За линейките и ромите

| от |

Милена Николова

Да не се изпращат по спешност линейки в ромските махали, се закани следизборно здравният министър Петър Москов. Причината, наглед е напълно основателна – налице е стряскаща статистика, която отчита над 225 нападения над медицински екипи в тези райони по градове и села у нас само за отиващата си вече година.

По принцип министърът има право, защото подобна практика – първо да извикаш лекар, а после лекарят да бъде пребит от озверяла група граждани от ромски произход, вече е станала почти всекидневие. Не минава ден без пребит лекар „на посещение“ в ромските махали.

Но, от друга страна, пред „белите престилки“ стои и етичният проблем, че тези хора също боледуват и имат необходимост от медицинска помощ. Затова не могат да бъдат оставени да измират като мухи. Не че статистиката на ранната смъртност сред това население не е по-страшна от тази със смъртността при останалите ни сънародници. Просто те имат правата, каквито имат и другите български граждани. Но имат и своите задължения – да опазват екипите от лекари, които отиват в превърнатите вече в гета техни райони.

Основният проблем при ромските махали и техните обитатели е повсеместното оскотяване и невежеството, което докарва хората там до първосигнално поведение от племенен тип. Едва ли някой има необходимост да му се припомня, че най-големият проблем при деградацията на това население идва от бедността там. Когато обществото ни успее да се справи с повсеместната бедност, ще успее да пребори както невежеството, така и агресията, която се шири в тези райони. А така ще спрат и нападенията над лекарите.

Да не се изпращат линейки е най-лесното решение, което явно министърът с лекота взема. Много по-трудно е да се върви към програма за преборване на бедността там. Затова също толкова първосигнално като реакция е и „наказанието“, което Москов налага, без много да му мисли. А за управленец с претенцията да е и реформатор, подобна „реформа“ не е добра атестация. Защото такова решение в никакъв случай не може да не се нарече дискриминационно. В крайна сметка, освен че имат право да умират, хората от ромските махали имат също правото и да оживеят.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Добри дуети

| от |

Кои са най-важните съставки на един добър филм? Добрата история, хубавата режисура, магията на монтажа, вярната музика във верния момент, актьорският състав и… добрата химия.

Независимо дали филмът, който ще гледате е в жанра на романтиката, комедията, трагедията, пък дори и трилъра, химията между основните персонажи е изключително важна. Хиляди филми са се проваляли с гръм и трясък именно в това дребно, за някои дори незначително, но адски трудоемко занимание.

Да намериш двама души, които да си пасват перфектно на екран, си остава майсторство. Малко хора го владеят, но пък тези които успяват, знаят как да работят със своите актьори, за да накарат момичетата да подсмърчат, а лелките да въздишат.

Ние сме избрали няколко дръзки, готини, качествени, нестандартни и вдигащи адреналина дуета от големия екран, които бихме гледали пак и пак. В галерията горе.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.