Защо Пекин купува злато

| от |

Алън Грийнспан, сп. „Форин афеърс“

Ако Китай беше превърнал сравнително скромна част от резервите си с чуждестранна валута на стойност 4 трилиона долара в злато, валутата на страната можеше да придобие неочаквана сила в днешната международна финансова система.

Разбира се, за Китай би било риск да използва част от резервите си, за да купи достатъчно кюлчета злато за изместването на САЩ от позицията им на най-големия притежател на злато в света. (До пролетта на 2014 г. притежанията на САЩ възлизаха на 328 милиарда долара). Но наказанието за допусната грешка от гледна точка на изгубени лихви и разходите за съхраняване би било скромно. За останалата част от света цените на златото сигурно ще нараснат, но само в периода на натрупване. Те вероятно биха паднали, след като Китай достигне целта си.

По-широкият въпрос – завръщане към златния стандарт във всякаква форма, не влиза в плановете на никого. Той има малко поддръжници в днешната практически универсална среда на фиатни валути и плаващи обменни курсове. Но златото има специални свойства, които нито една друга валута, може би с изключение на среброто, не притежава. Повече от две хилядолетия златото на практика има неоспоримо приемане като разплащателно средство. То никога не е изисквало кредитната гаранция на трета страна. Не се поставят никакви въпроси, когато злато или директни искове за злато се предлагат като плащане за облигация. Това например беше единствената форма на плащане, която износителите към Германия приемаха в края на Втората световна война. Днес приемането на фиатните пари, валута, която не е подкрепена от активи с вътрешноприсъща стойност, се основава на кредитната гаранция на суверенни страни, разполагащи с ефективна данъчна власт, гаранция, която в условията на криза не винаги е отговаряла на универсалното приемане на златото.

Ако доларът или някоя друга фиатна валута бяха универсално приемани във всички времена, централните банки нямаше да виждат необходимост да държат никакво злато. Фактът, че го правят, означава, че подобни валути не са универсален заместител. От 30-те развити страни, които се отчитат пред Международния валутен фонд, само четири не държат злато в резервите си. Впрочем, по пазарни цени златото, държано от централните банки на развитите икономики е било на стойност 762 милиарда долара до 31 декември 2013 г. или 10,3% от общите им резерви. (МВФ е държало допълнителни 117 милиарда долара). Ако, както казва британският икономист Джон Мейнард Кейнс, златото беше „варварска реликва“, централните банки по света нямаше да имат толкова много активи, чиято възвръщаемост, включително разходите по съхраняването, е негативна.

В много случаи политиците са обмисляли да продават златни кюлчета. През 1976 г. например участвах в качеството си на председател на Съвета на икономическите съветници в разговор с тогавашния американски финансов министър Уилям Саймън и с тогавашния председател на Борда на Федералния резерв Артър Бърнс, които се срещнаха с президента Джералд Форд, за да обсъдят препоръката на Саймън САЩ да продадат своите 275 милиона унции злато и да инвестират приходите в активи, носещи лихва. Докато Саймън, следвайки виждането на икономиста Милтън Фридман по онова време, твърдеше, че златото вече не служи за никаква полезна валутна цел, Бърнс считаше, че златото е последното помощно средство за долара в случай на криза. Двамата застъпници не успяха да постигнат разбирателство. В крайна сметка Форд избра да не прави нищо. И до днес запасите от злато на САЩ не са се променили много, възлизайки на 261 милиона унции.

Отново се сблъсках с този проблем като директор на ФЕД през 90-те години на миналия век след спад на цената на златото под 300 долара за една унция. Една от периодичните срещи на управителите от Г-10 беше посветена на въпроса за желанието на европейските членове да орежат запасите си от злато. Но те бяха наясно, че съревновавайки се помежду си в продажбата, могат да предизвикат още по-голямо намаляване на цената. Те постигнаха споразумение за разпределение на това кой колко ще продава и къде. Вашингтон се въздържа. Споразумението беше подновено през 2014 г. В комюнике към съобщението Европейската централна банка просто заяви: „Златото остава важен елемент в глобалните валутни резерви“.

