За руските медии: „неистина или предизвикателство“

| от | |

Христо Грозев

Статията на английски можете да прочетете тук : http://cgrozev.wordpress.com/2014/08/23/for-russian-media-its-un-truth-or-dare/

На пръсти се броят медиите в Русия, които могат да се нарекат ​​“независими“ от Кремъл, а още по-малко са онези, които могат да устоят на склонността да се угажда на путинските цензори. (в интерес на истината, може би не следва да се оплаквам, тъй като именно страхът на Путин от независими медии бе причината, довела до покупката на руската ни радиогрупа през 2006 на „каквато и цена да назовете“.)

„Ехото на Москва“ („Эхо Москвы“) е една от белите лястовици в руския медиен пейзаж.  През последните 15 години „Ехото“ е единствената медия, към която си струва да се обръщаш, за да получиш един различен поглед върху текущите събития със здравословна доза скептицизъм относно мотивите на Кремъл, докато  в същото време останалата част от медийното стадото се прехласва пред всички действия на Путин.

Ехото на Москва първоначално беше част от Медиа Мост, една изначално критична към властта медийна група, собственост на руско-израелския олигарх Владимир Гусинский. През 2000 г., Гусинский бе обвинен в данъчни измами и присвояване, и по собствените му думи, бе принуден да обмени „контролиращ дял в Медиа Мост срещу свалане на прокурорските обвинения срещу мен“. Назначеният купувач за акциите на Гусинский беше не друг, а самият държавен монополист Газпром (все още помня объраното изражението на шефа на Газпром Алексей Милер, когато през 2000г. трябваше да обясни на група медийни конкуренти в Москва, защо Газпром, изведнъж, решава да инвестира в медии … дори не можеше да си спомни името на телевизионната станция, която току-що бе придобил).

Неочаквано за много наблюдатели, докато Газпром напълно разфасова и новопридобита телевизия (НТВ) и я префасонира в медиен пудел, Ехото на Москва бе оставено недокоснато от новите собственици, и на радиостанцията бе позволено да продължи различната си редакционна политика. Логиката зад този странен ход бе, най-вероятно, двуяка.

Alexey Venedictov

От една страна, 33% от акциите на радиостанцията все още принадлежаха на журналисти, включително и човека с непокорна коса  и непокорен ум  – главния редактор Алексей Венедиктов. С други думи, всяка пряка намеса от Газпром щеше да предизвика голям и публично видим скандал, както и обвинения в цензура.От друга страна, Кремъл провидя в Ехото начин да изолира всички идеологически дисиденти на един медиен остров, където те да се събират и да си изпускат парата – все пак едно по-безопасно решение от това да се принуждават недоволните от властта да слушат чужди – и в крайна сметка неконтролируеми – медии, като например Радио Свобода или руската служба на БиБиСи.

Каквато и да са били мотивите, Ехото на Москва остана до голяма степен независимо от линията на Кремъл, и това продължи чак до 2014 г. Въпреки, че станцията рутинно бе обвинявана – както от политици, така и от обикновени руснаци – че е анти-руска и се занимава с подривна дейност, никой така и не успя ефективно да наложи цензура.

Ето, че дойдоха обаче олимпийските игри в Сочи –  мегапроектът-любимец на Путин. Не само, че Ехото възприе цинична линия на обсъждане на нездравите икономически основи на цялото олимпийско предприятие, но се осмели дори да публикува становище на телевизионния сатирик Шендерович, в което Олимпиадата в Сочи бе сравнена с тази в нацистка Германия през 1936 г., а 15-годишната фигуристка Липницкая бе наречена „реквизит за повишаване на популярността на Путин“.

Този път Кремъл изпрати парния си чук да се справи с Ехото: в лицето на главния редактор на държавната информационна агенция РИА Новости.  Кисельов, който в който в момента се намира  в черния списък на ЕС, направи 15 минутна тирада в неделното обзорно предаване „Вести на седмицата“, където в 15-минутна телевизионна тирада нарече либерализма на Ехо-то „действия срещу сигурността на държавата“. (Любимата ми част беше моментът, когато Кисельов опровергава твърдението на Шендерович, че „единствената разлика между 2014 г. Русия и 1936 Германия е, че стандартът на живот на германеца през 1936 г. е по-висок“, с аргумента-убиец: „Но както можете да видите, през 1936 г.  в Берлин не е имало задръстване от милиони частни автомобили! „

В никак несвързано с раздразнението на Путин „решение за преструктуриране“, Газпром свика извънредна среща на акционерите в Ехото на Москва и уволни генераления директор Юрий Федутинов, като го замени (след 22 години трудов стаж начело на радиосанцията) с апаратчицата от държавно радио Екатерина Павлова.

Въпреки че след тази божествена намеса, редакционният екип на Ехото стана по-внимателен в избора на думите си, журналистите все пак не се изплашиха да заемат остро цинична линия по време на инвазията на Русия в Украйна – от подигравки в пряк ефир на тезите на Кремъл за вежливите мъже в зелено, до разкриване на корупционните сделки, предлагани от Путин на олигарсите срещу подкрепа за войната, до публикуване на схема с хронология на свалянето на MH17, водеща до категорично заключение, че е бил свален от проруските сепаратисти.

Подобно редакционна дисидентство, на фона на патриотично мобилизираната до кресчендо медийна среда, превърна Ехото в неприемлив враг на истаблишмънта. В допълнение към обичайните публични обвинители Дугин , Лимонов и Жириновски, както винаги наричащи журналистите от Ехото „врагове на държавата“, „шпиони на САЩ“, „анти-руски агенти“ или просто „предатели“, предупредителни изстрели сега започнаха да идват и от върха. През май икономическия съветник на Путин, депутат и шеф на икономическата комисия в руската Дума Евгений Фьодоров (един от най-одиозните руски политици към днешна дата), нарече „Ехото на Москва“ петата колона на руските медии, и предложи мерки за защита на държавата от „предателства сред медиите“.

Mikhail Lesin

Михаил Лесин, бивш „министър по делата на пресата“ (!), а сега шеф на Газпром Медиа, публично разкритикува редакционната политика на Ехото в контекста на конфликта между Русия и Украйна и намекна, че въпреки, че не може официално да се намесва с редакционни решения моят глас се чува, и се чува силно. Това ще ми отнеме някои усилия, но аз мога да бъде много убедителен„. В интервю от миналата седмица за руското издание на Forbes, Лесин дава да се разбере, че ако Ехото не промени редакционната си политика, от информационно-публицистична, радиостанцията може просто се превърне в „чисто музикална“ .В лицето на всички намеци за предстояща саморазправа, главният редактор Алексей Венедиктов се усмихва и продължава да дразни цензорите на Кремъл, въпреки че примката около радиостанцията изглежда необратимо се затяга.

Но нищо не е пример за тежкото положение на независимите медиите, дръзващи да мислят и говорят свободно в путинска Русия, отколкото казусът с ТВ Дожд от тази седмица. Може би си спомняте, че TV Дожд и по-рано си имаше проблеми със свободното слово : през февруари 2014 г., телевизионния канал се осмели да излъчи анкета, в която канеше зрителите да гласуват по въпроса дали загубата на милион и половина човешки животи по време на блокадата на Ленинград през Втората световна война е била оправдана – или дали, както някои историци смятат, градът е трябвало да се предаде на германските воиски.

Не само, че ТВ Дожд моментално получи глоба от медийните надзорници за задаване на „светотатски и уронващ паметта на народа въпрос“, но и каналът бе изваден от разпространение чрез – привидно несвързани и некоординирани  – търговски решения на няколко сателитни и кабелни оператори.  След публично извинение от страна на телевизионния канал, президентът Путин обеща, по време на едно от маратонските си интервюта, да направи каквото може, за да “ освободи телевизията от прекомерното внимание от страна на регулаторните органи „, и да се опита да убеди операторите да възобновят разпространението ( о, чудо! Те го направиха в рамките на една минута от изказването на Путин).

Но по-злокобно за състоянието на Русия днес бе това, което се случи вчера. ТВ Дожд излъчи и публикуван на интернет страницата си новина за руския „хуманитарен конвой, придружаван от сепаратисти“.

В рамките на няколко минути тази история стигна до върха на най-четат новинарски статии в руското интернет пространство, измервано от библията на уеб-метриката в Русия, MediaMetrics.

Но този рекорд не трая дълго.Виждайки, че в новините се използва думата „сепаратисти“ (вместо „герои на Новорусия, или в най-лошия случай: „смели бунтовници“) , собственикът на MediaMetrics Герман Клименко просто изтрил новина от системата за измерване.По собствените му думи:

„Аз не изтрих самаа новина. Изтрих новината от нашата система за измерване на рейтинги. По-добре да извърша грях, отколкото да бъда известен като грешник

ТВ Дожд първоначално пусна възмутено съобщение в туитър за изтриването на своята  новина от системата за измерване. Няколко минути по-късно, обаче, възмутеният туит бе изтрит.На негово място се появи следният нов туит:

«Скъпи приятели, относно MediaMetrics.. Ние току-що проведохме разговор с Герман Клименко, и той ни обясни ситуацията. След разговора, нашите претензии към MediaMetrics вече са свалени».

И това, „скъпи приятели“, изглежда е рецептата за оцеляване на медиите в Русията на Путин.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.