За Хелоуин, тиквите и… кратуните

| от |

Боян Бойчев

Защо чуждият маскарад постепенно измества изконните български празници?

Обичам мостовете. Те са връзка между два бряга, между минало и бъдеще, между две възможности. Те събират. Те са и път. Те са начин да минеш над реката и да се огледаш в нея.
На 27 октомври по стар стил (15 октомври по нов) отбелязваме 155 години от рождението на видния български учен Александър Теодоров – Балан. В събота е 1 ноември – Денят на народните будители. А в петък, 31 октомври, е Хелоуин. Някъде между тези дати реших да си купя и правописния речник на БАН.

Радетелят за чист български език

Александър Теодоров – Балан е сред от най-видните представители на филологическата наука, един от основателите на българското езикознание. Научното наследство, което ни е оставил, се определя на над 900 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език, на граматическия му строеж, на особеностите на българската звукова система, на борбата с чуждиците и обогатяването на езика с народни думи. Академикът публикува изследвания и в областта на литературната история. Той е съосновател и пръв ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, основател на университетската библиотека и преподавател в катедрата по българска литература. Именитият учен има основна заслуга за създаването на български тълковен речник и за демократизацията на правописа ни. Автор е на първите научно издържани граматики на българския език и на първата история на литературата ни до края на XIX век.
Сред всичките достойнства на Балан едно от най-важните е, че е истински радетел за чистота на българския език. Той е автор на нови думи като „възглед“, „дейност“, „заплаха“, „излет“, „летовище“, „общувам“, „поява“, „предимство“, „становище“, „творба“, „украса“, „усет“ и много други, с които да бъдат заменени чуждиците. Когато става дума за народни будители, името на академик Александър Теодоров – Балан заема достойно място сред тях.

Брутална подмяна на ценности

За народни будители говорим на първи ноември, който се падна в края на тази седмица. По-точно, си спомняме за тях на този ден. Празник, чрез който отдаваме почит на всички онези, които по време на Възраждането водят нашия народ към национално освобождение, към просвета. Които тогава, а и по-късно, през годините след Освобождението, та до ден-днешен, ни възпитават в културни и национални ценности, в любов към всичко българско.
Но къде са будителите днес? И кой ги зачита? Какво да възпитават? Свидетели сме на брутална подмяна на ценности. Оказва се, че ако лъжеш, значи си находчив, ако крадеш, значи си предприемчив, ако си брутален, значи си упорит, ако си егоист, значи си личност. Свидетели сме ту на някаква измислена европеизация (все едно, че не сме в Европа от повече от 13 века), ту на брутална американизация (раболепие пред световния жандарм, извинете, господар). Меркантилността и идеализмът неминуемо влизат в сблъсък. Новите идоли се пръкват от всяко телевизионно предаване или надничат от страниците на вестниците като някакви зли духове, красят обложките на разни лъскави списания и проповядват материално благополучие, забавления и първични инстинкти. И ни заливат с порой от чужди думи, които не съм длъжен да разбирам. „Криворазбрана цивилизация“, би възкликнал Добри Войников.

Холивудски продукции и… пуканки

В началото на така наречения „преход“ един налудничав „демократичен“ министър-председател публично заяви, че за България по-добре би било да смени кирилицата с латиница, защото така по-лесно щяло да бъде общуването със страните в Европейския съюз и САЩ. Добре, че това не се случи – като си спомня какви безобразия ставаха през 90-те. Официално. Защото неофициално американският, извинете, английският език бавно и постепенно се просмука в нашия бит, култура, образование, в нашето национално самосъзнание, и започна да унищожава като компютърен вирус цялата информация, складирана в паметта ни.
Пак през 90-те си спомням, че бях във Франция и с учудване забелязах, че по кината дават основно френски филми. Да накараш французин да говори с чужденец на английски е практически невъзможно, макар че почти всички французи знаят този език. Когато се върнах, разгледах афишите у нас. Ясно е, че български филми нямаше, просто по това време не се правеха български филми. Но почти нямаше и европейски. Какво беше Холивуд, име на тайфун ли, на цунами ли, че беше заляло всичко у нас? Създаваше се впечатление, че никой друг, освен американците, не прави кино. Напразно чаках месеци наред да видя по екраните някой от новите френски филми, които се въртяха по кината на Париж. Днес гледам афишите и положението е почти същото. Качествено кино може да намериш май че само по време на фестивалите. А децата ни гледат блудкави холивудски продукции, гарнирани с пуканки и кола. И пишат българското „Б“ с латинското „B“.

