За Хелоуин, тиквите и… кратуните

| от |

Боян Бойчев

Защо чуждият маскарад постепенно измества изконните български празници?

Обичам мостовете. Те са връзка между два бряга, между минало и бъдеще, между две възможности. Те събират. Те са и път. Те са начин да минеш над реката и да се огледаш в нея.
На 27 октомври по стар стил (15 октомври по нов) отбелязваме 155 години от рождението на видния български учен Александър Теодоров – Балан. В събота е 1 ноември – Денят на народните будители. А в петък, 31 октомври, е Хелоуин. Някъде между тези дати реших да си купя и правописния речник на БАН.

Радетелят за чист български език

Александър Теодоров – Балан е сред от най-видните представители на филологическата наука, един от основателите на българското езикознание. Научното наследство, което ни е оставил, се определя на над 900 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език, на граматическия му строеж, на особеностите на българската звукова система, на борбата с чуждиците и обогатяването на езика с народни думи. Академикът публикува изследвания и в областта на литературната история. Той е съосновател и пръв ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, основател на университетската библиотека и преподавател в катедрата по българска литература. Именитият учен има основна заслуга за създаването на български тълковен речник и за демократизацията на правописа ни. Автор е на първите научно издържани граматики на българския език и на първата история на литературата ни до края на XIX век.
Сред всичките достойнства на Балан едно от най-важните е, че е истински радетел за чистота на българския език. Той е автор на нови думи като „възглед“, „дейност“, „заплаха“, „излет“, „летовище“, „общувам“, „поява“, „предимство“, „становище“, „творба“, „украса“, „усет“ и много други, с които да бъдат заменени чуждиците. Когато става дума за народни будители, името на академик Александър Теодоров – Балан заема достойно място сред тях.

Брутална подмяна на ценности

За народни будители говорим на първи ноември, който се падна в края на тази седмица. По-точно, си спомняме за тях на този ден. Празник, чрез който отдаваме почит на всички онези, които по време на Възраждането водят нашия народ към национално освобождение, към просвета. Които тогава, а и по-късно, през годините след Освобождението, та до ден-днешен, ни възпитават в културни и национални ценности, в любов към всичко българско.
Но къде са будителите днес? И кой ги зачита? Какво да възпитават? Свидетели сме на брутална подмяна на ценности. Оказва се, че ако лъжеш, значи си находчив, ако крадеш, значи си предприемчив, ако си брутален, значи си упорит, ако си егоист, значи си личност. Свидетели сме ту на някаква измислена европеизация (все едно, че не сме в Европа от повече от 13 века), ту на брутална американизация (раболепие пред световния жандарм, извинете, господар). Меркантилността и идеализмът неминуемо влизат в сблъсък. Новите идоли се пръкват от всяко телевизионно предаване или надничат от страниците на вестниците като някакви зли духове, красят обложките на разни лъскави списания и проповядват материално благополучие, забавления и първични инстинкти. И ни заливат с порой от чужди думи, които не съм длъжен да разбирам. „Криворазбрана цивилизация“, би възкликнал Добри Войников.

Холивудски продукции и… пуканки

В началото на така наречения „преход“ един налудничав „демократичен“ министър-председател публично заяви, че за България по-добре би било да смени кирилицата с латиница, защото така по-лесно щяло да бъде общуването със страните в Европейския съюз и САЩ. Добре, че това не се случи – като си спомня какви безобразия ставаха през 90-те. Официално. Защото неофициално американският, извинете, английският език бавно и постепенно се просмука в нашия бит, култура, образование, в нашето национално самосъзнание, и започна да унищожава като компютърен вирус цялата информация, складирана в паметта ни.
Пак през 90-те си спомням, че бях във Франция и с учудване забелязах, че по кината дават основно френски филми. Да накараш французин да говори с чужденец на английски е практически невъзможно, макар че почти всички французи знаят този език. Когато се върнах, разгледах афишите у нас. Ясно е, че български филми нямаше, просто по това време не се правеха български филми. Но почти нямаше и европейски. Какво беше Холивуд, име на тайфун ли, на цунами ли, че беше заляло всичко у нас? Създаваше се впечатление, че никой друг, освен американците, не прави кино. Напразно чаках месеци наред да видя по екраните някой от новите френски филми, които се въртяха по кината на Париж. Днес гледам афишите и положението е почти същото. Качествено кино може да намериш май че само по време на фестивалите. А децата ни гледат блудкави холивудски продукции, гарнирани с пуканки и кола. И пишат българското „Б“ с латинското „B“.

