За Хелоуин, тиквите и… кратуните

| от |

Боян Бойчев

Защо чуждият маскарад постепенно измества изконните български празници?

Обичам мостовете. Те са връзка между два бряга, между минало и бъдеще, между две възможности. Те събират. Те са и път. Те са начин да минеш над реката и да се огледаш в нея.
На 27 октомври по стар стил (15 октомври по нов) отбелязваме 155 години от рождението на видния български учен Александър Теодоров – Балан. В събота е 1 ноември – Денят на народните будители. А в петък, 31 октомври, е Хелоуин. Някъде между тези дати реших да си купя и правописния речник на БАН.

Радетелят за чист български език

Александър Теодоров – Балан е сред от най-видните представители на филологическата наука, един от основателите на българското езикознание. Научното наследство, което ни е оставил, се определя на над 900 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език, на граматическия му строеж, на особеностите на българската звукова система, на борбата с чуждиците и обогатяването на езика с народни думи. Академикът публикува изследвания и в областта на литературната история. Той е съосновател и пръв ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, основател на университетската библиотека и преподавател в катедрата по българска литература. Именитият учен има основна заслуга за създаването на български тълковен речник и за демократизацията на правописа ни. Автор е на първите научно издържани граматики на българския език и на първата история на литературата ни до края на XIX век.
Сред всичките достойнства на Балан едно от най-важните е, че е истински радетел за чистота на българския език. Той е автор на нови думи като „възглед“, „дейност“, „заплаха“, „излет“, „летовище“, „общувам“, „поява“, „предимство“, „становище“, „творба“, „украса“, „усет“ и много други, с които да бъдат заменени чуждиците. Когато става дума за народни будители, името на академик Александър Теодоров – Балан заема достойно място сред тях.

Брутална подмяна на ценности

За народни будители говорим на първи ноември, който се падна в края на тази седмица. По-точно, си спомняме за тях на този ден. Празник, чрез който отдаваме почит на всички онези, които по време на Възраждането водят нашия народ към национално освобождение, към просвета. Които тогава, а и по-късно, през годините след Освобождението, та до ден-днешен, ни възпитават в културни и национални ценности, в любов към всичко българско.
Но къде са будителите днес? И кой ги зачита? Какво да възпитават? Свидетели сме на брутална подмяна на ценности. Оказва се, че ако лъжеш, значи си находчив, ако крадеш, значи си предприемчив, ако си брутален, значи си упорит, ако си егоист, значи си личност. Свидетели сме ту на някаква измислена европеизация (все едно, че не сме в Европа от повече от 13 века), ту на брутална американизация (раболепие пред световния жандарм, извинете, господар). Меркантилността и идеализмът неминуемо влизат в сблъсък. Новите идоли се пръкват от всяко телевизионно предаване или надничат от страниците на вестниците като някакви зли духове, красят обложките на разни лъскави списания и проповядват материално благополучие, забавления и първични инстинкти. И ни заливат с порой от чужди думи, които не съм длъжен да разбирам. „Криворазбрана цивилизация“, би възкликнал Добри Войников.

Холивудски продукции и… пуканки

В началото на така наречения „преход“ един налудничав „демократичен“ министър-председател публично заяви, че за България по-добре би било да смени кирилицата с латиница, защото така по-лесно щяло да бъде общуването със страните в Европейския съюз и САЩ. Добре, че това не се случи – като си спомня какви безобразия ставаха през 90-те. Официално. Защото неофициално американският, извинете, английският език бавно и постепенно се просмука в нашия бит, култура, образование, в нашето национално самосъзнание, и започна да унищожава като компютърен вирус цялата информация, складирана в паметта ни.
Пак през 90-те си спомням, че бях във Франция и с учудване забелязах, че по кината дават основно френски филми. Да накараш французин да говори с чужденец на английски е практически невъзможно, макар че почти всички французи знаят този език. Когато се върнах, разгледах афишите у нас. Ясно е, че български филми нямаше, просто по това време не се правеха български филми. Но почти нямаше и европейски. Какво беше Холивуд, име на тайфун ли, на цунами ли, че беше заляло всичко у нас? Създаваше се впечатление, че никой друг, освен американците, не прави кино. Напразно чаках месеци наред да видя по екраните някой от новите френски филми, които се въртяха по кината на Париж. Днес гледам афишите и положението е почти същото. Качествено кино може да намериш май че само по време на фестивалите. А децата ни гледат блудкави холивудски продукции, гарнирани с пуканки и кола. И пишат българското „Б“ с латинското „B“.

