Вариантите пред България – политическа нестабилност или политическа нестабилност

| от |

Тома Биков, 5corners.eu

Предсрочните парламентарни избори не успяха да решат политическата криза, в която се намира страната от март 2013 година. По всяка вероятност те ще донесат нова порция нестабилност, а основен приоритет на 43-ото Народно събрание ще бъде излъчването на правителство.

Когато задачата е само да се излъчи управление, политиките, реформите и антикризисните мерки остават на заден план и се отлагат за по-добри времена.

България е изправена пред три възможности, като и трите ще генерират нестабилност. В този смисъл днес отново сме изправени пред избора на по-малката от големите злини и едва ли можем да мечтаем за светло бъдеще.

Колкото и цинично да звучи, в следващия парламент политическата логика ще отстъпи пред математическата и броят депутати, който подкрепя правителството, ще бъде далеч по-важен от принципите, които ще се заявяват пред обществото от управляващата коалиция. Но нека се върнем към възможностите за развитие на политическата ситуация, които се отвориха, след като в парламента влязоха цели осем формации, най-голямата от които спечели два пъти повече гласове от втората и третата.

Първа възможност – коалиция ГЕРБ – БСП

Този вариант вече е практически неосъществим заради ниския резултат на БСП. Общият сбор на депутатите на ГЕРБ и БСП е 123. Обикновено коалиция между най-голямата дясна и най-голямата лява партия се прави, за да се осигури силна парламентарна подкрепа и безусловна политическа стабилност. В случая общо БСП и ГЕРБ имат само трима депутати над необходимите за нормално функциониране на един кабинет, което лишава „широката” коалиция от каквито и да било аргументи.

 Втора възможност – коалиция ГЕРБ – Реформаторски блок – Патриотичен фронт

На първо четене този сценарий изглежда най-реалистичен за осъществяване, но той едва ли ще се реализира толкова лесно. Подобна коалиция ще разполага със 126 депутати в парламента. Тази подкрепа обаче ще бъде прекалено несигурна заради разнородността на Реформаторите и Патриотите. За падане на правителството ще бъде необходимо само 6 депутати от управляващото мнозинство да променят позицията си, което ще постави ГЕРБ в ситуация на безкраен пазарлък.

В парламентарната група на Блока, която се състои от 23-ма депутати, има представители на шест партии плюс четирима представители на гражданската квота. В тази разнородна група ДСБ и ДБГ имат по 6 народни представители. Предвид нестабилността, която излъчват Реформаторите през последните месеци, вариантът в определен момент една от тези две партии да оттегли подкрепата си за правителството не бива да се пренебрегва. Само това би било достатъчно, за да постави под въпрос бъдещето на кабинета.

В същото време в основата на Патриотичния фронт стоят събралите се наскоро НФСБ и ВМРО, като в парламента влиза и непредвидим играч като Слави Бинев. Отношенията между ВМРО и НФСБ до момента са грижливо пазени от външни погледи, но те датират едва от няколко месеца. Ще припомня, че по време на изборите за европейски парламент през май ВМРО се яви в коалиция с партията на Николай Бареков „България без цензура“, а след това набързо прескочи в лагера на Патриотите.

Електоратите на ВМРО и НФСБ също са от значение. Малкият но сплотен електорат на ВМРО е готов на коалиции от всякакъв тип и е далеч по-сговорчив от електората на НФСБ. Основната тежест в парламентарната група обаче принадлежи на хората на Валери Симеонов, които при претърпяване на негативи от участието си в управлението лесно могат да излязат в опозиция и да поставят в дневния ред на обществото въпроса за нови предсрочни парламентарни избори.

За да не зависи само от нестабилните партньори Реформаторски блок и Патриотичен фронт, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще трябва да си осигури подкрепа за коалицията от поне още един играч. Потенциал за тази роля имат АБВ и ББЦ, както и ДПС, чиято подкрепа обаче със сигурност ще извади много бързо Патриотичния фронт от управленската конфигурация.

Дали за Борисов, а и за България подобен баланс с поне трима непредвидими политически играчи ще бъде положителен сценарий, е спорен въпрос. Трябва да бъде ясно, че подобно управление по-скоро ще има временен характер и е почти невъзможно да извърши каквито и да било промени в обществения, политическия и икономически живот на страната. Тежките реформи ще бъдат отложени за следващия парламент, а най-голямото постижение би било множеството кризи да бъдат управлявани, защото решаването им ще бъде невъзможно.

