За линейките и циганските квартали

| от |

Божидар Божанов, www.blog.bozho.net

Лесно е да обвиним Петър Москов в расизъм, за изказването му, че няма да пуска линейки в циганските квартали. Та така той би оставил хора без полагащата им се спешна помощ. (използвам „цигански“, защото не намирам нищо пейоративно в думата. Ако някой смята, че използването на „ромски“ носи някакви разлика, готов съм да споря на лингвистичното поле).

Лесно е и да се закачим за популистката нишка и да пригласяме, че всеки, който има права, има и задължения. И оттам е лесно да започнем да развиваме тезата колко лоши са циганите, и как тормозят българите и вземат пари за помощи без да вършат работа и така нататък.

Но хайде да не минаваме с лесното.

„Циганска престъпност“ няма пред съда. Пред съда всички са равни (или поне би трябвало да бъдат). Само че циганска престъпност има в статистиката. И когато идентифицираме рискови групи и рискови райони, нямаме право да игнорираме статистиката. Нямаме право да си затваряме очите за проблемите, защото това не е от полза за никого. И когато кажем „175 от 227 нападения над медицински екипи са в цигански квартали“, това не е расизъм, а статистика. Расизмът може да дойде след това, а може и да не дойде.

Причините за „циганската престъпност“, естествено, са по-дълбоки, но тяхното решение минава през решения на цялостните проблеми на държавата и обществото, а това не е видимо на хоризонта. А защитата на медицинските екипи е приоритет за един министър (и не казвайте, че понякога е окей да ги набиеш, защото колкото и да са груби понякога, боят не е оценка за труда им). Дали предложените мерки са адекватни – не (защото са в конфликт с друг приоритет на министъра – здравето и живота на всички граждани), и е глупаво министър да прави емоционални изказвания по чувствителни теми. Но е нужно да се вдигне шум по темата.

За едно министър Москов определено не е прав – че трябва да се правят каквито и да било сделки с тарторите (наречени с евфемизма „лидери на мнение“). Тарторите дърпат цялата циганска общност надолу, пречат на интеграцията ѝ, а държавата удобно се разбира с тях, като остава реалните проблеми нерешени.

Прочетох твърде малко рационални мнения, и твърде твърде много емоционални (включително това на министъра). И докато е добре обществото да не позволява етническа (и каквато и да била друга) омраза, то трябва да направим и следващата крачка – да се обединим около решение.

А решението може би е в това да накараме МВР да си върши работата по установяването на тези престъпления и по предаването на доказателства за тях на прокуратурата (и може би по охраната на медицинските екипи?). Откъдето вече да имаме бързи производства и осъдени. Само че (според слухове) МВР се разбира с тарторите, а редови полицаи дори прибират пари от незаконна циганска дейност, срещу бездействието си.

Ама да накараме МВР да работи е трудно, нали? Или пък не е наша работа? Някой ще пита ли МВР по законовата процедура (ЗДОИ) колко от тези побои е разкрило, и ще пита ли министерство на правосъдието колко осъдени има? Ще попита ли после защо процентът е толкова нисък? И ще попитаме ли дали пък законовата рамка позволява на полицаите да си свършат работата? Може би няма. По-лесно е да се тупаме по рамото, че сме изобличили един министър, а още по-лесно е да хвърлим вината за всичко върху един етнос.

 
 

WIZZ GO – нова ценова категория от Wizz air

| от CHR Aero |

Wizz Air, най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа, пусна нов продукт. “WIZZ Go” е допълнителна опция към съществуващата “WIZZ Plus” (преди:”Plus Fare“) пакетна оферта, предлагаща по-голяма гъвкавост за пътниците.

Двете “WIZZ Go” и “WIZZ Plus” предлагат на клиентите намалена пакетна цена над базовата “Basic Fare” (за билет и малък салонен багаж), сумата от допълнителни услуги, ако се купят отделно и по-бърз процес на резервация.

Новата “WIZZ Go” е създадена за практични клиенти, които търсят ниски цени, отлични и стойностни оферти, и ползват най-популярните продукти и услуги на WIZZ. “WIZZ Go“ включва голям салонен багаж, 23 кг чекиран багаж и избор на място (с изключение на първия ред и местата с повече пространство за краката).

Wizz Air “WIZZ Plus” предлага дори повече допълнителни услуги и клиентите могат да се възползват от по-голяма гъвкавост и максимален комфорт по време на цялото пътуване: от момента на резервация на билета онлайн, до пристигането до избраната дестинация. „WIZZ Plus“ включва 32 килограма чекиран багаж, голям ръчен багаж, регистрация на летището, WIZZ Flex опция за промяна на датата на пътуване, избор на място (включително на първия ред и с допълнително пространство за краката), качване с предимство (също позволява вземане на допълнителна малка лична вещ на борда).

Kлиентите на WIZZ могат да запазват места за всички над 450 линии, на wizzair.com избирайки “WIZZ Go” и “WIZZ Plus”.

Джордж Михалополус, търговски директор на Wizz Air, каза: “Създадохме WIZZ Go за нашите практични клиенти, които не искат да се тревожат за избора на място и багаж. Това е междинно предложение, което ще се хареса на пътниците ни, които искат повече от базова тарифа, но не и целия продукт, включен в WIZZ Plus. Тъй като нашите клиенти имат различни желания, ние правим всичко възможто, за да излезем с продукт, които им отговаря най-добре.”

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”