Заразен перхидрол

| от |

Павлета Давидова

Да си интелектуално рус и да действаш като класически пример за тъпа блондинка явно става все по-модерно и заразно сред българските политици. В толкова нелепи ситуации попадат представителите им напоследък, че няма как да не се запитаме дали перхидроленото мислене не е заразно.

Интервю на самоотцепилата се от ББЦ Анна Баракова хвърли в смут както обикновените наблюдатели, така и доскорошните й съпартийци. Дамата блесна с откровената си наивност и лековатост, а интервюто й за национална медия се превърна в обект на безброй подигравки и вицове. Жената не прояви особена интелектуалност и повдигна сериозни въпроси за подбора на кадри в партията на Николай Бареков.

Ръководството на ББЦ в Пловдив дори хвърли оставка, „отвратено“ от некомпетентната изява на Баракова. Дори стана ясно, че партийците смятат бившата си дружка за „фриволна, лекомислена и случайно попаднала във властта госпожица“.

Ха, добър ден, г-да безцензурни! Къде спахте, докато правихте подбор за листите си? Кой и как сложи Баракова сред кандидатите ви за НС? За какво мислихте, докато мераклиите ви за народни представители се срещаха с избирателите ви? Толкова ли вашата партия е „без цензура“, че не проверявате що за хора лансирате? Не ви ли е срам да бягате от Баракова като дявол от тамян, макар да се предполага, че сами сте си я предложили, гласували и избрали?
Простотията не ходи по гората, а по хората. Перхидроленото мислене не е диагноза, но завладява новоизлюпени, и не само, политически звезди. Лек за него няма, особено ако са изпуснати първите седем години, последвани от липса на качествено образование.

Класическите вицове описват блондинките като глупави, лесни, елементарни и търсещи материални облаги. Политическите марионетки са прихванали тази болест. Тежко на държава, завладяна от перхидрола.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиумът в Ню Йорк. Тези концерти се записват и в последствие, на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи и от третата страна (първата страна на втората плоча), под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Оказва се, че Майкъл обича да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестрички от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет, откъдето в крайна сметка са и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Съответно нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

Докато е насочил пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. По думи на потърпевши, той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибирал каквито пари успял да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в „Департамента по приходите“ на Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

 

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с които заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същият човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490,000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ такова деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я чува на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm