Защо са бедни българите?

| от |

Автор: Георги Готев

У нас има категория хора, които вярват, че САЩ, ЕС, Ран-Ът, чуждите фондации и не знам кой още е разорил България, доскоро цветуща държава със силна икономика, превърната днес в място за почивка на непретенциозни туристи, нежели в евтин публичен дом.

1573719586

Не помогна дори това, че Ричард Ран и Роналд Ът дойдоха на крака и обясниха пред колегата Светльо Иванов по бТВ за какво става дума. Съгласен съм с тях, че същата програма, която предлагаха на нас, работи перфектно в Естония, и че за провала у нас е виновен отровният ни политически климат, който впрочем става все по-миризлив.

Е, удобно е някой друг да ти е виновен. Пък и модерно стана да се хули Западът, забелязвам.
Не вярвам в конспиративни теории. Мнозинството от българите са бедни, но България не е бедна. Откраднатото от България често се завръща като значителни офшорни инвестиции. Виждаме върха на айсберга, във вид на молове, затворени комплекси и хотели (за друго крадците на богатството на България не се сещат), но и то не е малко.

В други страни като Естония, тогава част от СССР, или Словакия, част от бившата Чехословакия, през 1989 г. жизненото равнище не беше по-високо, отколкото у нас. Днес и в двете страни средната заплата е два пъти по-висока. Нито една от тези страни не е заплашена от изчезване заради емиграцията, която обезкървява България. Словакия впрочем е страната в ЕС с най-малко бедни и е призната за най-социалната държава в Евросъюза. Тези страни имаха нормален преход, а на нас и прехода ни откраднаха. Всичко печелившо беше приватизирано за жълти стотинки, всички загуби бяха национализирани. Но не американците, не Сорос, българи-юнаци обрулиха държавата.

Глупости са това, че Западът искал да ни унищожи индустрията и научния потенциал. И още по-голяма голяма идиотщина са теориите, че сме били много умни. Напротив, изключително много сме глупави, средностатистически, щом сме в това положение. Умни хора има във всички страни, даже и у нас има, но защо ли повечето наши умници се оказаха големи мошеници.

България е бедна, защото нито една политическа сила не се интересува от положението на обикновените хора. Освен на избори и на думи, защото бедните най-лесно се залъгват, а някои от тях твърде евтино си продават гласовете. БСП, както и всички останали партии в управлението, толерират закон, уникален не само в ЕС, но сигурно в цял свят. Само в България работниците по закон се явяват кредитор на капиталиста. Само в България е нормално предприемачът да не изплаща заплати с месеци наред, защото той се разплаща първо с държавата, после с банките, после е междуфирмената задлъжнялост и накрая са служителите, ако случайно му останат пари, и това безумие е облечено в закон.

Само в България капиталистът е обложен с данък от 10%, а целият доход на бедния работещ или на пенсионера, който отива изцяло за храна, сметки за ток и отопление и лекарства, е обложен с ДДС от 20%. ДДС е данък, който в най-голяма степен удря бедните. В много страни от ЕС ДДС за храните е по-нисък, в Белгия е 6%, а в други страни лекарствата или книгите са освободени от ДДС. В Белгия наскоро намалиха ДДС върху тока на 6%. Но у нас в Народното събрание се умува единствено как да се намали още ДДС върху хазарта. Но за сметка на това с 20% данък се облагат благотворителните есемеси. Българската държава е бедна, защото се издържа от бедните.

Впрочем, не е лесно да си и предприемач в България, освен ако си част от мафията, защото данъците може да са ниски, работната ръка може да е евтина, но рекетите са високи и политическите протекции са скъпи.

В България се работи на ишлеме, най-зле платената работа, а печалбите от завършения продукт отиват за собствениците на марката. Гледах в Белгия журналистическо разследване на производството на ишлеме у нас. То показа, че ако стойността на един такъв костюм е хиляда единици, ушиването му в България е струвало пет единици. Но за съответната марка е много ценно и това, че производството в България им дава право на етикет „Мейд ин Юръп“, при цени на работната ръка изключително конкурентни с Бангладеш.

Идеите за реиндустриализация и връщане към заводите-гиганти, за които се говори напоследък, са научна фантастика. При при това оскотяване на населението и при тази емиграция трудно се намират квалифицирани работници. Познат предприемач ми се оплака, че не може да намери жив заварчик. А който е намерил работа, се смята за късметлия и не смее да се оплаче, че е работещ беден, защото в прав текст му се казва, че за мястото му чакат други, по-гладни от него. Българското общество е ужасно близко до феодалното, особено в провинцията.

