За да не угасне крушката на медиите

| от | |

Ирен Филева за marginalia.bg

Когато през 2007 година България стана член на Европейския съюз, медиите започнаха под натиск да излизат от Европа. От 38-мо място в класацията на „Репортери без граници” тогава, само за 7 години достигнахме 100-то място.

Защо и как се случи това?

Защото всеки опит за регулация се превръщаше във война.

Война между свободата на словото и тези, които искаха да подчинят медиите. И всяка една битка беше изгубена от свободното слово.

Понякога това се случваше директно, без заобикалки – като медиите биваха изкупувани и собствеността им се концентрираше.

Разбира се, имаше и далеч по перфидни механизми за въздействие – чрез концентриране на собствеността върху субектите, опериращи на успоредни, свързани пазари, които не са предмет на регулация.

Така, тайно и полека, неусетно беше монополизиран пазарът на разпространителите на печатни медии, на доставчиците на кабелни телевизионни услуги, на доставчиците на интернет услуги, чрез дълго продължилото потискане на влизането на нови участници на пазара на мобилни комуникационни услуги, чрез монополизиране и избирателно насочване на рекламните приходи на медиите и безпринципно администрираното от българската администрация европейското финансиране.

И точно когато изглеждаше, че всичко вече тече в укротеното течение на удобните и за политиката, и за бизнеса, стоящ на правилните политически позиции, този институционално опосреден натиск се изроди в най-древното човешко оръжие – страхът.

Медийното законодателство беше многократно атакувано и променяно и днес е в състояние на едно мило удобство за всеки, който иска да притиска медиите. В това отношение различни и привидно враждуващи политически сили бяха удивително последователни в подкрепа на бизнесмените. На конкретни бизнесмени, готови да отвърнат на подкрепата.

Ето защо ЕК съди България за мултиплексите. Защото в опитите си да ги повери на правилните офшорни компании, не само наруши правилата на прозрачността, но и безобразно се забави. А в България да оперираш и инвестираш през офшорна компания е средство не само да спестиш данъци и да изнесеш приходи, а е преди всичко средство за не особено умело прикриване на топлите връзки между политиката и бизнеса, на съединителната тъкан на олигархията.

На практика по суша, въздух и вода имаме офшорна концентрация, а конституционният текст, гарантиращ правото на свободно търсене и разпространяване на информация, на познание за заобикалящия ни свят, има декоративни функции. Следващият ход на управляващите вероятно ще е да приемат Закона за медиите, за който отдавна се говори. А на журналистите им суспендираха дори приетият от тях самите етичен кодекс, написвайки подобен, със сходни клаузи, но на собствениците на медии – само и единствено да могат те самите да прилагат правилата според собствените си разбирания за етика.

Обществените медии редовно и с немалки суми се дисциплинират от управляващата класа чрез орязване на бюджетите или чрез „пускането” на пари по европроекти. Органът, който трябва да регулира медийната среда – СЕМ, внезапно се оказа обект на пряка регулация, чрез спешно привикване в парламентарна комисия, доминирана и ръководена от управляващите на деня, разбира се. И беше питан защо се опитва да регулира колега журналист, който подкрепяше кабинета на Пламен Орешарски!

Други методи за налагане на правилната медийна политика е онова особено състояние, до което бяха доведени гражданите – да не им пука за нищо и да не вярват на медиите.

И единствено журналистите могат да си спомнят, че е редно да работят за гражданите и да вземат да се опитат да напишат правила.

Защото даже етичният им кодекс беше пренаписан/преписан и само парламентарното и политическо време не стигна на един депутат, чието име не трябваше някога да се произнася, да започне да ги провежда.

Когато няма правила в журналистиката, на хората с власт им е лесно – правиш всички нарушители и после отстраняваш неудобните.