Междувременно Пекин явно няма никакво идеологическо нежелание да държи злато. От 1980 до края на 2002 г. китайските власти са държали близо 13 милиона унции. Те увеличиха запасите си до 19 милиона унции през декември 2002 г. и до 34 милиона унции през април 2009 г. В края на 2013 г. Китай беше петият най-голям суверенен държател на злато в света след САЩ с 261 милиона унции, Германия със 109 милиона унции, Италия със 79 милиона унции и Франция със 78 милиона унции. МВФ имаше 90 милиона унции.

Но колкото и злато да трупа Китай един по-голям проблем остава неразрешен – дали свободни, нерегулирани капиталови пазари могат да съществуват съвместно с авторитарна държава. Китай измина дълъг път от първоначалните инициативи на китайския лидер Дън Сяопин. Той се приближава към немислимата цел да достигне САЩ по общ БВП, макар и само от гледна точка на паритет в покупателната способност. Но с напредването големите печалби в последните години ще станат още по-трудни за запазване.

Поради това изглежда малко вероятно в близките години Китай да успее да надскочи САЩ технологически, повече по политически, отколкото по икономически причини. Култура, която е силно конформистка политически оставя малко пространство за неортодоксално мислене. По правило иновациите изискват прекрачване на границите на традиционното мислене, което винаги е трудно в общество, забраняващо свободата на словото и на действията.

За момента Пекин успява да запази жизнено и до голямо степен политически стабилно общество, главно защото политическите ограничения на еднопартийната държава бяха компенсирани от степента, в която държавата осигурява икономически растеж и материално благосъстояние. Но в следващите години това е малко вероятно да се запази, тъй като растежът на Китай се забавя, а конкурентното й преимущество намалява. /БГНЕС

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Кои ще са номинираните за Еми 2017?

| от chronicle.bg |

26 юни вечерта беше крайният срок, в който членовете на Американската академия по телевизионни изкуства и науки можеха да гласуват за сериалите, които да бъдат в списъка с номинациите за най-престижните награди за телевизия – Еми.

Сега очакваме с нетърпение 13 юли, когато ще бъдат обявени номинациите. Церемонията ще се проведе на 12 септември. Изискването е сериалите тази година да са излезли в периода от 1 юни 2016 г. до 31 май 2017 г.

Несъмнено най-очакваните категории за тези за най-добър драматичен сериал и най-добър комедиен сериал. По всички личи, че тази година някои от силните продукции ще отстъпят място на по-нови заглавия. Такъв е примерът с „Игра на тронове“, който по традиция излиза през април, но седмият сезон е насрочен да излезе през юли. А пък хитовата продукция на PBS „Имението Даунтън“ свърши и ще видим дали някой ще заеме мястото й. Телевизионният сезон беше изключително силен и битката ще е оспорвана. Ето кои сериали е най-вероятно да видим в списъка с тазгодишните номинирани:

Най-добър драматичен сериал

„Короната“ (The Crown)

0a5c641e7e2e7050b86ff0dc5d55c7b9acd65ebb

Сериалът на Netflix (за който се твърди, че е най-скъпият досега) има значителна преднина пред останалите, тъй като през зимата отнесе няколко награди Златен глобус, което го прави сериозен претендент за категорията. Към това спокойно можем да прибавим и тематика: Британското кралско семейство, което се явява като идеален заместител на любимия на американците „Имението Даунтън“. Номинацията е сигурна.

„Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

screen shot 2017-02-09 at 50432 pm

Антиутопичният сериал по едноименния роман на Маргарет Атууд има големи шансове да се сдобие не само с тази, но и с още няколко номинации. Сериалът предизвика фурор с премиерата си и разтърси зрителите. Тематиката за жените, които са лишени от всякакви права, а светът се управлява по крайно тоталитарен начин, се оказа плодотворна. Също така присъства и Елизабет Мос, която вече шест пъти е пренебрегвана само с номинация за ролята си в „Луди мъже“, така че да се надяваме, че тя й сериалът ще си получат заслуженото (а то е поне номинация).