Моля, вземете си… мола

Реших да си купя новия правописен речник на БАН. Не че не знам правописа, но смятам, че всеки българин трябва да го има в библиотеката си. Все отлагах, защото цената му не е малка. Но сега се бях решил. Чудесно издание, отлично оформено. В него можеш да намериш всичко, което ти трябва. Включително и чуждици. А след като са включени в речника, значи вече на практика не са такива. Да вземем например думата „мол“. От ученическите си години знам, че „мол“ е физична единица за количество вещество. Днес обаче тази дума навлезе в езика ни със съвсем друго значение. Значение, което няма никаква, ама никаква връзка с българския език. Означава сграда, в която има магазини, кина, заведения. С други думи, търговски център. Тогава защо ни е този „мол“? Мерна единица за какво е: за глупост, за сляпо подражателство? И това е само един пример. Общо около 10 000 били новите думи, навлезли през последните години в езика ни от други езици, най-вече от английския. И ако приемем, че за някои технически термини нямаме съответствия и използването им е необходимо, какво налага приемането на останалите?
Неведнъж слушах от видни днешни езиковеди, че това били нормални процеси в езика, че нямало нищо лошо, че днес вече не се създавали нови думи, но за сметка на това имало много заемки. Интересно, какво ли би казал за това „ковачът“ на нови думи Балан?

Езикът не е от вчера за днес

Защо забравяме, че българският език е реч не само на отминалите, но и на бъдещите поколения!
Вече близо четвърт век се предлагат проекти за Закон в защита на българския език, но така и не влизат в пленарната зала на Народното събрание. Един от последните опити за прокарване на такъв закон бе предприет от покойния председател на Съюза на българските писатели и депутат в парламента Николай Петев. Но и той не успя, въпреки подкрепата на видни интелектуалци. Затова не е чудно, че надписите на магазините и заведенията в повечето случаи са на латиница, а хубавото е, че засега не са изместили напълно от речника българските им съответствия, но голяма част присъстват там.
Не си купих речника.

Иронията в случая е

че англоезичният празник Хелоуин не само предшества Деня на народните будители, но и е на път да го измести. Корените му са в келтските традиции, които по-късно се смесват с празнуването на католическия Ден на вси светии. Смята се, че на този ден душите на мъртвите се връщат на земята и търсят тела, в които да си устроят празненство. Затова в англоезичните страни хората се обличат в страшни дрехи, за да ги прогонят. Традиция е да се палят фенери от тикви с изрязани по тях страхотии и да се обикалят къщите за лакомства с думите: „Почерпи, за да не ти напакостя!“
Няма лошо, всеки народ си има своите празници. Но какво общо има Хелоуин с нашите традиции? При положение, че ние си имаме кукери – мъже, облечени като зверове и със страшни маски на лицата, които между Коледа и Богоявление (в Западна България) или между Месни и Сирни Заговезни (в Източна България) също гонят злите сили.
А в детството си спомням, че през лятото правехме фенери от дини, украсени с весели изображения на цветя, слънца, луни, засмени лица.
Днес не съм видял в магазините да се продават кукерски артикули, нито хора да ходят по улиците, облечени в кукерски маски, освен ако не се провежда някой фестивал. А когато направих на дъщеря ми динен фенер, я бяха попитали: „Защо сега, още не е Хелоуин?“
Какво беше моето изумление, когато разбрах, че тази година Хелоуин се отбелязва вече и в някои училища в страната!

Водовъртежът на чуждопоклонството

Ден на вси светии е премерен удар не само срещу българщината, но и срещу православието. В нашия църковен календар също има такава дата, но тя се пада през лятото – Неделята на всички български светии се отбелязва на втората неделя след Петдесетница.
За да стигнеш от единия до другия бряг на реката, ти трябва мост или брод. Мост се гради дълго, а лесно се разрушава. През брод се преминава трудно. Някъде по средата на моста между Деня на народните будители и рождения ден на Балан стоят тиквите за Хелоуин – дума, която не може да бъде обяснена на български.
Как ще преминем към бъдещето на България зависи от нас. От усилията на днешните будители, но и на всички, които имат национално самосъзнание. Които милеят за българския език и искат да общуваме (дума, измислена от Балан), а не да „комуникираме“ на него.
Да пазим и тачим българските традиции. И да внимаваме да не стъпим накриво в реката на безпаметството, да не ни удави водовъртежът на чуждопоклонството.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.