За щастливите ирландски крави и как в понеделник може да пропуснеш лятото

| от | |

Боби Ханджиев

Никак не е добра идея да пътуваш две нощи подред. Особено когато трябва да прекараш деня между тях в жегата на прашния Букурещ. Испанските ни “съквартиранти” в спалното купе на румънския влак бяха пийнали люта българска ракия и проспаха пътуването, но на нас шумът и честите спирки ни дойдоха в повечко.

Освен прашен, Букурещ е и доста неорганизиран град, по което много прилича на София. Чувството, че си у дома, те напуска единствено когато се наложи да разчиташ румънски надписи. Или пък да общуваш с местните. А това се случи поне 7 пъти, когато ни заговаряха на румънски, убедени, че сме от техните. Какво пък, след като един продавач в Истанбул ме обяви за пакистанец, а пък досаден бакшиш в Батуми - за италианец, време беше да стана и влах.

В Букурещ обаче бяхме само транзит. Вечерта ни чакаше нощен полет с някакъв вариант на Боинг, който май беше маскиран ЕърЧавдар (съвместно производство на Еърбъс и Чавдар Ботевград). Поне така се почуствах, когато установихме, че запазените места не важат и всеки сяда където свари в овехтелия аероплан.

Не е като да не сме седели, лежали, спали и яли на земята по летищата, но на местното Аурел Влайку дори и тя е кът: хора и чанти се борят за всяка педя в градинката пред терминала. Летището е строено някъде през 30-те години на миналия век с идеята да подсигурява 3-4 полета на ден. Кой да предположи тогава появата на бюджетните авиолинии, които ще го налазят заради по-ниските такси?

Все пак излитаме навреме, като се изключи тричасовото преместване на полета в последния момент. Благодарим на БлуЕър че все пак ни приземи успешно три пъти – предвид организацията и нивото на обслужването им, мисля, че повече от това нямаше как да очакваме.

Най-после Дъблин

Десетината градуса и дъжд ни събуждат, въпреки че е 5 сутринта. Вземаме такси и за половин час сме в хостел Генератор , където въпреки студа от забравения отворен прозорец успяваме да заспим почти веднага.

Проспахме лятото! Ако в Лондон се шегуват, че лятото е било миналата сряда, то в Дъблин е добре да уточниш и за коя година и колко часа става въпрос. След два часа слънце започва ситният ирландски дъжд, който няма да ни остави докато се метнем във влака за Белфаст. Но за това има време.

Първо да се поразходим по улиците:

smallP8150212

smallP8150252

Всеки се придвижва с каквото му е удобно:

dublin_velo_02

Дъблинският дъжд е ситен само в началото. После завалява, както си го знаем и у нас и улиците подгизват, а и ние с тях.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Това обаче не сваля местните от колелата. За съжаление не можахме да снимаме секси мацката, която караше с къси панталонки и запазено първо място в мис “Мокра фанелка”, така че
ще гледате този чичко:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

На следващия ден дъждът продължава, а ние след кратка разходка с чадъри и дъждобрани се отправяме към гара О`Конъли, откъдето ще пътуваме за Северна Ирландия.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Градчетата по пътя може би заслужават да се посетят:

В мрачен и размирен Белфаст е слънчево и спокойно

Странен е климатът на по-малкия британски остров. На север е по-слънчево и топло отколкото в южната част. Подготвяхме се за дъжд и студ, а то 18 градуса и пече. И така три дни, докато се върнем в Дъблин.

Белфаст все още не може да се отърси от репутацията си на опасно място, въпреки че минаха повече от 6 години, откакто ИРА официално се отказа от насилието. Акциите на двете отцепили се организации, които държат да продължат борбата по стария начин, пък са доста скромни сравнение с нормалната криминална престъпност в повечето европейски градове. Но пък това си има и предимство поне за някои. Мълвата държи тълпите туристи настрана и ги праща в Ейре. Там тъмни балкански субекти изпълзяват по улиците на Дъблин при здрач и се възползват от далеч по-добрата репутация на града.

