Взривоопасно безхаберие

| от |

Иван Куцаров, http://kutzarov.wordpress.com/

Три. Толкова са взривовете на боеприпаси тази година с този от 1 октомври. Три. Толкова са и инцидентите в Горни Лом с днешния. Петданедесет. Преди толкова дни са констатирани за пореден път нарушения във фабриката. Петнадесет. Толкова са и загиналите днес. Това не е статистика, а хронично безхаберие. И е крайно време да си кажем истината за пореден път – живеем в държава на контрасти, където се толерира беззаконието.

Преди няма и три седмици ви казах, че бързо ще забравим за малката Красимира, както забравихме и за другите. Така след няколко дни ще забравим и за взрива в Горни Лом. Но дотогава – дотогова знайни и незнайни политици ще се упражняват за нуждата от промяна, от правила и как точно и само тяхната партия ще направи така, че това да не се случи повече. БСП вече започна, но най ще ми е интересно новият политик Николай Бареков и коалиционните му партньори от „Лидер“ как ще коментират случая в завод на съдружник на Ковачки. Стига за политиката. Тук говорим за петнадесет живота, които са си заминали заради безхаберието на държавата. Как можеш да класифицираш  три инцидента на едно и също място, като дори вече има и загинали при предишен?! По никакъв друг начин, освен като хронично безхаберие! Това е цялата ни държава – стои на системи, едвам диша и лекува симптомите. Не, не! Дори не лекува, просто се опитва да обезболи симптомите.

Казват, специалистите, човешка грешка и нещо такова. „Нещо такова“ ни е целият държавен апарат. Нещо като нищо. Нещо, което всеки разбира по свой си собствен начин. А правилата? Е, правилата стоят там за красота. Правилата не важат нито за бедните, нито за богатите. Правилата, които трябва да премахнат елемента на „човешка грешка и нещо такова“, стоят на хартия. Толкоз. Плащат се пари на данъкоплатците за правила, които да премахнат елемента „нещо такова“, изсичат се цели гори за да бъдат напечатани правилата срещу „нещо такова“ и накрая хоп – човешка грешка и нещо такова като петнадесет загинали.

И не – няма да се впускам в патос да ви обяснявам как ако тези хора бяха обучени или работиха в нужните условия, или бяхме в някоя нормално държава това, нямаше да се случи. Това го установяваме вече 70 години – ние сме скапана държава с развален народ и още по-развалени управници. И никакво „спазване на технологията“ няма да ни оправи бакиите. Никакво, докато не се научим, че отговорността е преди всичко в нашите ръце. Лесно е да плюем и коментираме, но е трудно да направим нещо, което да промени малка частица от гнусната ни реалност.

Затова следващият път като видите и чуете за някоя нередност си направете труда да не я подминавате, а се напрегнете и дайте всичко по силите да я поправите. Защото днес са 15 непознати, но утре може да са вашите родители или деца.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.