За руските медии: „неистина или предизвикателство“

| от |

Христо Грозев

Статията на английски можете да прочетете тук : http://cgrozev.wordpress.com/2014/08/23/for-russian-media-its-un-truth-or-dare/

На пръсти се броят медиите в Русия, които могат да се нарекат ​​“независими“ от Кремъл, а още по-малко са онези, които могат да устоят на склонността да се угажда на путинските цензори. (в интерес на истината, може би не следва да се оплаквам, тъй като именно страхът на Путин от независими медии бе причината, довела до покупката на руската ни радиогрупа през 2006 на „каквато и цена да назовете“.)

„Ехото на Москва“ („Эхо Москвы“) е една от белите лястовици в руския медиен пейзаж.  През последните 15 години „Ехото“ е единствената медия, към която си струва да се обръщаш, за да получиш един различен поглед върху текущите събития със здравословна доза скептицизъм относно мотивите на Кремъл, докато  в същото време останалата част от медийното стадото се прехласва пред всички действия на Путин.

Ехото на Москва първоначално беше част от Медиа Мост, една изначално критична към властта медийна група, собственост на руско-израелския олигарх Владимир Гусинский. През 2000 г., Гусинский бе обвинен в данъчни измами и присвояване, и по собствените му думи, бе принуден да обмени „контролиращ дял в Медиа Мост срещу свалане на прокурорските обвинения срещу мен“. Назначеният купувач за акциите на Гусинский беше не друг, а самият държавен монополист Газпром (все още помня объраното изражението на шефа на Газпром Алексей Милер, когато през 2000г. трябваше да обясни на група медийни конкуренти в Москва, защо Газпром, изведнъж, решава да инвестира в медии … дори не можеше да си спомни името на телевизионната станция, която току-що бе придобил).

Неочаквано за много наблюдатели, докато Газпром напълно разфасова и новопридобита телевизия (НТВ) и я префасонира в медиен пудел, Ехото на Москва бе оставено недокоснато от новите собственици, и на радиостанцията бе позволено да продължи различната си редакционна политика. Логиката зад този странен ход бе, най-вероятно, двуяка.

Alexey Venedictov

От една страна, 33% от акциите на радиостанцията все още принадлежаха на журналисти, включително и човека с непокорна коса  и непокорен ум  – главния редактор Алексей Венедиктов. С други думи, всяка пряка намеса от Газпром щеше да предизвика голям и публично видим скандал, както и обвинения в цензура.От друга страна, Кремъл провидя в Ехото начин да изолира всички идеологически дисиденти на един медиен остров, където те да се събират и да си изпускат парата – все пак едно по-безопасно решение от това да се принуждават недоволните от властта да слушат чужди – и в крайна сметка неконтролируеми – медии, като например Радио Свобода или руската служба на БиБиСи.

Каквато и да са били мотивите, Ехото на Москва остана до голяма степен независимо от линията на Кремъл, и това продължи чак до 2014 г. Въпреки, че станцията рутинно бе обвинявана – както от политици, така и от обикновени руснаци – че е анти-руска и се занимава с подривна дейност, никой така и не успя ефективно да наложи цензура.

Ето, че дойдоха обаче олимпийските игри в Сочи –  мегапроектът-любимец на Путин. Не само, че Ехото възприе цинична линия на обсъждане на нездравите икономически основи на цялото олимпийско предприятие, но се осмели дори да публикува становище на телевизионния сатирик Шендерович, в което Олимпиадата в Сочи бе сравнена с тази в нацистка Германия през 1936 г., а 15-годишната фигуристка Липницкая бе наречена „реквизит за повишаване на популярността на Путин“.

Този път Кремъл изпрати парния си чук да се справи с Ехото: в лицето на главния редактор на държавната информационна агенция РИА Новости.  Кисельов, който в който в момента се намира  в черния списък на ЕС, направи 15 минутна тирада в неделното обзорно предаване „Вести на седмицата“, където в 15-минутна телевизионна тирада нарече либерализма на Ехо-то „действия срещу сигурността на държавата“. (Любимата ми част беше моментът, когато Кисельов опровергава твърдението на Шендерович, че „единствената разлика между 2014 г. Русия и 1936 Германия е, че стандартът на живот на германеца през 1936 г. е по-висок“, с аргумента-убиец: „Но както можете да видите, през 1936 г.  в Берлин не е имало задръстване от милиони частни автомобили! „

В никак несвързано с раздразнението на Путин „решение за преструктуриране“, Газпром свика извънредна среща на акционерите в Ехото на Москва и уволни генераления директор Юрий Федутинов, като го замени (след 22 години трудов стаж начело на радиосанцията) с апаратчицата от държавно радио Екатерина Павлова.