Има едно мнозинство в България, които не само са бедни, но търпят да са бедни и удивително добре издържат да са бедни. При това вярват на всякакви глупости. Затова има толкова кандидати за политици. Да се управлява такъв народ е направо кеф.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

22 жертви и над 50 ранени при взрив на концерт в Манчестър (ОБНОВЕНА)

| от chronicle.bg |

Тежка атака отне живота на 19 младежи, а близо 50 са ранени след взрив на концерт на Ариана Гранде в Манчестър. Бомбата е избухнала в 10:35 часа местно време в края на концерта в понеделник срещу вторник в Манчестър Арена, която е с капацитет от 21 хиляди души.

Към момента няма данни за пострадали български граждани, каза посланикът на България в Лондон Константин Димитров.

„Ислямска държава“ пое отговорност за нападението. В изявление от терористичната организация, публикувано в нейната социална мрежа, се казва, че „един от воините на халифата постави бомба сред тълпата“.

Полицията е успяла да идентифицира самоличността на атентатора, който се самовзриви в Манчестър Арена.

Това обяви премиерът на Великобритания Тереза Мей в изявление пред медиите след заседанието на комисията по извънредни ситуации. Името на атентатора засега няма да бъде обявявано публично, за да не се пречи на разследването.

По информация на местното издание „Манчестър Ивнинг Нюз“, полицията е извършила серия от арести във връзка с терористичната атака в Южен Манчестър, Чорлтън и Аштън. Все още не е ясно каква е връзката на задържаните с атентатора.

Сред арестуваните е и мъж на 23 години.

Първоначално се предполагаше, че взривът е поставен във фоайето на сградата и е заложен да избухне тогава, когато посетителите на концерта се стичат към изходите в близост до гара „Виктория“ – една от големите транспортни връзки в Манчестър. По-късно обаче стана ясно, че атентаторът се е самовзривил.

23-годишната певица Ариана Гранде е невредима, но в Twitter написа: „Разбита съм, от дъното на душата си, съжалявам толкова много. Нямам думи“.

Много от близките хотели, ресторанти и клубове отвориха вратите си и прибраха бягащите от концерта. В Twitter се появиха хиляди съобщения за хора, които предлагат подслон.

Имам диван, под, одеяла и чай, на 5 минути от Арена, ако някой има нужда – Ребека Тофам.

Британският премиер Тереза Мей нарече случая „ужасен терористичен акт“ и обяви, че свиква заседание на комисията за извънредни ситуации. Полицията също определя трагедията като терористичен акт, до доказване на противното.

Ударът идва броени дни преди предсрочните парламентарни избори в Англия.

Всички политически лидери прекъснаха кампанията си в знак на съпричастност с близките на загиналите.

Някои от медиците, лекували пострадалите, казват, че нараняванията им са като от шрапнел. Раните на повечето засегнати са в колената, най-вероятно от гвоздеи.

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..

 
 

Детайли за погребението на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

Крис Корнел почина на 17 май. Той беше само на 52 години.

В петък, 26 май, той ще бъде положен в Hollywood Forever Cemetery.

Полицията определи смъртта на Корнел като самоубийство, а сдемейството му твърди, че лекарствата, които е взимал, може да са допринесли за него.

Те казаха, че „ако Крис е отнел живота си, не е знаел какво прави. Лекарства или други субстанции може да са повлияли на решението му“. Добавят също, че „без резултатите от токсикологичния тест, не можем да знаем какво се е случило с Крис – и дали субстанции са играли някакви роля“. След това те подчертаха, че лекарството Ативан, което вокалът на Soundgarden и Audioslave е взимал за безпокойство, може да предизвика „параноични или суицидни мисли, фъфлене и нарушени когнитивни способности“.

Появиха се множество трибюти от музикалния свят след трагичната новина. В това число и поема от Том Морело – китарист на Rage Against The Machine и колега на Корнел в Audioslave, която ще ви покажем в оригинален вид

You’re a prince, you’re a snare, you’re a shadow
You’re twilight and star burn and shade
You’re a sage, you’re a wound shared, you’re masked
You’re a pillar of smoke, you’re a platinum heart
You’re a brush fire, you’re caged, you’re free
Your vision pierces, you do not see
You are pieces strewn on the hillside
You’re open armed, you’re armed, you’re true
You’re a revealer of visions, you’re the passenger, you’re a never fading scar
You’re twilight and star burn and shade
You’re the secret veiled, you’re the secret revealed, you’re surrounded no more
You’re not there, now you’re always here
You’re a handsome groom, a loving father, a haunted stairwell
You’re the clear bell ringing, the mountains echo your song
Maybe no one has ever known you
You are twilight and star burn and shade