Заешката дупка на министъра-милионер

| от |

photo_verybig_1030290

Човекът стоеше на пешеходната алея, а редовните посетители на околните заведения се бяха вторачили в него. И не само защото им се струваше, че го виждат за пръв път.

Изглеждаше не просто странно, но и някак неадекватно. Край него едро крачеха младежи по потници, с татуировки по бицепсите, кокетничеха девойки с мамещи форми, въртяха се млади майки, чиито проходили деца се пречкаха в краката му, почиващи почукваха с патерици по плочките, възрастни пристъпваха бавно с килнати в някоя посока тела. А той стоеше като спомен за отминалото време, като мъченик на последвалия го преход. Беше още млад за бастун, но твърде стар за дънки и тишъртка. Още млад за заслужен отдих, но твърде стар за ново начало. Сивото му костюмче, шито за някоя първомайска манифестация, се губеше в морето от цветни петна. Достойнството му се разтваряше в каскадата от мъжки говор, женски смях и детски глъч, смесени обилно с бликащата от заведенията музика, но внимателният поглед все пак можеше да го долови. И да се чуди дали да му се възхити, или да се натъжи.

Литературата и изкуството изобилстват от герои-антиподи, курдисани дори в заглавията – принцът и просякът, красавицата и звярът, цар и водопроводчик, крал и въглищар, богат-беден, Гъливер и лилипутите, че и Крачун и Малчо. Пълно е и с явления-антиподи – война и мир, коварство и любов, шепот и викове, слънцето и сянката, сладко и горчиво… И най-талантливото пресъздаване на действителността обаче не може да се мери с онова, което поднася самият живот.

Докато човекът със симпатична нелепост стоеше на алеята, бивш министър ореваваше с несимпатични звуци цялото пространство, осъзнавайки, че приказката му свършва. Беше влязъл с всичките си спестявания в сейфовете на една банка, без да помисли дори как ще излезе оттам. Също като Алиса, която пропада в заешката дупка, или по-скоро като Лиса, намерила къде да приложи хитростта си. В началото паралелният свят, в който се озова, му се понрави, нищо, че в него всичко беше с главата надолу. Всъщност, тъкмо заради това. И как иначе, след като тук взимаше по 15 хиляди месечно от лихва, а извън дупката щяха да му дават два или три пъти по-малко. Възторгът му беше толкова неподправен и така мощен, та чак му се струваше, че ако всички банкери работеха като този, земята щеше да се върти по-бързо. И никак не му минаваше през ума въпросът, който дори осемгодишната Алиса намира за най-важен: какво ще стане тогава с деня и нощта? Откъде ще се взимат парите, за да се плащат огромните лихви?

В заешката дупка всичко беше толкова прекрасно, че подобни въпроси нямаше как да се доберат до главата на вложителя със специалната лихва.

Сега обаче, когато трезорът е затворен и милионите са в опасност, банкерът вече му изглежда като идиот, льохман и изрод. Когато говеда са му окрали живите, кешови пари, бившият министър не може да говори като равнодушен кретен. Нито да гледа как депутатите се въртят като шугави мишки. Готов е да прати на майната им всички. Време е вече този народ да се събуди, да вземе тоягите и да ги изхвърли навън. Ако трябва, той ще му стане лидер. Защото в случая държавата го е окрала. Тя е трябвало да го предупреди, че лихвата е нереално висока. Не вложителят да се грижи, той само може да гледа коя банка му дава добри условия, а държавата да го възпира.

Ето как в очите на бившия министър тя вече е отрицателен герой. Защото са му отнели приказката, а не е попречила. Трябвало е да му каже, че този банкер е идиот, льохман и изрод. И след като не го е сторила, сега е длъжна да му върне парите. И не до някакви си сто хиляди евро, а в пълен размер. Защото той също е данъкоплатец, че и дарения е правил. Иначе какъв е смисълът да има държава?
В гнева си бившият министър не се сеща, но Алиса сигурно щеше да попита: а откъде ще се вземат парите? Този въпрос няма безброй отговори. Никак даже. Две левчета ще дойдат от човека на пешеходната алея. Може да са малко, но за него те са толкова значими, колкото за големеца – двата милиона. Други парички ще бъдат скубнати от младежите с татуираните бицепси, от девойките с мамещите форми, от майките с проходилите дечица, от почиващите с бастуните и от възрастните със скованите походки. От всичко онова, което се нарича народ. И на което бившият министър е готов да стане лидер в името на милионите си.

Тези хора обаче не са му другари по съдба, а по-скоро – антиподи. Половината от тях нямат спестявания, а 75 на сто от останалата половина са с депозити едва до хиляда лева. Те няма как да вникнат в драмата на милионерите, защото никой не се вглежда и в тяхната. Ето защо богатите са обърнали поглед към държавата – тя да им национализира загубите, пък те ще приватизират печалбите.
А човекът от алеята отдавна си знае, че за него държавата я няма. Иначе щеше ли да ходи все с първомайското костюмче?

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.