Защо професионалистите лъжат, а за леля Ванче нещата са ясни

| от |

… (поне по отношение на градината)

Юлия Кръстева

Много често се сблъсквам с хора, които имат „малък имот” – наскоро придобит, с идея да се превърне в това и онова … или може би повече в онова от колкото в това … и така докато се заформя спор между господина и госпожата аз се опитвам да разбера кого да слушам. Обикновено тя има идея, той иска място за собствено и неприкосновено пространство и всеки си знае по нещо, което е само в неговата глава. Ето такива са преобладаващата част от клиентите ми. Обожавам тази работа, има много предизвикателства в нея от самото началото, та чак до края (където и да се намира края на такъв вид работа). И понеже се работи с жив материал, и понеже той непрекъснато се развива и променя, и понеже клиентите променят нагласите си, и понеже имат „съветници” като: колежката от офиса ни в Пловдив, дъщеря ми от Обединеното Кралство или най-масовото „прочетох в интернет”, то нещата рано или късно опират до професионалист.

2014-gradinarsko-1(1)

Особено ми е приятно когато уцелвам и съответно удовлетворявам желанията им или успявам да ги запаля така, че сами започват да мислят в по-широки рамки и се ровят в специализирана литература, опитват да се научат кое как се прави, намират си ново хоби навън, в собствения си двор. Така се случва когато например „тия две мършави клончета” заприлича на „тази цъфтяща феерия” пред очите им. Понякога не е нужно чак толкова, но за по-скептичните пътя никога не е бил кратък. Растенията като жив строителен материал са особено разнообразни със своите специфики, възможности и очарование. Те могат да създадат онова усещане за простор и свобода или уединение, уют и романтика без съседи и въобще околен свят. Могат да бъдат незабелязания фон за страхотната архитектура или насочващия елемент към дадена точка, могат да са разкошен сегмент или същността на екстериорното пространство.

Човекът е устроен да търси, да се опитва да управлява, дори да опитва да „манипулира природата”. Дори на мен ми се случва да изисквам от някои цветя да цъфтят обилно в нетипичен за тях сезон, защото ще има официално откриване на обекта с важни гости или просто парти на открито около басейна.

И така бавно, но сигурно стигаме до момента, в който четем статия от известен специалист – ботаник, дендролог или просто в известен цветарски сайт, според която конкретно тези храсти (с ужасно сложно за произнасяне наименование) са чудесни за нашия жив плет, но ефекта – въпреки, че са спазени всички описани в публикацията ритуали – все пак е доста по-различен от очакванията. Искам само да кажа, че някои автори са германци, други живеят в Америка, а трети описват повече от един климатичен пояс. Ключът винаги е при третите, но за жалост или не, те са по-малко срещани. Всички тези автори вероятно са добри професиоаналисти и информацията, която дават е надеждна, указанията – правилни, но някъде в превода нещата се размиват. Спецификата на района винаги, ама наистина винаги има значение, но рядко и обръщаме внимание. Представям си как звучи на средностатистическия българин идеята за геометричен жив плет от липа или габър. В цяла България те са познати като едри дървета, но в някои страни са най-масово ползваните за оформяне на живи плетове. Ако прочетем колко е подходящо за нас да изберем именно тези видове за конкретно тези цели, то колкото и да се стараем, нещата ще са различни. Това е така защото мястото, за което пише професионалистът и мястото, на което практикува читателя са различни. Когато професионалистът препоръчва нещо за отглеждането на даден вид, да речем в южна България, то по-добре би било думите му да не се приемат съвсем буквално. Все по-трудно може се да убеди човек, че кивито в Смолян и в Сандански не вирее еднакво, особено през зимата. Тогава, ако все пак читателят е упорит и реши да опита, на ход идва някоя леля Ванче, която цъква с език и категорично заявява „Т’ва тука, да знаеш, нема да оцелее, ми един трендафил да беше турил, по-добре щеше да е”. И така на следващата пролет, след разочарованието от неуспешния опит, въпреки големите грижи и старанието, когато кивито е измръзнало и безвъзвратно изгубено, този същия читател купува някой най-нов сорт катерлива роза и търси съвет за отглеждането му от леля Ванче – неговия мъдър и опитен съветник или просто намира някой местен професионалист.

А нещата могат да са далеч по-простички, с по-малко пилеене на време, нерви и ресурс, дори без чудесните съвети на леля Ванче, за която няма тайни, поне не в градината. И едно от най-важните неща – професионалистите не лъжат, може би те просто живеят по-далеч от леля Ванче.

 
 

Довечера очакваме Омара Портуондо в София

| от chronicle.bg |

За последно ще чуем песни от репертоара на Buena Vista Social Club днес.

Сензацията на Куба – Омара Портуондо, ще изпълни най-известните и обичани песни на Buena Vista Social Club днес зала 1 на НДК, както и част от богатия си личен репертоар.

Концертът ще отпразнува дългите ѝ 70 години на сцена и ще ни припомни какво означава да се наслаждаваш на живота през призмата на музиката и кубинския темперамент. Само преди броени дни неуморната Омара пя в Букурещ в препълнената зала Палатуй, като 4 хиляди души я аплодираха на крака над 15 минути и я връщаха няколко пъти на сцена. Несъмнено незабравима ще остане и прощалната ѝ среща с българската публика, която предстои на 28-и април.

Винаги облечена с цветна регалия, енергична и изглеждаща много по-млада от 85, автентичната дива няма как да се раздели с музиката буквално:„Пеенето ме зарежда с енергия, само една песен е нужна, за да се преодоляват различия, за да изживееш хиляди истории.“

омара портуондо

Световната обиколка на Омара започна през миналата 2016-а и премина през страни от Северна и Латинска Америка, като я срещна с хиляди фенове от няколко континента, готови да се докоснат до носталгията по старите улици на Хавана.

У нас любителите на кубинските ритми ще се насладят и на музиканти като Роландо Луна. Брилянтният пианист е свирил с артисти като Амаури Перез, Силвио Родригез и Пабло Миланес, но определя работата си с Омара като преломен момент в кариерата, който го обогатява и му помага да открие гласа, с който иска да си партнира. До кубинската легенда ще застане и ненадминатият с челото Гастон Хоя, който е плътно до Портуондо през последните години в мисията да споделя със света безценното богатство на тази музика. Най-пoпулярната певица в Куба ще се качи на българската сцена за последен път, за да изпълни любимите на цели поколения песни от репертоара на Buena Vista Social Club – Veinte años, Quizas, Quizas, Quizas, Besame Mucho и много други, които ще ни пренесат в магичната и пълна с любов към живота Хавана.

Билети за концерта на 28 април все още могат да се закупят в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg на цени от 45 до 100 лв.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.