За Крокодила, Хипопотама и Реформаторския блок

| от |

Иван Стамболов, 5corners.eu

Онзи ден Радан Кънев с тежки мотиви хвърли оставката си като говорител на Реформаторския блок. Каза, че „не е приемал да бъде кандидат в кампания, чиято цел е да закачи брошка на ревера на ГЕРБ или да постави смокинов лист на очертаващите се срамни коалиции“. Източникът на това напрежение беше актуализацията на бюджета и то не толкова самата актуализация, за която едва ли някому пука, колкото това, че Меглена Кунева и Божидар Лукарски на своя глава решили да обърнат палачинката и от критици на идеята за ново задлъжняване, да се превърнат в нейни поддръжници. Радан Кънев пък очевидно е на мнение, че ако Бойко Борисов иска говори с Блока, то ще говори само чрез Радан Кънев, иначе Блок няма да има. И показа как може да се случи това.

Разбира се, за никого не остана тайна, че отказът от позицията „говорител на Блока“ е открита заявка за позицията „лидер на Блока“. Имаше идея тази заявка да се обяви на специална пресконференция вчера, но пресконференцията беше отменена без обяснение. Всъщност, причините може да са били всякакви, включително и обструкция от страна на Меглена Кунева, която, огорчена че не успя да стане евродепутат или поне служебен външен министър, трудно ще преглътне да свири втора цигулка в Блока. И сигурно е права, защото ДБГ е най-голямата партия в него, поне според резултатите от предишните предсрочни избори.

Така или иначе Блокът ще върви към единен политически субект с един лидер и това вече е решено. Единственото неудобство е, че силата на Блока може да дойде от образа му на общ фронт, на пъстра задруга от най-различни хора срещу статуквото, какъвто беше СДС в началото. Това му дава сила, това го прави симпатичен, това ще му донесе подкрепа на изборите. Но това трудно се съвместява с образа на партия с централизирана структура, разписана идеология и заявена програма. От друга страна всеки може да си представи каква парламентарна група ще излъчи една „разпасана команда“. Затова играта за Блока е сложна, но той е длъжен да я играе, за да не потъне в блатото на непродуктивността.

Обаче ще сгреши всеки, който си въобрази, че причината за напрежението в Блока е актуализацията на бюджета или въпросът за неговото лидерство и управляващи органи. Истинската причина е един друг въпрос: за коалицията с ГЕРБ – дали да стане, как ще стане, кога ще стане и кой ще преговаря. Явно вече на мнозина им се ще, мнозина са решили, че това е пътят, но се чудят как да го изиграят така, че да не изгорят като СДС на Кабаиванов, който целуна пръстена прекалено рано и накара избирателите да си кажат: „Че той щом ще играе с ГЕРБ, защо да не гласуваме директно за ГЕРБ и да се свършва!“. Разбира се, на това може да се отговори с аргумента, че е по-добре малкият партньор да има някаква власт, вместо да няма никаква, че е по-добре големият партньор да има коректив, който да му пречи да се разлее в безметежен абсолютизъм, но тези аргументи нямат никаква стойност, когато ги излагаш пред отдалечаващия се гръб на избирателя.

Никой не може отсега да гадае какво ще се случва в следващия парламент. Най-вероятно представените политически субекти ще взаимодействат по едни въпроси и ще противостоят по други. Да, ще се пазарят. Да, ще се договарят. Накрая ще успеят да конструират някакво управление, което сигурно ще е коалиционно и което със сигурност ще посрещне съдбата си, каквато и да е тя. Но какъв е смисълът всичко това да се обсъжда два месеца преди изборите? Ще спечелим повече гласове, като кажем, че ще пристанем на победителя ли? Може. Знае ли човек…

Днес Реформаторският блок нервно се разхожда напред-назад из обширното преддверие на властта и се измъчва от десетки въпроси: Ако тръгне с ГЕРБ, няма ли да предаде тези избиратели, които предпочитат достойна опозиция пред компромисно и унизително партньорство във властта? Ако пък остане в опозиция, няма ли да разочарова онези, които искат да видят хора от Блока в министерски кресла, защото знаят че Блокът може да даде добри министри? Управление с ГЕРБ няма ли да е смъртоносно, както беше за други полакомили се? Но няма ли да е смъртоносен и още един мандат извън управлението? Ако дадем на ГЕРБ дясната си легитимация, какво ще получим? И какво ще изгубим? Какво ще се случи с партиите в Блока, ако тръгнем с ГЕРБ? А ако не тръгнем? Какво ще се случи с лидерите на Блока? Кое е по-важно – кариерната реализация на замесените професионални политици или голата гордост на вилнеещите из форумите „граждани“? Не беше ли по-умно още преди европейските избори Блокът да стане единна партия с едно ръководство и индивидуално членство? Не бяхме ли навремето прекалено остри в критиките си към ГЕРБ? Дано хората са забравили!…

Сещам се за един стар виц, в който Крокодилът решил да прекара Хипопотама. Тръгнал да го търси и през цялото време репетирал всички възможни въпроси и отговори при срещата им. Накрая го намерил в едно блато, но вместо да отговори на въпросите му, Хипопотамът му теглил една майна и му обърнал калния си гръб. Да не стане така, че докато Реформаторският блок репетира всички възможни варианти за сближаване с ГЕРБ, ГЕРБ накрая да се хване с ДПС и цялата демократична и аналитична интелигенция глупаво да се опули със зяпнали уста. Тогава на реформаторите ще им остане само романтичната поза да се зъбят на тирана от уютната кръчма на Странджата и да размахват завистлив юмрук към Картаген, който извън всякакво съмнение трябва да бъде разрушен.

 
 

Изследване: Kои професии са най-склонни да изневеряват?

| от chronicle.bg, по БТА |

Много хора свързват професията на медицинската сестра с дълги работни часове и грижа за пациентите. В мъжките представи униформената дама е обект на сексуални фантазии. Резултатите от ново проучване, направено във Великобритания, показват, че жените с тази професия са сред най-големите кръшкачки сред трудещите се дами, пише в. „Дейли експрес“.

Допитването, обхванало над 5000 потребителки на сайта за извънбрачни запознанства Victoria Milan показва, че жените, упражняващи определени професии, са по-склонни да изневеряват. Най-често рога на съпрузите или приятелите си слагат дамите, заети във финансовата сфера – банкерки, брокерки, анализаторки. На второ място са дамите, изявяващи се в сферата на авиацията – жени пилоти и стюардеси. На трето място са медицинските сестри и останалите професионалистки, работещи в здравеопазването.

В Топ 10 на кръшкачките намират място също служителките в сферите на бизнеса (изпълнителни директорки, мениджърки, секретарки), спорта (атлетки, инструкторки, служебни лица), изкуствата (музикантки, модели, актриси, фотографки), нощния живот (жени диджеи, танцьорки, сервитьорки), правото (адвокатки, секретарки, прокурорки, съдийки), комуникациите (журналистки, пиарки) и в други сектори.

Анкетата показва също, че две трети от неверните дами се възползват от възможностите, които им се предоставят на работното място, за да слагат рога на партньорите си.

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 килограма е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целият ви живот.

Предлагаме ви историите, които няколко жени разказват пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 

 

 

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.