Заради криворазбран страх от реклама, българските медии нарушават основни закони на журналистиката

| от |
Текстът на Борис Луканов (http://www.borisloukanov.com) от октомври 2009 е за съжаление все още напълно актуален, дори бихме казали още по-актуален. Публикуваме го с незначителни редакции, които не променят с нищо цялостния му смисъл.
Поводът да повдигна тази тема, за която от години искам да провокирам дискусия, е един репортаж в централните новини на NovaTV : българска компания за шоколадови изделия разширява производствените си мощности – голямо събитие, присъствие на важни личности, откриване на нови работни места, европейско качество, дори и интервю с президента на компанията.
Нещо да ви липсва в тази новина? Ами естествено – коя, по дяволите, е тази компания??? Как може да пуснеш репортаж в централните новини на национална телевизия и да не отговориш на един от основните въпроси, които са задължителни за всеки новинарския текст – „Кой?” (заедно с Кога, Къде, Какво, Как). Учи се в първи курс във Факултета по журналистика!
И това, смея да твърдя, е редовна практика в родните електронни и печатни медии от много години. Не можело да се споменават имена на фирми, това било нерегламентирана реклама и законът го забранявал. ПР агенциите едва ли не, искат да „прекарат” медиите, да ги излъжат та да вкарат името на Клиента си в новините.Затова става дума – за този смешен, криворазбран страх от реклама и ПР, който кара медиите да нарушават основни журналистически закони!
Колеги журналисти/тв продуценти/редактори, я си припомнете още един журналистически закон, който също вероятно сте се учили още в първи курс в университета. На какви критерии трябва да отговаря един журналистически текст/тв репортаж, за да е „новина”? Да бъде нещо ново, интересно, актуално, релевантно за аудиторията, близко до нея като място на действие и от определена социална или друга значимост. Простичко е, нали?

tv-pilot

Следователно, щом нещо отговаря на тези критерии, то е новина и професионализмът изисква в представянето й да се даде отговор на онези 5 „К” („Wh”) – въпроси. Не само изисква, задължително е, ако имаш претенции, че си сериозна медия. И няма никакво значение, дали новината е резултат от ПР инициатива или от рекламна кампания.
Преценяваш нещо дали е значимо като новина и дали отговаря на редакционната ти политика и ако е така – го отразяваш, ако не – не му обръщаш внимание. Но да се излагаш, както NovaTV (репортажът бе за завода на „Крафт” в Своге, но аз се досетих, само щото много дълбоко се замислих и съм професионално деформиран) е смешно!

Пак, подчертавам, това е практика в почти всички българските медии. Ще ви споделя за моя може би най-голям провал като ПР консултант. Преди години агенцията, която управлявах, обслужваше фармацевтичната компания Roche, една от най-големите в света, водещ производител на медикаменти срещу онкологични заболявания.
Та идеята беше следната – точно в началото на октомври, световният месец за борба с рака, компанията трябваше да връчи като дарение на Министерството на здравеопазването количества от най-модерния и иновативен за времето си препарат за лечение на рак на гърдата на стойност над 500 000 лв. При това точно в момент, когато парите за онкомедикаменти не стигаха, а онкоболните чакаха с месеци за лечение. Присъстваха министърът, известни българскионко специалисти, журналистите получиха перфектен медия-кит с цялата необходима им информация, направена, смея да твърдя, по всички професионални ПР стандарти.
И …на следващият ден в повечето медии излязоха заглавия от рода: „Фармацевтична компания дари медикаменти за онкоболните” или „МЗ осигури онкомедикаменти за половин милион лева”! Подобни бяха и ТВ репортажите (в интерес на истината, единствено Канал 1 на БНТ отрази събитието по професионалните журналистически стандарти).

Нека сега представя един казус – ако не Roche, а например аз, Борис Луканов, реша да даря лекарства, храна и дрехи на един детски дом, не за 500 000 лв. , а за 50 000 лв. със сигурност новината щеше да е чело в страниците или в прайм тайма. Щяха да ме интервюират, да ме дават за пример, дори можеше да ме номинират в някоя класация за дарител на годината. Т.е, ако си обикновен човек, заслужаваш внимание, но ако една компания реши да направи същото добро дело, това е реклама и не заслужава медийно присъствие?! Каква е логиката? Новината си е новина! (не по-малко значима от тази, че Бойко Борисов подарил 5 компютъра на децата от Славяново) Какво лошо, ако хората научат че някоя фирма е направила един социално отговорен акт? Дори и да има добавен рекламен ефект. А и нейният пример със сигурност би мотивирал и други фирми да направят нещо добро за обществото.

