В защита на чалгата

| от Божидар Божанов |

Текстът е публикуван в blog.bozho.net

Ще започна с disclaimer: не съм всеки петък в Биад, Син Сити или Ориент 33, нямам неистово желание да се качвам по масите и да хвърлям салфетки, не изпитвам възвишено щастие при вида на пияни девойки, играещи кючеци и крещящи „почвай ме, почвай ме“. С други думи – чалгата не е моят стил на живот. Чалгата не е и моят стил музика. Българска не слушам, а от балканските оригинали имам стотина топ-парчета, които си въртя от време на време. Преобладаващате стилове в playlist-а ми са метъл, рок и класика. Дотук с disclaimer-а. Целта му беше да не ме заклеймите като загорял чалгар, който опитва да оправдае ниските си страсти.

Ще продължа с важното разграничение, което направих в предния абзац – чалгата като музика, и като култура. Въпреки, че двете са тясно свързани, има разлика. Съвсем естествено, и нерядко срещано е, човек да слуша поп-фолк (което си е евфемизъм за чалга), но да не приема следващата от това култура – силикон, перходрол, джипове, пари, бижута, салфетки и маси.

Културата произлиза пряко от текста и от културата на изпълнителите. Текстът е тъп и вулгарен, клиповете са пошли и елементарни. Да, нищо ново не казвам, но културата не следва от музиката като такава, а от странични елементи. Разбира се, по-ниско интелигентната част от обществото прихваща тези елементи и възприема чалгата като своя култура.

Музиката е балканска – с ориенталски елементи и инструменти. Музиката е въпрос на музикален вкус и в този регион мнозинството харесва този тип музика – те му въздейства най-силно. Да кажем, че както рапът въздейства на чернокожите, така и балканската музика ни въздейства на нас. При вас може и да не е така (или да не ви се иска), но гореспоменатите стотина хита са музика, която според мен е добра и въздействаща, поради което я слушам понякога. Тя не е елементарна (два-три тона), не е сива и равна. Дори някои от хитовете могат да минат за обикновени поп-парчета ако се промени аранжиментът.

Ще си позволя да направя едно сравнение – западната поп-музика не е нищо по-различно от нашия поп-фолк. Текст – малоумен. Ама наистина. Даже според мен българските текстописци са доста по-креативни откъм евфемизми. Да, просташко е, ама така или иначе се е пее за това – кое е по-добре, „she wants it, I gotta give it to her“ или „напипай го….сърцето мое“? Клипове – аналогични. Дори при нас е по-леко – обикновено само певицата е полуголата пищна госпожица на екрана. В „западните“ клипове има по 20-тина, които правят същото – показват ни се. Естествено това не се отнася за цялата западна поп-музика. Не се отнася и за цялата наша поп-музика (дори в поп-фолка има парчета със сносен текст и прилично режисиран клип).

Да, с „чуждата“ поп-музика може би хората нямаше да се качват по масите и да хвърлят салфетки. Но от това по никакъв начин нямаше да станат по-интелигенти и по-възвишени. Ако най-престижната дискотека пускаше вносен поп, отпред нямаше да спират хонди и опели – пак щяха да са лъскави, черни мерцедеси с хора с ланци, търсещи натокани кифли. А в треторазрядните дискотеки хората пак щяха да се напиват и да се бият. Не защото музиката ги е довела до това, а защото тя отразява това, което са.

От тази гледна точка, чалгата е хубаво явление, което показва, че в България работи пазарният принцип. Има търсене, има и предлагане. И предлагането се усъвършенства постоянно – от касетките на хисарския поп до скъпо-струващите студия на Митко Пайнера. А ако смятате, че чалгата ни се натрапва постоянно и затова всички я слушат – спомнете си кога тя зае място в националния ефир. Аз от 5 години нямам телевизор – дотогава само Слави я отбелязваше, и то спорадично. А и тогава беше музиката на мнозинството.

Ако искате да го раздавате елитарни – чувствайте се свободни да обяснявате как само тъпаците слушат чалга, а вие – далеч по-възвишена музика като хаОс и хип-хоп (ххх). Или метъл, което автоматично ви дава право да не си миете косата. Иначе казано – ако ще прибягваме до стереотипи, и вие сте в някой, така че да избягваме плоски генерализации.

Няколко заключения. Слушането на балканска музика не означава, че си нискоинтелигентен. Тя е просто териториално-специфична музика. А ако смятате, че чалгата води до затъпяване – не, затъпяването води до чалга. Т.е. това е масовата музика тук, и това не е с нищо по-лошо и по-необикновено от другаде. Така че да не си придаваме важност – всеки слуша квот’ го кефи и се напива където иска – върху масата, под масата. Нискоинтелигентните хора приемат културата заедно с музиката навсякъде по света (конспиративните теории за съзнателното затъпяване на хората – друг път)

Това, че нещо е нормално не значи, че е хубаво. Бих искал другият път като отида в зала България да няма само пенсионери около мен. И в студентски град вместо чалготеки да има книжарници (сега няма). Само че това няма да стане дори да забраним чалгата или чалга-културата (акциз за чалгата и до 2г. затвор за хвърляне на салфетки).

 
 
Коментарите са изключени за В защита на чалгата