За да не угасне крушката на медиите

| от | |

Ирен Филева за marginalia.bg

Когато през 2007 година България стана член на Европейския съюз, медиите започнаха под натиск да излизат от Европа. От 38-мо място в класацията на „Репортери без граници” тогава, само за 7 години достигнахме 100-то място.

Защо и как се случи това?

Защото всеки опит за регулация се превръщаше във война.

Война между свободата на словото и тези, които искаха да подчинят медиите. И всяка една битка беше изгубена от свободното слово.

Понякога това се случваше директно, без заобикалки – като медиите биваха изкупувани и собствеността им се концентрираше.

Разбира се, имаше и далеч по перфидни механизми за въздействие – чрез концентриране на собствеността върху субектите, опериращи на успоредни, свързани пазари, които не са предмет на регулация.

Така, тайно и полека, неусетно беше монополизиран пазарът на разпространителите на печатни медии, на доставчиците на кабелни телевизионни услуги, на доставчиците на интернет услуги, чрез дълго продължилото потискане на влизането на нови участници на пазара на мобилни комуникационни услуги, чрез монополизиране и избирателно насочване на рекламните приходи на медиите и безпринципно администрираното от българската администрация европейското финансиране.

И точно когато изглеждаше, че всичко вече тече в укротеното течение на удобните и за политиката, и за бизнеса, стоящ на правилните политически позиции, този институционално опосреден натиск се изроди в най-древното човешко оръжие – страхът.

Медийното законодателство беше многократно атакувано и променяно и днес е в състояние на едно мило удобство за всеки, който иска да притиска медиите. В това отношение различни и привидно враждуващи политически сили бяха удивително последователни в подкрепа на бизнесмените. На конкретни бизнесмени, готови да отвърнат на подкрепата.

Ето защо ЕК съди България за мултиплексите. Защото в опитите си да ги повери на правилните офшорни компании, не само наруши правилата на прозрачността, но и безобразно се забави. А в България да оперираш и инвестираш през офшорна компания е средство не само да спестиш данъци и да изнесеш приходи, а е преди всичко средство за не особено умело прикриване на топлите връзки между политиката и бизнеса, на съединителната тъкан на олигархията.

На практика по суша, въздух и вода имаме офшорна концентрация, а конституционният текст, гарантиращ правото на свободно търсене и разпространяване на информация, на познание за заобикалящия ни свят, има декоративни функции. Следващият ход на управляващите вероятно ще е да приемат Закона за медиите, за който отдавна се говори. А на журналистите им суспендираха дори приетият от тях самите етичен кодекс, написвайки подобен, със сходни клаузи, но на собствениците на медии – само и единствено да могат те самите да прилагат правилата според собствените си разбирания за етика.

Обществените медии редовно и с немалки суми се дисциплинират от управляващата класа чрез орязване на бюджетите или чрез „пускането” на пари по европроекти. Органът, който трябва да регулира медийната среда – СЕМ, внезапно се оказа обект на пряка регулация, чрез спешно привикване в парламентарна комисия, доминирана и ръководена от управляващите на деня, разбира се. И беше питан защо се опитва да регулира колега журналист, който подкрепяше кабинета на Пламен Орешарски!

Други методи за налагане на правилната медийна политика е онова особено състояние, до което бяха доведени гражданите – да не им пука за нищо и да не вярват на медиите.

И единствено журналистите могат да си спомнят, че е редно да работят за гражданите и да вземат да се опитат да напишат правила.

Защото даже етичният им кодекс беше пренаписан/преписан и само парламентарното и политическо време не стигна на един депутат, чието име не трябваше някога да се произнася, да започне да ги провежда.

Когато няма правила в журналистиката, на хората с власт им е лесно – правиш всички нарушители и после отстраняваш неудобните.

Ама се забравя…

И за да не се забравя, група хора предлагаме да възобновим дейността на гражданското сдружение „Свободно слово“. Повече от ясно е, че само журналистите могат да напишат професионални правила и стандарти. И да докажат, че в техния занаят най-важното е тъкмо тяхното спазване! Още повече, че зачестиха притеснителните сигнали от синдикат „Свободно слово“ в БНР, а от свободата в обществените медии в крайна сметка зависят всички медии, защото сме скачени съдове.

Каузата нито е рентабилна, нито ще се радва на популярност, но в противен случай някой все ще е последен и ще му се наложи да загаси крушката на журналистиката.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.