Васил Гюров: Преходният период на пиратството отмина, бъдещето е в онлайн платформите

| от | |

vasilgurov

Васил Гюров, зам.-председател на УС на „Музикаутор” в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: За тенденциите на музикалния пазар, за развитието на българската музика и възможностите това развитие да бъде подпомогнато, ще разговаряме в следващите минути. А наш гост е Васил Гюров – заместник-председател на Управителния съвет на „Музикаутор”. 
Какви са вашите наблюдения? Има ли интерес към българската музика, харесва ли се, търси ли се, оценява ли се това, което българските музиканти творят и създават?
Васил Гюров: В самото начало на разговора искам да уточня, че съм член също така и на ПРОФОН, пак организация за колективно управление на сродни права, както „Музикаутор” е на авторски права и също така съм и член на Българска музикална асоциация, която в случая има най-много отношение към въпроса, който дискутираме – а именно развитието на българската музика. Основните цели на тази асоциация са точно това – подпомагане развитието на българската музика във всичките й жанрове. Ще започна с това, че през последните 3-4 години се наблюдава събуждане на пазара. Имам предвид това, че вече проблемите, които имаше с пиратското теглене, а именно това, че и технологиите се смениха, вече хората минават на един по-друг модел на слушане – живото слушане или така нареченият стрийминг. Вече хората не свалят отделни песни или произведения, не си ги даунлоудват, както е по-познато. Вече хората са свикнали като платформи като Youtube, Spotify и така нататък, най-различни. Влизат и директно слушат каквото искат да чуят, вместо да го качват по телефони, компютри и така нататък. Това допринесе до събуждане на пазара, световния, не само българския. Бяха прескочени доста от пиратските модели, защото хората предпочитат да дадат някакви малки суми от по 2, 3, 5, максимум 10 евро на месец, за да могат да слушат цялата световна музика. Като при това положение не е нужно да свалят някакви неща, да качват, да се занимават с пиратски копия и така нататък.

Водещ: Какво се случва в магазините, които предлагат музикални продукти? Има ли все още хора, които предпочитат да си купят албум на един български музикант да речем, в неговия оригинален вариант като носител ?
Васил Гюров: Да ви кажа нямам много поглед в самите магазини какво се случва. Така или иначе това вече е замираща функция. Но със сигурност винаги ще има хора, аз самият съм такъв, които ще искат по някакъв начин да имат нещо материално, което могат да пипнат. Дали ще е диск, имам много приятели, които са фенове на плочите, даже има и групи, които правят всичко възможно, за да издадат плоча. В този смисъл това никога няма да отмре напълно, но така или иначе тенденциите са много затихващи. В смисъл такъв, че вече никой не разчита на продажбите на твърди носители, да ги наречем най- общо – плочи, дискове и така нататък. Бъдещето е в онлайн платформите, а този преходен и труден период на пиратстването вече е прескочен. Сега вече се създават модели, много по-удобни и за ползвателите, и за правоимащите, авторите.

Водещ: А как стои въпросът с концертите на живо? Вече много световни звезди изнасят концерти в България. Знаем какъв е интересът към тях, а какъв е интересът към концертите на българските изпълнители?
Васил Гюров: За радост интересът към концертите – той никога няма да падне. Това е едно от устойчивите неща в нашата работа. Макар че аз не го възприемам като работа, ако трябва да съм точен. И българските, и чуждите изпълнители, винаги е имало интерес към тях. Друг е въпросът, че аз предпочитам да говоря за българските, какво може да се подобри в средата, в която те работят. Има много неща, които могат да се подобрят. Именно и като работа тук на ниво България, и като работа извън България. Защото не е тайна за всеки един български изпълнител, смисълът е да може да се развива извън България. От тази гледна точка пак ще спомена Българска музикална асоциация, която има и вече работи по такива проекти за развитие на балканско ниво на обединение на балканска музика. Говорим за популярна и нормална европейска музика. Проведени са разговори с турци, сърби, гърци, румънци, да започнат да се правят някакви неща, включително да се изгради обща база данни за музика. И естествено да се развива концертна и клубна дейност.

