Време ли е НАТО да изгони Турция?
Джонатан Шанцер, сп. „Политико“
Кюрдският град Кобане в западна Сирия е под обсадата на Ислямска държава /ИД/.
Водената от САЩ коалиция атакува джихадистите, обсаждащи Кобане – в сряда и четвъртък нанесе 13 рейда – но само бомбите не са достатъчни. Танковете на турската армия в момента са разположени край сирийската граница и може би се намират на най-добрата позиция. Но турците отказаха да се включат в сраженията, въпреки че на 2 октомври турският парламент гласува за разполагане на турската армия за сражения в Ирак и Сирия, както и да позволи на чужди войски да използват турската територия. Седмица след гласуването Турция все още не е участвала в нито една от водените от САЩ операции срещу ИД.
Турските акции като съюзник на Запада падат надолу. Анкара упорито отказва да се присъедини към коалицията, докато тя не разшири сраженията си и към свалянето на сирийския президент Башар Асад. Турските 200 или повече изтребители Ф-16 бездействат, докато Ислямска държава бележи обезпокоителни успехи в Сирия и Ирак. Това поведение е в рязък контраст с други мюсюлмански съюзници – включително Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Катар и дори Йордания – които участват във въздушната кампания срещу ИД.
Турското отсъствие е очевидно. Тази страна е единствената членка на НАТО сред съюзните мюсюлмански държави. Но да бъдем наясно, сблъскат с ИД не е мисия на НАТО, а служи за напомняне колко малко режимът на Ердоган направи за запазване на реда в Близкия изток. Даже може да се каже, че Турция по много начини направи битката с ИД по-трудна. С изключение на разрешението няколко невъоръжени безпилотни американски самолети да излетят от нейна територия, Анкара отказа на Запада да действа от турски въздушни бази. Това принуди щурмовите самолети да предприемат своите полети от базите Ал Удейд в Катар, Шахийд Мвафаг в Йордания или Ал Дхарфа в ОАЕ. Що се отнася до базата Инджирлик в Източна Турция, поддържана от НАТО, Анкара даде да се разбере, че неясно за колко време тя няма потенциал от нея да се извършват бойни операции. Но това не трябва да е изненада. Инджирлик от доста време няма потенциал. Анкара отказа на Съединените щати да използват военновъздушната база за кинетични операции през войната в Ирак през 2003 г. и нейните последствия. Вместо това базата беше използвана за логистика, подкрепа и тренировки. Базата принадлежи на Турция, но технически по силата на чл. 5 от устава на НАТО страната не може да ограничава дейности на НАТО при провеждане на одобрена операция. От друга страна Анкара може да ограничи американския персонал и екипировка. И страната непрекъснато върши това, което разочарова американските военни стратези.
Вярно, може да се твърди, че турците са били прави да се държат на страна по време на злополучната война на Америка срещу Ирак. Но това е все едно да не се обръща внимание на турската роля в други международни конфликти. Да вземем за пример водената от НАТО мисия в Афганистан от 2001 г., в която Турция ограничи участието си до логистика и обучение, но отказа да взима участие във въоръжени сблъсъци. В този контекст Турция разположи персонал от около 400 души в състава на силите на НАТО в Косово, както и още персонал за други международни операции на Балканите, но пое ангажименти само до обучение, наблюдение и подкрепа. /БГНЕС