В Белфаст отсядаме в хостела на Шон и Ръш – печена в занаята двойка. Наблизо е местният университет, от чиято сграда чак ти се приисква да си студент:

b_university_01

Пинта бира и стек може да се похапне на всеки ъгъл, макар и цената да се равнява на сериозна вечеря в нашенска кръчма. Ние обаче предпочитаме да пробваме истински ирландски сайдер в хостелска обстановка и в компанията на френскоговорящи девойки.

b_cider_01

На другия ден поемаме на разходка по ръба на централните части и край една от реките, където ентусиасти тренират гребане:

b_11_park

Едни от забележителностите в Белфаст, а и в цяла Северна Ирландия са политическите графити, които и досега напомнят, че страната е разделена на две. Лоялисти и републиканци обитават различни квартали и рисуват по стените на къщите си. Отбиваме се в близкия Санди Роу на лов за графити:

sr_01

- Чшшшш… Ей! Ало!!!
– Мммм? (обръщаме се)
– К`о снимъти вий тука, хо`йти насам натам и снимъти къщити, ай сиктир с тез снимки… К`о снимъти там?!
Ирландският акцент е традиционно труден за разгадаване, но все пак успявам да разбера младежите зад нас.
– Аааа… ми е тва тука… не знам думата
– Пъръпета ли бе? К`о му снимъти на пъръпета, тва е на чичо Джон къщътъ и тоя пъръпет е негов и (още нещо, което не разбрах)

Поблагодарихме за неразбираемата информация (или пък ни се караха?) и се измъкнахме от квартала след още няколко снимки и преди да стане тъмно. (Жилищните квартали от типа на Санди Роу са известни като места, в които не е добре да се остава вечер.) Може би затова на изхода на квартала от стената ни изпращат паравоенните части на UDA.

sr_17

Прескачаме и до друг близък лоялистки квартал, където за съжаление няма графити, а само британски знамена по прозорци и балкони.

За съжаление последната вечер не можем да останем при Ръш и Шон, така че се отправяме в търсене на друг подходящ хостел. Попадаме на Арни, чието обитание е малко овехтяло, но пък достатъчно колоритно за нашия вкус:

b_35_ar

Време е да поемем и към последната точка на пътуването, като решаваме да хапнем на St. George’s Market, където има прясна местна храна. Изборът на ирландска кухня се оказва не толкова добър, затова пък има индийска:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

По северния бряг към Дери/Лондондери

- Билет`ииии… Няк`уй дъ иска билет`иии?

Разбира се пак сме с влак. Тук той наподобява пътническите на БДЖ но само по това, че спира на всяка малка гара. Акцентът на кондукторката и удобните чисти вагони напомнят, че сме в Северна Ирландия.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Влакът за Дери/Лондондери минава през една от най-живописните части на острова и определено си заслужава. На моменти релсите се движат до плажната ивица, а в други до водопади и скали. По околните зелени полянки пасат щастливи ирландски крави. Доста примамливо изглежда да се опънеш при тях и да захрупаш блажено. Но ние все пак сме тръгнали към Дери/Лондондери.

Жителите все още не могат да се разберат за името на града, така че го изписват с наклонена чертичка. От железниците са по-практични и са го съкраили на L.Derry, което вероятно не се харесва на нито една от враждуващите фракции. Въпреки страховитите описания на града като най-размирната точка в страната, в Дери (извинете, лоялисти, но така ми е по-кратко) е пълно с любопитни туристи. Дошли са като нас да разгледат средновековната градска стена, единствената запазена изцяло на острова:

d_10

От стената всички снимат и графитите входа на Богсайд, най-горещата точка на размириците в Дери и сцена на Кървавата неделя. Графитите обаче си струват, така че ние се смъкваме и по-надолу да ги щракнем:

d_68

 

d_70

 

d_73

И за да не се сърдят лоялните към Великобритания, все пак снимахме и най-известния от техните графити:

d_41

Иначе обстановката в центъра, където хапваме в кръчма тип дюнерджийница е съвсем спокойна:

d_77

И хълмиста:

d_62

 

 
 

Имат си и добри страни

| от |

Изборите са като бременността – след петата нежелана вече става досадно.

И пак ще има смях през сълзи, Слави ще изпее „Студио Х“, хората ще правят карикатури, постове ще се коментират. Накрая всички, дето много разбират, няма да гласуват и после ще са недоволни заедно с тия, дето са гласували. Никой няма да погледне нещата от хубавата страна. Никой няма да си даде сметка, че партиите имат и добри качества.

Вярно, трябва малко мисъл, четене и безсрамно изкривяване на фактите, но наистина имат. Нека погледнем нещата от положителната страна, преди да е станало късно.

ГЕРБ

Бойко Борисов мълчи и това е доста добре. Правителството му построи много магистрали и една Арена Армеец. Арената е най-хубавото от ГЕРБ, защото имам един приятел, който чака Цеца да дойде да пее там 5 месеца. В деня на концерта седна да пие от обяд, отиде в Арената и накрая си тръгна преди Цеца да излезе, защото се е напил много. Ако ГЕРБ не бяха построили Арена Армеец, тази история нямаше да съществува!

БСП за България

Корнелия Нинова говори и това е още по-смешно.

