиона осъществени контакти и взаимодействия, около половината от които чрез смартфони или с приложението myOpel.
Сега абонатите на системата Opel OnStar могат да очакват и допълнителни услуги като хотелски резервации1 или търсене на свободни места за паркиране2 с помощта на служител на OnStar.

Към края на годината, Opel планира да предлага услугите на системата OnStar в 33 държави в Европа и на 23 езика. Двама потребители на системата, които са изпитали предимствата на ангела-хранител OnStar и могат да споделят своите впечатления от първа ръка са Пола и Джон от Англия.

opel
Нещо, което започва като най-нормално пътуване за Пола и Джон изведнъж се превръща в кошмар. На връщане от екскурзия до Корнуол, Пола разбира, че всички главни пътища са затворени и тя не успява да открие алтернативен маршрут. В същото време Пола и Джон трябва да се върнат вкъщи бързо, тъй като Джон трябва да вземе лекарството си. Когато Джон получава епилептична криза, Пола натиска бутона за спешно повикване и служителят на OnStar Кевин Борбидж веднага уведомява службите за спешна помощ. “Никога не съм получавала толкова добро обслужване от някого на другия край на телефонната линия. Личното им отношение беше блестящо, просто фантастично,” споделя Пола.
От лятото на 2015 година, централата на Opel OnStar е получила над 21 000 спешни обаждания като направеното от Пола.
Но реакцията при спешни случаи е само една от многобройните новаторски функции, които правят шофирането по-безопасно и комфортно. Сега служителите на OnStar вече могат да помогнат и с намирането и резервацията на хотел или с откриването на най-подходящото място за паркиране на автомобила. И двете услуги, които бяха стартирани с премиерата на новия Opel Insignia, ще се предлагат и за всички останали модели на марката – от ADAM дo Zafira и ще разширят богатата гама от услуги на системата за персонална комуникация и мобилни услуги с високоскоростна точка за Wi-Fi достъп до интернет с 4G/LTE връзка3.

В допълнение към това OnStar ще предложи и още една нова услуга за ограничаване на стреса, свързан често с търсенето на подходящо място за паркиране.

Потребителите на OnStar имат възможност да се свържат със служител на системата, който да ги насочи към най-подходящото за тях място за паркиране, като точното му разположение ще бъде изпратено директно в навигационната система. Tази услуга се извършва чрез Parkopedia – един от основните доставчици на услуги за паркиране.