Ама се забравя…

И за да не се забравя, група хора предлагаме да възобновим дейността на гражданското сдружение „Свободно слово“. Повече от ясно е, че само журналистите могат да напишат професионални правила и стандарти. И да докажат, че в техния занаят най-важното е тъкмо тяхното спазване! Още повече, че зачестиха притеснителните сигнали от синдикат „Свободно слово“ в БНР, а от свободата в обществените медии в крайна сметка зависят всички медии, защото сме скачени съдове.

Каузата нито е рентабилна, нито ще се радва на популярност, но в противен случай някой все ще е последен и ще му се наложи да загаси крушката на журналистиката.

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

50 нюанса синьо (за мъже)

| от chronicle.bg |

Навън светът най-после стана бял (скоро и в населеното място близо до вас), небето – кишаво, а хората не само сиви, но и сиво облечени. В общи линии светът се преобрази в реплика на книгата на Е. Л. Джеймс „50 нюанса сиво“, без всички сцени в специалната стаичка (поне не на открито). И изпаднахме в ситуация на рязка нужда от нещо шарено.

Нашата рубрика „Ново 5″ е разделена на мъжка и женска част и тази седмица ще ви представим 5 мъжки продукта в синьо, които припознахме като перфектния арсенал за борба със сивотата на зимата.

618x264

Син Huawei P9

Ок, няма да ви лъжем – това е отново Huawei P9, но с чудесен светлосин цвят, който е едновременно ненатрапчив и забележим. Huawei P9 беше обявен за първи път през април тази година, а синият вариант се появи през ноември. И тук е добрата новина – откакто смартфоните започнаха да се лишават от заден капак, който лесно се сменя, за да станат водоустойчиви и по-тънки, пускането на нови цветове няколко месеца след премиерата означава едно – устройството е било много успешно и от компанията очакват още дълго да се продава.

Такъв e и случаят с Huawei P9 и това не ни изненадва, защото моделът наистина е добър. P9 е първият телефон оборудван с двойна задна камера – изградена съвместно с немската легенда във фотографията – Leika. Едната камера прави чудесни черно-бели снимки самостоятелно, а другата – цветни, при които изображенията се наслагат и  се получава необичайна дълбочина за снимка от телефон. Телефонът е тънък, бляскав, премиум. А от месец насам се продава и със зарядно, което го зарежда 30% по-бързо.

Препоръчваме ви да минете през новооткрития собствен център на Huawei в София на ул. Леге номер 6 и да го разгледате (с коментар на живо от хора, които могат да ви отговорят на всичко). Бонусът е, че независимо откъде сте го купили, влизате в тяхната програма за VIP клиенти в случай на инцидент с телефона, докато е в гаранция, при вас директно ще дойде куриер, който ще го вземе от удобно за вас място, ще го занесе в сервиза за ремонт и ще ви го върне отново на място. Както трябва да бъде.

618x346

Присъединете се към механичната революция със син Swatch

Swatch Irony представя цяла колекция часовници, направени от добрата стара стомана и в тях няма нищо иронично. Отскоро има нова серия часовници Sistem51 Irony, от която особено много ни допадна синият (ха, изненадахме ли ви?) SISTEM BOREAL.

Часовникът не само е метален, не само изглежда добре и попада в тънката линия между между нещо чудесно класическо и нещо силно културно и поп, но има и своя вътрешна красота. Тъй като e Swatch, а те това си го умеят, държим в ръцете си механичен часовник, недокосван от човешка ръка при производство – всичко е механично. 51 елемента и швейцарска прецизност, която се крие на китката ви. Буквално. Обърнете го отзад и ще видите как декорираният механизъм върши своята работа минута след минута, час след час (pun intended).

И този часовник, подобно другите  от серията Sistem51 Irony, може да бъде разгледан както на сайта swatch.bg, така и в магазините в страната. Часовниците се предлагат с каишки от фина естествена кожа, гума и верижка от неръждаема стомана. Като лично ние ви препоръчваме стоманената – друго си е да усещаш на ръката си тежък часовник.

А, да, SISTEM BOREAL струва впечатляващите 390 лв и има 2 години международна гаранция.

