Защо американските консерватори обичат Путин

| от |

Журналистът международник Ишан Тарур е автор на материала, публикуван във „Вашингтон пост“

В петък написах статия за преоценка на руската позиция по кризата в Сирия, в която зададох въпроса не трябваше ли Западът навремето да се отнесе по-сериозно към опитите на Москва да съхрани режима на Башар Асад.

Статията, която попадна в Drudge Report, предизвика бурна реакция. При това аз изобщо не възнамерявах да критикувам здравата политиката на Белия дом в Сирия – напротив, внимателното поведение на президента Барак Обама по дадения въпрос свидетелстваше за реалистичен подход, който бе сходен с подхода на руския президент Владимир Путин. Не трябва да се забравя, че много от републиканците, критикували Обама, изискваха именно военна намеса на САЩ в сирийския конфликт.

Ако, обаче, се анализират коментарите на статията (без да се обръща внимание на агресията и личните нападки), може да се забележи, че много от тях са обединени от обща тема. В тях се проявява уважение, ако не и откровено почитание към Путин, което е характерно за много американски консерватори. През последните години обожанието на Путин стана устойчива тенденция сред консервативната част от американското общество. В авторитарния руски лидер те виждат решителност, привързаност към християнските ценности и традиционен национализъм.

Тези чувства щедро се изливаха в онези около 900 коментара, които имах удоволствието да прочета. Представям някои извадки, които нагледно демонстрират на какво се базира подкрепата за Путин от страна на американските косерватори. Мнозина биха искали железен лидер от путински тип без позьорството и важниченето на американското политиканстване.

Thomas Fournier

Путин е прав? Това изобщо учудва ли някого? Президентът Путин е много умен. Той несъмнено е най-добрият лидер в света. Най-добрият от всички, които съм виждал. Истински мъж, който сам взема решения и обича своята страната и своите сънародници.

Steve Stahler

Разбира се, че той е бил прав!!! Той е един от световните лидери и за него е важно положението в света, а не шумотевицата, пиара и снимките…Путин=лидер, Обама=губещ. Във всеки смисъл – и като ръководител, и като човек.

David Goldman

Путин е бивш полковник от КГБ. Обама е бивш активист общественик. Несъмнено Путин по-добре познава международните отношения. Това е ясно за всеки извън либералното пространство.

Andycutler

Струвало си е да се вслушаме в г-н Путин (без да се забравя, че той ще се опитва да ни манипулира). Той е истински професионалист, при това талантлив, докато Обама е не особено надарен любител. При това неговата работа е да следва руските интереси, а не нашите. Впрочем интересите на Америка и Русия не винаги се разминават диаметрално. Ние имаме много общи неща, примерно необходимостта да поддържаме някакво подобие на международното право и световен ред.

Някои коментатори направо се възхищават на Путин:

t-bone51

Искам да кръстя своя син Владимир. „Владимир Ериксон“ – как звучи?

JohnLeeHooker1

Путин сигурно би бил по-добър главнокомандващ в сравнение с нашия скъп ръководител.

notenotions

Жалко, че той не се е родил в САЩ…

Някои прибягват до културологични доводи, щедро гарнирани с предразсъдъци и ислямофобия, опитвайки се да обяснят защо политиката на Путин е повече за предпочитане в сравнение с политика, която според тях води Белия дом.

mcstamper

Путин обича Русия. На много американци им е трудно да разберат това, защото нас са ни учили да ненавиждаме държавата си. Русия се нуждае от защитени национални граници. Докато ние (по-точно нашата водеща преса и управляващата либерална върхушка) смятаме, че отворените граници и неограничената нелегална имиграция е нещо много „прогресивно“. Путин е зрял човек, който разбира природата на властта и знае кога, как и къде да прилага властта. Обама и приятелите му са деца в сравнение с него. Русия изплаща дълговете си и знае, че националното богатство е плод на производство и търговия. Америка смята, че „богатството“ може да бъде получено, като се увеличава дълга и се печатат пари. Русия ще надживее XXI век. Ние обаче се движим към банкрут и разпад.

neelynzus

Путин е бил прав? Прав или не, но той е лидер. Докато Обама е трансформър. Той ни трансформира в „социална държава“ с непосилен национален дълг, отслабващо здравеопазване, орда неканени гости от юга, сред които могат да попаднат терористи, влошаващи се междурасови отношения, корумпирано правосъдно министерство и данъчна служба, както и без никакъв авторитет на световната сцена.

MissOgyny

Разбира се, че Влад Спасителят е бил прав! Той е последната надежда на Запада (и света)… и главният враг на мюсюлманските екстремисти. Владимир Путин е блестящ тактик, той не се поддава на външно влияние и притежава много други забележителни качества…Слава Богу, че той публично декларира непоколебима преданост на делото за защита на християнството и християните (а също на целия западен свят) от заплаха на мюсюлманското безумие.

garys_opinion

Естествено, че Путин е бил прав. Русия си има много повече работа с мюсюлманските терористи от Обама. Ние трябва да се отърсим от теорията за смяната на режимите. Тя не работи. Всеки път, когато се опитвахме да я приложим в Близкия изток, претърпявахме неуспехи. Там се бият купища групировки, които се изтребват, и няма защо да се пъхаме в техните разпри.

freods

А освен това Путин е прав, че племенното мислене повсеместно тържествува над мултикултурния глобализъм. Докато западните елити се опитват да разпространят мултикултурната утопия в целия свят, Путин засилва руския национализъм и има над 80-процентна подкрепа.

Doe John100

Разбира се, че Путин е бил прав: ние трябваше да стоим по-далеч от асадовската Сирия и да оставим на мира Мубарак и Кадафи. Защото сега си имаме работа с куп психари самоубийци с бомби, побъркали се на тема да унищожават всички немюсюлмани. Не че предишните лидери бяха идеални, но тези, които ги смениха, са много по-лоши. В крайна сметка, действайки в името на демокрацията, ние получихме световна междурелигиозна война. Истинската демокрация е невъзможна при исляма.

Karen Brodsky

Путин е по-умен от администрацията на Обама? По-умен за Сирия? За мюсюлманите? Има ли някой, който да се изненадва от това? Той просто вижда реалността в света, а не вижда една голямо щастливо семейство от народи, за което мечтае Обама и Западът…Путин се харесва на хората, ако на руснаците започнат да им режат главите, отговорът му ще бъде бърз и неприятен…Светът приема насериозно Путин.

Някои явно бъркат в коя от държавите е по-силно съветското наследство

RichTheEngineer

Путин най-малко не е заслепен марксистко-ленински идиот като Обама и други необолшевистки престъпници. Техните жалки опити да контролират положението в страната, пренебрегвайки целия свят, ще погубят Америка.

CaptPhil

Жалко е, че в нашата администрация няма хора, които могат да бъдат сравнение с Путин по проницателност, интелект и воля. На фона на умните и елегантни ходове на Путин на световната шахматна дъска Обама изглежда като дресирана маймунка. Някой на времето точно бе отбелязал, че Путин играе шах, а Обама шашки! Впрочем работата не е само в Обама… той се е обкръжил от ярки, но лишени от практически опит кабинетни учени, споделящи неговите марксистки и левичарски идеологически пристрастия! Това ще погуби страната ни. /БГНЕС

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.