Защо Местан иска нови избори

| от |

Александър Карагеоргиев

Когато в четвъртък лидерът на ДПС обяви, че желанието на партията е да има нови избори, мнозина останаха изненадани. Това беше ход, който тотално противоречи на политиката, провеждана от коалиционния им партньор БСП и сериозно разбърка картите на масата на политическия живот в България. Появиха се множество теории защо го прави това. Най-общо може да се каже, че поведението на ДПС винаги е целяло ДПС да излезе с ползи от всяка една ситуация.

stanishev_mestan

След изборите за Европейски парламент големият губещ беше БСП. Извиненията на партията, както обикновено, бяха много и нито едно не засегна самото управление на столетницата. Дори и АБВ да не се беше отделило в собствена листа, дори организацията на места да работеше по-добре, БСП нямаше да постигне кой знае колко по-висок резултат. Причините се крият в това, че: 1) БСП е управляваща партия и носи негативите на управлението си и 2) Никой не обича губещите, а БСП са точно такива. Те нямат спечелени избори от 2005 г. насам, което малко или много демотивира избирателите. Опитът им да се държат като истинска социалистическа партия, мерките за повишаване на пенсиите, намаляване цените на тока и т.н. са просто отчаяни действия да се изгребва вода с кофа от продънена лодка.

В случая съм много далеч от идеята, че БСП е слаба партия или че е на ръба на катурването. В случая говорим по-скоро за дълготрайни тенденции на спад. БСП далеч не реализира целия си потенциал и дълго време няма да може да го реализира, освен ако не започне една дълга и трудна промяна. Като за начало, БСП е партията в ляво и никой не може да спори с нея за господство в този сектор на политиката. Въпреки това там положението е не по-малко шарено от целия ни десен сектор. В една и съща партия фигурират модерно мислещи социал-демократи и онези, които са се борели за чисто комунистическо бъдеще и са имали близки роднини партизани. Това е доста широк спектър за само една партия. Изключително консервативните гледни точки на едни се сблъскват със социално-либералното мислене на други. Друг допълнителен проблем е външната политика, която БСП иска да води. Тя също е причина за разцепление вътре в партията. От една страна са старите проруски кадри, от друга са младите социалисти и социал-демократи, които искат по-силно обвързване на партията с идеите на ЕС и ясно заявяване, че БСП е проевропейска партия. За момента танците по ръба се отдават на БСП, но колкото повече продължава това колебание, толкова повече гласове ще се губят. Иначе това напрежение вътре в БСП започва да се показва все по-явно за хора, които са извън партийния апарат. Наистина АБВ беше проблем за БСП и ще продължава да бъде, макар и не успя да събере много гласове на тези избори. Какво обаче ще стане при следващи, ако формацията започне да удря директно по имиджа на лидера на БСП. АБВ може да оцелее като политически субект, ако изиграе правилно картите си. Това означава нови проблеми за БСП. Това ще означава, че БСП е изгубила монопола си върху лявото. Стане ли това, ще започнат да се роят и други политически организации, имащи за цел да представляват политически левите хора в България.

От тази дупка партията може да излезе, само ако се реши на вътрешни реформи и модернизация. Толкова много различия в една партия не са нещо ненормално, но са нещо, което не е възприето все още като модел от повечето европейските партии. Пример за партия с много вътрешни различия сред електората си са американските републиканци. Те обаче са решили този проблем, създавайки крила вътре в самата партия. Те се борят също за надмощие, но винаги остават лоялни на самото име. Решението на партийната структура се възприема като закон и никой не оспорва, просто всички започват да се готвят за следващия рунд. Подобен вид партийна политика обаче изисква много голяма стабилност на местните организации и най-вече много силна лидерска фигура, която да държи нещата да не се разпаднат. Подобно нещо все още е много далеч от родните начини за водене на политика.

За смяна на лидер и ръководство вече се говори и вътре в партията. Това допълнително клати лодката на Станишев, който според част от партийците вече е сочен за европейски, но не и български лидер на социалистите. Вече открито се говори за лагери в БСП и за края на ерата на Сергей Станишев. Дали ще се постигне такова нещо, само времето ще покаже.

ДПС забелязва всичко това. ДПС са стратези, а не обикновени тактици и знаят, че ако се случи така Станишев да остане на лидерския пост в БСП, коалицията между двете партии ще продължи да пада като обществена подкрепа. Липсата на промени в лявото ще продължи пътят на БСП към дъното, а това би повлякло и ДПС, ако продължат да стоят до тях като коалиционен партньор. Ако това правителство продължи да съществува, процентът на гласовете, които ще се получат при следващи избори, ще бъде още по-малък. С други думи, ще се наложи или да се изпусне кокала на властта, или да се намеси трети постоянен играч в иначе удобната коалиция БСП-ДПС. Ако пък АБВ успее да се наложи като постоянен играч и разбие монопола на БСП в лявото, това неминуемо ще доведе до постепенен разпад на последните, подобен на този на СДС от преди години.Евентуалното разпадане на големия играч БСП, е в тотален ущърб на интересите на ДПС.

На ДПС е нужен силен партньор. Те не могат да си позволят да са по-голямата партия в коалицията, тъй като и Местан, и неговият учител Доган знаят, че голямо ДПС означава проблеми за ДПС.България ги възприема като етническа партия и българите няма да позволят етническа партия да е официално водеща в управлението. Премиер с турски произход или подчинен на „турската“ партия са все още неща, които звучат еретично в ушите на българите и като се има предвид разцвета на националистическите идеи в Европа и България (това, че националистически партии не влязоха в ЕП и не играят водеща роля в управлението, не означава, че национализмът няма силна почва у нас), скоро нещата няма да приемат друг облик в това отношение. ДПС са средно голяма партия, която спрямо тези националистически настроения се движи по линията на позволеното – винаги участва пряко или непряко във властта, но не я закачат по места. Техният електорат е до голяма степен сигурен и радикалният национализъм само може да го сплоти. ДПС играе ролята на защитник на циганите и турците от „лошите българи, които искат да ги избият и да ги направят на сапун“.

ДПС са осъзнали, че в местната власт има достатъчно пари, а няколко ключови министерства, могат да осигурят солидни печалби за техните „обръчи от фирми“ и не им е нужно да се борят за водещата позиция – нещо, което може да им изяде главата. Затова те имат нужда от по-голяма партия, която да им е като щит, да обира негативите и да носи управленски мандати.

Ако кабинетът не падне, обществената подкрепа за правителството ще продължи да намалява, а БСП постепенно ще изгуби качества за тази си роля на „по-голям брат“ в управляващата коалиция. БСП ще изгуби силата си и при умна политика на АБВ, може дори да изгуби целостта си. Това е в ущърб на ДПС и ДПС е готово да защитава собствените си интереси. Ако в крайна сметка кабинетът падне скоро и социалистите успеят да се окопитят и да станат отново силни и променени – дали с нов лидер, или Станишев ще успее да спечели подкрепата на цялата партия отново, ДПС ще са готови да подадат ръка и машината отново да заработи.Едно е важно обаче, промени трябва да има, за да оцелее тази коалиция.

Говори се много за евентуална друга коалицията – между ГЕРБ и ДПС. Подобни действия са възможни, но само и единствено в краен случай. Подобна коалиция просто би довела до негативи и за двете страни. От една страна, Борисов не е Станишев и много по-трудно ще се остави да бъде ръководен от Местан. И двамата ще искат да водят, а когато в един танц и двамата водят, положението завършва грозно. От друга страна, за ГЕРБ в чисто имиджов план коалиция с ДПС би била вредна. Хората масово не харесват ДПС и по-големият им партньор винаги отнася негативи като спад в доверието от това партньорство. Освен това на няколко пъти вече двете партии имаха възможност да си сътрудничат и да управляват заедно, но не го направиха. Все пак обаче е видно, че и двете страни се стараят да поддържат относително положителни взаимоотношения. А пък и както Лютви Местан каза: „Сега е време да се пие кафе“. Така че опцията за коалиция (възможна е и скрита такава) между ДПС и ГЕРБ все още остава като възможност. Нищо не пречи Местан и Борисов още веднъж да седнат на по кафе и да всеят смут в българската политика. Това, разбира се, след като върнат кафеварката на лидера на ГЕРБ.

На ДПС е нужен силен партньор, към когото да се прикачи, но и на когото периодично да може да дава разпореждания. Симбиозата, която имат с БСП е голяма, но при намаляващата сила на социалистите Лютви Местан трябва да потърси начин за стабилизирането на статуквото. Силата на БСП в момента не е малка, но е с ясни тенденции за намаляване. Един следващ кабинет, който би изхвърлил и двете партии от властта, би бил пагубен за някои чисто икономически интереси и на двете партии, а те не могат да си позволят това нещо. Действията на ДПС и заявяването, че са нужни нови избори, биха подействали като катализатор за промяна или най-малкото като обединител на лявото. Външният фактор и външната заплаха винаги са действали на социалистите сплотяващо. Въпреки това тези действия на Местан са рисковани, защото БСП може и да предпочете да действа отмъстително. Видяхме това и в действията на Сергей Станишев, който се обяви за задължително гласуване – нещо, което ще действа само в ущърб за ДПС. Местан заби нож в гърба на БСП и определено ще се чуят гласовете на недоволните социалисти, на които се налагаше да търпят диктуваните от ДПС правила. Те твърде дълго търпяха да са безгласният по-голяма брат в коалицията. Мотивацията на недоволните от управлението вътре в БСП и целият този процес на изваждане на всички налични сили, с които социалистите разполагат, може да е дълъг, болезнен и изпъстрен със сътресения период. Може да се насочат в посока нападки срещу коалиционният партньор, което би довело до края на един дълъг период в българската политика.
Ако все пак това не се случи и двете партии не станат политически врагове, тяхната коалиция ще може да се изправи след новите избори по-силна и по-стабилна. Дали обаче БСП ще успее да се реформира след дадения тласък от ДПС и по-важното – дали ще успеят да се запазят отношенията между двете партии, само времето ще покаже.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.