Защо все още бягаме от поемане на риск

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

В теорията на финансите съществуват понятията активна и пасивна доходност. Ще попитате каква е разликата? Активната доходност е резултат от личните ви инвестиционни решения, на база на които вие губите или съответно печелите. Пасивната доходност отразява предпочитанията за минимален риск, при който вие инвестирате при фиксирана доходност в началото на самото вложение.

Risk

Инвестицията в банков депозит е инструмент за пасивна доходност. При всяка такава операция се отчита съотношението очаквана доходност към степен на поетия риск. В този ред на мисли, разбира се, с всичките условности, си разсъждавах дали е възможно да има универсален индикатор, относително коректно отчитащ степента на риска, който българите са склонни да поемат в даден период от време. Статистическите данни отчитат това, което вече е станало в икономиката ни.

Единствено индикаторите, които отчитат бизнес настроенията, публикувани от Националния статистически институт в сферата на промишленото производство, строителството, сектора на услугите и търговията, показват до известна степен какви са очакванията на бизнеса за развитието на икономиката, но за съжаление те не са представителни по своята същност.

И така, идеята ми е, че относително коректна информация за настроението на българите по отношение на очакванията им дава съотношението отпуснати кредити от банките към привлечени депозити. Депозитите на домакинствата през последните няколко години бележат устойчива тенденция на покачване. Броят на депозитите за над един милион лева през последната година се е увеличил с 80. Тази видима спестовност на сънародниците ни е похвална, но тя има и твърде различен прочит. Става въпрос за обезпокоителната във всяка икономика тенденция, наречена „бягство от поемане на риск“. Да, обезпокоителен е броят на предприятията, които се продават в момента. В периода 2005-2008 г. имаше най-активен предприемачески дух в страната за последните 23 години. Да, наистина тогава всички усилия бяха насочени в сектора на строителството, но това е друга тема. През 2007 г. съотношението на депозити към кредити беше 74,46%. Казано с други думи, на всеки 74,46 лева депозити стояха 100 лева раздадени кредити.

В този период банките кредитираха активно. Често това ставаше при занижени спрямо оценката на риска критерии, но трябва да отбележим, че в този период нивото на безработица беше почти три пъти по-ниско от това в момента, нямаше социални вълнения, провокирани от високите сметки за парно и ток, и някак си синдикатите бяха изпаднали в летаргичен сън.

Непосредствено след първата вълна на кризата през 2009 г. това съотношение на депозити към кредити достигна нивото от 100,82%. Как да разшифроваме тези данни? Това бе период на първата обезпокоителна реакция на предприемачите. Рязко изчезна апетитът към риска, както от страна на предприемачите, така и от страна на банките кредиторки. Точно 2009-2010 г. беше периодът на масови разпродажби на недвижими имоти

Те се продаваха на всяка цена. Условията по отпускане на кредити рязко се промениха. Като цяло кредитните портфейли на банките влошиха качеството си. Към настоящия момент кредитите, които са просрочени или са под наблюдение, надхвърлят 22%. През 2012 г. позитивизмът сред предприемачите до известна степен се завърна. Това по-скоро беше някаква форма на „събуждане“ след големия кошмар. В този период съотношението на депозити към кредити се движеше в диапазона 97-98%. Към края на 2013 г. нивото е 93,64%. Нарастването на броя на депозитите като цяло – от една страна, от гледна точка на икономическата активност, а от друга като индикатор за потребителското настроение сред българите – не е окуражително.

