Защо Дейвид Камерън е прав в опита си да пречупи Юнкер?

| от |

618x346

Андрю Роунсли, „Гардиън“

Един от начините за използване на историята е охлаждащият бриз на перспективата, който тя вдъхва на съвременните горещи спорове. Четейки част от хиперболизираните коментари и крещящи заглавия за Жан-Клод Юнкер от Люксембург, който Дейвид Камерън не иска да стане следващият председател на Европейската комисия, може да останете с впечатлението, че министър-председателят на Великобритания се е впуснал в борба на живот и смърт за душата на континента- или поне за оцеляването на Великобритания.

Антидот за тази истерия са честванията на годишнината от десанта в Нормадия. Целта на това е да се припомни, че Европа е преминавала и през по-тежки кризи в сравнение с разправията за това кой трябва да оглави върха на бюрократите в ЕС. Честванията по френския бряг подсказват и за отражението на трансформацията, която се извършва пред последните 70 години. Малцина, които стояха сред развалините на следвоенна Европа, са си представяли, че най-войнственият някога континент ще се превърне в доброволен съюз на 28 демократични държави. Това е най-очебийният пример за меката сила в световната история.

Европа е изправена днес пред различен вид криза. Не като тази през мрачните години на Втората световна война, а тази на най-голямото предизвикателство от началото на ЕС в резултат на конфликта на Хитлер. Много от икономиките в него са болнави. Толкова много, че Европейската централна банка, разтревожена от призрака на дефлацията, предприе безпрецедентна стъпка като прави експеримент с „отрицателните лихвени проценти“. За много от гражданите на ЕС основното вярване, че членството е сигурен паспорт към напредъка, вече не важи. Недоволството от строгите икономии и яростта срещу политическите и финансови елити може да не е грешка изцяло на ЕС. Може дори да не е грешка главно на Европа като институция. По време на последователните конвулсии след Голямата катастрофа, Брюксел обикновено има второстепенна роля в решенията, взети на друго място, особено в Берлин. Но строгите икономии обясниха общественото съгласие за ЕС. Икономиите насочиха светлина и върху пропуските на структурите на блока.

Кой е отговорен в Европа? Отговорът е всички и никой.

Националните лидери се съревновават за контрол помежду си и с комисията, докато опитват да се обвиняват несправедливо едни други, когато нещата не вървят добре. Един по-самоуверен парламент изисква повече от изказване в името на демокрацията. Европа е единствената форма на управление с двама президенти- един на комисията и един на съвета. Нито един от тях не е президент по начина, по който се разбира навсякъде другаде. Това влоши кризата със законността. В много държави, но не във всички, на европейските избори подкрепата за отхвърлящите ЕС, традиционалистите, националистите и в някои случаи крайно расистки и фашистки партии се увеличи. Рекорден брой депутати с анти-ЕС настроения ще заемат местата си наред с представителите на британската ЮКИП.

В този контекст, Европа има крещяща нужда от умно, реформистко, убедително, мечтателно ръководство в Брюксел. Идеалният кандидат, както и следващият глава на комисията, трябва да е някой, който може да изиска уважението на своите равнопоставени и, в същото време, да бъде императив на Европа, който да се свърже повторно със своите отчуждени граждани. Той или тя ще бъде в състояние едновременно да говори с еврократите и да крачи из хората. Една жена на този пост ще бъде свежа промяна в съревнованието между бивши премиери мъже. Този човек трябва да има способности за преговори, за да стабилизира еврозоната, като в същото време притежава финеса да се приемат условия, които са задоволителни за другите. Този човек трябва да вярва в Европа, но и да приеме, че Европа има нужда от сериозна реформа.

Какъвто и да е въпросът, отговорът не трябва да бъде в лицето на Жан-Клод Юнкер. Неговата кариера се основава на това да бъде господар на сделката. Често тези сделки са изплетени зад затворените врати на ЕС и не са разбираеми за всеки, който не е експерт в заплетените пътища на блока. Всеки, с когото говоря, нарича бившия министър-председател на Люксембург „съвършен политик на Брюксел“. Ако това някога е било комплимент, то сега е начин за обида. Дори неговите поддръжници не твърдят, че той е кандидатът от мечтите им. Неговите клеветници го описват като „арх-федералист“- дума, която те изплюват с отрова, която предполага, че е синоним на педераст. Четейки кандидатурата му за поста и предвид предишните му очаквания за бъдещето на Европа, той наистина се явява като обединител на реколтата, чиито срок на годност отдавна е изтекъл. Най-големият проблем при него е, че той изглежда пропит със самодоволството, че не много трябва да се променя. Той е глух за тръбите, звучащи пред стените на ЕС. Твърденията за пари, думите, които изразяват неговото непоклатимо мнение, че елитите винаги знаят най-добре, бяха неговият отговор на референдума във Франция през 2005 г. за Европейската конституция. „Ако е „Да“, ще кажем „вървим напред“, а ако е „Не“, казваме „ще продължим“, каза мъдрецът от Люксембург.