Водещ: В нашия ефир директорът на „Музикаутор” Иван Димитров каза, че легалното разпространение на музика е инвестиция в културата и че трябва да се намерят механизми музикалният бизнес да бъде стимулиран, така че да се развива и да стане конкурентоспособен не само в България. Какви мерки могат да помогнат за развитието на българската музика, тази която се създава от български автори, композитори, текстописци, музиканти?
Васил Гюров: Както казах, едно от нещата е това, че в последно време световните модели за разпространение на музика намериха по-добър вариант. А именно това, че вече хората свикнаха с малки плащания срещу месечни абонаменти да слушат всичко, което има на пазара. На практика цялата световна музика. Това от една страна работи и за цялата световна музика, естествено и за българската. Специално за българската, много е важно както говорихме преди малко – живото изпълнение. От тази гледна точка сме в контакти с балканските страни, с които имаме уговорки за развитие на обща база данни, която ще може да се слуша онлайн и да се продава, естествено. И естествено, говорим за живо свирене – клубни и участие на различни сцени, които на базата на обмяна на групи, на изпълнители между различните страни, да се вдигне нивото на местната, балканската сцена. Това са едни от моделите, като говорим за българска музика, които биха подпомогнали живото свирене, клубни участия и по-добро разпространение онлайн. Но другите неща, които като говорим за държава, трябва да сме наясно, че има и механизми в нормалните европейски страни, които отдавна работят за подпомагането не само на музиката, но и на изкуството като цяло. Един от много важните механизми, който липсва тук, който за съжаление преди 2-3 години беше махнат като закон, който го имаше всъщност и който в момента, в който се опитахме да направим нещо така, че то да се спазва, направо на управляващите им беше по-лесно да го махнат като закон, това е именно т.нар. чл. 26 от Закона за авторско право, който визира компенсационните възнаграждения върху възпроизвежданите празни носители, устройства за звукозапис и възпроизвеждане и т.н., който всъщност с две думи, компенсира това, че се произвеждат празни дискове, флашки, харддискове и т.н. и срещу един минимален процент от производствената цена на тези продукти, който варира между 1 и 3-4 в различните държави, да отиват за права и от тях да се ползват авторите. Имам предвид автори не само на музика, но и на филми, на художествени произведения. Този Закон за компенсационните възнаграждения отдавна работи в Европа и той е доказал своята полезност. За съжаление, у нас, в момента, в който опитахме нещо да направим, под влиянието и лобито на доста по-силните IT бизнеси в България, той беше махнат. Само ще спомена държави като Германия и Франция, които взимат годишно по 300 млн. само от такива компенсационни парва и стигаме до някакви много по-малки държави от България, като Словения, Словакия, Литва и т.н., които пак взимат милиони, с които може вече достатъчно добре да се подпомага и да се компенсира културата.

Водещ: И още в посока законодателството. Знаем, в други страни като Франция например, законово е регламентирано в радиостанциите, определен процент от музиката, която се излъчва да е родно производство и да е на роден език за страната. У нас обаче няма такъв регламент и радиостанциите, които излъчват българска музика се броят на пръсти. Радио „Фокус” е едно от тях. Възможно ли е такъв закон да бъде приет и в нашата страна и по този начин да се подпомогне развитието на българската музика? 
Васил Гюров: Естествено, че е възможно. Само ще кажа, че не само във Франция, през последните години в редица европейски държави беше приет такъв закон. Ще спомена само Португалия, френско говореща Белгия, Полша, в Австрия, доколкото знам и на много други места.
Аз говоря за едно изследване отпреди 3 години, а тъй като това е проблем, който се наблюдава през последните 5-6 години, общо взето държавите взимат решения в движение и това нещо става практика, мога да кажа, в половин Европа вече. Така че, аз съм убеден, че един такъв закон ще помогне. Ние сме имали много дебати по медиите и в парламента също. Ходили сме в Комисията по култура и сме получили уверението отдавна, че всички парламентарни групи и от предишния формат на парламента и сега, че са много „за” един такъв закон и всичко биха направили той да се случи, обаче до този момент нищо не се случва. Минават си годините, те са „за” и нищо не се получава, докато се занимават с някакви други закони от сорта за тютюнопушенето или за МВР и за някакви много по-важни за тях неща, отколкото културата. Така че, ако ме питате дали е възможно – възможно е, друг е въпросът доколко имат желание управляващите да вкарат такъв закон, защото в момента не е тайна, че по в повечето радиа, не само че не се толерира българската музика, напротив, има неофициална забрана повече от 1 българска песен да се пуска на един час. Това е факт, това може да се провери на много места. И това е съвсем обяснимо при положение, че се знае, че медиите вече са собственост, радиа и телевизии на чужди компании, които имат съвсем други интереси. От тази гледна точка, ние ако не помогнем на българската музика, няма кой да се загрижи за нея и тя след време ще изчезне съвсем.

