Ястия за милиони, или най-скъпите храни по света

| от |

Альона Нейкова

Цените на някои продукти са изключително високи заради факта, че се срещат много рядко, други плодове и зеленчуци пък са трудни за отглеждане, а трети – почти невъзможни за култивиране

Повечето хора обичат да си похапват вкусно, въпреки че далеч не всички признават за този чревоугоднически „грях“. Малцина са и онези, които си позволяват да експериментират в кухнята, използвайки екзотични и странни плодове или здравословни диетични продукти. Но така или иначе, храната винаги ще е сред най-важните приоритети в живота на хората, най-малкото защото без нея физическото ни оцеляване просто не е възможно. Но някои разглеждат консумирането на гурме ястия не само като неизбежно условие за съществуване, но и като възможност да поглезят вкусовите си рецептори. И въпреки че в повечето случаи предпочитаме храната да не е скъпа, за да можем да си позволим по-разнообразни продукти, често ни се иска да хапнем нещо „по-така“, без да имаме предвид факта, че екзотичните ястия със сигурност ще оставят дупка в портмонето на обикновените хора. Макар че малцина (ще) имат уникалния шанс да опитат класираните като най-скъпите в света продукти, все пак нека разберем колко, всъщност, са готови да похарчат (и го правят!) богаташите, за да угодят на стомаха, но най-вече на егото си…

Сред най-скъпите храни на света са гъбите мацутаке. Понеже са голяма рядкост, цената им нараства до 1000 долара за половин кило. Родината на мацутаке, известни още като матаке, е Япония. Но уникално вкусните гъби се срещат в още няколко азиатски страни. Реколтата обаче намалява с всяка изминала година, а за виновници за изчезването на деликатеса са обявени… насекоми, унищожаващи дърветата, в чиято сянка обикновено растат мацутаке. Тъй като учените още не са успели да намерят начин за култивиране на тези гъби, съществува реална опасност те да изчезнат напълно. Вероятно затова заможните ценители на гурме културата не пропускат възможността да си похапнат матаке.

Макар че в никакъв случай не може да се приеме за здравословна храна, в списъка с най-скъпите ястия попада и бейгълът. Колкото и идеално кръгла да е питката на подобен сандвич, малцина имат готовност (и финансова възможност) да платят за него 1000 долара. Цената е толкова висока, не само защото бейгълът е намазан със специално сметаново сирене, в чийто състав преобладават изключително скъпите бели трюфели. Сандвичът съдържа и парченца чисто злато.

По ирония на съдбата едно от най-необичайните ястия на света се нарича Фритата за милиони. Онези, които все пак решат да опитат това чудо на кулинарното изкуство, ще трябва да платят доста по-малко, отколкото предполага наименованието му – „само“ хиляда долара. Цената е толкова висока, понеже деликатесът се прави от омари, яйца и хайвер от пъструга (риба от семейство Есетрови), който струва $65 за 30 грама. Имайки предвид, че всъщност става дума за вид омлет, трябва добре да се прецени – струва ли си всъщност парите тази фритата.

Мраморната пържола също се нарежда сред най-скъпите храни. Става дума за говеждо от породата вагю (кобе), като само едното парче струва 2800 долара. Казват, че това месо е толкова крехко, че направо се топи в устата. За да се постигне подобен ефект, кравите пият бира и им се прави ръчен масаж по няколко пъти дневно. Но освен че пържолата е много скъпа, тя е и изключително мазна. Така че, ако онези, които искат да я опитат и не смятат, че това предизвикателство е заплаха за портфейла им, добре е да преценят дали кулинарното изкушение няма да се превърне в бомба за здравето.

3200 долара струва порция Самундари Хазан. Ястието бе поднесено на официалната премиера на филма „Беднякът-милионер“ в Мумбай. Готвачите използвали за създаването на кулинарния шедьовър най-скъпите продукти на планетата – бял трюфел, хайвер от белуга и девонски краб, които били посипани със злато. Тези гурме шедьоври се превърнаха в предизвикателство и за най-големите гастрономи и станаха повод за многобройни коментари.

Диаметърът на пица „Роял“ е едва 30 см, но цената й е цели 4200 долара. Върху блата може да се открият парчета от омар, мариновани в коняк, хайвер, напоен с шампанско, шотландска пушена сьомга, отлежал балсамов оцет, еленско филе и прошуто. А най-отгоре всичко това е украсено с 24-каратово злато, което може да се яде.

Черната диня Денсуке расте само на японския остров Хокайдо. Тя се смята за най-скъпата и най-рядката, понеже годишната й реколта е едва 65 бройки, като едната струва 6100 долара. Казват, че динята не е прекалено сладка, обаче е изключително вкусна. Но дори най-богатите хора не може да са сигурни, че някога ще имат възможност да я опитат. Работата е там, че плодът не се продава, а се подарява на най-личните гости на старейшините на Хокайдо.

Ако си мислите, че Денсуке е най-скъпият плод, значи никога не сте чували за пъпешите Юбари. Две бройки струват над 22 000 долара и обикновено се продават на търг.

Онези, които искат да опитат най-редкия хайвер в света, трябва да отидат в лондонския Caviar House & Prunier. Но трябва да вземат със себе си доста тлъст чек или да носят 25 000 долара в брой. Освен че вкусът на уникалния ирански хайвер наистина е несравним с нищо друго, деликатесът се продава в кутийка от най-чисто злато.

Цените на някои храни са изключително високи заради факта, че се срещат много рядко, други плодове и зеленчуци пък са трудни за отглеждане, а трети – почти невъзможни за култивиране. Белият трюфел е въплъщение на всички тези компоненти и затова го наричат Кралят на всички гъби. Неизвестен богаташ от Хонконг платил 160 000 долара за екземпляр, тежал кило и половина. Не се знае и какъв точно кулинарен шедьовър се е получил от този трюфел, но той все още си остава в историята като най-скъпо продадения хранителен продукт в света.

Готвачите почитат закрилника си

Денят на свети Лаврентий, патрон и закрилник на готвачите, се отбелязва на 10 август. През 2005 г. за първи път се чества у нас и на Балканите с шествие, организирано от Българската асоциация на професионалните готвачи. Св. Лаврентий е един от седемте дякони в Древен Рим, убити по време на гоненията, устроени от римския император Валериан. Освен като закрилник на кулинарните гурута, светецът се приема и за покровител на учениците и подрастващите във възрастта на пубертета. Готвачите обаче трябва да се уважават не само тази неделя. През есента те си имат и друг професионален празник. Но наистина е достойно за уважение, че кулинарите имат светец, при това мъченик, който бди над благоденствието на професията им, нали?

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.