За грешките и за идиотите

| от |

Николай Крижитски

Спомних си, как през далечната 1986г. на едно от показните учения по стрелба със САУ – Комплекс 2С1 „Гвоздика“ (122-мм гаубица, или тъй наречената Самоходна Артилерийска Установка) щяхме да избием половината тогавашно тодор-живково политбюро. В този топъл, летен ден, в подножието на Пирин планина, политическите членове бяха се изпружили гордо рамо до рамо до военния щаб на 2-ра Армия.

10525986_674370022649462_8414150064929348616_n

Почетен гост на събитието за наш „късмет“ бе и главнокомандващия тогава народната разпасана войска – ген. Добри Джуров. Горди от постигнатите „високи резултати на бойно-техническа подготовка“ по родните вмирисани казарми, всички щабари чакаха сюблимния момент от поразяването на целта. Командирът на полка бе рапортувал предварително на висшите лица, че това е най-отличната батарея в цялата резервна армия. Ние обаче не мислехме така, на нищо не разчитахме, нищо не чакахме, освен слънцето да ни изпепели и в комплект с това да спукаме някое друго тъпанче. Нямаше обещания за отпуски, нито пък за нещо друго (то после имаше, ама не за отпуски).

По това време бях радист към една от САУ машините. При такива стрелби, местонахождението на част от екипажа – командира, изчислителя и радиста (тоест аз) беше извън бронираната машина. Бяхме заели прецизно местата си около лъснатите с парафин гъсеници. Не помня дали изобщо бяхме прострелвали някога точно тази САУ или оръдието на вериги беше извадено от гаража за „бойното“ и кръщение. Както и да е.

В бакелитените ми слушалки изпращяха координатите на целта, която бе една достолепна за размерите си мукава, с нарисуван на нея вражески танк. Мукавената цел ние реално не я виждахме, тъй като беше някъде на франкфурт-на-майната си, поне на 4-5 км.

Устно предадох на изчислителя получените в допотопните слушалки цифри. За разлика от мен  (изпържен от пиринското слънце) той стърчеше под един що-годе хладен навес, направен от маскировъчен брезент и покрит със слама. Изчислителя се наричаше по военному „Фикус“. Мама му стара, така и досега никой не ми обясни защо. И понеже стана дума за радио-съобщенията: ми то и радиостанцията беше с размерите на сак пълен с павета, понеже тежеше минимум 25 килограма и то без акумулатора!

И слава богу, че по мое време не са ни нападали вражески армии, че щяхме да видим зор с цялата тая работа. Дет се вика щяхме да се изложим твърде грозно пред чужденците!

Та, предадох коректно координатите на Фикуса, който чинно ги записа и започна изчисленията (на един по-късен етап започнаха да ме гризат едни съмнения). По каналния ред следваше и той да ги каже на командира. Командира ги прие стърчащ от люка. Той пък ги изрецитира на мерача, който ние отвън не виждахме. Скръц, скръц, дулото на оръдието се премести към заветната цел подпряна с летвички. Някъде в недрото на железния кон още някой друг тракаше по стените. Както се досещате – това бе пълнача, който зарежда торбичките с барут и приготвя прасето за полет.

Огън! – изпращя глас в слушалките ми.

Огън! – извиках колкото ми глас държи на Фикуса.

А той през това време чоплеше нещо по документите си и да си кажа честно – май леко го стреснах.

Огън! – викна той с цяло гърло на свой ред.

На кого викна „огън“ – той си знае, защото командира на „Гвоздика-та“ го нямаше да стърчи от люка. Но, той си е чул де. Пък и то затова е тая казарма – за да не се налага да се мисли много много. Карай да върви. По-точно да лети.

БАМ!

Снаряда изхвърча към вражеската цел. Ушите ни с Фикуса писнаха, та чак засвириха. Тъпанчетата защастие си бяха на местата.

Обаче снаряда взел, та се изцепил на 200 и нещо метра от трибуната на шапкарите. И да не забравяме политическия елит. По принцип, попадение от 200-250 м със такава гаубица в диапазон до целта – се счита за ОТЛИЧЕН.  Ми той и командира нали това беше казал – „те са най-добрата батарея“. Обаче е отлично в случай, че докопа мукавата, а не бай Добри Джуров и останалите тикви.

Е, добре ги е поразтресло и почти не ги е отвяло. Замалко с една мижава команда „Огън!“ да влезем в историята. Ама вместо да се получи да сме в учебниците за 10-клас, ние влезнахме в ареста в Благоевград. За две седмици. Там ни спукаха от разпити и наистина изписахме по една кофа с мастило. Тогава ВКР-та (вътрешно контра разузнаване) прииждаха на талази за да ни разпитват.

И все за едно и също.

И все с голямо желание бе! Защо сме искали да трепем висшия ешалон, защо?! А всъщност, офицерите от ВКР-то бяха наши набори, от училището за запасни офицери в Плевен, дето им викаха „Фазани“ (е, този прякор го разбрах веднага, но „фикус“ още не знам какво е, ще си остана военно неграмотен). И мамицата им – все бяха едни натегачи, които се престараваха пред началниците си. За какво го правеха – един дявол знае. Ама, майната им, фак оф дет се вика на китайски.

В крайна сметка, грешката се оказа в мерача на гаубицата, който бе въвел неправилни данни, иначе подадени коректно от фикуса. И от моя милост естествено. Впоследствие, снаряда е дал голямо отклонение за огромно разстояние по траекторията на полет до заветната танкова мукава.

И такааа, ние не влезнахме в историята…Само че на тия от трибуната им е скърцало от пясъка по зъбите поне една седмица, давам гаранция за това. Да не говорим за уплаха и прочее чувства, дето им викаме шубе.

Тук обаче искам само да отбележа, че това си беше чиста човешка грешка.

Не помня каква бе съдбата на мерача, пича беше някъде от Средногорието. Вероятно дисцип и пандиз, но се надявам да е читав в наши дни. Дано. А Фикуса често го срещам в кварталната BILLA, той ми е съкварталец, да е жив и здрав човека и семейството му.

А тези, които свалиха вчера в Украйна малазийския самолет с 298 човека – не са го направили погрешка. Мерач е имало, командир също е имало. И командир на всичките ракетни установки е имало, както и на ПВО-то.

Кой мизерник е дал заповедта?

Дали някой ден този малоумник ще го намерят?

Дали театрото, което ни разиграват не е съшито с бели конци?

Кой знае.

Знам единствено, че идиотите по тоя иначе хубав свят не само не намаляват като количество, ами се увеличават.

Амин.

П.С. На снимката е същата гаубица, като описаната по-горе, само че от изоставените от иракските войски в Кувейт.

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.