Вие кръшкате ли?

| от |

Николай Крижитски

1

Нямаше още 23.00, когато мернах гаджетата ни да слизат от едно сиво такси „Москвич“.

Сиво, защото тогава нямаше жълти. На бакшишите в онзи период всъщност им викаха „копърки“. Кръщелник на това бе административния член „КООП-53″, по който се отпушиха първите частни услуги. Брей, какъв напредък бе това за човешката цивилизация!

Частници – чудото на Горбачовската перестройка!

И естествено, нищо ново под слънцето – частните копърките лъжеха в сметките (то пък сега като че ли не е така).

Но това е древна традиция. А традициите и обичаите трябва да се спазват, иначе ще вземем да се затрием като нация бре!

И така, смяната ми привършваше, гаджетата дойдоха, а ние от персонала още не бяхме тръгнали да подсещаме по-шумните компании в градината да си допиват водките, да си дояждат тортите гараш и да вдигат гълъбите към дома. Е, който не можеше да отлети или да върви по права линия – се отнася към дома.

И да уточня, че по това време работех като „Обслужваща единица в Хранително-Вкусовата промишленост, Район Средец, София-град“.

За да не се чуди някой каква ли ще е тази екзотична професия, казвам веднага:

– по-популярното име на занаята е „сервитьор“, познато в наши дни и като „келнер“, а може и по-модерното „гарсон“.

Градината работеше само през лятото, не допускахме никого вътре, в сградата. Иначе през зимата сградата винаги бе фрашкан до козирката и търбуха на ресторанта едвам побираше навалицата. То, и сега се ходи много по-кръчми и почти няма места, ама тогава пък хич нямаше толкова много заведения. Беше адски трудно, да не казвам почти невъзможно да се уредиш с маса. Абсурд.

Дори и в този късен час беше пълно с клиенти, затова сложихме мацките да седнат на служебната ни маса. Те милите се намръщиха, защото се наконтили за дискотека. Мислиха, че вече само тях чакаме. Обидно!

Ми то понеже много бързо били приключили с макияжа (викат – започнахме в седем), после учудващо внезапно си хванали такси (невероятно!), претрепали се да бързат. А сега видите ли каква неприятност – клиентите още се седят, наливат, викат, плюскат, палят цигари и нямат никакво намерение да хващат пътя. Безобразие!

А с дискотеките беше същото, както и с ресторантите – само няколко около центъра и места – йок. За тази вечер май имаше опасност да останем отвън и да си провалим вечерта. Е, ако платиш десетачка те пускат вътре, ама няма сепарета…..

Час по-късно градината беше празна, мадамите с две степени по-сърдити, а последните пияни групи разчистваха терена. Някои даже бяха напреднали чак до входната врата. И по стар български обичай се уговаряха шумно за срещите си на другия ден – отвън, на улицата. Е, то къде другаде да се уговарят? Така де.

1

Музикантите викнаха едно „чао“ и се изнизаха. Който помни ресторант „Крим“ от онези му времена, знае, че там се свиреше класическа музика от един секстет. Е, като се напиеше част от трупата, тогава можеше да се превърне да кажем в квартет. Ама карай да върви, кой ти брои колко точно цигулки ще му пречат на лафа. Имаше и един черен роял, който се избутваше на терасата. Един път го бяхме забравили навън и го беше валял дъжд. А капака му се беше подул, ама какво – нямаше да идват от виенската филхармония да го проверяват я!

Помня, че един пиян простак беше казал на музикантите да му изсвирят „Камъните падат, падат от небето“. Ама как ще ти го изсвирят бе, пияна тикво, това са класически инструменти… За мое учудване, те пък се навиха и взеха, че му го издокараха даже в два варианта. Паднах от коня. Но, вече отдавна не се учудвам, че хората за пари умеят да се правят на маймуни. И то на какви!