На този принцип в медиите не би трябвало да се споменават никакви корпоративни брандове, което ще доведе казуса до пълен абсурд. Примерно новините би трябвало да изглеждат така: ”Американска компания пусна на пазара нов софтуерен продукт”, „Италиански автомобилен производител спечели кръга от Формула 1”, „Най-известната шведска мебелна компания стъпва у нас”, „Акциите на българска фирма за храни скочиха на фондовата борса” „Алкохолна компания е най-големият данъкоплатец в България” и т.н. Да не говорим, че представянето на всички нови филми или музикални албуми (които също са регистрирани като “trade mark”), новооткритите ваксини срещу свински грип или СПИН, новите модели автомобили, или случайно попадналите в кадър билборди и брандирани трамваи в ТВ репортажите от София, пак са си чиста реклама. Ами тогава? Ще стигнем до пълен медиен стерилитет, нещо повече – до псевдо-медии и ерзац-журналистика.

В заключение, къде все пак е границата и кой е критерият между новината и чистата реклама, произведена, вследствие пряко ПР въздействие? Ами най-важният критерий е просто да има НОВИНА. Преценят ли медиите, че това, за което пишат и излъчват е НОВИНА от гледна точка на професионалните журналистически стандарти, няма закон, който може да ги обвини в нерегламентирана реклама!
Разбира се, доколко медиите са коректни и независими от икономически, политически или финансови влияния, и какво е нивото на ПР професионализма у нас, това са съвсем отделни въпроси, заслужаващи не по-малко сериозна дискусия…

P.S. Авторът не е наивен идеалист, нито в момента се занимава с ПР, та да е пряко заинтересуван от темата:-)

Бел. редактора : Поводът за публикуването на този текст е конкретен случай от днешния ден. А такива има по няколко всеки ден. От 2009 досега положението не само се е подобрило, но дори се е влошило значително. И дори това да не е най-големия проблем на медиите, то той е значително голям.

 
 

Дизайнерите на ИКЕА и новата им колекция с полъх от България

| от Дилян Ценов |

Как ще реагирате, ако ви кажем, че в дома ви в момента са Кнут и Мариане Хегберг? Сигурно ще попитате кои са тези и защо са в дома ви. Но ви уверяваме, дори да не са точно във вашия дом, със сигурност са в домовете на милиони семейства по света. Защото почти всеки от нас има по нещичко от ИКЕА. От малка ароматна свещ до голям диван или кухня. Кнут и Мариане са  хората, които стоят зад десетки неща, които сте, си или ще си купите от мебелния гигант.

Кнут и Мариане Хагберг са едни от най-дългогодишните дизайнери на ИКЕА и разработват голяма част от станалите култови продукти на бранда през последните 38 години. Биографията им включва над 1600 произведени продукта за ИКЕА, посещения на фабрики в цял свят и постоянно тестване на технологии и материали. Кнут и Марианне са неотменна част от ИКЕА като марка, неотменна част от развитието на световната мебелна индустрия изобщо. Миналата година тяхното бюро LISABO получи престижната награда Red Dot Design Award за висококачествен продуктов дизайн

А новата им зимна колекция за ИКЕА, VÄSSAD, не е просто набор от мебели с много функции и повече от лесен начин на сглобяване. Тя има пряка връзка с България.  Идеята се ражда преди две години, когато двамата посещават България и се вдъхновяват от заобикалящата ги среда, производствените методи и материали в българските фабрики. Днес вече е факт  първата колекция на мебелния гигант ИКЕА, произведена изцяло в България и достъпна в цял свят.

VÄSSAD носи оригинално индустриално усещане, тъй като голяма част от дизайна и разработката й се случват директно на производствената площадка във фабриката. „Имахме няколко набързо скицирани концепции, някои съвсем първоначални идеи. Но основната ни цел бе да работим на място във фабриката. Това е най-интересната част за дизайнера. Не е лесно да се открият производители, които боравят еднакво добре с пластмаса, дърво и метал.“ – коментират Кнут и Мариане Хегберг (брат и сестра) за работата си с Бонана Петрич и Дриймс къмпани.

Колекцията е за всички онези потребители, които живеят в съвремието, сменят  жилището често, имат  нужда от мебели със семпъл, но интересен дизайн, няколко функции и лесен начин на сглобяване. Лекотата на артикулите от колекцията правят пренасянето на мебелите повече от лесно. Индустриален вид, естествени материали, дух от  80-те години – това са масите, столовете, кутиите, одеялата и всички артикули от VÄSSAD. Кнут и Мариане и лидерът на проекта пристигнаха в България, за да представят новата колекция и да ни покажат, че  мебелите не са просто предмети – те са иновации, култура, начин на живот. Вижте как и защо: 

Knut, Marianne Hagberg and Lars Ingolf with Adriana Andreeva_presenting ...

