Защо марципан означаваше гадно подобие на шоколад?

| от |

ПИТАНКА е мястото за всички онези въпроси, които винаги сте искали да зададете, но не е имало на кого. Тук ще намерите и техните отговори, които за вас ще намери Драго Симеонов.

Отговорите може да не са специализирани, да не са сериозни или дори да не са свързани с въпроса, но със сигурност ще получите отговор.

Така че, ако имате въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Защо в България марципан, поне до 90-те, означаваше много гадно подобие на шоколад? Какво е накарало родните ни шоколатиери да ни ментят така нагло?

choch

Онези, които си спомнят марципан Люлин„, в архаичната синя опаковчица, все още имат особено отношение към марципана, по принцип. Сега ще ви разкажем на какво се дължи това.

Марципанът, както вероятно знаете вече, представлява фино смляна паста от бадеми - сладки и горчиви, в определено съотношение, смесени с мед или захар, като количествотозахар не бива да надвишава бадемовата паста.

Още в „1001 нощ“ се говори за приказното въздействие на марципана и свойството му да действа като афродизиак. Коя е родината на този деликатес не е съвсем ясно. Едни смятат, че е Средният Изток, други твърдят, че пътят му тръгва от Китай. Има две линии на разпространение в Европа. Едната е през Средиземноморието от Ал Андалусия, стига до Иберийския полуостров още през ІX-X век, а другият канал е от Персия. Турците го донасят до Австрия и Унгария, оттам той става много популярен сред немците вПрибалтика. И така сладкарското изкуство в Германия и Австрия получава марципан – сладката бадемова паста, която се сервира често пъти с шоколадова глазура. Не това обаче е причината у нас, по време на соца, марципанът да се асоциира с шоколад. Причината е друга.

До първите десетилетия на XX век всички правят рязко разграничение между марципан и шоколад и на никого, включително и в България, не му хрумва да бърка двете. Какаовата паста и бадемовата са две съвсем различни неща. Но тогава идва Първата световна война, масовата бедност и годините на криза между войните. Бадемите стават деликатесен продукт, шоколадът също. И това е времето на заместители. Така например дори в добрата стара Германия започва да се появява марципан от кайсиеви ядки. И дори от грис или друг вид по-обикновено брашно с аромати.

Това може особено ясно да се види в Съветския съюз, където в академичния речник на Евгениева марципан е обяснен като паста от бадеми, но още и от орехидруги ядки, както и от брашно. Охо, Евгениева. За съветския човек, особено след края на Втората световна война, марципанът дори не бил някакъв такъв буржоазен деликатес, а просто ароматна кашичка.

Логично е да се предположи, че евтиното значение на марципана идва у нас по съветска, а не по германска линия. И така в социалистическата сладкарска индустрия от 50-те се появява марципан Варна„, което е парено тесто за моделиране или глазура за торти. Прави се от брашноводамаслопудра захароцветители и есенция. Има и бадемоввариант, но бадемовата паста вече е само една от възможностите за марципан, а не самият марципан.

Друга възможност е какаов марципан, което е всъщност споменатото тестенце с малко какао в него. Но усещате ли – какаов марципан е оксиморон. Новата пастичка прилича на шоколад, понеже има какао вътре, както и масло и захар, но не е шоколад, защото всъщност е марципан. Така по силата на определението не е марципан, но в контекста на следвоенната трансформация всъщност е. И понеже дори по времето на соца не можеш да обявиш някаква какаова пастичка за истински шоколад, тя се наричаше марципан. И всъщност беше нещо като глазура за торта, беше по-евтина и разбира се, далеч по-гадна. Обаче децата на соца възприеха погрешно марципана и това е едно от нещата, за които никога няма да им простим.

Ако имате още въпроси, питайте „Питанка“. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebookкакто и на имейл pitaipitanka@gmail.com.

 

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.