Сбогува се с мен и заместник-управителя. Той беше тъп като гьон, никога не можеше да запомни и да преброи колко свободни маси има преди да настани следващите резервации. Обичайно бъркаше и масите, имаше ужасно големи конфузии. Нито пък можеше да различи физиономиите на редовните клиенти. Както и да е.

Управителят се прозина широко (и по-шумно от лъва на Метро Голдуин Майер) и заяви, че не можел да чака всички се изнижат. Тръгвал си, защото бебето не му дало да се наспи предишната нощ, бил страшно скапан и ей такива битовизми. Той ме помоли да прибера оборота, което иначе бе добре дошло за мен като предложение. Таман, викам си – да имам под ръка още авоари. Че с тези триглави лами дето ни чакаха на служебната маса нищо не се знае… (то така и стана по-късно, ама това е друга история).

Касиерката ми връчи пачката пари, опакована като сандвич и си тръгна. Докато пиша това, се сещам, че съпругът на тази женица бил някакъв бивш колега, пенсиониран по болест. Нещо бил изперкал. Не знам на каква тема е полудял, но един ден дойде в градината преоблечен с черен елек и папийонка и като истински обер-келнер взел да раздава сметките на всички маси. Натъпкал си джобовете с пари, защото някои клиенти веднага платили. Но, това приключи веднага след като управителя и чистача бай Дочо го хванаха под мишниците. Мернах и мизансцената, когато го извеждаха и го натъпкаха в една линейка. Дано се е оправил. Ама като знам в какви времена живеем, едва ли.

Но, да се върнем към напускането на кораба:

– за да изгася лампите и да дръпна шалтера, трябваше да премина през целия приземен етаж, кухнята и прочее лабиринти. Бях забравил да си запаля свещ, а и нямах под ръка запалка да светя. Псувайки тихичко се забутах из фритюрниците и печките, но в тъмното намерих криво-ляво обратния път към цивилизацията. На 1-ви етаж се сетих, че на капака на рояла има свещник, който палеха ей тъй, за атмосфера.Твърде вероятно е там да имаше кибрит.

И о, чудо! Реквизитите учудващо си бяха на местата и свещ и кибрит! (брей каква дисциплина – никой не е гепил кибрита, като че да сме в Германия!). Запалих единствената свещ, заключих и слязох по стълбите. Впрочем, моята компания ме чакаше вече няколко минути седнали в едно такси.

-Айде бе, айде, докога ще се мотаеш?!

-Добре де, добре бе, идвам!

И сега следва финалния щтрих – входната врата към градината беше от ковано желязо и трябваше да я заключа с верига. Свещта все още не беше изгаснала и вършеше чудесна работа докато премятах веригата. После се засуетих с ръждясалия катинар. Най-накрая механизма щракна и седнах в таксито. Хвърлих един финален поглед към сградата. На втория етаж, където бе най-голямата стая в ресторанта, ми се стори, че имаше човешко лице на прозореца. Но, това не беше възможно, защото лятото не пускахме посетители вътре, а само в градината.

Отхвърлих идеята горе да има хора, защото все някой щеше да ми каже за тях.

Освен това не вярвам в призраци.

И освен това таксито потегли. След две минути вече бях забравил за случката.

На другия ден бе неделя, ресторанта отваря по график в късния следобед. Реших да отида до ресторанта към 15:00 и сам да си направя хубаво кафе (защото барманката беше калпава и не ми се пиеше нейната боза от обичайната втора цедка).

И второ – за да отключа на хората, пристигнали случайно по-рано.

Отключих катинара и забелязах, че…..веригата бе срязана!!!!

Леле майко, дали не са ни обрали?! В същия момент се присетих, че всъщност оборота беше в задния ми джоб. Олекна ми.

Но, това обаче не обясняваше защо веригата е срязана.

Влизайки вътре, мернах излегната фигура на едно от сепаретата. До нея имаше и една ножовка.

„Заспал крадец!“ – (ей, направо съм Шерлок Холмс!)

Оказа се управителя, който като ме видя, скочи рязко на крака.

