Защо изчезналият самолет е по-интересен от кафето в Кърджали

| от | | |

Коментар на Константин Вълков (Дарик радио)

480105_10151785313888219_2139711175_n

Шегата, която се появи, представяше телевизионен водещ в самолетен симулатор, който казва: “Съжаляваме, че трябва да прекъснем нонстоп отразяването на изчезналия самолет, за да ви занимаваме със скучни новини от Крим и други части на света.”

Факт – трудно е човек да си припомни такова медийно внимание по една тема (нито военни конфликти, нито изборът на Барак Обама, разрушително земетресение, ядрена авария, смъртта на Диана или каквото и да е друго не са предизвиквали чак такова глобално медийно фокусиране върху една тема).

В първите дни след мистериозното изчезване на MH370 информацията беше толкова малко, а новинарският 24-часов цикъл – толкова голям, че някои медии се надпреварваха да “създават” свои истории. Спекулации, версии, безконечни интервюта със специалисти, припомняне на други мистериозни случаи и какво ли още не. Въпреки това рейтингите растяха и интересът се засилваше. В един момент CNN дори удвои рейтинга си, което не се е случвало в историята. Анализатори разказваха, че част от причините се крият в модата, която американските новинарски станции наложиха от 80-те години – репортерите са по-големи от самата новина. Големите телевизии изпратиха своите звезди репортери да отразяват изчезването, а те самите даваха всичко от себе си да придадат достатъчно драматизъм на фона на липсата на информация.

Аз се потопих в новината от първата минута и не излизах от темата с часове. И сега твърдя, че страничните теми към тази новина са интересни, но затова след малко. Оставете ме мен обаче – аз вярвам, че самолетите са магия и всичко, свързано с тях, ме интересува. Странно е друго – когато в продължение на дни няма абсолютно никаква нова информация (с изключение на два-три детайла като откритието, че самолетът е сменил рязко посоката си и една смешна теория за пожар на борда), гладът за повече и повече се засили. Разглеждам тази световна медийна истерия така – от една страна, темата е интересна, защото хората вярват, че летенето е най-сигурният транспорт и самолетите са магия; от друга – научните теории и мистериите винаги ще бъдат интересни, особено когато става въпрос за човешки живот. Но от трета страна – истерията успя да извади и най-лошото от някои медии – безцеремонно отразяване на страданието на роднините. Дори отличникът в темата – Ричард Куест от CNN – си позволи да задълбае в интервюта с близки на загиналите в полета Рио – Париж от 2009 г. и едва ли не да изкара себе си жертва, че е страдал, докато е отразявал трагедията заедно с тях. Но и той не успя да се овладее – изследване на авторитетния Pew Research Center в Щатите показа, че повечето американци са доволни от масираното отразяване на историята с изчезналия самолет и дори искат още.

Защо все пак истерията се случи и защо аз твърдо вярвам, че темата е по-интересна от останалите в момента? Казват, че част от решението на медиите да се фокусират върху темата е 24-часовият новинарски цикъл и глобализацията на определени медийни брандове. Когато имаш пълно денонощие и зрители/читатели, които са будни във всяка минута от това денонощие, тъй като са пръснати по света, ти трябва да захраниш информационния им глад. Единственият начин да го направиш е да създаваш нови и нови теории, репортажи, сюжетни линии и какво ли още не на база късчетата релевантна информация, с която разполагаш. Това са част от последствията на свързания свят.

Чисто журналистически погледнато, световният фокус към тази новина доказа една теория, в която вярвам и която отрича стар журналистически закон. Отживялата мантра, че първа новина е тази, която засяга най-много хора или теб самия. Този случай е поредното доказателство за това – независимо какво се случваше на местно ниво в определени държави, разположени по различни краища на света, първата новина беше и трябваше да бъде новината за изчезналия самолет. Къде професионално, къде сензационно отразена – няма значение, но това беше новината, с която започваха емисиите си водещите медии по света. Независимо че за съответните местни зрители тя няма директно отражение, нито пък съществува дори теоретична възможност и един процент от тях да имат далечна връзка с изчезналите пътници на борда.

Разбира се, това е журналистически спор, който трябва да се води в нюзрума, а не с широката аудитория, но аз наистина вярвам, че в днешния свързан свят има глобални теми, които трябва да изпреварват локалните. Защо обаче считам, че отразяването на самолета все пак имаше добавена стойност? Смислената част от отразяването на новината се криеше в работата на по-сериозните журналисти, които “научиха” публиката чрез интересни сюжети, свързани с основната новина.

Кой си спомня от уроците по география, че средната дълбочина на Индийския океан е 4 км? Кой знае как и по какъв начин функционират радарите, транспондерите и глобалните навигационни системи? Какъв точно е бизнесът с откраднатите паспорти по тези части на света? Как функционира политическата система в Малайзия и по какъв начин се случва мащабна операция, в която участват толкова много държави? И още – работата на сателитите и техните възможности, съвременните технологии за търсене, политическата обстановка в региона и различните игри. Докъде е стигнала военната техника и как математическият анализ на огромни масиви от данни дава информация? Доста по-интересни международни теми, от която и да е поредна местна безумица с квартално значение, която обаче грее на първите страници и първите позиции в новинарските емисии.

Докато Чарли Роуз интервюираше океанографа Дейвид Гало, който откри черната кутия на изчезналия самолет на “Ер Франс” от 2009 г. и когото имам честта да познавам, родните медии ни занимаваха с обвинението за хулиганство на Волен Сидеров и разни подобни махленски шумотевици.

Макар че се възхищавам на издания като “Ню Йоркър”, които проверяват всяка история по 5-6 пъти дума по дума, преди да я пуснат за печат, мисля, че 24-часовото отразяване на мистерията с изчезналия самолет е оправдано. То бе доказателство, че и обикновените зрители имат необходимост от сериозни научни анализи при тълкуването на определени теми и са жадни за новини, различни от пореден безумен закон или посещение на политик в чужбина. Разбира се, зад стотиците умни хора, които говориха по темата – учени, специалисти, откриватели – се крие грозната обвивка на трагедиите и катастрfфите, които винаги са привличали нашето внимание.

Любимият ми пример с “Титаник” и “Олимпик” се преповтаря всеки ден, навсякъде по света. Сигурно сте чували – “Титаник” и “Олимпик” са идентични кораби, направени по едно и също време от едни и същи хора, за да извършват една и съща работа. Олимпик служи вярно години наред и никой не пише за него. За “Титаник” пишат всички, защото не служи вярно. Но така работят медиите, защото човешкият интерес тласка в тази посока. Както едно време се е пишело и четяло са дяволи, мистериозни болести и серийни убийци, така и днес – стотици години по-късно – обществото е все още незадоволено за такива истории и ги консумира. Тези журналисти, които не се подведоха r донесоха истински добрите материали по темата, които обогатяват публиката с нови знания. Добре е, когато журналистите действат като провокатор, който кара да потърсим още информация за научни теории, географски познания, технологични открития.

След отразяването на изчезналия самолет – къде жълто и цинично, къде професионално – аз научих нови неща по теми, които индиректно засягат авиационната тематика, но са далеч по-всеобхватни. Неслучайно в един момент 17 от 20-те най-четени новини в сайта на Би Би Си бяха на тази тема. И повярвайте – всяка от тях беше по-интересна от поредно дело срещу Сидеров и Цветанов или две чаши кафе в Кърджали.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.