Водещ: Един последен въпрос, тъй като вече сме в края на годината, каква беше тя за българската музика? Как можем да я обобщим 2013 година ?
Васил Гюров: Ами добра беше, със сигурност по-добра беше за българската музика. Надявам се 2014 г. да бъде още много, много по-добра, защото планираме 2014 г. да стартираме платформа за българска музика онлайн, на която имаме амбицията да предложим цялата, наистина цялата българска музика. Имам предвид още от 30-те, 40-те, 50-те години нагоре, което по някакъв начин ще даде достъп на обикновения слушател до цялата българска музика и ще бъде един от факторите, който ще подпомогне развитието на бъдещето на българската музика. Така че се надяваме 2014 г. да бъде още по-добра.

 
 

Филмите за супергерои, които да не пропускате през 2017-а

| от chronicle.bg |

Холивуд преоткрива възможностите на филмите за супергерои.

Вероятно това е причината, поради която всяка година излизат все повече и повече филми за мутанти, способни да променят света. Годината започна с „LEGO филмът: Батман“ и „Логан“ – последният филм от поредицата за върколака, в чиято кожа години наред се превъплъщаваше Хю Джакман.

Предстоят обаче още цяла поредица филми за супергерои. Мнозина биха се изкушили да махнат с ръка и да отпишат тези ленти като кино за тийнейджъри. Истината обаче е, че супергеройските филми винаги са успявали да вмъкнат по нещо за всеки. В тях има романтика, любов, примери за добри герои, примери за лоши герои, които пазят доброто в себе си.

Филмите за супергерои често успяват да привлекат и суперактьори за главните роли. Дори само един поглед към поредицата за „X-Men“ е достатъчен, за да ви убеди в това – Майкъл Фасбендър, Софи Търнър и Дженифър Лорънс на едно място? Защо не! Вселената на Marvel успява да ги съчетае много добре.

„Лигата на справедливостта“ през 2017 година ще ни сблъска с отбора на Бен Афлек, Хенри Кавил и Джейсън Момоа. Крис Прат и Брадли Купър ще бъдат „Пазители на галактиката“.

Предлагаме ви в галерията да се запознаете с 10-те филма за супергерои, които очакваме през 2017 година. Скрийте предразсъдъците си в гардероба и ги гледайте на кино.

 
 

Роби Уилямс е готов да представи Русия на „Евровизия 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Известният британски певец и музикант Роби Уилямс заяви готовност да представи Русия на тазгодишния песенен конкурс „Евровизия 2017″.

„Евровизия 2017″ ще се проведе през месец май в столицата на Украйна Киев, предаде ТАСС.

Агенцията цитира изявление на Уилямс в руското телевизионно предаване „Нека говорят“. „Аз бих искал да представя Русия на „Евровизия“, заяви музикантът. Това ви го казвам чистосърдечно, а ето че моят мениджър сигурно вече се е хванал за главата! Бих искал да представя Русия на конкурса. Давай, Русия, ние можем да победим!“.

Уилямс добави, че харесва „Евровизия“ заради пищното и грандиозно шоу, което се предлага на зрителите.

 
 

Пет повода да празнуваме Деня на щастието

| от |

Днес ще да е прекрасен ден.

Официалното начало на пролетта съвпада с хубавото време и се съчетава с Международния ден на щастието и тия три неща въздигат народа нагоре, нагоре, над облаците, там, където винаги е слънчево. Ако си в самолет.

Всъщност повечето хора си представят щастието като едно топло, кално блато с папури, в което те цял живот се валят като хипопотами. И няма как да са по-далеч от истината. Защото, както казва майка ми, няма щастливи хора. Има щастливи моменти. И ако оставим самозащитния цинизъм леко настрана, ето няколко повода да празнувате Деня на щастието.

Здрави сте

Ако можете да дишате поради липса на астма, ако можете да сядате поради липса на хемороиди, ако можете да спите поради липса на инсомния и можете да виждате поради липса на катаракта, вие сте до някаква степен здрави. Ако освен това, не страдате от диабет, сърдечна недостатъчност, синдром на Хънтингтън, гнойна ангина, фациалис, цистит, шизофрения, морбили, ебола, пурпурия и латерална амиотрофична склероза…хора, вие сте наистина близо до здравето и имате повод да празнувате днешния ден.