И тримата работите в този брнш от много години. Как се измениха тенденциите за тези 38 години?

Кнут Хагберг (К.Х.): Много неща се промениха, но интересното е, че някои от тенденциите, които минаха и заминаха, вече се завръщат. Например някои неща, които бяха модерни през 80-те и през първите години на 21 век се завърнаха. Имаше тенденция свързана с Мемфис, където бяха модерни много цветни и шарени неща. Тя беше много популярна, после отмина. А в момента виждаме неин отзвук под формата на употребата на стъкло и други материали. Като цяло тенденциите са като синусоида – вървят нагоре-надолу. Сега отново са модерни естествените материали – дървото.

Мариане Хагберг (М.Х.): Има и още нещо. Когато ние започнахме да работи, нямаше чак толкова голям процент градско население и нещата се промениха от това, че то нарасна. Хората все по-честно се движат и не могат да имат тежки мебели. Все по-често им се налага да ги разглобяват и да ги носят със себе си.

Ларс Инголф (Л. И.): Интересното е, че колкото и да се променят тенденциите, базовите нужди остават същите. Всеки има нужда от легло, на което да спи, от маса, на която да се храни. Променят се по-скоро техниките и начина, по който се достига до някакво решение. Когато технологията доведе до някаква промяна, например изобретяването на компактдиска, хората започват да имат нужда от съответната поставка за дискове. Или пък замяната на пишещите машини с компютрите – това доведе до различни решения в създаването на мебели. Така че технологиите са това, което променят решенията.

Говорейки за нови технологии и нови начини на производство, коя е последната голяма иновация в интериорния дизайн?

К. Х.: ЗА нас определено това е една сглобка, която разработихме. Тя може да се използва за сглобяване на различни мебели без да има нужда от болтове и винтове. Това е много важно за нас. Имаме двама души, които работят за нас – те измислиха тази технология. Те са Айнщайните на ИКЕА. Работехме с едни сглобяеми кубове и обсъдихме с тях идеята да създадем маса, която да не изисква монтиране. Това, което те измислиха беше плот за маса, който не е масивен, а е фурнир, нагънат като акордеон, който може да създаде маса, дълга 2 метра.

Какво е модерно сега?

К.Х.: Истински материали. Естествено дърво, естествени нишки, лен, вълна, памучни материи.

VÄSSAD Collection

А по отношение на вида?

К. Х.: Отново връщане към 80-те години.

Л. И.: Може да се каже, че има и завръщане към мебелите на 50-те и 60-те години и класическите архитекти от Дания и Швеция. Да, технологиите се развиват, но те водят и до това днес да имаш нещо, което изглежда като ръчна изработка, но се произвежда масово. Това обяснява и употребата на естествените материали.

Коя е най-подценяваната мебел според вас?

Л. И.: Мисля, че това са малките табуретки, които ги имаме навсякъде, във всякакъв дизайн, идват в много серии и се купуват. Освен това те могат да бъдат използвани като нощна масичка, масичка за кафе, за книги – могат да приемат всякакви функции, хората ги имат навсякъде и може би не ги забелязват. Приемат ги като очевиден продукт. Мисля, че ако изведнъж премахнеш табуретките от един дом, хората ще разберат колко са важни и ще ги оценят.

А коя е най-надценяваната мебел?

М. Х.: Струва ми се, че кухнята е нещо, за което се харчат ужасно много пари, а в крайна сметка се използва както може да използва и една съвсем скромно направена и евтина кухня. Понякога хората искат да има много луксозна и скъпа кухня, а всичко, което могат да направят в нея, е омлет.

К. Х.: Ако ангажираш мъжете в избора на кухня, те веднага ще вдигнат изискванията. А пък жената ще продължи да използва стария си нож, който има от години, защото в крайна сметка, тя знае най-добре какво й трябва.

VÄSSAD Collection (4)

Какво трябва да знаем преди да започнем да обзавеждаме малкото жилище?

М. Х.: Трябва да се стремим да използваме мебели, които имат повече от една функция.

К. Х.: Табуретката да може да е маса, която да се поставя в коридора, може да бъде и нощно шкафче. Диванът да се разгъва. Масата в кухнята да се използва като бюро. Пространството да остане чисто и просторно. Най-добре оставете стените бели.

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.