За чадърите… с любов

| от |

Силвия Петкова

Ще перифразирам поговорката от Димитър Калинов (@vpdhimself ): „Дори само краищата на чадърите ви да се докоснат, това е карма – Японска поговорка

10177895_525905834180214_6417069240351715758_nСедейки в трамвая в дъждовен летен ден се замислих за модата при чадърите. Спешно се бях въоръжила с върха на китайската изработка в черно-лилаво и спокойно заглеждах кой какво използва. Преобладаваха класическото черно, други строги цветове като тъмнозелено и тъмносиньо и сиво, а с времето започнаха да се появяват и весели розови чадъри, такива с принтирани усмивки, с много шарки, с къдрички по периферията, на точки, без точки, с цветя, с анимационни герои, имаше и чадър-слънчоглед, който преследвах за снимка. Големите чадъри в цветовете на дъгата също гордо се разхождаха, а червения чадър в тон с косата на една госпожа беше много впечатляващ. На светофарите всички някак си се нагласяха един до друг и след това се разпръскваха, за да се спази дистанцията. Повечето имаха място за приятел, бяха споделени и различни – като бастуни, по-компактни, огромни и малки детски.

Замислих се, че нищо не знам за тях и ето я историята за чадърите:

Първоначалната функция на чадърите всъщност е била за предпазване от слънцето, затова по-правилно тогава са се наричали слънчобрани.

10325159_525905874180210_7269121762468551673_n

Най-ранни данни се откриват в Древен Китай, където император Wang Mang (9–23г. сл. Хр) притежавал такъв. Доказателство за него се открива в неговата гробница на Корейския полуостров. За чадъри се споменава и в древната книга за Китайски церемонии, наречена Zhou Li, която датира от преди 2400 години. Чадърът на императора е бил голям и жълт и символизирал покровителството над народа, а за различните длъжности в империята, чадърите съответно се отличавали по цвят и размер. Китайският йероглиф за чадърза дъжд е雨伞(yǔsǎn) и е пиктограма, наподобяваща съвременния дизайн на чадъра. Tрадиционната му форма e傘 (sǎn). От Китай чадърът е пренесен в Япония през Корея, като е представен в Персия и Западния свят по Пътя на коприната.

В Древен Египет се е използвал за защита от слънцето, като е бил приоритет на аристокрацията. Когато египетските благородници излизали навън, робите им трябвало да вървят с тях и да носят слънчобраните им. За направата им са използвани палмови листа или цветни пера прикрепени към дълга дръжка.

От Древна Персия са останали скулптури на господари, чиито роби държали чадърите, за да пазят владетелите от слънцето. Само императори, царе и фараони са притежавали подобен аксесоар.

Кралят на Бирма притежавал чадър от 24 купола и така получил прозвището „Повелителят на 24-те чадъра.“ В древна Индия чадърът бил символ на абсолютна власт.

В Древна Гърция е бил задължителен моден аксесоар на дамите в края на 5-ти в. пр.Хр., а ако мъж използвал чадър, то това било признак за женственост. От Гърция най-вероятно чадърът е пренесен в Древен Рим, където също се е използвал за предпазване от слънцето.

Слънчобрана губи популярността си през Средновековието, но в този момент Църквата изиграла своята роля – през 16-ти век чадърът станал отличителен белег за духовенството.

През 17 в. във Франция влиза във всекидневна употреба под името “парасол” (parasol), защото предпазва от слънцето. Чадърът се превръща отново в моден аксесоар, а французите го украсяват с ресни и рюшчета. Мария-Антоанета се разхождала с първия дизайнерски чадър със спици от китайски пера и имала специални носачи. Най-пищните и разкошни модели са от времето на Людовик XIV.

В периода 1685 – 1705 идеята за водоустойчив чадър добива популярност.

В Англия пътешественикът и писател Джонас Хануей (1712-1786 г.) носил и използвал своя чадър като защита от дъжд. Така през 1750г т.нар. parasol (за защита от слънце) се превърнал в umbrella(малка сянка, по-често използвана за дъжд). А Хануей популяризирал чадърите сред силния пол. Джентълмените на Острова много често наричат чадърите си „хануей“.

Чадърът бил патентован едва през 1786 г. от Джон Бийл. По това време теглото му било около 4,5кг, тъй като конструкция се състояла от дървени пръти и китова кост. През 1852 г. Самуел Фокс изобретил металните пръчки за чадър и така го направил по-здрав и издръжлив. По-късно през 1920г. Ханс Хаупт изобретява компактния телескопичен чадър.

Българите също са оставили следа в историята – Българския чадър е предполагаемо оръжие за специални операции на секретните служби. За повече ето тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от Спонсорирано съдържание |

Платена публикация

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.