Моля, вземете си… мола

Реших да си купя новия правописен речник на БАН. Не че не знам правописа, но смятам, че всеки българин трябва да го има в библиотеката си. Все отлагах, защото цената му не е малка. Но сега се бях решил. Чудесно издание, отлично оформено. В него можеш да намериш всичко, което ти трябва. Включително и чуждици. А след като са включени в речника, значи вече на практика не са такива. Да вземем например думата „мол“. От ученическите си години знам, че „мол“ е физична единица за количество вещество. Днес обаче тази дума навлезе в езика ни със съвсем друго значение. Значение, което няма никаква, ама никаква връзка с българския език. Означава сграда, в която има магазини, кина, заведения. С други думи, търговски център. Тогава защо ни е този „мол“? Мерна единица за какво е: за глупост, за сляпо подражателство? И това е само един пример. Общо около 10 000 били новите думи, навлезли през последните години в езика ни от други езици, най-вече от английския. И ако приемем, че за някои технически термини нямаме съответствия и използването им е необходимо, какво налага приемането на останалите?
Неведнъж слушах от видни днешни езиковеди, че това били нормални процеси в езика, че нямало нищо лошо, че днес вече не се създавали нови думи, но за сметка на това имало много заемки. Интересно, какво ли би казал за това „ковачът“ на нови думи Балан?

Езикът не е от вчера за днес

Защо забравяме, че българският език е реч не само на отминалите, но и на бъдещите поколения!
Вече близо четвърт век се предлагат проекти за Закон в защита на българския език, но така и не влизат в пленарната зала на Народното събрание. Един от последните опити за прокарване на такъв закон бе предприет от покойния председател на Съюза на българските писатели и депутат в парламента Николай Петев. Но и той не успя, въпреки подкрепата на видни интелектуалци. Затова не е чудно, че надписите на магазините и заведенията в повечето случаи са на латиница, а хубавото е, че засега не са изместили напълно от речника българските им съответствия, но голяма част присъстват там.
Не си купих речника.

Иронията в случая е

че англоезичният празник Хелоуин не само предшества Деня на народните будители, но и е на път да го измести. Корените му са в келтските традиции, които по-късно се смесват с празнуването на католическия Ден на вси светии. Смята се, че на този ден душите на мъртвите се връщат на земята и търсят тела, в които да си устроят празненство. Затова в англоезичните страни хората се обличат в страшни дрехи, за да ги прогонят. Традиция е да се палят фенери от тикви с изрязани по тях страхотии и да се обикалят къщите за лакомства с думите: „Почерпи, за да не ти напакостя!“
Няма лошо, всеки народ си има своите празници. Но какво общо има Хелоуин с нашите традиции? При положение, че ние си имаме кукери – мъже, облечени като зверове и със страшни маски на лицата, които между Коледа и Богоявление (в Западна България) или между Месни и Сирни Заговезни (в Източна България) също гонят злите сили.
А в детството си спомням, че през лятото правехме фенери от дини, украсени с весели изображения на цветя, слънца, луни, засмени лица.
Днес не съм видял в магазините да се продават кукерски артикули, нито хора да ходят по улиците, облечени в кукерски маски, освен ако не се провежда някой фестивал. А когато направих на дъщеря ми динен фенер, я бяха попитали: „Защо сега, още не е Хелоуин?“
Какво беше моето изумление, когато разбрах, че тази година Хелоуин се отбелязва вече и в някои училища в страната!

Водовъртежът на чуждопоклонството

Ден на вси светии е премерен удар не само срещу българщината, но и срещу православието. В нашия църковен календар също има такава дата, но тя се пада през лятото – Неделята на всички български светии се отбелязва на втората неделя след Петдесетница.
За да стигнеш от единия до другия бряг на реката, ти трябва мост или брод. Мост се гради дълго, а лесно се разрушава. През брод се преминава трудно. Някъде по средата на моста между Деня на народните будители и рождения ден на Балан стоят тиквите за Хелоуин – дума, която не може да бъде обяснена на български.
Как ще преминем към бъдещето на България зависи от нас. От усилията на днешните будители, но и на всички, които имат национално самосъзнание. Които милеят за българския език и искат да общуваме (дума, измислена от Балан), а не да „комуникираме“ на него.
Да пазим и тачим българските традиции. И да внимаваме да не стъпим накриво в реката на безпаметството, да не ни удави водовъртежът на чуждопоклонството.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.