Защо антиевропейските популисти няма да спечелят европейските избори

| от |

Статията е публикувана в рубриката „Големият дебат“ на агенция „Ройтерс“. Оригиналното заглавие е Why the „anti-European populists“ won’t win big in the European elections. Авторът й Кас Мъд е гост професор в Университета в Джорджия, САЩ. Автор е на книгата Populist Radical Right Parties in Europe“ (2007) и редактор на Populism in Europe and Latin America: Corrective or Threat for Democracy?“ (2012).

От месеци европейските политици ни предупреждават за предстоящите избори за Европейски парламент (ЕП), които ще се проведат през май във всички 28 страни членки. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу наскоро прогнозира “ фестивал на неоснователните упреци срещу Европа“, от който ще последва „възход на екстремизма от крайната десница и от крайната левица” в целия ЕС.

Придържайки се към тези политически послания, медиите публикуват безброй статии, редакционни коментари и мнения за предстоящия европейски апокалипсис.

Повечето от тези истории се отнасят изключително до възхода на дясното крило на френския Национален фронт (FN), под ръководството на новия му лидер Марин Льо Пен, твърдейки, че растящата популярност на нейната партия върви в унисон с други крайни националистически партии в цяла Европа. В допълнение, както често се случва в европейската политика, много статии и коментари включват и препратки към Великата депресия от 1930 г. и връщането на фашизма.

Малко от тези публикации се спират на точната електорална тежест на „антиевропейските популисти “ –  политическа конструкция, чийто кръстник е проевропейски настроеният елит, и която е събирателно за крайнолеви, крайнодесни, популистки и твърди евроскептични партии. Редакционните статии подчертават, че “ ширещия се десен популизъм “ ще превърне анти-европейците във важни играчи в новия ЕП. Повечето от тези коментатори вярват, че антиевропейският стан ще наброява между една четвърт и една трета от всички 766 места в ЕП. Какъвто и да е точният им брой, мнозина се опасяват от американски сценарий, при който „Европейското чаено парти“ би могло да разтури парламента и по този начин и ЕС.

Тези прогнози обаче са силно нереалистични 
и рядко са подплатени с логика. Моите собствени очаквания, основаващи се до голяма степен на резултатите от последните национални избори и коригирани според последните проучвания на общественото мнение, показват по-скоро малък успех. Крайнодесните партии вероятно ще спечелят само около 40 места, което е по-малко от 44-те, взети на европейските избори през 2009 г. В сметката не слагам някои партии като Фините и Британската партия на независимостта (UKIP) – аморфна група от  „антиевропейски популисти“, които някои коментатори погрешно причисляват към крайнодесните. Всички тези партии, които по-често се противопоставят една на друга, отколкото на ЕС, ще спечелят около 125 места (16%), срещу 92-те, които държат сега. Това е значително увеличение от приблизително една трета, но почти 20 места идват само от едно място – от италианското движение „Пет звезди” (M5S), което е най -малко евроскептичното в целия този пъстър екипаж.

marine-le-pen3

Защо прогнозите на крайната десница са толкова грешни?

Отчасти, защото са резултат от погрешното допускане, че икономическите кризи водят до големи предизборни резултати за антисистемните партии. Тази теория се основава на специфичния случай на Ваймар, Германия, където нацистката партия на Адолф Хитлер спечели огромна победа по време на Голямата депресия и влезе в коалиционно правителство, което сложи край на демократичното управление. Ваймар обаче е по-скоро изключение.

Има поне четири взаимосвързани причини, поради които крайната десница няма да спечели европейските избори през 2014 година.

Първо, икономическите кризи не водят автоматично до увеличаване на подкрепата за крайно десните и други антисистемни партии. Едно скорошно проучване за подкрепата за крайно десните партии по време на Голямата депресия, показа, че ефектът от икономическата криза е най-силен в държави с относително кратка демократична история, със съществуващи екстремистки партии и с избирателни системи с ниски прагове на за парламентарно представителство.Такава перфектна буря съществува само в няколко европейски държави, сред които Гърция.

На второ място, предишните европейски избори бяха проведени в условия на криза. Следователно, изборите през 2009 г. се състояха в икономически и политически обстоятелства, подобни на това, което преживява Европа днес. Така че е малко вероятно избирателите, въпреки че плановете за спасение на закъсали икономики, доведоха до увеличаване на недоволството, да дадат драстично по-голяма подкрепа за крайната десница, отколкото преди четири години.

Трето, антиевропейски настроените популисти се нуждаят от много по-надеждна политическа партия, която да изразява убедително крайния им евроскептицизъм, отколкото това се прави от някои от основните политически партии, като например британската Консервативна партия. Крайнодесните най-успешно биха се справили с тази задача, но само в 12 от 28-те страни членки на ЕС в момента имат в парламентите си такава партията. Представителството в крайната левица и сред останалите антиевропейски настроени популисти, е дори още по-неубедително.

Четвърто и последно, повечето от силни крайнодесни и антиевропейски популистки партии  съществуват в по-малките страни членки на ЕС, които имат ограничен брой места в ЕП. Германия ( 97 евродепутати ) няма истинска крайната десница (ДНП се бори с банкрута и с вътрешни дрязги) и само една, все още не тествана в избори евроскептична партия. Италия ( 73 евродепутати ) има само една регионална крайнодясна партия – Северната лига, която наскоро загуби доверие заради скандали. Умерената евроскептична популистка партия M5S, която вероятно ще спечели 20 места, ще е основният виновник за общото увеличение в антиевропейски настроените популисти в Европарламента. Британската национална партия, която постигна най-добрия резултат в изборите през 2009 г. във Великобритания,е отслабена от вътрешни борби и финансови проблеми. Въпреки цялото внимание на медиите,UKIP едва ли ще може да повтори, да не говорим да добави гласове към рекорда си от 16,5%  през 2009 година. Испания (с  54 евродепутати ) и Полша ( 51) нямат нито силна крайно дясна партия, нито сериозна антиевропейска партия.

Франция (74) е единствената голяма държава-членка на ЕС със силна и популярна крайната десница, която вероятно ще събере почти 50 процента от всички крайнодесни места в следващия парламент. Франция е по-скоро изключение, отколкото правило. Затова и много от изводите, които се базират на успеха на Националния фронт, са също толкова заблуждаващи, колкото и историческите връзки, градени с нацистката партия във Ваймар. Очаквайте скромни резултати от крайната десница през май.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.