Трета възможност – избори през януари февруари 2015 година

След всичко написано до тук, този сценарий не само че не бива да се изключва, но и на него трябва да се гледа като на съвсем вероятен. Подобно развитие на нещата би удължило политическата нестабилност с още няколко месеца, но и би разместило политическите пластове към по-голяма консолидация. При осъществяването му има възможност БСП да събере парчетата си от АБВ и да получи по-висок резултат.

В същото време ГЕРБ биха могли да преосмислят досегашната си стратегия за затворено и самостоятелно участие в изборите и да се опитат да станат център на голяма дясна коалиция, която също да им даде възможност да увеличат чувствително резултата си.

При подобно развитие на процесите в парламента не биха влезли поне АБВ и ББЦ, които едва ли ще съберат сили за повторно прескачане на четири процентовата бариера. Това би задало нова парламентарна конфигурация с по-малко партии и по-големи шансове за стабилност. Ако се стигне до този сценарий, работата на 43-ото Народно събрание трябва да се ограничи до бърза актуализация на бюджета за 2014 г., която да играе ролята на бюджет през първите месеци на 2015 г.

Проблем при тази ситуация ще бъде отлагането на решението на въпроса с КТБ и излъчването на политическа нестабилност, което по всяка вероятност ще задълбочи икономическата криза. Тези проблеми обаче биха могли да съществуват и ако се направи тройна или четворна коалиция.

Кой е най-добрият вариант в момента, едва ли може да се каже, но е ясно едно – българската политическа система изпитва огромни трудности да излъчва правителства. Ако този проблем продължи и при следващ парламент, той ще се превърне в системен и тогава дебатът за Велико народно събрание наистина ще придобие съвсем реални контури.

Този дебат обаче няма да се върти около промените в съдебната система, а около модела на управление и преминаване от парламентарна към президентска република, която да осигури стабилна изпълнителна власт, каквато нямаме вече втора година.

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

CHR Хороскоп: Време е за флиртове и нови запознанства

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 26.06. до 02.07.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Лъв, което дава предпоставка за отделяне на внимание на любимо хоби или спорт, забавления с приятели, флиртове и нови запознанства, игри или занимания с деца.

В понеделник и вторник огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец ще са най-открояващи се и жънещи успехи, както в личната, така и в професионалната сфера. Голяма част от тях ще успеят да изпъкнат с оригиналността си и да впечатлят обект на своята страст.

От сряда до петък на обяд Луната ще преминава през знака Дева и това й разположение ще ни накара да обърнем сериозно внимание на практичната страна на нещата. Не е изключено на някои от нас да им се наложи да подават или попълват документи, да държат изпити или да се доказват пред авторитети.

Периодът е добър за обръщане внимание на здравето и тонуса, за започване на нов здравословен режим на хранене, преподреждане на гардероба и подобряване на визията.

Най-добре ще разгръщат потенциала си през тези два дни земните знаци Дева, Козирог и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да постигнат голям напредък във важна за тях сфера и да пожънат значителен успех пред хора, на които държат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще транзитира през знака Везни, което й разположение ще направи този период идеален за любовни взаимоотношения и романтични срещи. Също така не е изключено хората, които развиват частен бизнес, да стигнат до важни прозрения във връзка с работата и доразвиването на дейността, в която са ангажирани.

Не е изключено въздушните знаци Везни, Близнаци и Водолей, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да подобрят отношенията с половинката си през периода, започвайки ново съвместно начинание.

През цялата седмица Марс, планетата, която отговаря за енергията, която влагаме и за старта на нещата ще съвпада с Меркурий, небесното тяло, което символизира мисълта и комуникациите в знака Рак. Двете планети ще се движат в опозиция с Плутон (трансформации, подсъзнание, манипулации), който се намира в Козирог.

Заради контакта на трите енергии се очаква голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Рак, Козирог, Везни и Овен, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да се откажат от нещо, което от известно време ги затормозява, в името на това да започнат нови начинания, нова връзка или нова работа.

При тези от тях, които не предприемат никаква промяна, има риск промяната да дойде от вън и да ги извади от нормалното за тях ежедневие, карайки ги да привикват към нови обстоятелства. Не е изключено да се чувстват потиснати или обезверени на моменти, да започнат да подозират, че хората около тях не им мислят доброто и да са доста черногледи по отношение на бъдещето си.

Препоръчва им се да си оставят време за творчески дейности, разчистване на дома, козметични или разкрасителни процедури и да избягват откритите конфронтации.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.