Защо все още бягаме от поемане на риск

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

В теорията на финансите съществуват понятията активна и пасивна доходност. Ще попитате каква е разликата? Активната доходност е резултат от личните ви инвестиционни решения, на база на които вие губите или съответно печелите. Пасивната доходност отразява предпочитанията за минимален риск, при който вие инвестирате при фиксирана доходност в началото на самото вложение.

Risk

Инвестицията в банков депозит е инструмент за пасивна доходност. При всяка такава операция се отчита съотношението очаквана доходност към степен на поетия риск. В този ред на мисли, разбира се, с всичките условности, си разсъждавах дали е възможно да има универсален индикатор, относително коректно отчитащ степента на риска, който българите са склонни да поемат в даден период от време. Статистическите данни отчитат това, което вече е станало в икономиката ни.

Единствено индикаторите, които отчитат бизнес настроенията, публикувани от Националния статистически институт в сферата на промишленото производство, строителството, сектора на услугите и търговията, показват до известна степен какви са очакванията на бизнеса за развитието на икономиката, но за съжаление те не са представителни по своята същност.

И така, идеята ми е, че относително коректна информация за настроението на българите по отношение на очакванията им дава съотношението отпуснати кредити от банките към привлечени депозити. Депозитите на домакинствата през последните няколко години бележат устойчива тенденция на покачване. Броят на депозитите за над един милион лева през последната година се е увеличил с 80. Тази видима спестовност на сънародниците ни е похвална, но тя има и твърде различен прочит. Става въпрос за обезпокоителната във всяка икономика тенденция, наречена „бягство от поемане на риск“. Да, обезпокоителен е броят на предприятията, които се продават в момента. В периода 2005-2008 г. имаше най-активен предприемачески дух в страната за последните 23 години. Да, наистина тогава всички усилия бяха насочени в сектора на строителството, но това е друга тема. През 2007 г. съотношението на депозити към кредити беше 74,46%. Казано с други думи, на всеки 74,46 лева депозити стояха 100 лева раздадени кредити.

В този период банките кредитираха активно. Често това ставаше при занижени спрямо оценката на риска критерии, но трябва да отбележим, че в този период нивото на безработица беше почти три пъти по-ниско от това в момента, нямаше социални вълнения, провокирани от високите сметки за парно и ток, и някак си синдикатите бяха изпаднали в летаргичен сън.

Непосредствено след първата вълна на кризата през 2009 г. това съотношение на депозити към кредити достигна нивото от 100,82%. Как да разшифроваме тези данни? Това бе период на първата обезпокоителна реакция на предприемачите. Рязко изчезна апетитът към риска, както от страна на предприемачите, така и от страна на банките кредиторки. Точно 2009-2010 г. беше периодът на масови разпродажби на недвижими имоти

Те се продаваха на всяка цена. Условията по отпускане на кредити рязко се промениха. Като цяло кредитните портфейли на банките влошиха качеството си. Към настоящия момент кредитите, които са просрочени или са под наблюдение, надхвърлят 22%. През 2012 г. позитивизмът сред предприемачите до известна степен се завърна. Това по-скоро беше някаква форма на „събуждане“ след големия кошмар. В този период съотношението на депозити към кредити се движеше в диапазона 97-98%. Към края на 2013 г. нивото е 93,64%. Нарастването на броя на депозитите като цяло – от една страна, от гледна точка на икономическата активност, а от друга като индикатор за потребителското настроение сред българите – не е окуражително.