620x231

Син F978

Джофри Харкорт е човекът, чиято идеология се гради около принципа „първо човекът, после столът“ и дизайнът му моментално започва да носи международно признание на холандската Artifort, компанията, чието мото е „Дизайн, който издържа на времето. Дизайн с авторитет“. Е, според нас има едно тяхно кресло, което трябва да присъства навсякъде. Син F978 видяхме за първи път в „Склада“ – място, на което има повече иконични представители на дизайна, отколкото можем да разгледаме за едно посещение. И въпреки това от няколко години постоянно откриваме места – подредени ъгълчета, стаи с високи покриви, леко осветени помещения, все места, в които този стол ще пасне идеално.

Не е случайно, че дизайнът от 1968-ма година беше възроден отново през 2006-та с нова серия на креслото. Много удобен, много красив и много практичен.

Последното се дължи на липсата на облегалки, която поражда едно объркване относно мястото на ръцете, което пък води до задължителното им ангажиране с тежки занимания като пиене на уиски и пушене на пура. Тривиално, но с една хубава гледка, можете цяла вечер да се занимавате единствено с леко въртене в креслото и няма да ви писне. Колкото до цената му, креслото може да бъде поръчано в Склада за 4300 лв, като синьото не е единственият цвят, в който се предлага.

618x346 (1)

Фантастично синьо палто и къде да го намерим

Филмите, сериалите и дори игрите са чудесен извор на идеи за странно изглеждащи хора, чиято странност стои толкова шик , че човек започва да се чуди защо всички хора не започнат да изглеждат толкова странно. Не бихме имали нищо против повече мъже да се обличат с костюм с елече, да обръснат косата си отстрани, да сложат каскет, а дори и да пуснат мустак и да се заразхождат по улиците под звуците на саундтрака на Peaky Blinders (гледайте го, велик е). Или пък да тръгнат с огромните манта, скъпите материи и характерната леко заострена качулка на Assasin’s creed (играйте я, велика е).

В случая вниманието ни беше сграбчено от новия филм по книга на Дж. К. Роулинг, авторката на Хари Потър. Филмът се казва „Фантастични животни и къде да ги намерим“ и главен герой в него е Нют Скамандър, брилянтно изигран от Еди Редмейн. Спойлери няма да ви разкриваме, но ще обърнем внимание на открояващото се дълго синьо палто, което носи Еди и с което ни пренася в духа на едно по-елегантно време.

Последва въпросът откъде да си намерим такова. Сред известно ровене в Google, включващо дори втората страница, и бърза консултация с Reddit, открихме визуално подобна реплика, за която се твърди, че е напълно приемлива. Може да си поръчате палтото в американските магазини Hot Topic и то ще бъде доставено до България. Трябва да предупредим обаче, че цената му от 80$ идва с 90% полиестер и 10% вълна, което не е точно като оригинала, но ще свърши работа.

Впрочем, докато търсихме попаднахме и на коженото палто на Бейн – един от най-силните врагове на Батман. Правено ръчно, в Лос Анджелис от JonathanALogan и от естествена кожа. За 6500$ можете да се преобразите в злодей. Само казваме.

620x231 (1)

Синьо Джони

Ок, малко е клиширано, но все някога човек трябва да опита най-доброто, което предлага най-продаваната шотландска марка уиски. Има Red, Black, Double black, Green, Gold, Platinum Label и… Blue Label Johnnie Walker. Не е ясно на каква възраст е последното, но е бленд, който цели да пресъздаде вкуса на първите уискита на марката. Бутилките се продават заедно със сертификат за автентичност и в кутия с копринени нишки.

Както го виждаме ние, ако поседите на F978, с Johnnie Walker Blue Label в едната ръка, с Huawei P9 в другата, с палтото, което ви топли и с металния Swatch, който да ви напомня, че за никъде не бързате, няма как да сгрешите.

Бонус: албумът Blue and Lonesome на Rolling Stones излезе тази седмица, което просто няма как да бъде случайно.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена