Всичко е Розово у нас

| от |

Автор: Георги Тотев за banitza.net

Мъка ми е. Не само за изгонените сирийски семейства. Май повече ми е мъка за хората, които ги изгониха. Не бързайте да съдите нито мен, нито тях. Особено, ако четете тези редове от офиса си, от смартфона си, докато пътувате в метрото или го обсъждате с колегите си в университета. Розово е в „другата” България.

655-402-selo-rozovo

От много места чух, че протестиращите от Розово били фашисти, расисти, нарушавали правата на бежанците, били псевдопатриоти… Лоши хора, срам! В началото си помислих, че е така, безспорно, и лъч надежда проблесна в мен, че мнозинството осъждаме станалото и че няма две мнения по въпроса. Да, ама не!

Истината е друга. Тези определения не прилягат на хората от случката. Жителите на Розово не знаят какво е фашизъм. Може би са учили в училище, може би са чули в кръчмата, но в тяхното ежедневие фашизмът няма място. Няма как да са расисти, те за раси не се замислят, не говорят, други раси най-вероятно не са и виждали в малката ни все още сравнително изолирана родина, а и със сирийците, в крайна сметка, сме от една и съща раса. И псевдопатриоти не са, защото освен скандирането ни в клин ни в ръкав на „България за българите!“ целият дискурс беше насочен към личната сигурност и тази на семействата им.

Истината е по-страшна. Протестиращите в селото са проекция на недъзите на нашето общество, на тъжното съвремие, на което ставаме свидетели, на нашата грозна действителност. Те чувстват силен страх не само за имуществото, но и за живота си. За децата и родителите си, да не бъдат изнасилени, наръгани или изядени. И ако този страх в основата си е същият, който е същностен за човека по отношение на новото и непознатото, то в един или друг етап на него са повлияли външни сили, които са го засили, изострили и стоварили под формата на гневни викове по адрес на трите сирийски семейства. Именно тези външни сили обвинявам аз. За тях не ми е мъка. На тях ме е яд.

Въпреки че е голямо, село Розово е едно от многобройните забравени от Бога места у нас. Повечето хора за първи път чуват сега за иначе китното казанлъшко село. Очевидно обаче, това е поредното място, пълно с осакатени души било то от недоимъка, било от умората, било от това, че ненормалното се е превърнало в нормално. Жителите на селото не са учили нито бежанско, нито каквото и да е право, не знаят как се нарушава. В читалищната библиотека няма Хобс и Лок. Самите те често се чувстват безправни. Свикнали са с несгодите, слушат за повсеместната битова престъпност в малките населени места и в лицето на „пришълците” виждат потенциална заплаха, срещу която няма кой да им помогне. Знаят, че ако стане нещо –  „държава няма“.

От другата страна, три години след началото на войната в Сирия и година след засилването на бежанския поток, малцина бяха тези, които се наеха да обяснят кои са „пришълците”, кое ги е накарало да вземат всичко, което могат да носят и са пропътували мъчителните две хиляди километра до България. Откъде, как и защо идват? Медиите обърнаха повече внимание на убиеца Аладин, отколкото на скулптура Юсеф. Политиците ни (лидерите ни?) бяха заети да градят ограда. Не само телена, но и такава в съзнанието ни, говорейки за „изчадия“, „сган“, „масови убийци“, „канибали“, „диваци“, „ислямски фанатици“… Ние им позволихме. И явно успяха.

Сега сме изправени пред нов и задълбочаващ се проблем, който беше лесно предвидим, за който мнозина предупреждаваха. Поредната тиктакаща бомба, която просто наблюдаваме, чакайки я да избухне. И ако смятате, че преувеличавам, огледайте се встрани и пребройте пътите, в които чувате „не че съм расист, но…“.

И все пак не сме изолиран остров. Случващото се в Розово не е прецедент за Европа. За подобни настроения нерядко четем и във Франция, във Великобритания, в Холандия. Националистическата риторика не е мнима заплаха, тя добива популярност в трудни времена, храни се от страховете и несгодите на хората. А у нас ги има в повече. И ако си мислите, че не можете да промените това, си спомнете, че предстоят избори. И докато правите своя избор, се постарайте на първо място да останете хора.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014