По време на Националния форум „Правителство – бизнес“ се сервира поредната порция красиви намерения. Според представители на правителството „първо трябва да се постигне подобряване на бизнес средата, да се повишат очакванията на бизнеса и домакинствата и да бъдат създадени нови работни места“. ОК, това звучи прекрасно. Нека да видим какви са очакванията на бизнеса в сектора на промишлеността. Средната натовареност на мощностите в началото на годината е 70,8 пункта. Казано на по-разбираем език, това е все едно да притежавате апартамент от 100 квадратни метра, но да използвате само 70 квадратни метра просто защото по една или друга причина не можете да си позволите да ползвате цялата му площ. Очакванията за нови поръчки гравитират около нулата. За януари има слабо покачване от 3,1 пункта, но средно за цялата 2013 г. имаме спад в очакванията за нови поръчки в сектора на промишлеността. Категорично е заключението на мениджърите от този сектор, че няма да има никакъв ръст на вътрешния пазар. Но по-обезпокоителното е, че при 12,2 пункта очакван ръст на поръчките за износ през април 2013 г. за януари имаме само 2,8 пункта очаквания за ръст на поръчките за следващите три месеца.

Да, картината не е розова. В строителството нещата изглеждат още по-зле. Имаме крайно негативна тенденция на намаляване на броя на новите поръчки с цели 62 пункта. Това означава, че ако имаме апартамент с площ 100 квадратни метра, ние изобщо не можем да си позволим да го ползваме. Нещо повече, трябва да го продадем и да се изнесем под наем на 62 квадратни метра във възможно най-евтиния квартал. Според анкетата мениджърите в строителството дефинират най-големия проблем, а именно – несигурната икономическа среда. Като строителни предприемачи без проблеми се определят 0,5% от анкетираните. В търговията и услугите несигурната икономическа среда също се определя като най-голям проблем. И ето тук е връзката с началото на статията, където предложих да разгледаме съотношението на депозитите към кредитите като измерител на стопанската активност. Увеличената маса на депозитите е най-точният измерител за несигурната икономическа среда.

Изключително интересна информация за бизнес активността представлява и броят на работниците в различните предприятия. Видим е спадът на предприятията, където работят между 50 и 249 души, и тези с над 250 работещи (това е моделът, който се използва от Националния статистически институт). В периода 2008-2012 г. те намаляват от 6270 на 5275. Точно обратна е тенденцията на предприятията с брой на заетите до 9 души. През 2008 г. техният брой е бил 289 982. Към края на 2012 г. вече е 342 934. Какво означава това като тенденция? Все повече предприятия с малък брой заети ще бъдат гръбнакът на икономиката ни и това е ясно. Всякакви мегаидеи за възстановяване на стопански мегаструктури са чиста форма комлексарщина.

„Реиндустрализация“ и „рестарт“ са си постсоциалистически лозунги които не съответстват на съвременното състояние на икономиката ни. Смятам, че на срещи между бизнеса и правителството единствено важно е да бъде чут гласът на бизнеса, а не розовите отчети на правителството. Министрите трябва да бъдат единствено и само с бележници, а не с микрофони. Съмнявам се, че ще станем свидетели на видим икономически ефект от „разхвърляните“ средства от Фонда за регионално развитие. 500 милиона лева са, от една страна, огромна сума на фона на държавния бюджет, но от друга, тяхното неефективно изразходване ще бъде само „инвестиционна троха“ и нищо повече. Подобряване на бизнес климата с държавни средства е съвършено невъзможно. Изразходването на тези средства по своята същност представлява запушване на дупки в общинските бюджети, както и замитане на проблемите с усвояването на европейски фондове. Икономическото състояние на България е на такова ниво, че единственият въпрос, който правителството трябва да зададе на бизнеса, е: „Какво да направим за вас?“. Повярвайте ми, не става въпрос само за пари, а най-вече за елиминиране на административни (корупционни) проблеми.

За разлика от много икономисти, които смятат, че при наличието на финансово-икономическа криза държавата трябва да се намесва активно за провокиране на бизнес активност чрез изливането на парите на данъкоплатците, аз смятам, че трябва да стане точно обратното. Бизнес стимули за сметка на по-малко административна тежест и по-малко държавни регулации. Ако това не стане в рамките на годината, не се съмнявайте, че през следващата година тази статия ще бъде съвсем актуална. Дотогава обаче ще бъдем свидетели на още повече депозити и още по-малко кредити, т.е. стремеж към пасивни доходи. Обзалагам се!

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.