За равновесието

| от | |

books-text

Цветелина Стефанова

Нямам спомен как съм проходила, но много добре знам как подкарах велосипед с две колела. Картината е още пред очите ми.

Вероятно съм била 4-5-годишна, когато, спретнала новото колело (и тиквени семки в джоба за по-късно), се отправям с един мъж към канала на Перловската река, на две преки от нас. Това е алеята между булевард “Драган Цанков” и Орлов мост, където участъкът е прав и дълъг. Колелото, мисля, че беше “Жабка”, синьо, а мъжът – висок, с буйни черни коси и кафяви очи. Усещам ръката му върху врата си, докато страхливо се засилвам. Той е вдигнал двете странични помощни колелца толкова, че дори и да залитна встрани, няма да ме спасят. Но аз знам, че те са там, и това ми дава кураж.

Засилвам се още, той тича редом, после зад мен, но все така с ръка на врата ми. След миг изостава и вече ме изпуска в скоростта. Не усещам топлата ръка, но аз карам, аз летя, помощните колелца дори не опират земята, защото са вдигнати по-високо от вчера.

Есен е и гумите пращят върху падналите сухи рошкови – ах, какви препятствия! Чувството за ускорение е вятърът встрани и шумът от тези пукащи рошкови. Не мога да спра, но и не искам. И все пак къде бяха спирачките? Викам в страха си, но това е вик на радост, възторг, самодоволство. Аз мога, аз съм, аз успявам!

Мъжът ми казва нещо, но чувам само отдалечаващия се глас. Смея се високо и вече губя равновесие. Успявам някак да намаля и… тряяяс! Ох, това е сладка болка! Той дотичва с “няма нищо, удари ли се?” и продължаваме в смях и възгласи.

По-късно в годините често съм изпитвала подобен страх, примесен с радост от преодоляване на някаква трудност. И други мъже са били до мен – къде с топли, къде с недотам чисти ръце и намерения. След време изпитвах много пъти и сладката болка от удоволствие, разтворено във време без ясни последици и прогнози. Но нищо не може да се сравни с онова усещане на безмерна детска радост от запазеното равновесие и от една топла ръка на врата ми – на татко.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.