Възходът на анти-капитализма

| от |

Свидетели сме на парадокс в капитализма, същият който го изстреля към величието и в момента заплашва бъдещето му: динамиката, присъща на конкурентните пазари намаля цените толкова много, че много стоки и услуги стават почти безплатни, в изобилие и независими от пазарните сили. Макар и икономистите винаги да са приветствали намаляването на маргиналните разходи, те никога не са предвиждали възможността за технологична революция, която да ги сведе почти до нулата, пише Джереми Рифкин за New York Times.

16RIFKIN-master675

Първият намек за този парадокс се появява през 1999г., когато платформата за Napster дава възможност на милиони хора да споделят музика, без да плащат на продуцентите и музикантите, което всява хаос в музикалната индустрия. Подобни явления нарушиха работата на вестникарството и книгоиздаването. Потребителите започнаха сами да споделят информация чрез видео, аудио и текст почти безплатно, заобикаляйки традиционните пазари.

Огромният спад в пределните разходи разтърси тези индустрии, а вече застига и други, като производството, образованието и енергията. Въпреки, че фиксираните разходи за слънчевата и вятърната енергия са донякъде скъпи, след това улавянето на всяка единица енергия е изключително ниска. Това явление са наблюдава дори в производствения сектор. Хиляди ентусиасти вече произвеждат собствени продукти, използвайки 3D принтери, софтуер с отворен код и рециклирана пластмаса. Междувременно повече от шест милиона студента по света са записани в масивни безплатни онлайн курсове, чието разпространение е почти без разходи.

Наблюдаващите индустрията осъзнават наближаващата реалност, в която пределната цена е нулева, но твърдят, че безплатните продукти и услуги ще привлекат достатъчен брой потребители, които да плащат за по-висок клас специализирани продукти и така пазара ще продължи да се разраства. Броят на хората, които искат да доплащат за допълнителни стоки и услуги обаче е ограничен.

Сега това явление е на път да се отрази върху цялата икономика, благодарение да новата технологична инфраструктура - Интернет на Нещата. Днес повече от 11 милиарда сензори са прикрепени към природни ресурси, производствени линии, електрически мрежи, логистични мрежи, домове, офиси, магазини и превозни средства, а до 2020 се прогнозира вече да достигнат 50 милиарда. Тази нова платформа свързва всичко и всички.

Хората могат да се свържат с мрежата и да използват алгоритми и данни за ускоряването на производството, покачването на ефективността и намаляването на разходите. Така например в САЩ 37 милиона сгради са оборудвани с измервателни уреди и сензори, свързвайки ги в мрежата и предоставяйки информация за използването и промяната на цената на електричеството в реално време. Това в крайна сметка ще позволи на домакинствата и на фирмите, които произвеждат и съхраняват зелена електроенергия да се откачат от елетроразпределителната мрежа, когато цените се покачат твърде много. По този начин те ще могат да захранват съоръженията си чрез собствената си зелена енергия и да споделят излишъка със съседите си при почти нулеви пределни разходи.

Прогнозира се, че печалбите за частния сектор от свързването на всичко ще надхвърли 14 трилиона долара.

Нерешеният въпрос в случая е как ще работи тази нова икономика, ако милиони хота могат да произвеждат и споделят услуги и продукти почти безплатно. Отговорът се крие в гражданското общество, и по-точно неправителствените организации, които да взимат участие в ежедневието ни като общество. В доларово изражение НПО-тата са много силни. В периода от 2000-2010 приходите на организациите нарастват с 41%, повече от двойно на ръстежа на брутния вътрешен продукт на САЩ за същия период.

Това, което прави общите блага по-силни в наши дни е фактът, че изграждаме нова инфраструктура, която цели да оптимизира именно сътрудничеството, всеобщия достъп и присъединяването – все неща, необходими са създаването на социален капитал и споделена икономика. За първи път общите блага могат да процъфтят рамо до рамо с капиталистическият пазар.

Това сътрудничество цели споделеният достъп, а не собствеността. Например 1,7 милиона души по света използват услугата споделен автомобил. Неотдавнашно проучване показва, че след като се присъединят към услугата хората предпочитат достъпа пред собствеността. Милиони хора използват социални мрежи за наемане и споделяне не само на автомобили, но и на домове, дрехи, играчки и други предмети – и всичко това почти без разходи. Икономиката на споделянето отчита печалба от около 3,5 милиарда долара през 2013.

Феноменът на нулевите пределни разходи се вижда най-ясно в пазара на труда, където виртуалната търговия, автоматизираните фабрики и логиситични и транспортни мрежи стават все по-разпространени. Не е изненадващо, че новите възможности за заетост в тази област са най вече в организациите с идеална цел в сектори като образованието, здравеопазването, помощ за бедните и грижа за деца и възрастни хора. В САЩ броят на неправителствените организации е нарастнал с около 25 на сто в периода между 2001 и 2011, в сравнение с предприятията със стопанска цел, които отчитат ръст от едва половин процент.

Въпреки впечатляващият растеж много икономисти твърдят, че този сектор не представлява икономическа сила а е по-скоро паразит, зависим от държавното подпомагане и частните дарения. Скорошно проучване показва, че около 50% от общите приходи на нестопанския сектор идват от такси, 36% от държавна помощ и 14% от дарения.

Що се отнася за капиталистическата система – най-вероятно ще остане с нас занапред, макар и в по-опростен вариант, предимно като агрегатор на мрежовите услуги, което би и позволило да се издигне като мощен нишов играч. Ние обаче навлизаме в свят, отчасти откъснат от пазарите, в който се учим да живеем заедно, благодарение на все повечето споделени блага.

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.