-„Ти какво си направил бе момче, как можа?!“ – разкрещя се той.

Мигах на парцали и му подадох оборота от джоба си. Верно, че от него бях похарчил 30 лева в дискотеката, ама той пък откъде ще знае, като вчера си е легнал с кокошките. Освен това в съблекалнята имах пари и след две минути щях да ги добавя към плика. И готово, пък всички келнери сме го правили и друг път.

Но не, не е това.

-„Какво да съм направил?“ – попитах аз. А той продължаваше да се вайка.

– Защо веригата е срязана? Влизал ли е някой? – попитах вече по-уверен в невинноста си. И по-разубеден в правосъдието.

– Не е влизал, а е излизал. И то едвам е излязъл! А веригата я срязах аз! – заяви мрачно и едновремено гордо управителя.

– Заключил си едни приятели на шефа – продължи той.

В понеделник ме уволниха. Ама вместо да ми избодат очите – ми изписаха вежди. Защо ли? Защото започнах работа като майстор-готвач при един чуждестранен посланик. Златна работа в посолство. За сведение на изпращачите.

Значи, случило се било следното нещо в мрачната и неудачна за любовта вечер:

– някакви много гъсти приятели на шефа искали маса. Е, добре, той разпоредил да ги настанят горе (където иначе и жена му с децата да дойдеше, нямаше да я настани!). Така де, тия двамата завели гаджетата си на супер реномиран ресторант.

Само че, този тъпанар – управителя, който не можеше да различи лицето на баба си от физиономията на жена си – ги настанил горе и сам ги обслужвал цялата вечер. Кариерист. Или по нашенски – натегач. Та, седнали там, където беше залата за официални срещи на правителствени лица и официални политически гости. Тя е доста изолирана и има място за охрана отпред. За да се сетите за чудното място, за което пиша, ще дам един пример от близкото минало: на шефката на МВФ и бяха задигнали дамската чанта именно от там, докато сладко си хапвала. Имаше и извинения, ама кел файда.

Та, хората на шефа се били разположили там с любовниците си и също хапвали сладко. И вероятно – пийвали сладко, но това така и не стана ясно на никой през цялата тогавашна вечер. Освен на дебилния управител, занесъл плюскането и бутилките на тези призрачни персони.

И като казвам призрачни – ето! Онази фигура на прозореца наистина е била на някой от тях.

Ами сливи ли имаха в устата да изкрещят от прозореца за помощ? Само докато се мотаех с катинара, можеше да отворят един джам и да ми изкрещят – „Ей, тука сме бе, смотаняк!“

Или нещо друго.

Например неловко, като: „Ей, с чужди жени сме бе, не ни заключвай!“. Ама не, ще се гушкаме на правителствените дивани до последно и ще си мълчим.

А най- интересното бе, че родната милиция също е проспала покушението срещу ръждясалата верига на желязната врата. Как ли?

Еми точно срещу ресторанта, на 3 метра е Афганистанското посолство. И отпред има естествено павилион за охраната. А в павилиона – дръжки. Дръжки, защото никой от охраната не е дошъл да попита човека с ножовката – какво правиш ти с тоя катинар в три часа през нощта? А?

И сега тяхната версия:

Еми, изгаснали лампите. Помислили че пак има авария с тока. Или, че тока е изгаснал поради режима. Тогава наистина все още го имаше тоя скапан режим, само че в тази сграда никога не гаснал тока. Ама те откъде да знаят този дивидент. После, решили, че все някой ще им донесе свещи. Ще им донесе, ама на кукуво лято, аз вече съм бил на дансинга в дискотеката, а тъпия управител – в леглото, до ревящото пеленаче.

