Защо Пекин купува злато

| от |

Алън Грийнспан, сп. „Форин афеърс“

Ако Китай беше превърнал сравнително скромна част от резервите си с чуждестранна валута на стойност 4 трилиона долара в злато, валутата на страната можеше да придобие неочаквана сила в днешната международна финансова система.

Разбира се, за Китай би било риск да използва част от резервите си, за да купи достатъчно кюлчета злато за изместването на САЩ от позицията им на най-големия притежател на злато в света. (До пролетта на 2014 г. притежанията на САЩ възлизаха на 328 милиарда долара). Но наказанието за допусната грешка от гледна точка на изгубени лихви и разходите за съхраняване би било скромно. За останалата част от света цените на златото сигурно ще нараснат, но само в периода на натрупване. Те вероятно биха паднали, след като Китай достигне целта си.

По-широкият въпрос – завръщане към златния стандарт във всякаква форма, не влиза в плановете на никого. Той има малко поддръжници в днешната практически универсална среда на фиатни валути и плаващи обменни курсове. Но златото има специални свойства, които нито една друга валута, може би с изключение на среброто, не притежава. Повече от две хилядолетия златото на практика има неоспоримо приемане като разплащателно средство. То никога не е изисквало кредитната гаранция на трета страна. Не се поставят никакви въпроси, когато злато или директни искове за злато се предлагат като плащане за облигация. Това например беше единствената форма на плащане, която износителите към Германия приемаха в края на Втората световна война. Днес приемането на фиатните пари, валута, която не е подкрепена от активи с вътрешноприсъща стойност, се основава на кредитната гаранция на суверенни страни, разполагащи с ефективна данъчна власт, гаранция, която в условията на криза не винаги е отговаряла на универсалното приемане на златото.

Ако доларът или някоя друга фиатна валута бяха универсално приемани във всички времена, централните банки нямаше да виждат необходимост да държат никакво злато. Фактът, че го правят, означава, че подобни валути не са универсален заместител. От 30-те развити страни, които се отчитат пред Международния валутен фонд, само четири не държат злато в резервите си. Впрочем, по пазарни цени златото, държано от централните банки на развитите икономики е било на стойност 762 милиарда долара до 31 декември 2013 г. или 10,3% от общите им резерви. (МВФ е държало допълнителни 117 милиарда долара). Ако, както казва британският икономист Джон Мейнард Кейнс, златото беше „варварска реликва“, централните банки по света нямаше да имат толкова много активи, чиято възвръщаемост, включително разходите по съхраняването, е негативна.

В много случаи политиците са обмисляли да продават златни кюлчета. През 1976 г. например участвах в качеството си на председател на Съвета на икономическите съветници в разговор с тогавашния американски финансов министър Уилям Саймън и с тогавашния председател на Борда на Федералния резерв Артър Бърнс, които се срещнаха с президента Джералд Форд, за да обсъдят препоръката на Саймън САЩ да продадат своите 275 милиона унции злато и да инвестират приходите в активи, носещи лихва. Докато Саймън, следвайки виждането на икономиста Милтън Фридман по онова време, твърдеше, че златото вече не служи за никаква полезна валутна цел, Бърнс считаше, че златото е последното помощно средство за долара в случай на криза. Двамата застъпници не успяха да постигнат разбирателство. В крайна сметка Форд избра да не прави нищо. И до днес запасите от злато на САЩ не са се променили много, възлизайки на 261 милиона унции.

Отново се сблъсках с този проблем като директор на ФЕД през 90-те години на миналия век след спад на цената на златото под 300 долара за една унция. Една от периодичните срещи на управителите от Г-10 беше посветена на въпроса за желанието на европейските членове да орежат запасите си от злато. Но те бяха наясно, че съревновавайки се помежду си в продажбата, могат да предизвикат още по-голямо намаляване на цената. Те постигнаха споразумение за разпределение на това кой колко ще продава и къде. Вашингтон се въздържа. Споразумението беше подновено през 2014 г. В комюнике към съобщението Европейската централна банка просто заяви: „Златото остава важен елемент в глобалните валутни резерви“.

Междувременно Пекин явно няма никакво идеологическо нежелание да държи злато. От 1980 до края на 2002 г. китайските власти са държали близо 13 милиона унции. Те увеличиха запасите си до 19 милиона унции през декември 2002 г. и до 34 милиона унции през април 2009 г. В края на 2013 г. Китай беше петият най-голям суверенен държател на злато в света след САЩ с 261 милиона унции, Германия със 109 милиона унции, Италия със 79 милиона унции и Франция със 78 милиона унции. МВФ имаше 90 милиона унции.

Но колкото и злато да трупа Китай един по-голям проблем остава неразрешен – дали свободни, нерегулирани капиталови пазари могат да съществуват съвместно с авторитарна държава. Китай измина дълъг път от първоначалните инициативи на китайския лидер Дън Сяопин. Той се приближава към немислимата цел да достигне САЩ по общ БВП, макар и само от гледна точка на паритет в покупателната способност. Но с напредването големите печалби в последните години ще станат още по-трудни за запазване.

Поради това изглежда малко вероятно в близките години Китай да успее да надскочи САЩ технологически, повече по политически, отколкото по икономически причини. Култура, която е силно конформистка политически оставя малко пространство за неортодоксално мислене. По правило иновациите изискват прекрачване на границите на традиционното мислене, което винаги е трудно в общество, забраняващо свободата на словото и на действията.

За момента Пекин успява да запази жизнено и до голямо степен политически стабилно общество, главно защото политическите ограничения на еднопартийната държава бяха компенсирани от степента, в която държавата осигурява икономически растеж и материално благосъстояние. Но в следващите години това е малко вероятно да се запази, тъй като растежът на Китай се забавя, а конкурентното й преимущество намалява. /БГНЕС

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.