Защо професионалистите лъжат, а за леля Ванче нещата са ясни

| от |

… (поне по отношение на градината)

Юлия Кръстева

Много често се сблъсквам с хора, които имат „малък имот” – наскоро придобит, с идея да се превърне в това и онова … или може би повече в онова от колкото в това … и така докато се заформя спор между господина и госпожата аз се опитвам да разбера кого да слушам. Обикновено тя има идея, той иска място за собствено и неприкосновено пространство и всеки си знае по нещо, което е само в неговата глава. Ето такива са преобладаващата част от клиентите ми. Обожавам тази работа, има много предизвикателства в нея от самото началото, та чак до края (където и да се намира края на такъв вид работа). И понеже се работи с жив материал, и понеже той непрекъснато се развива и променя, и понеже клиентите променят нагласите си, и понеже имат „съветници” като: колежката от офиса ни в Пловдив, дъщеря ми от Обединеното Кралство или най-масовото „прочетох в интернет”, то нещата рано или късно опират до професионалист.

2014-gradinarsko-1(1)

Особено ми е приятно когато уцелвам и съответно удовлетворявам желанията им или успявам да ги запаля така, че сами започват да мислят в по-широки рамки и се ровят в специализирана литература, опитват да се научат кое как се прави, намират си ново хоби навън, в собствения си двор. Така се случва когато например „тия две мършави клончета” заприлича на „тази цъфтяща феерия” пред очите им. Понякога не е нужно чак толкова, но за по-скептичните пътя никога не е бил кратък. Растенията като жив строителен материал са особено разнообразни със своите специфики, възможности и очарование. Те могат да създадат онова усещане за простор и свобода или уединение, уют и романтика без съседи и въобще околен свят. Могат да бъдат незабелязания фон за страхотната архитектура или насочващия елемент към дадена точка, могат да са разкошен сегмент или същността на екстериорното пространство.

Човекът е устроен да търси, да се опитва да управлява, дори да опитва да „манипулира природата”. Дори на мен ми се случва да изисквам от някои цветя да цъфтят обилно в нетипичен за тях сезон, защото ще има официално откриване на обекта с важни гости или просто парти на открито около басейна.

И така бавно, но сигурно стигаме до момента, в който четем статия от известен специалист – ботаник, дендролог или просто в известен цветарски сайт, според която конкретно тези храсти (с ужасно сложно за произнасяне наименование) са чудесни за нашия жив плет, но ефекта – въпреки, че са спазени всички описани в публикацията ритуали – все пак е доста по-различен от очакванията. Искам само да кажа, че някои автори са германци, други живеят в Америка, а трети описват повече от един климатичен пояс. Ключът винаги е при третите, но за жалост или не, те са по-малко срещани. Всички тези автори вероятно са добри професиоаналисти и информацията, която дават е надеждна, указанията – правилни, но някъде в превода нещата се размиват. Спецификата на района винаги, ама наистина винаги има значение, но рядко и обръщаме внимание. Представям си как звучи на средностатистическия българин идеята за геометричен жив плет от липа или габър. В цяла България те са познати като едри дървета, но в някои страни са най-масово ползваните за оформяне на живи плетове. Ако прочетем колко е подходящо за нас да изберем именно тези видове за конкретно тези цели, то колкото и да се стараем, нещата ще са различни. Това е така защото мястото, за което пише професионалистът и мястото, на което практикува читателя са различни. Когато професионалистът препоръчва нещо за отглеждането на даден вид, да речем в южна България, то по-добре би било думите му да не се приемат съвсем буквално. Все по-трудно може се да убеди човек, че кивито в Смолян и в Сандански не вирее еднакво, особено през зимата. Тогава, ако все пак читателят е упорит и реши да опита, на ход идва някоя леля Ванче, която цъква с език и категорично заявява „Т’ва тука, да знаеш, нема да оцелее, ми един трендафил да беше турил, по-добре щеше да е”. И така на следващата пролет, след разочарованието от неуспешния опит, въпреки големите грижи и старанието, когато кивито е измръзнало и безвъзвратно изгубено, този същия читател купува някой най-нов сорт катерлива роза и търси съвет за отглеждането му от леля Ванче – неговия мъдър и опитен съветник или просто намира някой местен професионалист.