Някои еврофоби в Консервативната партия във Великобритания се надяват премиерът Дейвид Камерън да не успее да попречи на Юнкер. Те искат той да бъде следващият председател на комисията с вярата, че това ще даде тласък на Великобритания към излизане от ЕС. Именно страхът от това е един от основните мотиви на премиера да опитва да пречупи Юнкер. Камерън говори не само поради собствените си интереси, когато се противопоставя на Юнкер като „лице от 80-те години“. По този въпрос проевропеецът Ник Клег е на едно мнение с лидера на консерваторите. Както вероятно и Ед Милибанд, макар че Работническата партия мълчи по въпроса в момента. Лидерите на Холандия, Унгария и Швеция открито изразиха неодобрението си към Юнкер. Италианският министър-председател Матео Ренци също не е ентусиазиран. Ангела Меркел се изказа много хладно за Юнкер, докато не бе подложена на силен натиск от германските медии и от нейното правителство да изрази подкрепата си за него.

Факторът, който усложнява ситуацията, е, че Юнкер е кандидат одобрен от Европейската народна партия (ЕНП), паневропейската, дясноцентристка група, която спечели повечето места на изборите през май. В лек опит да накара процеса да изглежда малко по-демократичен и прозрачен, Лисабонският договор изисква националните лидери да номинират председателя „като вземат предвид резултатите от изборите“. За хората, които не са чели Лисабонския договор, това се казва в точка 2 на член 9D от глава II. Юнкер се обявява за избор на хората, миропомазан от тайнството на избирателната урна.

Това се равнява на десета степен от скалата на Роунсли за политически глупости. В повечето страни, с изключение на Германия, тези малко на брой гласоподаватели, които взеха участие, не произнесоха присъдата за това кой трябва да бъде следващият председател на комисията. Те гласуваха за безработицата, имиграцията и много други въпроси, а не за човек, за когото никога не са чували,че трябва да бъде най-висшият чиновник в ЕС. Дори в Германия едно социологическо проучване показа, че само 7% от гласоподавателите могат да посочат Юнкер като кандидат на ЕНП. По време на предизборната му „кампания“ за броя на ангажираните хора той направи впечатлението, че не го е грижа. Той заяви величествено, че от хората зависи те самите да бъдат информирани, а не той „трябва да преследва“ гласоподавателите.

Юнкер не е истинският избор на хората в никакъв смисъл. Той очевидно не е искан кандидат от много, ако въобще има такива, европейски лидери, хората, които имат истински мандат, даден им от техните граждани. Камерън не е единственият, който се противопоставя в Европа, а е човек с ясни аргументи и много съюзници, които също не искат Юнкер.

Министър-председателят на Великобритания продължава да предприема рискове. Един от тези рискове е гласната му враждебност към Юнкер, която предизвиква подкрепа за представителя на Люксембург с основанието, че на Великобритания не трябва да се позволява да диктува условията за всички останали. Този кандидат-председател опитва да направи точно това, а не да се подготви за поста. „Грешка е да отстъпим пред британците“, казва той и призовава за подкрепа с основанието, че „не можем да си позволим да бъдем изнудвани“. Той може да е по-хитър дипломат от Камерън като показва слаба опозиция и позволява на другите да управляват, отколкото да позволи на Великобритания да бъде за пореден път държавата, която винаги казва „Не“.

Ако Жан-Клод Юнкер получи поста въпреки възраженията на Дейвид Камерън, британският премиер ще изглежда победен, а комисията ще има председател, който, ако не е бил настроен враждебно към Великобритания, то сега има такава нагласа. Ако попречат успешно на Юнкер, на Дауниг стрийт №10 ще отпразнуват победата на министър-председателя, а много други лидери ще се успокоят. Парламентът, обаче, ще бъде против и има силата да отвърне като наложи вето на номинацията на Камерън за следващия еврокомисар на Великобритания. Андрю Лансли може и да е получил добър съвет да изчака с внасянето на депозит за имот в Брюксел.

