За чудесата, които газим

| от | |

books-text

Георги Минков

Бидейки човек традиционален и доста глуповат, използвам винаги едни и същи маршрути, когато отивам някъде. По един и същи път – не най-прекият – ходя на работа, по една алея в парка бягам, еднакви улици обхождам, за да стигна до точно определени магазини, от които купувам точно определени неща. Започнах да си давам сметка, че това е прекалено, когато веднъж лелката в плод-зеленчука взе да приготвя торбите ми, преди да съм казал “Добър ден”.

Освен глуповат съм и късоглед (перфектната комбинация, няма що). Нося връзките на кецовете си хлабави – бездруго ме стяга шапката, няма нужда и обувките да ми стискат – и когато се случи да се развържат, трябва да коленича с единия крак и да наведа глава силно към земята, сякаш за молитва.

Разказвам всичко това не за да изброявам идиотските си навици, а за да обясня как се стигна до чудото. Не беше кой знае какво чудо, не дори от онези, които траят по три дни, но си остава чудо и мисля, че съм длъжен да го споделя. Накрая ще разберете защо.

Беше понеделник – или сряда, всички дни в живот като моя си приличат, и както обикновено вървях по един от строго фиксираните си маршрути към някоя от срещите си. Всъщност помня към коя, но няма значение.

И така както вървях, подтичвайки, връзката ми се развърза. Случва по седем-осем пъти дневно и още не може да се таксува за феномен, ето защо невъзмутимо приклекнах по установения ред и започнах да я връзвам, внимавайки да не пристегна твърде много. Завъртях глава настрани, и аз не знам от какъв зор, и хоп! – чудото беше налице.

Улицата, на която се случи, е стара, къса и се намира в центъра на град Несечете (не бива да се бърка с Несебър). Тротоарите й са покрити с изпочупени от паркиращите коли плочки, сред които често изниква зеленина, поливана от дъждовете. Конкретните стръкчета обаче бяха счели за нужно да се прислонят до стената на кооперация и да избуят там в малка топчица, която за размътеното ми зрение наподобяваше мъх. Е, не беше мъх, а тридесетина млади, нежнозелени детелинки, между които стърчаха като миниатюрни нарциси няколко жълти цветчета.

Когато се вгледах по-добре, отначало помислих, че пак съм жертва на шестте си диоптъра. Не тръгнах да разтърквам очи, щеше да е малко прекалено, но фактът си оставаше факт: всички детелинки бяха четирилистни. Разбира се, колкото и да не съм в час с ботаниката, зная че има изкуствено селектирани семенца на “късметлийски” детелини, но тези бяха саморасли. И като такива, строго погледнато, представляваха чудо.

Естествената ми реакция беше да посегна към една от тях, но изведнъж се дръпнах. Отгоре и отдолу по улицата идваха минувачи и някой неминуемо щеше да види какво правя, да се усмихне на моето суеверие, а после ококорено да се сблъска с букетчето детелини. А аз не желаех да опоскат всичко … нито пък исках да им светя. Не съм Данко, я! Нека, мислех си, нещо ги отведе до цветчетата, нещо – било то природно любопитство, остра наблюдателност или развързана връзка, но да заслужат по някакъв начин своето късче магия. И ако могат, да разберат, че в същото време, докато очаквателно зяпат небето, направо газят по чудеса. Пък и вече закъснявах.

След няколко дни, подгонен отново към ангажимент, минах по същата улица. Всички детелинки бяха на местата си.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.