Въпреки че след тази божествена намеса, редакционният екип на Ехото стана по-внимателен в избора на думите си, журналистите все пак не се изплашиха да заемат остро цинична линия по време на инвазията на Русия в Украйна – от подигравки в пряк ефир на тезите на Кремъл за вежливите мъже в зелено, до разкриване на корупционните сделки, предлагани от Путин на олигарсите срещу подкрепа за войната, до публикуване на схема с хронология на свалянето на MH17, водеща до категорично заключение, че е бил свален от проруските сепаратисти.

Подобно редакционна дисидентство, на фона на патриотично мобилизираната до кресчендо медийна среда, превърна Ехото в неприемлив враг на истаблишмънта. В допълнение към обичайните публични обвинители Дугин , Лимонов и Жириновски, както винаги наричащи журналистите от Ехото „врагове на държавата“, „шпиони на САЩ“, „анти-руски агенти“ или просто „предатели“, предупредителни изстрели сега започнаха да идват и от върха. През май икономическия съветник на Путин, депутат и шеф на икономическата комисия в руската Дума Евгений Фьодоров (един от най-одиозните руски политици към днешна дата), нарече „Ехото на Москва“ петата колона на руските медии, и предложи мерки за защита на държавата от „предателства сред медиите“.

Mikhail Lesin

Михаил Лесин, бивш „министър по делата на пресата“ (!), а сега шеф на Газпром Медиа, публично разкритикува редакционната политика на Ехото в контекста на конфликта между Русия и Украйна и намекна, че въпреки, че не може официално да се намесва с редакционни решения моят глас се чува, и се чува силно. Това ще ми отнеме някои усилия, но аз мога да бъде много убедителен„. В интервю от миналата седмица за руското издание на Forbes, Лесин дава да се разбере, че ако Ехото не промени редакционната си политика, от информационно-публицистична, радиостанцията може просто се превърне в „чисто музикална“ .В лицето на всички намеци за предстояща саморазправа, главният редактор Алексей Венедиктов се усмихва и продължава да дразни цензорите на Кремъл, въпреки че примката около радиостанцията изглежда необратимо се затяга.

Но нищо не е пример за тежкото положение на независимите медиите, дръзващи да мислят и говорят свободно в путинска Русия, отколкото казусът с ТВ Дожд от тази седмица. Може би си спомняте, че TV Дожд и по-рано си имаше проблеми със свободното слово : през февруари 2014 г., телевизионния канал се осмели да излъчи анкета, в която канеше зрителите да гласуват по въпроса дали загубата на милион и половина човешки животи по време на блокадата на Ленинград през Втората световна война е била оправдана – или дали, както някои историци смятат, градът е трябвало да се предаде на германските воиски.

Не само, че ТВ Дожд моментално получи глоба от медийните надзорници за задаване на „светотатски и уронващ паметта на народа въпрос“, но и каналът бе изваден от разпространение чрез – привидно несвързани и некоординирани  – търговски решения на няколко сателитни и кабелни оператори.  След публично извинение от страна на телевизионния канал, президентът Путин обеща, по време на едно от маратонските си интервюта, да направи каквото може, за да “ освободи телевизията от прекомерното внимание от страна на регулаторните органи „, и да се опита да убеди операторите да възобновят разпространението ( о, чудо! Те го направиха в рамките на една минута от изказването на Путин).

Но по-злокобно за състоянието на Русия днес бе това, което се случи вчера. ТВ Дожд излъчи и публикуван на интернет страницата си новина за руския „хуманитарен конвой, придружаван от сепаратисти“.

В рамките на няколко минути тази история стигна до върха на най-четат новинарски статии в руското интернет пространство, измервано от библията на уеб-метриката в Русия, MediaMetrics.

Но този рекорд не трая дълго.Виждайки, че в новините се използва думата „сепаратисти“ (вместо „герои на Новорусия, или в най-лошия случай: „смели бунтовници“) , собственикът на MediaMetrics Герман Клименко просто изтрил новина от системата за измерване.По собствените му думи:

„Аз не изтрих самаа новина. Изтрих новината от нашата система за измерване на рейтинги. По-добре да извърша грях, отколкото да бъда известен като грешник

ТВ Дожд първоначално пусна възмутено съобщение в туитър за изтриването на своята  новина от системата за измерване. Няколко минути по-късно, обаче, възмутеният туит бе изтрит.На негово място се появи следният нов туит:

«Скъпи приятели, относно MediaMetrics.. Ние току-що проведохме разговор с Герман Клименко, и той ни обясни ситуацията. След разговора, нашите претензии към MediaMetrics вече са свалени».

