Ваканцията в Боровец, която промени всичко

| от |

Автор: Саймън Фийк за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След  разказа на Ричард Томас за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на Саймън Фийк.

 

Саймън Фийк посещава България за пръв път през 1997 г. – идва на зимна ваканция с тогавашната си приятелка. По-късно, когато търси къде да инвестира в недвижимо имущество, България е първата страна, за която се сеща. Това се случва преди 11 години. Останалото е история, (която включва и основаване на собствената му компания в София – Thunder Box).

Borovetz-500x332

През 1997 г., след едногодишно пътуване из Европа (пропускайки България), се завърнах в Блайти, за да започна следването си по политически науки в Университета в Ливърпул. Нямах интерес нито към ученето, нито към правенето на политическа кариера, но бирата в Ливърпул беше по-евтина, отколкото на други места във Великобритания.

За да докажа пълната си липса на интерес към образованието, когато надлежно получих студентски кредит (около £1300) моментално го изхарчих за 100-кубиков мотоциклет и сноубординг ваканция с тогавашната ми приятелка до малка странна страна, предлагаща най-евтините билети за лифтове в Европа – България.

В Ливърпул като в Ливърпул откраднаха мотора ми седмица след като го купих, но все пак имах билетите за пътуването ни за Нова Година. След няколко месеца се качихме на полета от Манчестър до София готови да се спуснем по пистите.

Веднага след като самолетът излетя, кабинният екипаж включи мониторите, показващи картата на Европа и проследяващи маршрута на самолета. “Къде отиваме?”– попитах половинката ми, докато носът на големия самолет показваше на екрана посока към Югоизточна Европа.

При кацането в София разбрах, че съм в страна, различна от всичко, което бях виждал дотогава. Надписите на табелите приличаха на руски и не можех да намеря нито един банкомат, докато се събирахме около превозващия ни автобус към малко местенце, наречено Боровец.

При пристигането ни във хотел „Ела” в Боровец сменихме няколко стотин паунда в български лева. По онова време еквивалентът на £200 в българска валута изискваше да носим две 30-литрови раници.

На следващия ден първото ми спускане от най-високата точка в Боровец (Мусала) ме накара да се почувствам добре, въпреки липсата на сняг в основата. Бързо открих „местното решение” на проблема, когато приближавах към базовата станция зад ъгъла… на скорост… Намерих се върху капака на жълто такси Лада, което всячески се опитваше да се изкачи по 35-градусовия леден наклон.

Шофьорът скочи и без да пита взе ските и борда ни, хвърли ги в купето и поиска еквивалента на 20 пени в българска валута, за да ни откара обратно до лифтовете. Димитър, шофьорът, както разбрахме по-късно, беше директор на местната гимназия в Самоков, и това беше ваканционната му работа. Беше прекрасен екскурзовод през цялата ваканция.

Останалата част от седмицата премина с много позитивни инциденти (много от които не би трябвало да описвам) включително и сделка, която сключихме със собственик на ресторант, който ни позволи да се храним и пием в заведението му цяла седмица без да плащаме в замяна на чифт дънки, който носих първата вечер.

Върнах се във Великобритания с чувството, че съм видял част от Дивия изток и, че съм изживял истинско приключение. Родителите ми бяха смаяни, когато напуснах университета следващия семестър, но на втори прочит, решението да похарча студентския си заем за пътуване до България, бе по-добро решение, от която и да е книга, която съм купувал. Няколко години по-късно, когато мениджърът на компанията, в която работех, ме попита къде да насочим инвестициите, свързани с недвижими имоти, отговорът ми дойде доста бързо… „Веднъж отидох до едно забавно малко място, наречено България… Мисля, че трябва да го проверим отново.” И продължих: „и бирата беше изключително евтина”, сякаш, за да подсиля довода си. След два дни бях в България. Това се случи преди 11 години.

Останалото е история!

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони – не. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво“. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.