 
 

Популярна малтийска блогърка беше убита с бомба

| от chronicle.bg |

Известната малтийска блогърка Дафне Каруана Галиция, обвинила правителството на страната си в корупция, стана жертва на бомба, поставена под автомобила й, съобщиха световните медии.

Премиерът на страната Джоузеф Мускат направи телевизионно изявление, в което определи убийството като „варварско посегателство срещу свободата на медиите“ и обеща, че виновниците ще бъдат наказани. „Страната ни заслужава справедливост“, подчерта Мускат и призова за национално единство.

По-рано тази година популярната блогърка заяви, че компания, споменаваща се в Панамските досиета с името „Егрант“, е собственост на Мишел Мускат, съпругата на премиера. Според Галиция съпругата на Мускат е получила пари от дъщерята на азербайджанския президент чрез компания, създадена от „Мосак Фонсека“ – правната кантора, озовала се в центъра на скандала с Панамските досиета. Както Мускат, така и съпругата му отрекоха обвиненията и премиерът свика предсрочни избори, на които беше преизбран.

Половин час преди смъртта на 53-годишната Дафне Каруана Галиция излезе последният й пост в блога й, в който началникът на кабинета на премиера е обвинен в корупция. Блогът й бе толкова популярен и влиятелен, че допринесе за избухването на политическа криза, когато тя обвини съпругата на премиера Джоузеф Мускат, че използва фирма параван в Панама, в която са били внесени суми от семейството на президента на Азербайджан. Мускат отрече да е нарушавал закона и свика предсрочни избори през юни, които бяха спечелени от неговата Лейбъристка партия, припомня вестникът.

Европейското издание на новинарския сайт „Политико“ неотдавна включи Каруана Галиция в списъка си на 28 души, които „формират и разтърсват Европа“. Сайтът я нарече „блогърка фурия“ и заяви, че тя сама върши работа колкото целия „Уикилийкс“ с разкритията си за корупция и шуробаджанащина, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Днес Джулиан Асандж обяви награда от 20 000 долара за информация, която би помогнало за разкриването на убийците. Посещенията на създадения от Галиция през 2008 г. блог понякога достигаха 400 000, което е почти колкото населението на Малта, пише вестникът и отбелязва, че неотдавна тя се е уведомила полицията за получавани заплахи.

Постовете на тази блогърка често пъти имаха повече читатели от всички малтийски вестници, взети заедно, пише в. „Гардиън“. Статиите й бяха трън в очите на политическото ръководство и хората от престъпния свят с влияние в най-малката страна членка на ЕС. Каруана Галиция заявяваше, че не е политически обвързана. Тя пишеше по най-различни теми – от банки, които улесняват прането на пари, до връзки между малтийската индустрия на онлайн хазарта и мафията.

Най-новите й разкрития засягат премиера на Малта Джоузеф Мускат и двама от най-близките му сътрудници в афера със свързани с тях офшорни компании, продажби на малтийски паспорти и плащания от правителството на Азербайджан.

 
 

Polestar представи първия си модел – Polestar 1

| от chronicle.bg |

Пърформанс марката на Volvo Car Group – Polestar, представи първия си модел – Polestar 1, и подчерта бъдещите си планове да се наложи на пазара като самостоятелен бранд електрифицирани автомобили. Polestar потвърди информацията за първите три модела, които ще се произвеждат в нов център в Китай и ще наложат нови стандарти в индустрията на пърформанс автомобилите.

Първият самостоятелен модел на Polestar – Polestar 1 с внушителните 600 к.с., ще бъде пуснат в производство в средата на 2019 г. Това става възможно благодарение на Volvo Car Group, които подкрепят бранда да ускори процесите на проектиране и производство на продуктите си.

Polestar 1 е GT купе с 2 врати, 2+2 места и комбинирано задвижване от електрически двигател и двигател с вътрешно горене, със 150 км електрически пробег – това е най-дългият пробег в изцяло електрически режим, в сравнение с всеки друг хибрид на пазара в момента. С мощност от 600 к.с. и 1000 Нм въртящ момент, Polestar 1 се позиционира стабилно в сегмента на пърформанс автомобилите. Платформата на Polestar 1 е създадена на основата на Volvo Scalable Platform Architecture (SPA), но 50% от нея е нова и специално разработена от инженерите на Polestar.