„Останалите“ (The Leftovers)

episode-01-06-1280

Този сериал тръгна скромно по HBO през 2014 г., получавайки смесени отзиви от критиците и още по-слаб рейтинг. От втория сезон обаче нещата тръгнаха нагоре и някои от актьорите (Джъстин Теру и Кари Куун) бяха възхвалени. Въпреки това, все още заглавието няма награди Еми. Но това предстои да се промени. Последният трети сезон скоро приключи и беше определен като най-добрият досега. Нека не забравяме и склонността на гласуващите да отличават сериали, които току що са приключили.

„Легион“ (Legion)

legion-series-premiere-1

Членовете на телевизионната академия обичат фантастичните сюжети, това вече е доказвано в минали години със сериали като „Изгубени“, „Герои“ и „Истински детектив“. Имайки предвид силното присъствие на „Легион“ този сезон и похвалите, които получи продукцията на създателят й Ноа Хоули, този сериал е напълно възможно да се окаже изненадата тази година.

„Странни неща“ (Stranger Things)

stranger-things-eleven-2

Научнофантастичният сериал побърка публиката, когато излезе на малкия екран през август. Почти веднага след това беше обявено, че ще има втори сезон през 2017 г. което е своеобразен феномен. А гласуващите често пъти са показвали, че обичат този феномен е много вероятно да изберат сериала, предвид два факта: все още със сигурност им държи влага от първия сезон, а вторият е все по-близо.

„Западен свят“ (Westworld)

Westworld9Hopkins.0

Сериалът излезе през есента на 2016 г. и взаимства елементи от едноименния филм от 1973 г. Нека не забравяме и впечатляващия актьорски състав, в който влизат Антъни Хопкинс, Танди Нютън, Еван Рейчъл Ууд и други, както и многото изненадващи обрати в сюжета. Сериалът няма да се завърне преди 2018 г., така че не е изключено гласуващите да се забързат, за да отдадат дължимото на създателите на поредицата – Джонатан Нолан и Лиса Джой.

Най-добра комедия

В тази категория по всичко личи, че няма да има големи промени. Това означава че сериали като Transparent, Master of None, Silicone Valley, Black-ish, Unbreakable Kimmy Schmidt и разбира се сигурният Veep. Това може би е първият път от много години, когато „Модерно семейство „(Modern Family) няма да се сдобие с номинация. Brooklyn Nine-Nine най-вероятно пак ще е в списъка, така че и на този фронт няма нищо ново. Въпреки това обаче има един сериал, който е нов и свеж и най-вероятно ще получи признание. Това е „Атланта“(Atlanta).

atlanta_ka_p11_1920x1080

Сериалът на Доналд Глоувър, за живота на рапърите от столицата на щата Джорджия спечели Златен глобус в началото на годината, а самият Глоувър взе статуетка за най-добър актьор. Би било голяма изненада да не видим това заглавие в списъка на номинираните на 13 юли.

Най-добър лимитиран сериал

В тази категория попадат сериали, които имат два или повече епизода и общо времетраене не по-малко от 150 минути. Сюжетната линия на сериала трябва да е завършена и да няма възможност да бъде продължавана в следващи сезони. В тази категория се очертават два сигурни претендента. „Черното огледало“(Black Mirror) е единият. Мащабният проект, стана един от най-успешните във Великобритания, след като стана част от платформата на Netflix и беше обявено, че ще бъде пуснат като лимитиран сериал. Номинацията му е много вероятна при тези обстоятелства, тъй като той е по-добър от конкурентите си в групата на лимитираните сериали, за разлика от тази на драматичните.

black_mirror

Другият сигурен претендент, който да се надяваме, че ще отнесе няколко статуетки е „Вражда: Бети и Джоан“(Feud: Bette and Joan). Негов създател е кралят на биографичните сериали – Раян Мърфи. Осемте серии разказват историята на двете легендарни актриси от Златната ера на Холивуд – Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. В ролите влизат Созан Сарандън и Джесика Ланг, на които стискаме палци да си тръгнат със собствени награди.

feud-bette-and-joan-pilot-review_2qm1

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.