Имате домашен любимец или дете. Или родители. Или гадже. Или изобщо някой, когото обичате

Да имаш дете само по себе си не е щастие. Малките човеци реват гръмогласно, мажат стените със сополи и прекъсват най-интересните разговори между възрастни с въпроси от типа на „Защо тати има хобот?“. Но ако все пак имате такова или такива, защо не им се порадвате?

Виж, да имаш котка е почти гаранция за щастливи моменти. Когато малкият урод мърка върху вас на дивана, това носи спокойствие. Най-добре, разбира се, е да разполагате с куче. Играта с куче направо се доближава до онова блато на щастието, в което се валяме в имагинерната си представа за щастието.

Родителите, съпрузите, съпругите и гаджетата понякога са източник на безумни проблеми и тревоги. Все пак защо не пробвате в деня на щастието да се разходите в парка с баща си? Да обядвате с майка си? Да отидете на кино с човека, с когото спите? Тези, малките неща. Празнувайте ги. С хората, които днес може да стиснете за ръката, а утре може снимката им да стои на каменна плоча. Хубаво е, че и днес са тук.

Можете да пиете бира

Ситуациите, в които човек не може да пие бира, са наистина тъжни. Бременните го разбират, както и тези, които пият антибиотици, антидепресанти и бензодиазепини. И тези с недостиг на ензима алкохолдехидрогеназа. И тези под 18 години, които са прекалено смотани, за да намерят начин да си купят бира.

Ако не сте в някоя от тези групи и имате възможност на обяд да изпиете една студена, леко горчива, гъста бира с 4 мм пяна, празнувайте деня на щастието.

Имате дом и тоалетна

Може да е палат в Драгалевци, вила в Малта, панелна гарсониера в „Обеля“, селска къща в село Бабинска река, или фургон като този от „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. Но ако имате нещо, което може да наречете дом, в него има тоалетна с тоалетна хартия, температурата е между 15 и 25 градуса, а от покрива не капе нито вода, нито съседски отпадни течности, имате повод да отбележите деня на щастието. Например като прочетете детски комикс на дивана.

Можете да ядете

Добрата, вкусна храна е щастие. А липсата на отношение към нея е повод за нещастие. Ако не страдате от анорексия, диабет или улцерозен колит и сте под 100 кг за ръст от 170 см, вие имате абсолютната възможност да оставите за един час спешната си работа и каквото друго спешно имате да правите, и да обядвате празнично. Шкембе чорба с екстра чесън и оцет. Домашна салата от розови домати с биволско сирене. Миди на пара с масло и девесил. Ванилов чийзкейк с ягоди. Ако пък веганските ястия са вашето нещо или постите, едни постни лозови сарми с лимон могат да ви накарат да празнувате деня на щастието със същата сила и страст.

И имайте предвид: няма щастливи хора. Има щастливи моменти.

И те дебнат отвсякъде, понякога и в най-непрогледния мрак. Защото щастието не са широко усмихнатите хора с бели зъби, които карат велосипеди по сенчести алеи из страниците на лайфстайл списанията.

 
 

Вижте първия постер на „Тъмната кула“

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете какво е „Тъмната кула“ и знаете кой я е написал.

Ние много се вълнуваме от всички екранизации по Стивън Кинг, а след като знаем, че в този проект са замесени Идрис Елба и Матю Макконъхи, датата на премиерата ни се струва още по-далеч.

Вече има първи официален постер и първи официален синопсис, които ви предлагаме тук:

Поредицата „Тъмната кула” разказва историята на Роланд Дисчейн – последния оцелял стрелец, който пътува през постапокалиптичните пейзажи на Средната земя, в търсене на вездесъщата магична постройка, известна като Тъмна кула. Намираща се в Крайния свят, насред море от рози, Тъмната кула е център и опора на пространство-времето. Тя е сърцето на целия свят, но е в опасност. Някой или нещо използва технологията на Великите древни, за да я унищожи.

the-dark-tower-first-poster-2017

Режисьор на филма е Николай Арсел, който е и съсценарист наравно с Андрес Томас Йенсен, Акива Голдсман и Джеф Пинкър. В ролите ще видим Идрис Елба, Матю Маконъхи, Аби Лий, Том Тейлър, Джаки Ърл Хейли, Фран Кранц, Клаудия Ким, Майкъл Барбиери и Катрин Уинки.

Премиерата е насрочена за 28 юли 2017.