Exterior_rear_high

Polestar 1 е първият модел, създаден по изцяло нова, водеща в класа технология на шасито Öhlins Continuously Controlled Electronic Suspension (CESi), разработена на основата на въглеродни влакна, които подобряват усукването с 45% и намаляват теглото и центъра на тежестта на автомобила. Освен това, Polestar 1 използва двойна електрическа задна ос за въртящия момент, която осигурява прецизно ускорение на всяко колело, максимално сцепление на пътя и запазване на скоростта при завиване.

Exterior_location_high

Polestar 1 ще се произвежда в специално изградения за целта, модерен и високо технологичен център в Чънду, Китай. Очаква се строежът на производствения център да бъде завършен в средата на 2018 г. Автомобилите на Polestar ще се поръчват изцяло онлайн и ще се предлагат на базата на 2 и 3-годишна абонаментна програма. Абонаментът All-inclusive ще включва нулев депозит и възможности за ползване и на други модели от гамата на Volvo и Polestar, чрез заплащане на фиксирана месечна такса.

Interior_dashboard_high

Всички бъдещи автомобили на Polestar ще бъдат с изцяло електрическо задвижване. През 2019 г. ще стартира производството на първия изцяло електрически модел на Volvo Car Group – Polestar 2. Средноразмерният електрически автомобил ще се присъедини към конкурентите на Tesla Model 3. Първата фаза от формирането на новото портфолио на Polestar ще бъде завършена от появата на по-големия електрически SUV Polestar 3, който ще придаде нов модерен израз на електрическото представяне и динамиката на шофиране.

 

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

adidas представи новите си обувки AM4LDN и AM4PAR

| от chronicle.bg |

Херцогенаурах, Германия, сряда, 18 октомври 2017. Утре (четвъртък, 19 октомври) adidas ще представи обувката adidas Made For London (AM4LDN), първата от поредица обувки за бягане, които марката създаде за ключови градове по света в собственото си съоръжение SPEEDFACTORY. AM4LDN ще бъде последван следващата седмица (четвъртък, 26 октомври) от лансирането на обувката adidas Made For Paris (AM4PAR).

Използвайки база данни за атлетите, AM4LDN е проектирана да се грижи за културата на градските бегачи в Лондон. Прозрения от атлети и инфлуенсъри са били използвани, за да се създаде обувка, идеална за различни дистанции и трасета, по които бегачите преминават до и от работните си места.

Отличавайки се с възвръщаща енергията технология на adidas BOOST, подвижна Torsion лента за олекотена стабилност, SPEEDFACTORY подложка, подсилваща стабилността и подобрено сцепление на подметките, AM4LDN е проектирана да отговори на уникалните условия за бягане, пред които са изправени различните бегачи в Лондон – от градските улици до атмосферните условия.

AM4LDN е с основен сив цвят, вдъхновен от улиците на Лондон и предпочитан от общността на бегачите в града. Сините стабилизиращи ленти и слънчевочервената подплата отразяват градските светлини и залези. Цветовете са били специално избрани, за да увеличат видимостта в условия със слабо осветление.

AM4PAR е създадена да пасне на различните жени бегачи в Париж, които са склонни да бъдат по-социални в спортните си занимания, като да тичат заедно в група е една от най-големите им мотивации.

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_hero_RGB

Имайки същите технологични преимущества като AM4LDN, нейният олекотен дизайн я прави подходяща за къси разстояния, както и за различните условия на града – от асфалт то павета, от бетон до трева. Обувката е с открояващ се мраморен десен в приглушени розови нюанси, отдавайки почит на величествения характер на Париж. Частично светлоотразителните връзки, осигуряват по-добра видимост при здрач, докато слънчевочервената подплата символизира градския блясък при изгрев и залез.

 

Ben Herath, Вицепрезидент по дизайна на adidas Running, каза:

“AM4LDN и AM4PAR демонстрират потенциала на adidas SPEEDFACTORY да създава продукти, които са приспособени чрез процеси, използващи бази данни. И двата модела бяха проектирани със съдействието на местните общности на бегачите в Лондон и Париж – предлагайки им това, което искат, когато и където го поискат.

„И двата модела отговарят напълно на уникалните условия на градовете, в които ще бъдат носени, предоставяйки предимствата на прецизните технологии, които очаквате от adidas, и са произведени със завидна скорост.“

AM4LDN и AM4PAR ще бъдат последвани от нови модели в Лос Анджелис (AM4LA), Ню Йорк (AM4NYC), Токио (AM4TKY) и Шанхай (AM4SH).

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_Detail_1_RGB