А нещата могат да са далеч по-простички, с по-малко пилеене на време, нерви и ресурс, дори без чудесните съвети на леля Ванче, за която няма тайни, поне не в градината. И едно от най-важните неща – професионалистите не лъжат, може би те просто живеят по-далеч от леля Ванче.

 
 

Роби Уилямс е готов да представи Русия на „Евровизия 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Известният британски певец и музикант Роби Уилямс заяви готовност да представи Русия на тазгодишния песенен конкурс „Евровизия 2017″.

„Евровизия 2017″ ще се проведе през месец май в столицата на Украйна Киев, предаде ТАСС.

Агенцията цитира изявление на Уилямс в руското телевизионно предаване „Нека говорят“. „Аз бих искал да представя Русия на „Евровизия“, заяви музикантът. Това ви го казвам чистосърдечно, а ето че моят мениджър сигурно вече се е хванал за главата! Бих искал да представя Русия на конкурса. Давай, Русия, ние можем да победим!“.

Уилямс добави, че харесва „Евровизия“ заради пищното и грандиозно шоу, което се предлага на зрителите.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:
По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:
Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра:

 
 

Имат си и добри страни

| от |

Изборите са като бременността – след петата нежелана вече става досадно.

И пак ще има смях през сълзи, Слави ще изпее „Студио Х“, хората ще правят карикатури, постове ще се коментират. Накрая всички, дето много разбират, няма да гласуват и после ще са недоволни заедно с тия, дето са гласували. Никой няма да погледне нещата от хубавата страна. Никой няма да си даде сметка, че партиите имат и добри качества.

Вярно, трябва малко мисъл, четене и безсрамно изкривяване на фактите, но наистина имат. Нека погледнем нещата от положителната страна, преди да е станало късно.

ГЕРБ

Бойко Борисов мълчи и това е доста добре. Правителството му построи много магистрали и една Арена Армеец. Арената е най-хубавото от ГЕРБ, защото имам един приятел, който чака Цеца да дойде да пее там 5 месеца. В деня на концерта седна да пие от обяд, отиде в Арената и накрая си тръгна преди Цеца да излезе, защото се е напил много. Ако ГЕРБ не бяха построили Арена Армеец, тази история нямаше да съществува!

БСП за България

Корнелия Нинова говори и това е още по-смешно.

Има сериозен шанс, когато кариерата й приключи, което се надявам всички да се надяваме да е скоро, Корнелия да издаде мемоари със заглавие „С кон до Бъркли и обратно“. И да се подарява с всеки вестник Телеграф.

Да, България + Зелените + ДЕОС

Виолетови, зелени, розови – аз им викам скитълс. В това обединение хора от миналото правят деветдесетарско парти с копнежи за бъдещето. А в ъгъла един програмист пуска електронна музика от лаптоп.

Нова република

Нова република е просто още малко Да, България. Нова Република е Да, България, ако баща й се беше заигравал с колана малко повече вместо да й казва, че е специална. Колко нова може да е една република, ако има вестник, м?

Воля

Марешки е добър и съобразителен човек. Той е видял, че качеството на хляба и зрелищата доведе нещата до там народът да иска бензин и лекарства.

Обединени патриоти

НФСБ, Атака и ВМРО са водени съответно от човек, който мрази Атака, човек, който мрази НФСБ и човек, който обича казармата. ОП напомня на дете на плажа, което се кара на морето и след това бяга, когато вълната дойде.

Реформаторски блок + Глас Народен

Дават сериозен шанс на Петър Петков – Гетомен да стане депутат. Това ще го оттегли от рап сцената, което е чудесно. Гетомен е за музиката това, което е Ангела Меркел за… музиката.

Движение „Възраждане“

Тази партия е шопска салата с 50 грама гроздова в неделя на обед, докато по радиото върви програма Хоризонт. А единственият повод да станеш от масата е за да нахраниш кокошките. Тази партия е идилия.

ДСП

Ахмед Доган извършва типичната си доставка на силност в думите. Обединителния му патриотизъм обяснява на практика като отидем до детската градина на малкия, просто да вземем, което си искаме – нали всички са деца.

ДОСТ

Откакто спряха „Малката булка“, гладът за турски сериали е огромен. Тук се намесва ДОСТ с цяло риалити, покрай скандала с турския посланик и пропъждането на турски агитатори от България. А ние се притеснявахме за едно русначе на Евровизия. Я гледайте тук какво става!