Вампирът

| от | |

books-text

Нона Михайлова

Вампирът я погледна със светещи очи, знаеше, че я е страх. Чувстваше го. Но Лия не искаше да го покаже и храбро стоеше на мястото си. Не беше типичното вцепенение на ужаса, не. Тя не искаше да покаже страха си, това беше всичко. Отрони сълза и бързо я изтри, погледна вампира и каза:
– Ще дойда.



Лия остана по пижама. Леко отмести завивките, но тъкмо, когато мислеше да се пъха под тях, замръзна. Имаше някой зад нея. Чувстваше ледения му дъх върху раменете си. Беше се появил изведнъж, без да издава какъвто и да е шум. Лия се обърна бързо и черните ѝ очи срещнаха ледените му сиви очи. За миг времето спря и момичето почувства как едно странно чувство я разтърсва. За части от секундата си спомни този хладен и надменен поглед. Бе го сънувала, бе мечтала за него. 

Лия леко се отдръпна и седна на леглото. Вдигна поглед към двете пронизващи я очи и видя надменната усмивка. Бе влюбена в него. Отдавна го сънуваше и сега най-после разбра, че той наистина съществува.

Една черна къдрица падна на челото му и той грижливо я отмести назад. Клекна срещу нея и очите им се срещнаха отново.

- Здравей, Лия – отрони.

Шепотът на гласа му я извади от вцепенението. Лия нежно погали бузата му, но той рязко се отдръпна. Повдигна се бавно и заговори с леден тон:

- Изпратиха ме, за да те отведа с мен. Очаква те сватба, вечен живот и изобщо всичко, което поискаш… ще получиш всичко, за което си мечтала, дори и това, за което нямаш смелост да мечтаеш. Само трябва да се съгласиш. Всичко е подготвено за тази нощ. Но все пак трябва да размислиш добре преди да кажеш каквото и да е… това ще промени живота ти напълно, а господарят ми не иска някой ден да съжалиш за избора си.

- Господарят ти? Аз мислех, че… – погледът и угасна и разочарованието я обзе и едва изрече: – Мислех, че си ти…

- Не, друг е – каза с безразличие вампира.

- Кой? – попита Лия без вълнение, почти с тъга.

- Сатаната.

- Ха! А аз си мислех, че ти си Сатаната. Надменния ти глас, ледения поглед… Ако не си ти… то тогава бих искала да бъдеш, защото обичам теб!

- Аз съм просто пратеник.

Отново тази прекрасна смразяваща усмивка, а погледа му… толкова надменен, че почти ѝ причиняваше физическа болка.

- Обичам те!! – изрече Лия, а отвътре чувстваше, че това е някаква подигравка. Не бе възможно Дявола да я иска. За какво му бе нужна тя?

- Не се учудвай – изрече вампира, който сякаш четеше мислите ѝ. – Ти си красива.

- Защо тогава не ти харесвам?

- Кажи ми просто ще дойдеш ли с мен? – отвърна той нервно, не му бе приятно тя да му говори по този начин, за това се опитваше да игнорира упрека в думите ѝ.

- Ако дойда ще бъда ли близо до теб? – попита Лия след кратка пауза.

- Ще ти бъда подчинен – отвърна вампира и се усмихна с ирония: – Това ли искаш?

Лия не отговори, само стана и се приближи до него. Вампирът сякаш, за да се защити от нея ѝ подаде снимката на красив млад мъж:

- Дявола… – каза.

Момичето взе снимката и само я погледна бегло, остави я на леглото, отново се приближи към вампира и се хвърли в прегръдките му. Усети импулса му да се освободи от нея и също как въпреки всичко не го направи. Лия вдигна очи към вампира, хвана лицето му с ръце и го целуна, но не получи отговор на целувката си, той дори не помръдна.

- Лия, Дяволът те чака… – прошушна ѝ надменно.

Тя го погледна и разбра, че съдбата ѝ вече беше решена. Леденият поглед на вампира бе вцепенил сърцето ѝ, надменноста му бе по-силна от нейните чувства. Лия дори не се замисли, просто се изправи пред него и замлъкна, опитвайки се да преглътне сълзите си.

Вампирът я погледна със светещи очи, знаеше, че я е страх. Чувстваше го. Но Лия не искаше да го покаже и храбро стоеше на мястото си. Не беше типичното вцепенение на ужаса, не. Тя не искаше да покаже страха си, това беше всичко. Лия отрони сълза и бързо я изтри, погледна вампира и каза:

- Ще дойда.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.