За посоката, пътя, светлината

| от | |

books-text

Гергана Великова

В сърцето на годината, сред многоцветието  на пролетната палитра разцъфтява Май.
Най-чакания месец, преливащ от емоциите и усмивките на абитуриентите, белязан с най-българския празник.
Месецът на избори, житейски посоки, на малките уверени крачки, които отвеждат към желанато утре.
Май е празник! Празник на българското чувство за гордост събудено от възторженото „Върви, народе възродени“.
Празник на думите, с които обличаме в обич и смисъл дните.
Празник на радетелите , на творците на Словото.
Празник в очите на дете, което търси с поглед в двора на училището своя учител и иска първо да подари цвете за деня на Буквите.
Празник в сърцето на учителя,който изпраща своите първокласници с книжки в ръце и знае, че е успял да запали в тях светлината на знанието.
Празник на зрелостта, на младежката дързост да пожелаеш да докоснеш звездите.
Май е светъл, красив и млад!
Отминава като въздишка, с последните клаксони и отскубнат от вятъра копринен шал на бързащо към своето бъдеще момиче.
Отекват гласове на щастливи хора, обещания, надежди. Че в прегръдката на топла люлякова вечер отново  след години съдбата ще ги събере. И всеки ще е успял , намерил своя път , докоснал своята звезда.
Май е начало и връщане към безкрайното житейско номадство на търсения, избори, стремежи. Но в сърцата ни живее неговата младост и  всяка година той ни връща към онази искрица обич, с която сме тръгнали към своето щастие.


И крача днес забързано по улицата, а вятърът довява и изсипва с пълни шепи от отврените прозорци на близкото училище:“от длъжност неизменно воден -и Бог ще те благослови!“
Ясните гласове на децата ме събуждат от унеса на ежедневието. Спирам за миг да догонвам времето и изпреварвам себе си.
Поглеждам с благодарност към синия купол над мен и си казвам: „Май ще ни бъде! Ще ни има!…Май!“

 
 

Референдумите – новата мода

| от |

В Трън с референдум се реши да няма добив на злато от мината „Злата“. След бай Тошо природата в Трън е с най-висок рейтинг – цели 93% гласували за нея. В Стара Загора пък 85% от гласувалите искат местността „Бедечка“ да се съхрани като парк. За жалост гласувалите са само 15% от всички с право на глас, така че референдумът е невалиден. Но е имало референдум!

Референдумите станаха като протестите – започват да се правят за щяло и нещяло. Така и трябва – щом държим на демокрацията, нека хората решават сами и си носят отговорността. Нека има референдуми за всичко! Или поне за жизнено важните неща.

Кога да има режим на нещо си

Когато няма да има вода една седмица, заради смяна на тръбите, защо просто не се направи един референдум кога да е тази седмица? И не става въпрос всички да гласуват с „Никога“ и да имаме топла вода вечно. Става въпрос, че половината хора на света в България са на море след месец и ще е много по-комфортно, ако изчакате малко. Тръбите са седели в земята 10 години. Дали ще седят още един месец или не – все тая.

Дали да има интервю с националния отбор след мач

И като цяло какво да се дава по телевизията. Нека хората си изберат от палитра с неща какво да гледат. След като никой не иска да слуша футболистите „пак да казват“ за енти и найсти път, нека се забрани със закон. Живеем в демокрация! Свободата на словото трябва да е право само за тези, които не говорят глупости. Дори можем да разширим тази логика – нека всяко предаване направи свой референдум за това кой да коментира. Но отново – нека избира от палитра с предложения. Защото народът на две магарета сено не може да раздели, а ако ги няма магаретата, това сено няма да знае какво да го прави.

Референдум за това кой да гласува

Някои хора не искат да гласуват. Други пък искат само определени хора да гласуват. Нека народът реши колко да решава народът! Всичко останало е дискриминация.

Референдум за нефинансови професионални бонуси

Вижте, ако заплатата ви е ниска и вършите безперспективна и изморително монотонна работа, може да сте кисели и вулгарни едновременно. Ако продавате ужасни, но и прекалено скъпи дрехи в магазин, където по цял ден никой не влиза и сте в добро настроение, или сте луд, или лицемерен. Нека с един референдум се решат нещата, на които тези хора да имат право. Например, да могат да си допушат цигарата преди да влязат след теб. Или да могат да си взимат пълния 1 час обедна почивка.

