Забранете „Сексът и градът”

| от |

Автор: Лола Монтескьо (повече от Лола на chuime.bg)

Първите серии на „Сексът и градът” изгледах в захлас. Това бе вече доста отдавна, още съм била студентка. Мисля, че и повечето жени в страните, в които филмът бе излъчен, са били също толкова възхитени. Най-сетне сексът и градът така, както ги виждаме ние!

Истинска антропология на женската сексуалност. Сипвах си чаша вино вечер и вдигах наздраве за Кари и героините й. Независими млади мадами, които са щастливи с това, което са. Нито повече, нито по-малко. Мъжете и работата бяха само част от пейзажа на красивия им личен живот (не че не са важни, но просто не бива да бъдат ВСИЧКО!). Те не бяха съпруги, майки, любовници, служителки или там каквото още може да дефинира една жена, а просто Кари, Саманта, Миранда и Шарлот. Просто себе си!

С всяка нова серия обаче захласът ми се стопяваше и на негово място се настаняваха други чувства: лекичко разочарование, по-силно разочарование, възмущение, отврат! Тези четири възхитителни млади дами започнаха да се превръщат от човешки същества в закачалки на модни дрехи и обувки, а лицата им служеха единствено като палитра за поредния актуален грим. Библията на женската сексуалност се превърна в лъскаво списание, лишено от всякакъв друг смисъл освен един: да продава. Истинското отвращението дойде, когато все пак изгледах последната серия (иначе спрях да се мъча със „Сексът и градът” още на първото продължение). Помните ли – в самия завършек на филма Мистър Биг подава ръка към Кари и казва: „Ела, малката, да те заведа у дома!”

Направо си повърнах виното! Е, не буквално, де. И не защото имам нещо против готините мъжаги, чиято единствена роля в тоя живот е да ме закрилят… Аз с нищо не се различавам от останалите жени, и като Кари и тях също все си го търся тайничко тоя Мистър Биг! А просто, защото първо: такива мъжаги няма! Това го казвам с добро чувство към мъжете и пълното съзнание, че и те са хора, и си имат и друга работа освен закрилянето на Кари-тата.

И второ: защото това бе най-наглата подмяна на идеала за женска свобода и щастие с точно обратното – пълна зависимост и неспособност да направиш и крачка сама, опаковани и пробутани на публиката обаче като символ на женското щастие. В смисъл – всяка жена е една Кари и на тоя свят й трябват само две неща: чифт обувки „Маноло Бланик” и един Мистър Биг. Мъжете също би трябвало да са обидени на този сериал – в крайна сметка в него ги приравняват на скъпи сандалки с фльонга.

Ако исках да гледам нещо такова, щях да си пусна „Отнесени от вихъра”. Макар че на фона на Кари Скарлет О’Хара е като Роки – кара каруца през огъня, прави кариера след войната и е в състояние да си направи шапка от завеса! Направо я подозирам, че е израснала в справедливия социалистически строй, толкова способности е развила.

Всъщност, явно дори и най-върлите привърженички на сериала са объркани от Кари, защото според една анкета, направена сред представителките на нежния пол, на въпроса с коя от героините се идентифицират, зрителките най-масово са посочили Миранда. Адвокатката с объркан личен живот. Ами да, тя просто е истинска. Тя ходи на работа, има гадни шефове, мъжът й не е точно Мистър Биг, но пък е много по-истински с неговите несъвършенства и добри страни. Миранда е и изморена майка, ядосана снаха, вечно забързана приятелка, която на всичкото отгоре се бори и с фигурата си.

А каква е Кари? Закачалка за изключително скъпи модни дрехи, която тича от мъж на мъж, убедена, че само някой мускулест, красив, богат и елегантен представител на силния пол ще я направи щастлива. Изкарва невероятни пари с писане на една колонка веднъж седмично (да, бе!), с които живее в огромни апартаменти в центъра на Ню Йорк, ползва лична асистенка, вечер гледа телевизия, легнала на дивана в коприна и високи токчета, а денем обикаля магазини и кафенета и се храни от коктейл на коктейл. Между другото наскоро четох интервю с Мат Деймън, един също не зле платен американец, който сподели, че в Ню Йорк не може да си позволи апартамент, в който да има стая за всяко от четирите му деца. Толкова за реалността в образа на Кари.

Или пък Саманта. Явно героинята е замислена като символ на женската сексуалност. Жената, която винаги иска и винаги може. Или поне така си я мечтаят мъжете. За нея любовта е само усложнение, тя не се свени или гнуси да повали на пода всеки по-засукан жребец, а на 50 изглежда като на 35. Неостаряваща машина за секс. Аз лично не познавам такива жени, повечето ми познати имат най-малкото мензис веднъж в месеца. Да не говорим за вечните драми: „обича ме, не ме обича”…

И най-бледата героиня в сериала – Шарлот. За нея даже не знам какво да коментирам, тя доби малко по-реални черти чак в игралния филм по кината, в който се превърна в свръхуморена майка, която изпитва от ужас при мисълта за раздяла… с детегледачката си.

Разбира се, че сериалът се опитва да продаде на зрителките онова, за което те мечтаят. Истинска, голяма любов. Щастлив брак. Успешна работа. Сексуален живот – фойерверк. Красиви дрехи. Шикозен дом. Много свободно време. Много красиви и влюбени в тях мъже. Много пари. Много приятели със също толкова много пари (представете си само как би изглеждал сериала, ако Миранда нямаше два лева за кафе, а Кари и Саманта все я канеха на раздумка в най-лъскавите нюйорски ресторанти)

И за да върви филмът, повечето от тези неща са невинаги достижими и за самите героини. Те търсят любовта и щастието, но по пътя си към тях харчат здрави пари. А посланието към жените е: „Купувай! Купувай обувки, рокли, коктейли, коли, чанти, гримове, купувай! Купувай, за да си щастлива!Даже и да си вече щастлива, не си истински щастлива, ако не купуваш!”

Мисля, че посланието е покълнало вече в главиците на младите момичета.

Такова впечатление добих, след като се оставих на няколко приятелки да ме замъкнат на втората част на кинофилма. В нея героините вече са прехвърлили 40, но зрителките в салона бяха средно на 25. Залата бе пълна само с жени. На екрана се сменяха любовни срещи и красиви пейзажи. От момичетата – никаква реакция. И тогава стана чудото. На една от сцените цялата зала ахна. Ефектът бе, сякаш всички изпитват едновременно оргазъм. Няколкостотин девойки бяха отворили жадно уста, а погледите им светеха, забити в екрана. А там точно в този момент Кари бе отворила… гардероба си.

P.S. Междудругото, в тоя тъп филм невероятният Мистър Биг в пристъп на ревност подарява пръстен с черен диамант на Кари, защото тя целува чужд мъж. Ей така, да не забравя за любовта му. А можеше и да й зашие два шамара просто, ма на – възпитан. Докато той и нанизваше пръстена на пръста, аз получих sms от мъжа ми: “Момчетата са тук, ако искаш да пиеш с нас бира, донеси си!”

Толкоз!

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.