„Южен поток“ – байпасът на Путин

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Байпасът е операция, при която при значими стес­нения или запушвания на кръвоносните съдове се създава „заобиколен път“ от здрав кръвоносен съд, през който кръвта успява да премине, избягвайки стесненията или запушванията. Всички знаем, че за хората с такива проблеми това е животоспасяваща операция.

Руската газова (кръвоносна) система, насочена към Европа, дава ясни симптоми, че може да се запуши. „Стеснението“ може да бъде диагностицирано от всеки в този момент. Руските „политически хирурзи“ активно подготвят байпас на „проблемното място“. Цената в този случай няма значение. Названието на операцията е „Южен поток“. Според заложените разчети до 2018 г. 15% от руския газ към Европа ще преминава през горепосочените газови артерии. В подготовката на тази операция като част от помощния медицински персонал са наети и много българи.

South Stream gas pipeline

Започвам по този начин, защото в условията на политическа криза в Украйна неминуемо възниква въпросът за влиянието й върху икономическите процеси в Европа и България. Най-зависимите европейски страни от доставките на руски газ са България, Латвия, Литва, Естония, Финландия и Швеция. Без абсолютно никакво значение как ще се развие позицията на Европейския съюз по отношение на руската инвазия в Украйна, трябва едно нещо да се знае със сигурност и това е, че „Южен поток“ ще бъде отложен за неопределено време. Ако подходим прагматично към ситуацията, възниква един логичен въпрос: „По-зависима ли е Русия от европейските пари, отколкото Европа от руския газ?“ За България този въпрос не стои на дневен ред.

Ние сме традиционно неадекватни и очаквано неподготвени поради почти стопроцентовата ни газова зависимост от руските газови артерии, преминаващи през Украйна. Не знам защо някои от родните политици считат „Южен поток“ за някаква форма на енергийна диверсификация, но това е друга тема. Говорителят на компанията, която ще изгради инфраструктурата на газопровода „Южен поток“, която е съвместна фирма между руския гигант „Газпром“ и няколко европейски компании, най-голямата от които е италианската Eni SpA, каза, че те не се бъркат в политическите дела. Разбира се, че всички без изключение приеха този анонс като „коректен“.

Между другото, „Газпром“ усилено търси различни техники за байпас на „украинското запушване“. Това включва и отправено запитване към Европейската комисия за увеличаване на капацитета на доставките по газовото трасе „Опал“ през територията на Германия и Чехия. Разбира се, че Европа незабавно отклони това намерение. Не трябва да има никакво съмнение, че поради този отказ Путин е максимално изнервен, което няма да видите изписано на лицето му, от известно време неестествено опънато. Само преди месец лично руският президент съобщи, че Европа е одобрила използването на пълния капацитет на „Опал“ от страна на „Газпром“. В Брюксел активността на политиците достигна невиждана скорост в посока как да намалее енергийната зависимост от руските доставки на газ.

Горещо препоръчвам българското правителство да заеме централно място по време на тези дискусии. Стига да може да си го позволи, де. Гюнтер Йотингер, еврокомисар по енергийните въпроси, заяви, че в сравнение с газовата криза през 2009 г. Европа е много по-добре подготвена благодарение на сравнително по-меката зима, пълните със запаси газови находища и изградената инфраструктура, свързваща различните газови системи. България? Не е, разбира се. Само бих желал да спомена, че Гюнтер Йотингер спомена за необходимостта от по-тясно обвързване на европейската газова система към доставчици като Алжир, Катар и Норвегия. Трябва да се започне спешното изграждане на терминали за доставка на втечнен газ, а също така и разработването на находищата на шистов газ в Европа.

Евентуалните икономически санкции спрямо Русия ще повлияят негативно върху икономическото развитие на Стария континент. Не е трудно да бъде направена прогнозата, че най-засегнатата държава ще бъде България. На този фон данните за намаляването на износа с 22% през януари ще ни се сторят като захарен памук. Това обаче е друга тема. Европа е във видимо по-силна позиция, отколкото Русия. Ако си представим, че Кремъл анексира Крим, икономическите последствия за Русия ще бъдат драматични. Според някои експерти това ще струва по 1 млрд. долара на месец само за покриване на социалните разходи в отцепената територия. Себестойността на един барел руски петрол е около 75 долара. Ако ОПЕК и САЩ увеличат експортните си квоти и цената на петрола падне под това ниво, Русия ще започне да чувства болезнен недостиг на валутни приходи. Това, разбира се, ще удари директно и руската рубла, което ще оскъпи още повече живота на руснаците. Ореолът на Путин като „твърд играч“ видимо ще бъде разклатен. Повсеместният национализъм, обхванал руснаците, ще бъде значително охладен. Няма съмнение, че „руските хирурзи“ си дават сметка за развитието на този сценарий. Колкото и парадоксално да звучи, чисто икономически Москва не може да си позволи Крим. В прав текст – Путин няма рационален ход, Европа е в изключително силна позиция. А България ще бъде потърпевша без значение как ще се развият нещата оттук насетне.

Каквато и реиндустриализация да е в главите на родните политици, тя задължително преминава през доставка на евтин газ. Похарчените 500 милиона лева за регионално развитие можеха да бъдат използвани много по-рационално като например за създаването на фонд за енергийна независимост. Това можеше да бъде надполитическа общонационална идея. Ефектът щеше да бъде многостранен и дългосрочен. Няма как политическа партия да не подкрепи насочването на държавен ресурс в тази посока, освен ако тя не е зависима от външни влияния. Второ, това щеше да бъде изцяло в контекста на европейската дългосрочна програма за енергийна ефективност. Трето, щяхме да покажем иновативно мислене в посока диверсификация на енергийния ни сектор. Изписаните тонове хартия за енергийна ефективност до този момент доведоха цялата ни система пред тотален колапс.

Не ми се мисли какво ще стане със сектора при едно по-дългосрочно прекъсване на газовите доставки. Нали разбирате, че и плановете за реиндустриализация на икономиката ни просто ще се добавят към тази планина от „безполезни идеи“.

Байпасът в контекста на провеждането на отговорни политики би трябвало да бъде система срещу намаляване на рисковете при неочаквани събития. Байпасът на Путин няма да се получи. В този неуспех ние сме активен участник. Къде е „българският байпас“ срещу енергийните зависимости от Москва? Ами ако се получи запушване на газовите ни артерии? Нали си спомняте, че част от идеята за реиндустриализация и намаляването на безработицата преминаваше през реализацията на „Южен поток“. Сега какво правим, ако Европа наложи тежки икономически санкции. Е, може би „зелените“ партии ще бъдат най-доволни. Няма да има работещи „замърсители“ на околната среда. Е, няма да има и работни заплати, но това за тях е без значение.

Въпреки изключително сложната ситуация смятам, че напрежението в Украйна ще бъде решено само с политически средства. Този мой оптимизъм обаче не може да се пренесе за случващото се в България. Идеята за създаване на фонд за енергийна независимост е повече от актуална. Ако тя бъде заложена в бюджет 2015, съм склонен да преглътна както поредния бюджетен дефицит, така и увеличаващия се държавен дълг. Премиерът е на ход.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.