По време на Националния форум „Правителство – бизнес“ се сервира поредната порция красиви намерения. Според представители на правителството „първо трябва да се постигне подобряване на бизнес средата, да се повишат очакванията на бизнеса и домакинствата и да бъдат създадени нови работни места“. ОК, това звучи прекрасно. Нека да видим какви са очакванията на бизнеса в сектора на промишлеността. Средната натовареност на мощностите в началото на годината е 70,8 пункта. Казано на по-разбираем език, това е все едно да притежавате апартамент от 100 квадратни метра, но да използвате само 70 квадратни метра просто защото по една или друга причина не можете да си позволите да ползвате цялата му площ. Очакванията за нови поръчки гравитират около нулата. За януари има слабо покачване от 3,1 пункта, но средно за цялата 2013 г. имаме спад в очакванията за нови поръчки в сектора на промишлеността. Категорично е заключението на мениджърите от този сектор, че няма да има никакъв ръст на вътрешния пазар. Но по-обезпокоителното е, че при 12,2 пункта очакван ръст на поръчките за износ през април 2013 г. за януари имаме само 2,8 пункта очаквания за ръст на поръчките за следващите три месеца.

Да, картината не е розова. В строителството нещата изглеждат още по-зле. Имаме крайно негативна тенденция на намаляване на броя на новите поръчки с цели 62 пункта. Това означава, че ако имаме апартамент с площ 100 квадратни метра, ние изобщо не можем да си позволим да го ползваме. Нещо повече, трябва да го продадем и да се изнесем под наем на 62 квадратни метра във възможно най-евтиния квартал. Според анкетата мениджърите в строителството дефинират най-големия проблем, а именно – несигурната икономическа среда. Като строителни предприемачи без проблеми се определят 0,5% от анкетираните. В търговията и услугите несигурната икономическа среда също се определя като най-голям проблем. И ето тук е връзката с началото на статията, където предложих да разгледаме съотношението на депозитите към кредитите като измерител на стопанската активност. Увеличената маса на депозитите е най-точният измерител за несигурната икономическа среда.

Изключително интересна информация за бизнес активността представлява и броят на работниците в различните предприятия. Видим е спадът на предприятията, където работят между 50 и 249 души, и тези с над 250 работещи (това е моделът, който се използва от Националния статистически институт). В периода 2008-2012 г. те намаляват от 6270 на 5275. Точно обратна е тенденцията на предприятията с брой на заетите до 9 души. През 2008 г. техният брой е бил 289 982. Към края на 2012 г. вече е 342 934. Какво означава това като тенденция? Все повече предприятия с малък брой заети ще бъдат гръбнакът на икономиката ни и това е ясно. Всякакви мегаидеи за възстановяване на стопански мегаструктури са чиста форма комлексарщина.

„Реиндустрализация“ и „рестарт“ са си постсоциалистически лозунги които не съответстват на съвременното състояние на икономиката ни. Смятам, че на срещи между бизнеса и правителството единствено важно е да бъде чут гласът на бизнеса, а не розовите отчети на правителството. Министрите трябва да бъдат единствено и само с бележници, а не с микрофони. Съмнявам се, че ще станем свидетели на видим икономически ефект от „разхвърляните“ средства от Фонда за регионално развитие. 500 милиона лева са, от една страна, огромна сума на фона на държавния бюджет, но от друга, тяхното неефективно изразходване ще бъде само „инвестиционна троха“ и нищо повече. Подобряване на бизнес климата с държавни средства е съвършено невъзможно. Изразходването на тези средства по своята същност представлява запушване на дупки в общинските бюджети, както и замитане на проблемите с усвояването на европейски фондове. Икономическото състояние на България е на такова ниво, че единственият въпрос, който правителството трябва да зададе на бизнеса, е: „Какво да направим за вас?“. Повярвайте ми, не става въпрос само за пари, а най-вече за елиминиране на административни (корупционни) проблеми.

За разлика от много икономисти, които смятат, че при наличието на финансово-икономическа криза държавата трябва да се намесва активно за провокиране на бизнес активност чрез изливането на парите на данъкоплатците, аз смятам, че трябва да стане точно обратното. Бизнес стимули за сметка на по-малко административна тежест и по-малко държавни регулации. Ако това не стане в рамките на годината, не се съмнявайте, че през следващата година тази статия ще бъде съвсем актуална. Дотогава обаче ще бъдем свидетели на още повече депозити и още по-малко кредити, т.е. стремеж към пасивни доходи. Обзалагам се!

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).