И това, „скъпи приятели“, изглежда е рецептата за оцеляване на медиите в Русията на Путин.

 
 

Жени, буйове, бански: Момичетата от „Спасители на плажа“

| от |

Не може едно лято да започне и да е достатъчно горещо, ако няма поне един чийзи филм за гледане. Тази година честта се пада на „Спасители на плажа“.

Киноадаптацията на известния сериал от 90-те ще върне много от вас в мократа фантазия на горещите лета, които е прекарал, мечаейки за Памела Андерсън и Ясмин Блийт по буй и бански. За други Дейвид Хаселхоф и досега си остава героят на всички морета, обут само в червени гащета.

Хаселхоф ще се появи във филма, който трябва да излезе само след седмица. Дотогава ние подгряваме с новите момичета в червено, водени от сочната Александра Дадарио (все още помним тези гърди в първи сезон на „Истински детектив“). До нея гордо стоят Скалата и Зак Ефрон, по плочки и със силен слънчев загар.

Да, „Спасители на плажа“ ще подмокрят лятото ви. А сега – момичета и буйове, в галерията горе. 

 
 

Косплей, изложба на бельо и литературни четения в Нощта на музеите

| от chronicle.bg |

Десетки музеи и галерии в цялата страната отново ще се включат в Нощта на музеите, когато вратите са отворени до полунощ, а входът е свободен. Европейската инициатива се отбелязва с множество интересни изложби, концерти и арт прояви в пространствата за култура, съобщава БТА.

В Националния исторически музей посетителите ще могат да разгледат постоянната експозиция на музея, нови експонати във връзка със 180-годишнината от рождението на Васил Левски, посветена на 24 май експозиция с едни от най-ценните славянски ръкописи и икони с изображения на светите братя Крили и Методий.

Посетителите могат да видят и изложбата „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на 20-и век“, която показва историята на бельото в Европа и навлизането му в България.

От 14.00 до 15.00 ч. ще има възстановка на събитията от Априлското въстание, а от 17.00 до 20.00 ч. децата ще могат да се забавляват в ателиетата на Детския музейно-образователен център – да работят на грънчарско колело, да научат повече за историята на българската писменост и да се опитат да пишат с пера.

Националният исторически музей ще гостува с изложбата „Крехка толерантност“ в „Дома на Европа“ в София. Там ще може да се разгледа и експозицията „60 години Европейски съюз“, посветена на 60-тата годишнина от подписването на Римските договори.

От Дома на Европа ще бъдат осигурени два микробуса за Нощта на музеите до НИМ. Транспорт до музея в „Бояна“ ще има и от Национална галерия – „Двореца“.

За първи път в България се представя изложбата „Българските чехи“, съвместен проект на БТА и Държавна агенция „Архиви“. Експозицията включва богат снимков и текстови материал на български и чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, помогнали за изграждането на България след Освобождението.

Софийската градска художествена галерия ще представи изложбите „Viva Italia“ – съвременното италианско изкуство от 20-ти и 21-ви век, и „Аз, моя милост и ЕС“ на италианския фотограф Алекс Майоли, който изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа.

Националният военноисторически музей ще разкаже за наборната служба в България от 1878 г. до 2007 г. в изложбата „Дълг по задължение: история и гледни точки“. Ще може да се разгледа и постоянната хронологична и външната експозиция на музея.

От 18.00 ч. ще има концерт на Представителния оркестър на Сухопътните войски. Програмата за вечерта включва още „Скритото послание на музея“ – инсталация от типа „оптична илюзия“, и лятно кино.

Фантастични герои ще изпълнят Царския дворец в центъра на София, като част от изложбата „COSPLAY – от игла до конец“ на Националния етнографски музей. Гостите ще могат да се снимат с косплейърите и да участват в конкурс за най-добро селфи.

Посетителите в музея ще могат да видят още експозициите „Накити и български народни носии“, „Етнографски етюди“, посветена на първия директор на Народния етнографски музей Димитър Маринов, както и изложбата „Срещи в Странджа“ на архитектите от Сдружение за традиционни знания и занаяти „Мещра“.

В Национална галерия – „Двореца“ ще бъде показан пърформънс на Луиз Ерве и Клое Майе със Стефан Додуров в рамките на изложбата на съвременно френско изкуство „Палат Потьомкин“.