 
 

За офроуд хората със стил

| от Chronicle.bg |

Има една особена порода хора, които намират гледката на разровена, кална поляна за по-вълнуваща от тази на огледално швейцарско езеро с лебеди и макове. Когато излизат с колата си извън града, те тайно поглеждат към изоставените ниви и разораните черни пътища с копнеж. Калта по джантите е тяхна запазена марка, а спортните,ниски автомобили им се струват неразбираеми и скучни.

Както може би вече сте се досетили, става дума за офроуд хората със стил. Те никога няма да си купят Lamborghini, защото няма как да стигнат с него до най-високото от Рилските езера. В същото време, не искат да шофират УАЗ-ка, защото проходимостта може и да е най-важното, но вече не е задължително тя да е придружена от бъбречна криза и комоцио.

Ако питате тази група привърженици на луксозния, автентичен офроуд, с коя автомобилна марка се идентифицират, огромен процент от тях, ще кажат „Land Rover“.

Това не е случайно и тук не става дума за силни думи и изграждане на бранд имидж. Land Rover никога не са произвеждали паркетници и моделите им не са предвидени за шофьори, които искат да карат SUV, просто защото обичат да гледат отвисоко и да паркират по час и половина в софийските улици.

Още с първата си поява, Range Rover намери своето място в екстремно растящия сегмент на SUV моделите, а сега новият Range Rover Sport още веднъж показва „как го правят“ от Land Rover.

DSC_9131

Новата офроуд машина е съвършеният символ на повишената проходимост, но тъй като в днешно време това не е достатъчно, към него са добавени спортно усещане зад волана, комфорт и безопасност.

При обновяването на модела, създателите на Range Rover Sport спазват формулата, заложена още при лансирането на първото поколение – тук става въпрос за по-спортна и по-достъпна алтернатива на пълноразмерния Range Rover. С появата на Sport марката получи сериозен съперник на Porsche Cayenne и BMW X5, а Range Rover беше позициониран още по-високо в сегмента на луксозните SUV модели.

За кого обаче е този модел, дори ако оставим финансовите възможности на купувача настрана?

Range Rover Sport привлича тези, които ценят лукса, качествените материали, високото ниво на изпълнение на автомобила, спокойната атмосфера на борда и, естествено, мощните 6-цилиндрови двигатели. В ежедневието това означава сигурно и динамично шофиране, висока степен на защита и модерни технологии на борда, отличен обзор от мястото на водача и не на последно място – автомобил, който рефлектира с блясък върху имиджа. Range Rover не е просто скъпа автомобилна марка, тъй като предлага автомобили с традиции, съчетани със смели решения.

DSC_9287

Всъщност, в случая на обновения Range Rover Sport, който се появи малко след фейслифта на по-големия Range Rover, става въпрос за няколко интересни акцента, единият от които е исторически – за първи път в историята на марката този модел ще се предлага с 4-цилиндров двигател. Естествено, става въпрос за вече добре познатия 2-литров турбо дизел от семейството Ingenium, който присъства в гамата на Discovery Sport и Range Rover Evoque. За да осигури по-добра динамика на 2-тонния модел, мощността на двигателя е увеличена на 240 конски сили, а максималният въртящ момент е вече 500 Nm. С този мотор, който се явява базов в гамата дизелови двигатели на Range Rover Sport, всъдеходът ускорява от 0 до 100 км/ч за 8,3 секунди и има максимална скорост 207 км/ч.

Не си представяйте да ги усетите по някой баир обаче.

Нов двигател има и при бензиновите мотори – 3-литров V6 с компресор и мощност 340 конски сили е най-достъпното предложение в тази гама, а има и още един V6 с 380 конски сили, както и два бензинови V8 с 510 и 550 конски сили. Новият мотор с компресор тип Roots осигурява ускорение на Range Rover Sport за 7,2 секунди от 0 до 100 км/ч, а максималната му скорост е близка до тази на базовия дизелов модел – 209 км/ч.

