Защо не излязох на 26-ти април?

И точно там е проблема, че ние като общество сме доста изостанали в развитието си буквално и преносно. Смея да твърдя, че съм примерен гражданин – плащам си сметките, данъците, не си хвърлям боклука през балкона или прозореца на колата и каквото зависи от мен го правя, за да може нещата да са наред. Но, има едно голямо НО: масата от хората, да не кажа почти всички са доста далеч от това поведение, далеч съм от мисълта, че съм безгрешен и единствен, но все пак по-голямата част от т.нар. простолюдие е буквално без всякакво възпитание.

Всеки ден забелязвам безхаберно отношение към всичко, което ни заобикаля. Овчедушието така е обхванало хората, че все повече се замислям има ли смисъл от целия този цирк, в който сме принудени да живеем? Качвам се в градския транспорт и там виждам олицетворение на цялото ни общество. Мръсни, некъпани хора, зле облечени, не всички разбира се 🙂 Гедат лошо, навъсено, мрачно…доста депресиращо бих казал. Возим се в някакви катафалки, които всеки момент може да се разпаднат. Някакви младежи, ученици най-вече, говорят на висок глас, викат, цъкат телефони – пълна какфония и лудница. Не е лесно да се возиш всеки ден по два пъти в такава среда. Но повечето нямаме много голям избор.

И същите тези хора си хвърлят боклуците където им падне, не ме интересуват от кое село са дошли, искам да се държат културно и възпитано. Но не би, всеки си мисли, че на него му е позволено всичко, още повече като нямаш добро възпитание. И в един слънчев ден се показват едни хора по ТВ и се опитват да ми внушат, че видиш ли съм длъжен да изляза в един определен ден и им изчистя. Ко? Не!!!

Защо трябва да има един ден в годината, когато се сещаме за това, а не, че най-важното е да не се налага да се стига до този момент. Аз не цапам, не мърся, не хвърлям боклук извън определените за това места. Защо да трябва аз да чистя, след като още след няколко дни пак ще е същото и пак от тези същите хора? Не съм съгласен.

Не ме разбирайте погрешно, много е добре да се събират хора да се показва отговорност и да се дава пример на останалите. Но по-важното е, да се възпита обществото как да се държи и такива инициативи да станат излишни.

Писнали ми е да се боря с хорската глупост, необразованост и неграмотност. Но аз не се отказвам, защото вярвам, че трябва да правя това, което смятам за правилно.

Хората трябва да разберат, че семейната среда е изключително важна, а в последните годни бе направено всичко възможно тази ценноста да се унищожи и отпадне. Полека лека ставаме свидетели точно на това. Децата вече нямат никакви задръжки в нищо, държат се нагло, надменно, без капка уважение към по-възрастните. За това са виновни онези родители, които израснаха в бездуховните години на т.нар. преход. В момента расте толкова безнравствено поколение, че се плаша наистина какви ще са моите деца. Защото не може да ги опазиш от улицата, училището, където се е настанал разврата и бездуховността. Лъжливото спасение в църквата ми се вижда още по-смешно, защото ако само това ти е останало да се уповаваш, жална ти майка. Тази институция отдавна е загубила своя ореол, в това технологично време не виждам смисъл от тези безсмислени глупости наречние вяра.

Единственото, в което трябва да инвестираш е знание, знание и пак знание.

Защото ако си невеж и невъзпитан лесно попадаш в категорията зомби, лесно управляема и манипулирана от всички власти.