Защо професионалистите лъжат, а за леля Ванче нещата са ясни

| от |

… (поне по отношение на градината)

Юлия Кръстева

Много често се сблъсквам с хора, които имат „малък имот” – наскоро придобит, с идея да се превърне в това и онова … или може би повече в онова от колкото в това … и така докато се заформя спор между господина и госпожата аз се опитвам да разбера кого да слушам. Обикновено тя има идея, той иска място за собствено и неприкосновено пространство и всеки си знае по нещо, което е само в неговата глава. Ето такива са преобладаващата част от клиентите ми. Обожавам тази работа, има много предизвикателства в нея от самото началото, та чак до края (където и да се намира края на такъв вид работа). И понеже се работи с жив материал, и понеже той непрекъснато се развива и променя, и понеже клиентите променят нагласите си, и понеже имат „съветници” като: колежката от офиса ни в Пловдив, дъщеря ми от Обединеното Кралство или най-масовото „прочетох в интернет”, то нещата рано или късно опират до професионалист.

2014-gradinarsko-1(1)

Особено ми е приятно когато уцелвам и съответно удовлетворявам желанията им или успявам да ги запаля така, че сами започват да мислят в по-широки рамки и се ровят в специализирана литература, опитват да се научат кое как се прави, намират си ново хоби навън, в собствения си двор. Така се случва когато например „тия две мършави клончета” заприлича на „тази цъфтяща феерия” пред очите им. Понякога не е нужно чак толкова, но за по-скептичните пътя никога не е бил кратък. Растенията като жив строителен материал са особено разнообразни със своите специфики, възможности и очарование. Те могат да създадат онова усещане за простор и свобода или уединение, уют и романтика без съседи и въобще околен свят. Могат да бъдат незабелязания фон за страхотната архитектура или насочващия елемент към дадена точка, могат да са разкошен сегмент или същността на екстериорното пространство.

Човекът е устроен да търси, да се опитва да управлява, дори да опитва да „манипулира природата”. Дори на мен ми се случва да изисквам от някои цветя да цъфтят обилно в нетипичен за тях сезон, защото ще има официално откриване на обекта с важни гости или просто парти на открито около басейна.

И така бавно, но сигурно стигаме до момента, в който четем статия от известен специалист – ботаник, дендролог или просто в известен цветарски сайт, според която конкретно тези храсти (с ужасно сложно за произнасяне наименование) са чудесни за нашия жив плет, но ефекта – въпреки, че са спазени всички описани в публикацията ритуали – все пак е доста по-различен от очакванията. Искам само да кажа, че някои автори са германци, други живеят в Америка, а трети описват повече от един климатичен пояс. Ключът винаги е при третите, но за жалост или не, те са по-малко срещани. Всички тези автори вероятно са добри професиоаналисти и информацията, която дават е надеждна, указанията – правилни, но някъде в превода нещата се размиват. Спецификата на района винаги, ама наистина винаги има значение, но рядко и обръщаме внимание. Представям си как звучи на средностатистическия българин идеята за геометричен жив плет от липа или габър. В цяла България те са познати като едри дървета, но в някои страни са най-масово ползваните за оформяне на живи плетове. Ако прочетем колко е подходящо за нас да изберем именно тези видове за конкретно тези цели, то колкото и да се стараем, нещата ще са различни. Това е така защото мястото, за което пише професионалистът и мястото, на което практикува читателя са различни. Когато професионалистът препоръчва нещо за отглеждането на даден вид, да речем в южна България, то по-добре би било думите му да не се приемат съвсем буквално. Все по-трудно може се да убеди човек, че кивито в Смолян и в Сандански не вирее еднакво, особено през зимата. Тогава, ако все пак читателят е упорит и реши да опита, на ход идва някоя леля Ванче, която цъква с език и категорично заявява „Т’ва тука, да знаеш, нема да оцелее, ми един трендафил да беше турил, по-добре щеше да е”. И така на следващата пролет, след разочарованието от неуспешния опит, въпреки големите грижи и старанието, когато кивито е измръзнало и безвъзвратно изгубено, този същия читател купува някой най-нов сорт катерлива роза и търси съвет за отглеждането му от леля Ванче – неговия мъдър и опитен съветник или просто намира някой местен професионалист.

А нещата могат да са далеч по-простички, с по-малко пилеене на време, нерви и ресурс, дори без чудесните съвети на леля Ванче, за която няма тайни, поне не в градината. И едно от най-важните неща – професионалистите не лъжат, може би те просто живеят по-далеч от леля Ванче.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.