„Засега нищо не казват”

| от |

Ирен Филева

Това е реплика на човек, видял разрушенията в цеха, в който 15 човека са загинали.

За последния месец изплатените възнагражденията на работещите са около 240 лева. През годините е имало многобройни инциденти на това място. В последния месец е имало предписания за установени нарушения.

Служители на МВР са навлезли без санкцията на министерството и са видели разрушенията. Ефектът е довел до съсредоточаване на силите за опазване на живота на спасители и разследващи. Гръцки мини са се обезвреждали с жива сила.

Това, което е довело до поредната трагедия е неспазването на правилата.

За близките на пострадалите от снощи се грижат психолози.

Заводът и други подобни са извличали вещества от боеприпасите, за да се вложат в минната промишленост. А хората са толкова бедни, че това е бил едничкият им шанс да работят нещо.

Имам тежък спомен за миньори, които протестираха срещу затварянето на мините, които ги убиваха. Някой трябва да поеме отговорност подобни дейности да не се случват и задачата не е лесна.

И проблемът съвсем не е били ли са президентът и премиерът на мач. Не, не са били и това няма как да бъде проблем.

Ако знаехте, че няма оцелели какво щяхте да направите?

Това, което ни е необходимо сега е да бъдем по-тихи и да уважаваме скръбта на близките на загиналите. И по възможност да не показваме сълзите в очите на близките на загиналите. Нещо повече, да не злоупотребяваме с болката им, защото те нищо не знаят и каквото и да ни кажат, това със сигурност е без значение.

Журналистите трябва да бъдем хора и по възможност да не искаме да съобщим сега и веднага края на трагедията. Най-малкото, защото няма да бъде истината. Пише го в Етичния кодекс.

А ние сме толкова малки, че даже не смеем да вярваме в чудо и се боим жертвите да не станат повече.

Бог да прости загиналите и да се смили над близките им…

 
 
Коментарите са изключени за „Засега нищо не казват”