За сродните души

| от | |

books-text

Даниела Петкова

Като дете Аргиров бе послушен и спокоен. Щом му кажеха да направи нещо – веднага изпълняваше. Обичаше да угажда, да вижда усмивките на любимите си хора, затова и му доставяше удоволствие да се държи добре с всички. 

С годините това се промени, разочарова се от много хора от обкръжението си. Пубертета го изпълни с омраза към съучениците си заради непрестанните подигравки към по-слабите. Аргиров обичаше да анализира всичко около себе си. Постоянно размишляваше над нещата и стигна до извода, че хората са ужасни и злобни същества. 

На 16-годишна възраст започна да страни от всички. Сътвори собствен свят, който се събираше в стаята му. Имаше много книги, беше изчел всичките и постоянно си купуваше нови. Когато излизаше бе, за да спортува, обичаше да тича и го правеше нощем, когато улиците бяха празни. Говореше с възможно най-малък брой хора през деня и се дразнеше, ако някой го заговореше.

С времето омразата му стана все по-голяма. Виждаше как около него бе пълно с глупаци, които нямаха цели в живота, не четяха книги, живееха ден за ден. Съучениците му ходеха да се напиват в кварталния парк, пушеха и говореха за футболни отбори, коли и телевизионни предавания. Аргиров се отвращаваше от тази реалност, отвращаваше се от хората изобщо. Единственото, което му харесваше бе да бъде сам възможно най-много време.

Един прекрасен следобед седеше в едно кафене сам и четеше. В близкия парк две деца се скараха, а после и майките им. Погледна с погнуса към тях и мислено си пожела крясъците да спрат възможно най-скоро. Един от клиентите на кафенето, който също беше сам, явно бе забелязал реакцията му и се премести на неговата маса. Представи се като Андреев. Заприказваха се и бързо установиха, че споделят омразата си към обществото, както и нуждата от самота.

Двамата започнаха да се срещат често и станаха близки приятели. Споделяха любовта си към книгите, киното, животните, спорта и здравословното хранене. 

Няколко седмици след запознанството им, Андреев призна, че е създател на клуб за хора, които не харесват общоприетия начин на живот, и до момента членуваха повече от 100 човека. Аргиров беше изненадан, никога не бе очаквал, че има толкова хора, които да споделят идеалите му. Факта, че съществува нещо подобно бе като сбъдната мечта, още повече, когато Андреев му предложи да стане член на клуба.

Следващите няколко години минаха като сън за Аргиров, за пръв път беше истински щастлив. Цял живот бе мислил, че има нужда от самота, а всъщност му бяха липсвали съмишленици и сродни души, хора със същите интереси и идеали, но най-вече да се чувства приет и разбран. Вечерите прекарани с тези хора бяха най-невероятното нещо, което му се беше случвало някога. Организираха вечери и излизания, прожекции и приятелски мачове.

Малко по малко омразата се изпаряваше от сърцето на Аргиров. Чувстваше се разбран, чувстваше, че най-сетне има интелигентни приятели, с които можеше да говори за всичко. Забрави за обидите на съучениците си, забрави за лошото си настроение, забрави страданията от миналото си. Можеше само да съжалява останалите, които пропиляваха животите си в караници, сърдене и подигравки към останалите. Вече не можеха да го наранят, защото не беше сам. Аргиров най-сетне беше щастлив.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Air France и KLM въвеждат нова тарифна схема за полетите си в Европа

| от CHR Aero |

Air France и KLM въвеждат разнообразие от оферти за икономичната класа за всички свои международни полети в рамките на Европа, Северна Африка и Израел. Клиентите ще могат да избират от три оферти, всяка от които предлага специфични услуги и условия. Те ще са на разположение онлайн за KLM в края на януари 2017.

– Оферта „Лека“ е за пътници, които търсят най-ниската възможна тарифа и пътуват без да регистрират багаж.

– Оферта „Стандарт“ е с допълнителна такса от  40-50 евро и предлага на клиентите допълнителни предимства, като например възможността да регистрират един багаж безплатно и да променят своя билет без такса.

– Оферта „Флекси“ е с допълнителна такса от 70-150 евро и предлага на клиентите максимална гъвкавост (без такси за промяна и връщане, без допълнително заплащане) и възможността да се възползват от услугата SkyPriority, за приоритетен достъп на летището, храна по време на полет. Офертата на Air France и KLM „Флекси“ е в отговор на търсенето на бизнес пътниците,  които могат да се възползват от всички продукти и услуги на двете авиокомпании в мрежата на средни разстояния.

„Прозрачност и разнообразие от възможности за нашите клиенти, са в основата за създаването на тези нови тарифи на Air France и KLM за мрежата на средни разстояния. С въвеждането им клиентите сами избират  услугите, от които се нуждаят. “ – заяви Питър Ботсма, изпълнителен вицепрезидент „Търговска стратегия“ на Air France-KLM.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.