Посетителите ще могат да разгледат и изложбите „Георги Машев (1887 – 1946) – 130 години от рождението на художника“, „Лунни делви“ на корейския художник Ик-Джунг Канг, „Азербайджан – вселена от магически цветове“, „Основоположници на българската фотография – Карастояновите“ и „Дечко Узунов в колекцията на Боян Радев“.

В „Квадрат 500″ предстои „Вълшебна нощ за деца“ от 19.00 до 21.00 ч., видео представяне на галерията от 21.00 ч. в скулптурния двор и камерна изложба на автентични накити от племето масаи (Кения,Танзания) в зала 20. Освен представителната експозиция от колекцията на Националната галерия, в зала 19 е подредена гостуващата изложба „Майстори на чешката авангардна фотография“.

В Музея на социалистическото изкуство може да се види изложбата „Митологеми на героичното“, която разкрива политическия климат на времето, в което са създадени творбите.

Музеят за християнско изкуство в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ ще бъде отворен от 19.00 до 21.00 ч. В неговата експозиция е включен и „Амулетен свитък лекарственик“ от 1838 г., предоставен временно от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Националният литературен музей организира от 19.30 ч. голямо литературно четене на съвременни поети в двора на къщата-музей „П. К. Яворов“ пред паметника на поета на ул. „Г. С. Раковски“ 136. Вечерта ще бъде открита със стихотворения на Яворов в изпълнение на актрисата и писателка Майя Динева.

В двора пред къщата ще бъде експонирана изложба с кадри от интериора от дома на Яворов и Лора. От 21.30 ч. поетичният рецитал ще продължи в Литературния кабинет „Владимир Башев“.

Междувременно в къща-музей „Иван Вазов“ ще бъдат изнесени оригинали на малко познати снимки от семейния албум на Вазов и семейството му, а в къща-музей „Никола Вапцаров“ ще бъдат показани ръкописни тетрадки и бележници на поета, а от 20.00 ч. ще бъде прожектиран филмът на Мая Вапцарова „Епоха“.

Националният археологически музей на БАН ще бъде отворен до 1.00 часа през нощта. Освен постоянната експозиция на музея, представяща материали от праисторически, тракийски, римски и средновековни обекти в страната, посетителите ще имат възможността да видят уникалното съкровище от Надсентмиклош, част от колекцията на Музея за история на изкуството във Виена.

Съпътстващата временна изложба, озаглавена „Езическа България. Власт и общество“, представя бита и културата на българските управници в първите 200 години от създаването на българската държава.

Националният природонаучен музей на БАН разкрива „Съкровищата на Шабла“. Съвместно със Зеления образователен център в Шабла в музея ще бъдат представени две изложби и документален филм, посветени на природните и културни забележителности в района на Шабла и Приморска Добруджа.

Програмата на Националния антропологичен музей включва демонстрация на създаване и принтиране на 3D модели на човешки кости, както и безплатни изследвания и оценка на телесния състав чрез биоимпедансен анализ. Ще бъдат представени и филмите „Етапи на реконструкцията на главата по черепа“ и „Цар Самуил в битка за България“.

Европейската „Нощ на музеите“ е организирана за първи път през 2005 г. от френското Министерство на културата и само за няколко години тя се разпространява успешно из цяла Европа. Българските музеи и галерии се включват в инициативата още в първото й издание.

 
 

Създадоха гривна – репелент за акули

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени създадоха ефикасен репелент на магнитна основа срещу един от най-опасните за човека морски хищници – акулите, съобщава сайтът Америка онлайн.

Новият продукт носи търговската марка Sharkbanz и използва специално патентована магнитна технология. В гривните, които външно приличат на голям ръчен часовник с пластмасова каишка, са монтирани мощни постоянни магнити.

Те влизат в остро взаимодействие с електролокационната система на акулите, която е една от най-чувствителните в животинското царство. По този начин се постига желания ефект на отблъскване на морските хишници, когато са в близост до магнитния репелент.

Акулите изпитват в рецепторите си – ампулите на Лоренцини, хилядократно по-силно електромагнитно въздействие, отколкото са свикнали при издирването на своята плячка. Това е равносилно на човек да бъде изложен на много ярка светлина на излизане от тъмно помещение.

Научният екип, ръководен от д-р Ерик Страуд и д-р Патрик Райс, направи успешни тестове с новия продукт. Изследователите прикрепиха към кукли с човешки размери любимата стръв на бичите акули, едни от най-агресивните, и ги пуснаха във води, гъмжащи от тези хищници. Манекените веднага били нападани. Но когато китката им била оборудвана с гривната Sharkbanz, не последвала никаква атака при многократни изпитания.

Екипът е разработил и гривна-репелент с още по-силни свойства, която се носи на глезена от леководолаза.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.