Защо все още бягаме от поемане на риск

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

В теорията на финансите съществуват понятията активна и пасивна доходност. Ще попитате каква е разликата? Активната доходност е резултат от личните ви инвестиционни решения, на база на които вие губите или съответно печелите. Пасивната доходност отразява предпочитанията за минимален риск, при който вие инвестирате при фиксирана доходност в началото на самото вложение.

Risk

Инвестицията в банков депозит е инструмент за пасивна доходност. При всяка такава операция се отчита съотношението очаквана доходност към степен на поетия риск. В този ред на мисли, разбира се, с всичките условности, си разсъждавах дали е възможно да има универсален индикатор, относително коректно отчитащ степента на риска, който българите са склонни да поемат в даден период от време. Статистическите данни отчитат това, което вече е станало в икономиката ни.

Единствено индикаторите, които отчитат бизнес настроенията, публикувани от Националния статистически институт в сферата на промишленото производство, строителството, сектора на услугите и търговията, показват до известна степен какви са очакванията на бизнеса за развитието на икономиката, но за съжаление те не са представителни по своята същност.

И така, идеята ми е, че относително коректна информация за настроението на българите по отношение на очакванията им дава съотношението отпуснати кредити от банките към привлечени депозити. Депозитите на домакинствата през последните няколко години бележат устойчива тенденция на покачване. Броят на депозитите за над един милион лева през последната година се е увеличил с 80. Тази видима спестовност на сънародниците ни е похвална, но тя има и твърде различен прочит. Става въпрос за обезпокоителната във всяка икономика тенденция, наречена „бягство от поемане на риск“. Да, обезпокоителен е броят на предприятията, които се продават в момента. В периода 2005-2008 г. имаше най-активен предприемачески дух в страната за последните 23 години. Да, наистина тогава всички усилия бяха насочени в сектора на строителството, но това е друга тема. През 2007 г. съотношението на депозити към кредити беше 74,46%. Казано с други думи, на всеки 74,46 лева депозити стояха 100 лева раздадени кредити.

В този период банките кредитираха активно. Често това ставаше при занижени спрямо оценката на риска критерии, но трябва да отбележим, че в този период нивото на безработица беше почти три пъти по-ниско от това в момента, нямаше социални вълнения, провокирани от високите сметки за парно и ток, и някак си синдикатите бяха изпаднали в летаргичен сън.

Непосредствено след първата вълна на кризата през 2009 г. това съотношение на депозити към кредити достигна нивото от 100,82%. Как да разшифроваме тези данни? Това бе период на първата обезпокоителна реакция на предприемачите. Рязко изчезна апетитът към риска, както от страна на предприемачите, така и от страна на банките кредиторки. Точно 2009-2010 г. беше периодът на масови разпродажби на недвижими имоти

Те се продаваха на всяка цена. Условията по отпускане на кредити рязко се промениха. Като цяло кредитните портфейли на банките влошиха качеството си. Към настоящия момент кредитите, които са просрочени или са под наблюдение, надхвърлят 22%. През 2012 г. позитивизмът сред предприемачите до известна степен се завърна. Това по-скоро беше някаква форма на „събуждане“ след големия кошмар. В този период съотношението на депозити към кредити се движеше в диапазона 97-98%. Към края на 2013 г. нивото е 93,64%. Нарастването на броя на депозитите като цяло – от една страна, от гледна точка на икономическата активност, а от друга като индикатор за потребителското настроение сред българите – не е окуражително.

По време на Националния форум „Правителство – бизнес“ се сервира поредната порция красиви намерения. Според представители на правителството „първо трябва да се постигне подобряване на бизнес средата, да се повишат очакванията на бизнеса и домакинствата и да бъдат създадени нови работни места“. ОК, това звучи прекрасно. Нека да видим какви са очакванията на бизнеса в сектора на промишлеността. Средната натовареност на мощностите в началото на годината е 70,8 пункта. Казано на по-разбираем език, това е все едно да притежавате апартамент от 100 квадратни метра, но да използвате само 70 квадратни метра просто защото по една или друга причина не можете да си позволите да ползвате цялата му площ. Очакванията за нови поръчки гравитират около нулата. За януари има слабо покачване от 3,1 пункта, но средно за цялата 2013 г. имаме спад в очакванията за нови поръчки в сектора на промишлеността. Категорично е заключението на мениджърите от този сектор, че няма да има никакъв ръст на вътрешния пазар. Но по-обезпокоителното е, че при 12,2 пункта очакван ръст на поръчките за износ през април 2013 г. за януари имаме само 2,8 пункта очаквания за ръст на поръчките за следващите три месеца.

