Враговете на враговете на Турция са и нейни врагове

| от |

Бурак Бекдил,  в.“Хюриет“

След години упорита работа магьосниците на турската външна политика създадоха ново тълкуване на старата максима „Враговете на моите врагове са мои приятели“. Сега вече повечето врагове на враговете на Турция също са врагове на Турция.

А има също така бивши съюзници на Турция, които сега са нейни противници, т.е. говорим за геостратегическо положение, което преди доста време съветник по външната политика на премиера беше описал като „скъпоценна самота“.

Регионалното възмездие на Турция – Сирия, беше най-добрият й съюзник в региона. Сега Турция е във война с двама противници – и с Дамаск, и с Ислямска държава в Ирак и Лванта /ИДИЛ/, чиито бойци също воюват с Дамаск. ИДИЛ е в сблъсък и с редица кюрдски фракции, с които Турция се бие от 1984 г. досега. Все по-враждебен към Турция е друг неин враг – ливанското движение Хизбула, което е друг враг на ИДИЛ. Дълговременният враг на Хизбула и ИДИЛ – Израел, също е враг на Турция, заедно с Египет.

В теоретичен план Турция би могла да създаде своеобразни временни съюзи в региона, базирани на враждебността към нея. Това подава сигнал на Хамас и Мюсюлманското братство, единствените останали съюзници на Турция, че отношенията с Турция могат да приемат обратния образ на приятелството във всеки един момент поради някоя специфична регионална причина.

Но в момента турските ислямисти имат потенциала да направят нещо наистина уникално – да превърнат турските ислямисти в още един враг на страната.

Според резултатите от скорошно проучване на Метропол, турска социологическа агенция, едва 5% от турците изпитват симпатия към ИДИЛ. Това може да бъде оценено като чудесна новина. Всъщност това не е точно така. Заключенията на изследването означават, че е възможно близо 400 000 турци, които симпатизират на ИДИЛ. Действителност, това не е толкова прекрасна новина. Констатация на изследването означава, че може да има близо 400 000 турци, които се чувстват симпатизира на ИДИЛ. И ако само 10 на сто от тези 5% от турското население решат да подложат на терор Турция, това може да означава армия от 40 000 джихадисти, живеещи на турска земя. 40 000 бойци, които никоя армия няма да може да бомбардира и които ще са пръснати из цялата страна.

Според резултатите от проучването на Метропол близо 1/3 от турците не мислят, че ИДИЛ би могла да представлява заплаха за сигурността на Турция. По този повод се появи майтап дали сред участниците в анкетата са били президентът или премиерът на Турция. Очевидно Турция не се е поучила от грешките в миналото. От различни изказвания на премиера Ахмет Давутоглу става ясно, че приоритет на Турция в регионален план остава свалянето на Асад.

В сериозна и съдържателна статия във в. „Ню Йорк таймс“ /“Pakistan`s Lessons for Turkey,“ The New York Times, Oct. 5, 2014/ Михаел Танхум от университета в Тел Авив и Халил М. Каравели от Института Централна Азия-Кавказ написаха следното: „Дилемата пред Турция е много по-смъртоносна, отколкото нейните лидери осъзнават. Ситуацията в Турция в момента напомня ранните години на подпомагането на талибаните от Пакистан. ИДИЛ набира бойци в Турция. И пропускът да почисти собствената си къща може да поведе Турция в посока към „пакистанизация“, при което местната джихадистка инфраструктура ще доведе до вкореняване в обществото на сунитския екстремизъм.“

„Турската намеса в сирийската гражданска война наподобява пакистанската подкрепа към талибаните с цел да бъде повлияно върху хода на бойните действия в Афганистан. Само че подстрекаваният от Пакистан джихадизъм не остана отвъд границата в Афганистан. И сега Турция може да стане свидетел на началото на подобен ответен удар.“

„Решението на турското правителство да пренебрегне дейността на ИДИЛ близо до границите на държавата доведе до увеличаващо се влияние на екстремистите в определени части от големите турски градове.“

„Действията на сунитските екстремисти срещу алевитската общност може да въвлече Турция в подобен на пакистанския вихър на сектантско насилие и радикализиране. И политиката на поляризация, прилагана от правителството, още повече може да нагорещи сектантските напрежения. Екстремистите от ИДИЛ няма да се поколебаят да експлоатират разделителната линия между сунити и алевити в турското общество.

„Турски граждани може би ще бъдат привлечени в орбитата на войната точно както стана с части от пакистанското население. Ако мрежите на ИДИЛ в Турция останат действащи, Турция ще бъде изложена на риска, че израсли в границите й екстремисти ще получат подкрепа от техни съмишленици, завърнали се от територията на ИДИЛ в Сирия и Ирак“. /БГНЕС

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.