Има сериозен шанс, когато кариерата й приключи, което се надявам всички да се надяваме да е скоро, Корнелия да издаде мемоари със заглавие „С кон до Бъркли и обратно“. И да се подарява с всеки вестник Телеграф.

Да, България + Зелените + ДЕОС

Виолетови, зелени, розови – аз им викам скитълс. В това обединение хора от миналото правят деветдесетарско парти с копнежи за бъдещето. А в ъгъла един програмист пуска електронна музика от лаптоп.

Нова република

Нова република е просто още малко Да, България. Нова Република е Да, България, ако баща й се беше заигравал с колана малко повече вместо да й казва, че е специална. Колко нова може да е една република, ако има вестник, м?

Воля

Марешки е добър и съобразителен човек. Той е видял, че качеството на хляба и зрелищата доведе нещата до там народът да иска бензин и лекарства.

Обединени патриоти

НФСБ, Атака и ВМРО са водени съответно от човек, който мрази Атака, човек, който мрази НФСБ и човек, който обича казармата. ОП напомня на дете на плажа, което се кара на морето и след това бяга, когато вълната дойде.

Реформаторски блок + Глас Народен

Дават сериозен шанс на Петър Петков – Гетомен да стане депутат. Това ще го оттегли от рап сцената, което е чудесно. Гетомен е за музиката това, което е Ангела Меркел за… музиката.

Движение „Възраждане“

Тази партия е шопска салата с 50 грама гроздова в неделя на обед, докато по радиото върви програма Хоризонт. А единственият повод да станеш от масата е за да нахраниш кокошките. Тази партия е идилия.

ДСП

Ахмед Доган извършва типичната си доставка на силност в думите. Обединителния му патриотизъм обяснява на практика като отидем до детската градина на малкия, просто да вземем, което си искаме – нали всички са деца.

ДОСТ

Откакто спряха „Малката булка“, гладът за турски сериали е огромен. Тук се намесва ДОСТ с цяло риалити, покрай скандала с турския посланик и пропъждането на турски агитатори от България. А ние се притеснявахме за едно русначе на Евровизия. Я гледайте тук какво става!

 
 

„Красавицата и Звяра“ е с рекорден резултат в бокс-офиса на Щатите

| от chronicle.bg |

Филмовата продукция на „Дисни“ „Красавицата и Звяра“ постигна забележителен резултат в бокс-офиса на Северна Америка.

Приходите от продажба на билети възлизащи на 170 милиона долара – рекордно постижение за семеен филм, съобщава БТА.

Лентата бие миналогодишния рекорд на кинотворбата от същата категория „Търсенето на Дори“, която дебютира в бокс-офиса със 135 милиона долара приходи.

Производствените разходи на „Красавицата и Звяра“ възлязоха на около 160 милиона долара.

 
 

Четири български романа се борят за престижна европейска награда

| от chronicle.bg |

Четири български романа са номинирани за престижната Европейска награда за литература. Това съобщават от сайта на конкурс „Развитие“.

Сред номинираните е романът на Ина Вълчанова „Остров Крах“, спечелил 9-тия Конкурс „Развитие“ за непубликуван български роман.

Освен „Остров Крах“ за голямата европейска награда са номинирани още романът „Кротките“ на Ангел Игов, сборникът разкази „Любов, подслон, храна и вода“ на Николай Фенерски и романът „Софийски дует“ на Иван Димитров.

„Краткият списък“ на номинираните е избран след разглеждане и обсъждане на десетки заглавия, отговарящи на прецизни изисквания.

Книгата, която ще спечели тазгодишната Европейска награда за литература ще бъде обявена след един месец. Тя ще се присъедини към другите две български издания, носители на Европейската награда – Калин Терзийски със сборника разкази „Има ли кой да ви обича“ и Милен Русков с романа „Възвишение“, спечелили отличията си съответно през 2011 и 2014 г.

 
 

Роби Уилямс е готов да представи Русия на „Евровизия 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Известният британски певец и музикант Роби Уилямс заяви готовност да представи Русия на тазгодишния песенен конкурс „Евровизия 2017″.

„Евровизия 2017″ ще се проведе през месец май в столицата на Украйна Киев, предаде ТАСС.

Агенцията цитира изявление на Уилямс в руското телевизионно предаване „Нека говорят“. „Аз бих искал да представя Русия на „Евровизия“, заяви музикантът. Това ви го казвам чистосърдечно, а ето че моят мениджър сигурно вече се е хванал за главата! Бих искал да представя Русия на конкурса. Давай, Русия, ние можем да победим!“.

Уилямс добави, че харесва „Евровизия“ заради пищното и грандиозно шоу, което се предлага на зрителите.