Моля, вземете си… мола

Реших да си купя новия правописен речник на БАН. Не че не знам правописа, но смятам, че всеки българин трябва да го има в библиотеката си. Все отлагах, защото цената му не е малка. Но сега се бях решил. Чудесно издание, отлично оформено. В него можеш да намериш всичко, което ти трябва. Включително и чуждици. А след като са включени в речника, значи вече на практика не са такива. Да вземем например думата „мол“. От ученическите си години знам, че „мол“ е физична единица за количество вещество. Днес обаче тази дума навлезе в езика ни със съвсем друго значение. Значение, което няма никаква, ама никаква връзка с българския език. Означава сграда, в която има магазини, кина, заведения. С други думи, търговски център. Тогава защо ни е този „мол“? Мерна единица за какво е: за глупост, за сляпо подражателство? И това е само един пример. Общо около 10 000 били новите думи, навлезли през последните години в езика ни от други езици, най-вече от английския. И ако приемем, че за някои технически термини нямаме съответствия и използването им е необходимо, какво налага приемането на останалите?
Неведнъж слушах от видни днешни езиковеди, че това били нормални процеси в езика, че нямало нищо лошо, че днес вече не се създавали нови думи, но за сметка на това имало много заемки. Интересно, какво ли би казал за това „ковачът“ на нови думи Балан?

Езикът не е от вчера за днес

Защо забравяме, че българският език е реч не само на отминалите, но и на бъдещите поколения!
Вече близо четвърт век се предлагат проекти за Закон в защита на българския език, но така и не влизат в пленарната зала на Народното събрание. Един от последните опити за прокарване на такъв закон бе предприет от покойния председател на Съюза на българските писатели и депутат в парламента Николай Петев. Но и той не успя, въпреки подкрепата на видни интелектуалци. Затова не е чудно, че надписите на магазините и заведенията в повечето случаи са на латиница, а хубавото е, че засега не са изместили напълно от речника българските им съответствия, но голяма част присъстват там.
Не си купих речника.

Иронията в случая е

че англоезичният празник Хелоуин не само предшества Деня на народните будители, но и е на път да го измести. Корените му са в келтските традиции, които по-късно се смесват с празнуването на католическия Ден на вси светии. Смята се, че на този ден душите на мъртвите се връщат на земята и търсят тела, в които да си устроят празненство. Затова в англоезичните страни хората се обличат в страшни дрехи, за да ги прогонят. Традиция е да се палят фенери от тикви с изрязани по тях страхотии и да се обикалят къщите за лакомства с думите: „Почерпи, за да не ти напакостя!“
Няма лошо, всеки народ си има своите празници. Но какво общо има Хелоуин с нашите традиции? При положение, че ние си имаме кукери – мъже, облечени като зверове и със страшни маски на лицата, които между Коледа и Богоявление (в Западна България) или между Месни и Сирни Заговезни (в Източна България) също гонят злите сили.
А в детството си спомням, че през лятото правехме фенери от дини, украсени с весели изображения на цветя, слънца, луни, засмени лица.
Днес не съм видял в магазините да се продават кукерски артикули, нито хора да ходят по улиците, облечени в кукерски маски, освен ако не се провежда някой фестивал. А когато направих на дъщеря ми динен фенер, я бяха попитали: „Защо сега, още не е Хелоуин?“
Какво беше моето изумление, когато разбрах, че тази година Хелоуин се отбелязва вече и в някои училища в страната!

Водовъртежът на чуждопоклонството

Ден на вси светии е премерен удар не само срещу българщината, но и срещу православието. В нашия църковен календар също има такава дата, но тя се пада през лятото – Неделята на всички български светии се отбелязва на втората неделя след Петдесетница.
За да стигнеш от единия до другия бряг на реката, ти трябва мост или брод. Мост се гради дълго, а лесно се разрушава. През брод се преминава трудно. Някъде по средата на моста между Деня на народните будители и рождения ден на Балан стоят тиквите за Хелоуин – дума, която не може да бъде обяснена на български.
Как ще преминем към бъдещето на България зависи от нас. От усилията на днешните будители, но и на всички, които имат национално самосъзнание. Които милеят за българския език и искат да общуваме (дума, измислена от Балан), а не да „комуникираме“ на него.
Да пазим и тачим българските традиции. И да внимаваме да не стъпим накриво в реката на безпаметството, да не ни удави водовъртежът на чуждопоклонството.

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.