За чудесата, които газим

| от | |

books-text

Георги Минков

Бидейки човек традиционален и доста глуповат, използвам винаги едни и същи маршрути, когато отивам някъде. По един и същи път – не най-прекият – ходя на работа, по една алея в парка бягам, еднакви улици обхождам, за да стигна до точно определени магазини, от които купувам точно определени неща. Започнах да си давам сметка, че това е прекалено, когато веднъж лелката в плод-зеленчука взе да приготвя торбите ми, преди да съм казал “Добър ден”.

Освен глуповат съм и късоглед (перфектната комбинация, няма що). Нося връзките на кецовете си хлабави – бездруго ме стяга шапката, няма нужда и обувките да ми стискат – и когато се случи да се развържат, трябва да коленича с единия крак и да наведа глава силно към земята, сякаш за молитва.

Разказвам всичко това не за да изброявам идиотските си навици, а за да обясня как се стигна до чудото. Не беше кой знае какво чудо, не дори от онези, които траят по три дни, но си остава чудо и мисля, че съм длъжен да го споделя. Накрая ще разберете защо.

Беше понеделник – или сряда, всички дни в живот като моя си приличат, и както обикновено вървях по един от строго фиксираните си маршрути към някоя от срещите си. Всъщност помня към коя, но няма значение.

И така както вървях, подтичвайки, връзката ми се развърза. Случва по седем-осем пъти дневно и още не може да се таксува за феномен, ето защо невъзмутимо приклекнах по установения ред и започнах да я връзвам, внимавайки да не пристегна твърде много. Завъртях глава настрани, и аз не знам от какъв зор, и хоп! – чудото беше налице.

Улицата, на която се случи, е стара, къса и се намира в центъра на град Несечете (не бива да се бърка с Несебър). Тротоарите й са покрити с изпочупени от паркиращите коли плочки, сред които често изниква зеленина, поливана от дъждовете. Конкретните стръкчета обаче бяха счели за нужно да се прислонят до стената на кооперация и да избуят там в малка топчица, която за размътеното ми зрение наподобяваше мъх. Е, не беше мъх, а тридесетина млади, нежнозелени детелинки, между които стърчаха като миниатюрни нарциси няколко жълти цветчета.

Когато се вгледах по-добре, отначало помислих, че пак съм жертва на шестте си диоптъра. Не тръгнах да разтърквам очи, щеше да е малко прекалено, но фактът си оставаше факт: всички детелинки бяха четирилистни. Разбира се, колкото и да не съм в час с ботаниката, зная че има изкуствено селектирани семенца на “късметлийски” детелини, но тези бяха саморасли. И като такива, строго погледнато, представляваха чудо.

Естествената ми реакция беше да посегна към една от тях, но изведнъж се дръпнах. Отгоре и отдолу по улицата идваха минувачи и някой неминуемо щеше да види какво правя, да се усмихне на моето суеверие, а после ококорено да се сблъска с букетчето детелини. А аз не желаех да опоскат всичко … нито пък исках да им светя. Не съм Данко, я! Нека, мислех си, нещо ги отведе до цветчетата, нещо – било то природно любопитство, остра наблюдателност или развързана връзка, но да заслужат по някакъв начин своето късче магия. И ако могат, да разберат, че в същото време, докато очаквателно зяпат небето, направо газят по чудеса. Пък и вече закъснявах.

След няколко дни, подгонен отново към ангажимент, минах по същата улица. Всички детелинки бяха на местата си.

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.