Освен новите двигатели, новият Range Rover Sport предлага и повече удобство и по-голяма сигурност за пасажерите. Иначе казано – говорим за кола, която може да ви закара на първа линия на плажа, през девет дюни в десета, но може да возите в нея и децата си, без вестибуларният им апарат да сдаде багажа.

DSC_9201

Дисплеят на инфотейнмънт системата вече е 10-инчов, а системата се е сдобила с нови функции: обособяване на WiFi хотспот, свързване със смартфон и подобрено приложение за телефони, чрез което дистанционно се управляват някои функции на системата. Например, приложението може да запамети някои от редовните ви маршрути, така че да не се налага да ги въвеждате в навигацията. И при новият дисплей е запазено практичното „разделяне на екрана“, така че водачът и пасажерът до него могат да гледат различни неща на него.

Софтуеърът, който управлява работата на системата се казва InControl Touch Pro и вече присъства и в други модели на Jaguar Land Rover, като спечели високи оценки за по-бързите си реакции и по-лесната работа с него. А за любителите на офроуд изпитанията е предвиден All-Terrain Info Center, който осигурява информация за движението на автомобила – както геометрията на колата при преодоляването на различни препятствия, така и къде се намира всяко едно колело в този момент.

Новият Range Rover Sport получава серийно някои много важни за безопасността системи. Става въпрос за предупреждението при напускане на лентата на движение, автоматичната спирачка при критични ситуации и информацията за разстоянието при движение назад и паркиране. Като екстри се добавят системата, която следи за други автомобили в слепите петна за видимостта (Blind Spot Assist), както и новата система Intelligent Speed Limiter, която разчита пътните знаци за ограничение на скоростта и не позволява надхвърлянето на максимално разрешената скорост. Тази система обаче може да бъде деактивирана от водача. Сред другите екстри попадат адаптивният круиз контрол, в чиито безспорни ползи сме се убедили неееднократно, системата за запазване на лентата на движение плюс еволюция на системата за следене на слепите петна, която се намесва с корекция на волана, ако водачът реши да смени лентата, а опасно близо до него има друг автомобил.

DSC_9115
Що се отнася до интериора, конструкторите са заложили на интересна формула : 80% „класическо“ усещане за Range Rover, допълнено с 20% от „по-смелото мислене“, демонстрирано при Evoque. Позицията на водача е по-висока в сравнение с повечето 4х4 модели, а видимостта е много добра във всички посоки.

Най-силно впечатление обаче правят качествените материали в интериора и нивото на изработка. Превключвателят, който управлява работата на климатика, както и скоростният лост, напомнят тези в спортния Jaguar F-Type, а инструментите на арматурното табло и тъчскрийна са отлично четими.

И за да се отговори още по-пълноценно на изискванията на клиентите, топ подразделението на Jaguar Land Rover – Special Vehicle Operations (SVO) е разработило 19 нови цвята, в които може да бъде поръчан Range Rover Sport.

 
 

Време за чай: най-добрите филми и сериали за британската аристокрация

| от Дилян Ценов |

Английското висше общество винаги е живяло по свои правила и винаги е било интересно обикновените хора. Още от появата си, английската аристокрацията е на почит и в предишни епохи бъдещето на страната е зависело изцяло от високопоставените лордове и дами.

Днес, разбира се, тяхната роля е значително по-слаба и функцията им е предимно представителна. Въпреки това обаче живота им си остава интересна територия, на която киноиндустрията знае как да стъпва. Сценаристите създават богати сюжети, в които централно място заема тази висша обществена прослойка, която живее в големи и пищни имения, основните й занимания са да ходи на лов и да пие чай, а животът й е изтъкан от противоречия. И въпреки всичките й лоши страни, винаги е приятно да надникнеш „в кухнята“, доколкото киното и телевизията позволяват това.

В последните години интересът към този своеобразен телевизионен поджанр нарасна и се появиха няколко сериала, които поставиха рекорди по гледаемост, бюджет и приходи. Още повече, че в настоящата ситуация на Брекзит, темата е все по-интересна. Погледът към миналото на Великобритания може да даде много отговори за решенията й днес. Част от обясненията се съдържат в живота на аристокрацията.

В галерията по-горе можете да видите част от най-добрите филми и сериали, които дават интересен и достоверен поглед над английското висше общество.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“