За грешките и за идиотите

| от |

Николай Крижитски

Спомних си, как през далечната 1986г. на едно от показните учения по стрелба със САУ – Комплекс 2С1 „Гвоздика“ (122-мм гаубица, или тъй наречената Самоходна Артилерийска Установка) щяхме да избием половината тогавашно тодор-живково политбюро. В този топъл, летен ден, в подножието на Пирин планина, политическите членове бяха се изпружили гордо рамо до рамо до военния щаб на 2-ра Армия.

10525986_674370022649462_8414150064929348616_n

Почетен гост на събитието за наш „късмет“ бе и главнокомандващия тогава народната разпасана войска – ген. Добри Джуров. Горди от постигнатите „високи резултати на бойно-техническа подготовка“ по родните вмирисани казарми, всички щабари чакаха сюблимния момент от поразяването на целта. Командирът на полка бе рапортувал предварително на висшите лица, че това е най-отличната батарея в цялата резервна армия. Ние обаче не мислехме така, на нищо не разчитахме, нищо не чакахме, освен слънцето да ни изпепели и в комплект с това да спукаме някое друго тъпанче. Нямаше обещания за отпуски, нито пък за нещо друго (то после имаше, ама не за отпуски).

По това време бях радист към една от САУ машините. При такива стрелби, местонахождението на част от екипажа – командира, изчислителя и радиста (тоест аз) беше извън бронираната машина. Бяхме заели прецизно местата си около лъснатите с парафин гъсеници. Не помня дали изобщо бяхме прострелвали някога точно тази САУ или оръдието на вериги беше извадено от гаража за „бойното“ и кръщение. Както и да е.

В бакелитените ми слушалки изпращяха координатите на целта, която бе една достолепна за размерите си мукава, с нарисуван на нея вражески танк. Мукавената цел ние реално не я виждахме, тъй като беше някъде на франкфурт-на-майната си, поне на 4-5 км.

Устно предадох на изчислителя получените в допотопните слушалки цифри. За разлика от мен  (изпържен от пиринското слънце) той стърчеше под един що-годе хладен навес, направен от маскировъчен брезент и покрит със слама. Изчислителя се наричаше по военному „Фикус“. Мама му стара, така и досега никой не ми обясни защо. И понеже стана дума за радио-съобщенията: ми то и радиостанцията беше с размерите на сак пълен с павета, понеже тежеше минимум 25 килограма и то без акумулатора!

И слава богу, че по мое време не са ни нападали вражески армии, че щяхме да видим зор с цялата тая работа. Дет се вика щяхме да се изложим твърде грозно пред чужденците!

Та, предадох коректно координатите на Фикуса, който чинно ги записа и започна изчисленията (на един по-късен етап започнаха да ме гризат едни съмнения). По каналния ред следваше и той да ги каже на командира. Командира ги прие стърчащ от люка. Той пък ги изрецитира на мерача, който ние отвън не виждахме. Скръц, скръц, дулото на оръдието се премести към заветната цел подпряна с летвички. Някъде в недрото на железния кон още някой друг тракаше по стените. Както се досещате – това бе пълнача, който зарежда торбичките с барут и приготвя прасето за полет.

Огън! – изпращя глас в слушалките ми.

Огън! – извиках колкото ми глас държи на Фикуса.

А той през това време чоплеше нещо по документите си и да си кажа честно – май леко го стреснах.

Огън! – викна той с цяло гърло на свой ред.

На кого викна „огън“ – той си знае, защото командира на „Гвоздика-та“ го нямаше да стърчи от люка. Но, той си е чул де. Пък и то затова е тая казарма – за да не се налага да се мисли много много. Карай да върви. По-точно да лети.

БАМ!

Снаряда изхвърча към вражеската цел. Ушите ни с Фикуса писнаха, та чак засвириха. Тъпанчетата защастие си бяха на местата.

Обаче снаряда взел, та се изцепил на 200 и нещо метра от трибуната на шапкарите. И да не забравяме политическия елит. По принцип, попадение от 200-250 м със такава гаубица в диапазон до целта – се счита за ОТЛИЧЕН.  Ми той и командира нали това беше казал – „те са най-добрата батарея“. Обаче е отлично в случай, че докопа мукавата, а не бай Добри Джуров и останалите тикви.

Е, добре ги е поразтресло и почти не ги е отвяло. Замалко с една мижава команда „Огън!“ да влезем в историята. Ама вместо да се получи да сме в учебниците за 10-клас, ние влезнахме в ареста в Благоевград. За две седмици. Там ни спукаха от разпити и наистина изписахме по една кофа с мастило. Тогава ВКР-та (вътрешно контра разузнаване) прииждаха на талази за да ни разпитват.

И все за едно и също.

И все с голямо желание бе! Защо сме искали да трепем висшия ешалон, защо?! А всъщност, офицерите от ВКР-то бяха наши набори, от училището за запасни офицери в Плевен, дето им викаха „Фазани“ (е, този прякор го разбрах веднага, но „фикус“ още не знам какво е, ще си остана военно неграмотен). И мамицата им – все бяха едни натегачи, които се престараваха пред началниците си. За какво го правеха – един дявол знае. Ама, майната им, фак оф дет се вика на китайски.

В крайна сметка, грешката се оказа в мерача на гаубицата, който бе въвел неправилни данни, иначе подадени коректно от фикуса. И от моя милост естествено. Впоследствие, снаряда е дал голямо отклонение за огромно разстояние по траекторията на полет до заветната танкова мукава.

И такааа, ние не влезнахме в историята…Само че на тия от трибуната им е скърцало от пясъка по зъбите поне една седмица, давам гаранция за това. Да не говорим за уплаха и прочее чувства, дето им викаме шубе.

Тук обаче искам само да отбележа, че това си беше чиста човешка грешка.

Не помня каква бе съдбата на мерача, пича беше някъде от Средногорието. Вероятно дисцип и пандиз, но се надявам да е читав в наши дни. Дано. А Фикуса често го срещам в кварталната BILLA, той ми е съкварталец, да е жив и здрав човека и семейството му.

А тези, които свалиха вчера в Украйна малазийския самолет с 298 човека – не са го направили погрешка. Мерач е имало, командир също е имало. И командир на всичките ракетни установки е имало, както и на ПВО-то.

Кой мизерник е дал заповедта?

Дали някой ден този малоумник ще го намерят?

Дали театрото, което ни разиграват не е съшито с бели конци?

Кой знае.

Знам единствено, че идиотите по тоя иначе хубав свят не само не намаляват като количество, ами се увеличават.

Амин.

П.С. На снимката е същата гаубица, като описаната по-горе, само че от изоставените от иракските войски в Кувейт.

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.