Забранете „Сексът и градът”

| от |

Автор: Лола Монтескьо (повече от Лола на chuime.bg)

Първите серии на „Сексът и градът” изгледах в захлас. Това бе вече доста отдавна, още съм била студентка. Мисля, че и повечето жени в страните, в които филмът бе излъчен, са били също толкова възхитени. Най-сетне сексът и градът така, както ги виждаме ние!

Истинска антропология на женската сексуалност. Сипвах си чаша вино вечер и вдигах наздраве за Кари и героините й. Независими млади мадами, които са щастливи с това, което са. Нито повече, нито по-малко. Мъжете и работата бяха само част от пейзажа на красивия им личен живот (не че не са важни, но просто не бива да бъдат ВСИЧКО!). Те не бяха съпруги, майки, любовници, служителки или там каквото още може да дефинира една жена, а просто Кари, Саманта, Миранда и Шарлот. Просто себе си!

С всяка нова серия обаче захласът ми се стопяваше и на негово място се настаняваха други чувства: лекичко разочарование, по-силно разочарование, възмущение, отврат! Тези четири възхитителни млади дами започнаха да се превръщат от човешки същества в закачалки на модни дрехи и обувки, а лицата им служеха единствено като палитра за поредния актуален грим. Библията на женската сексуалност се превърна в лъскаво списание, лишено от всякакъв друг смисъл освен един: да продава. Истинското отвращението дойде, когато все пак изгледах последната серия (иначе спрях да се мъча със „Сексът и градът” още на първото продължение). Помните ли – в самия завършек на филма Мистър Биг подава ръка към Кари и казва: „Ела, малката, да те заведа у дома!”

Направо си повърнах виното! Е, не буквално, де. И не защото имам нещо против готините мъжаги, чиято единствена роля в тоя живот е да ме закрилят… Аз с нищо не се различавам от останалите жени, и като Кари и тях също все си го търся тайничко тоя Мистър Биг! А просто, защото първо: такива мъжаги няма! Това го казвам с добро чувство към мъжете и пълното съзнание, че и те са хора, и си имат и друга работа освен закрилянето на Кари-тата.

И второ: защото това бе най-наглата подмяна на идеала за женска свобода и щастие с точно обратното – пълна зависимост и неспособност да направиш и крачка сама, опаковани и пробутани на публиката обаче като символ на женското щастие. В смисъл – всяка жена е една Кари и на тоя свят й трябват само две неща: чифт обувки „Маноло Бланик” и един Мистър Биг. Мъжете също би трябвало да са обидени на този сериал – в крайна сметка в него ги приравняват на скъпи сандалки с фльонга.

Ако исках да гледам нещо такова, щях да си пусна „Отнесени от вихъра”. Макар че на фона на Кари Скарлет О’Хара е като Роки – кара каруца през огъня, прави кариера след войната и е в състояние да си направи шапка от завеса! Направо я подозирам, че е израснала в справедливия социалистически строй, толкова способности е развила.

Всъщност, явно дори и най-върлите привърженички на сериала са объркани от Кари, защото според една анкета, направена сред представителките на нежния пол, на въпроса с коя от героините се идентифицират, зрителките най-масово са посочили Миранда. Адвокатката с объркан личен живот. Ами да, тя просто е истинска. Тя ходи на работа, има гадни шефове, мъжът й не е точно Мистър Биг, но пък е много по-истински с неговите несъвършенства и добри страни. Миранда е и изморена майка, ядосана снаха, вечно забързана приятелка, която на всичкото отгоре се бори и с фигурата си.

А каква е Кари? Закачалка за изключително скъпи модни дрехи, която тича от мъж на мъж, убедена, че само някой мускулест, красив, богат и елегантен представител на силния пол ще я направи щастлива. Изкарва невероятни пари с писане на една колонка веднъж седмично (да, бе!), с които живее в огромни апартаменти в центъра на Ню Йорк, ползва лична асистенка, вечер гледа телевизия, легнала на дивана в коприна и високи токчета, а денем обикаля магазини и кафенета и се храни от коктейл на коктейл. Между другото наскоро четох интервю с Мат Деймън, един също не зле платен американец, който сподели, че в Ню Йорк не може да си позволи апартамент, в който да има стая за всяко от четирите му деца. Толкова за реалността в образа на Кари.

Или пък Саманта. Явно героинята е замислена като символ на женската сексуалност. Жената, която винаги иска и винаги може. Или поне така си я мечтаят мъжете. За нея любовта е само усложнение, тя не се свени или гнуси да повали на пода всеки по-засукан жребец, а на 50 изглежда като на 35. Неостаряваща машина за секс. Аз лично не познавам такива жени, повечето ми познати имат най-малкото мензис веднъж в месеца. Да не говорим за вечните драми: „обича ме, не ме обича”…

И най-бледата героиня в сериала – Шарлот. За нея даже не знам какво да коментирам, тя доби малко по-реални черти чак в игралния филм по кината, в който се превърна в свръхуморена майка, която изпитва от ужас при мисълта за раздяла… с детегледачката си.

Разбира се, че сериалът се опитва да продаде на зрителките онова, за което те мечтаят. Истинска, голяма любов. Щастлив брак. Успешна работа. Сексуален живот – фойерверк. Красиви дрехи. Шикозен дом. Много свободно време. Много красиви и влюбени в тях мъже. Много пари. Много приятели със също толкова много пари (представете си само как би изглеждал сериала, ако Миранда нямаше два лева за кафе, а Кари и Саманта все я канеха на раздумка в най-лъскавите нюйорски ресторанти)

И за да върви филмът, повечето от тези неща са невинаги достижими и за самите героини. Те търсят любовта и щастието, но по пътя си към тях харчат здрави пари. А посланието към жените е: „Купувай! Купувай обувки, рокли, коктейли, коли, чанти, гримове, купувай! Купувай, за да си щастлива!Даже и да си вече щастлива, не си истински щастлива, ако не купуваш!”

Мисля, че посланието е покълнало вече в главиците на младите момичета.

Такова впечатление добих, след като се оставих на няколко приятелки да ме замъкнат на втората част на кинофилма. В нея героините вече са прехвърлили 40, но зрителките в салона бяха средно на 25. Залата бе пълна само с жени. На екрана се сменяха любовни срещи и красиви пейзажи. От момичетата – никаква реакция. И тогава стана чудото. На една от сцените цялата зала ахна. Ефектът бе, сякаш всички изпитват едновременно оргазъм. Няколкостотин девойки бяха отворили жадно уста, а погледите им светеха, забити в екрана. А там точно в този момент Кари бе отворила… гардероба си.

P.S. Междудругото, в тоя тъп филм невероятният Мистър Биг в пристъп на ревност подарява пръстен с черен диамант на Кари, защото тя целува чужд мъж. Ей така, да не забравя за любовта му. А можеше и да й зашие два шамара просто, ма на – възпитан. Докато той и нанизваше пръстена на пръста, аз получих sms от мъжа ми: “Момчетата са тук, ако искаш да пиеш с нас бира, донеси си!”

Толкоз!

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.