Да, картината не е розова. В строителството нещата изглеждат още по-зле. Имаме крайно негативна тенденция на намаляване на броя на новите поръчки с цели 62 пункта. Това означава, че ако имаме апартамент с площ 100 квадратни метра, ние изобщо не можем да си позволим да го ползваме. Нещо повече, трябва да го продадем и да се изнесем под наем на 62 квадратни метра във възможно най-евтиния квартал. Според анкетата мениджърите в строителството дефинират най-големия проблем, а именно – несигурната икономическа среда. Като строителни предприемачи без проблеми се определят 0,5% от анкетираните. В търговията и услугите несигурната икономическа среда също се определя като най-голям проблем. И ето тук е връзката с началото на статията, където предложих да разгледаме съотношението на депозитите към кредитите като измерител на стопанската активност. Увеличената маса на депозитите е най-точният измерител за несигурната икономическа среда.

Изключително интересна информация за бизнес активността представлява и броят на работниците в различните предприятия. Видим е спадът на предприятията, където работят между 50 и 249 души, и тези с над 250 работещи (това е моделът, който се използва от Националния статистически институт). В периода 2008-2012 г. те намаляват от 6270 на 5275. Точно обратна е тенденцията на предприятията с брой на заетите до 9 души. През 2008 г. техният брой е бил 289 982. Към края на 2012 г. вече е 342 934. Какво означава това като тенденция? Все повече предприятия с малък брой заети ще бъдат гръбнакът на икономиката ни и това е ясно. Всякакви мегаидеи за възстановяване на стопански мегаструктури са чиста форма комлексарщина.

„Реиндустрализация“ и „рестарт“ са си постсоциалистически лозунги които не съответстват на съвременното състояние на икономиката ни. Смятам, че на срещи между бизнеса и правителството единствено важно е да бъде чут гласът на бизнеса, а не розовите отчети на правителството. Министрите трябва да бъдат единствено и само с бележници, а не с микрофони. Съмнявам се, че ще станем свидетели на видим икономически ефект от „разхвърляните“ средства от Фонда за регионално развитие. 500 милиона лева са, от една страна, огромна сума на фона на държавния бюджет, но от друга, тяхното неефективно изразходване ще бъде само „инвестиционна троха“ и нищо повече. Подобряване на бизнес климата с държавни средства е съвършено невъзможно. Изразходването на тези средства по своята същност представлява запушване на дупки в общинските бюджети, както и замитане на проблемите с усвояването на европейски фондове. Икономическото състояние на България е на такова ниво, че единственият въпрос, който правителството трябва да зададе на бизнеса, е: „Какво да направим за вас?“. Повярвайте ми, не става въпрос само за пари, а най-вече за елиминиране на административни (корупционни) проблеми.

За разлика от много икономисти, които смятат, че при наличието на финансово-икономическа криза държавата трябва да се намесва активно за провокиране на бизнес активност чрез изливането на парите на данъкоплатците, аз смятам, че трябва да стане точно обратното. Бизнес стимули за сметка на по-малко административна тежест и по-малко държавни регулации. Ако това не стане в рамките на годината, не се съмнявайте, че през следващата година тази статия ще бъде съвсем актуална. Дотогава обаче ще бъдем свидетели на още повече депозити и още по-малко кредити, т.е. стремеж към пасивни доходи. Обзалагам се!

 
 

Samsung ще представи следващо поколение Galaxy Note 7

| от chronicle.bg |

Много хора смятаха, че след злополучния Galaxy Note 7, Samsung ще се откаже да произвежда следващо поколение на модела. Както става ясно от интервю с шефа на Samsung Mobile Д.Дж.Кох обаче, това не е вярно.

Вчера Samsung обяви официално резултатите от вътрешното разследване, което целеше да разбере защо телефоните се сапозапалват.

Koh е заявил, че по време на разследването, са установили , че Note всъщност има много лоялни потребители. Президентът на Samsung US, Тим Бакстър, също е потвърдил, че много от потребителите на Galaxy Note все още са лоялни към модела и чакат нов ъпгрейд.

„Ще предложим по-добър, по-сигурен и много иновативен Note 8″, казва още в интервюто Кох.

Към момента няма информация кога може да се очаква наследника на Galaxy Note 7.

Източник: CNET

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Идват нови емоджита

| от chronicle.bg |

Техническият комитет Unicode дава възможност на всички червенокоси хора по земното кълбо и отвъд да се присъединят към света на емоджитата с нов комплект рижави малки картинки.

Комитетът се събира следващата седмица в кампуса на Apple, за да обсъди новата партида емоджита, както и други въпроси. Той дълго време беше критикуван заради липсата на рижави иконки, но сега предстои въвеждането на пълен комплект.

Няма окончателно решение, а нововъведението се очаква най-рано през 2018 година.

Миналата година Durex внесе петиция Комитетът да въведе и емоджи на презерватив към библиотеката. Искът не беше уважен, което накара компанията да поеме нещата в свои ръце като на Международния ден за борба със СПИН излезе с посланието „Отворете чадър с дъждовни капки“ –  това е неофициалната картинка за обозначаване на безопасен секс.

 

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.