Най-смелия от двамата плейбои обаче слязъл в тъмното по стълбите. Да намери евентуално помощ. Аларми и СОТ-ве тогава нямаше, иначе въпроса с помощта щеше да се реши още на втория метър. Мобилните телефони тепърва щяха да се появяват, но тогава си спомням, че дори бях прибрал шайбовия апарат в бюрото на касиерката (тя така ме беше помолила преди да си тръгне, че имало било случаи колеги да го хванат и да въртят на междуградски. После кой ще плаща?). И аз верно го бях скрил едно хубаво, следвайки тия инструкции. Така и този чудесен вариант за спасение беше отрязан от моя милост.

Разузнавача се върнал горе при изнервената група любовчии и заявил, че няма спасение, няма ток, няма свещи (е няма, нали единствената я бях изнесъл с мен преди да заключа). Високо е жените да скачат от прозорците, но той щял да пробва да пльосне от първия етаж на паважа за да търси помощ отвън.

Речено – сторено.

Скочил той през прозореца на терасата и хукнал да дири монетни телефони за да звъни на баш-шефа. Тичал бързо, защото и той и другия любовник били семейни. Резил, шок и ужас на едно място!!!!

Събудил шефа, само че той не можело да дойде, но решил да звънне на управителя. Оня, тъпия.

А впрочем, мадамите на тия пишман ухажори също били омъжени, та доста се притеснили, додето дойде човекът с ножовката.

Та затова внимавайте с кого и къде излизате.

Или си носете в чантите свещ или фенерче. Батерията на телефона да ви е винаги заредена.

А най-добре е да не кръшкате.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Sofia Restaurant Week се завръща с ново пролетно издание

| от Спонсорирано съдържание |

София отново ще потопи сетивата си в море от кулинарни преживявания – от 7 до 13 май Sofia Restaurant Week ще ви накара да откриете вкусните тайни на 25 от най-добрите столични ресторанта.

След изключително успешното първо издание на Фестивала през септември 2016 г., пролетната Седмица на софийските ресторанти ще ви предложи нови локации, менюта и кулинарни изкушения.

В пролетното издание има 17 нови ресторанти, които заедно с останалите 8, предлагат две различни менюта по избор. Всеки един от ресторантите притежава уникална атмосфера, и е подбран след внимателна селекция от организаторите.

В рамките на седем дни може да опитате невероятна храна, резервирайки своите места в предпочитаните ресторанти, които предлагат няколко степенно меню на стойност 25 лв., без включени напитки.

Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето.

GIP_Morino

Kohinoor, SASA, Wagamama са само част от екзотичните места, които може да посетите. Ресторантите са избрани според качеството на храната и обслужването, интериора и наличието на приятна градина, както и заради изключителното кулинарно преживяване, което предлагат.

В зависимост от настроението и придружителите, може да избирате между малки семейни ресторанти като Vino&Tapas и Багри, авторска кухня в Nico’las, 33 Гастронавта и Вакуум, както и висок клас заведения като Talents или Клуб Пушкинъ. Почитателите на живата джаз музика ще могат да посетят Egur, Egur и Morino Urban Wine & Dine. Petrus е подходящ и за семейства с деца, и ще изненада всички с новото меню, което шеф Петър Янков е подготвил. За любителите на steakhouse grill заведенията, организаторите са избрали Roadhouse Grill, където ще могат да опитат месо от висок клас, доставено от САЩ и Италия.

IMG_33Gaustauts

За любителите на вкусната чуждестранна кухня Sofia Restaurant Week предлага азиатска, индийска, средиземноморска, френска, италианска, арменска и гръцка кулинария. Сред предложените ресторанти ще намерите както модернистична, така и традиционна кухня, а някои от местата ще ви изненадат и с иновативни предложения.

Пролетната тема ще бъде застъпена в менютата на ресторантите с присъствието на специалитети с агнешко месо и свежи сезонни зеленчуци.
Sofia Restaurant Week се организира от водещи онлайн и офлайн пътеводители за заведения и туризъм на български и английски език – Zavedenia.bg и Sofia In Your Pocket.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week ще могат да бъдат направени от 26 април 2017 г. чрез интернет страницата на Фестивала.

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.