В търсене на българския Оланд

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com/)

Френският президент Франсоа Оланд успя да реализира своеобразен рекорд. В рамките на две години неговият публичен рейтинг се срина до най-ниското ниво измежду всички френски президенти, управлявали страната след Втората световна война. Личните му проблеми далеч не са единствената причина за това „блестящо“ представяне. Франция тъне в „социално“ охолство, без то да е в съответствие с икономическите реалности.

hollande_2389408b

Винаги когато стане въпрос за Франция, еврокомисарите стават, съвсем обяснимо, силно изнервени. Непосредствено след началото на финансовата криза в Европа Европейската комисия постави категорични изисквания пред френския бюджет до 2015 година дефицитът да спадне под 3% от БВП. Само да припомня, че през 2010 година французите похарчиха със 7% повече, отколкото можеха да си позволят. Това изискване за бюджетни рестрикции във Франция изглеждаше отново като „мисията невъзможна“. Знаете ли, че трудовото законодателство във Франция представлява документ от 3000 страници

Само си представете какви „експертни“ умения са ви необходими, ако искате да сте напълно изрядни по отношение на трудовото законодателство. Работодателите във Франция са длъжни да покрият до 60 процента от трудовото възнаграждение на работниците за различни осигуровки и данъци. Това е причината, поради която безработицата в страната е на едно от най-високите нива в Европа.

Точно в този момент обаче на „лични драми“ и „фискални разхлабвания“ Оланд направи абсолютно неочакван за всички ход. Президентът социалист предложи категорично „десни“ мерки за стимулиране на икономиката и овладяване на състоянието на публичните финанси. В какво се изразяват те? През 2014 година Оланд обеща да намали публичните разходи с 15 млрд. евро. В периода 2015-2017 година ще последва ново орязване с 50 млрд. евро.

Бизнесът ще получи също облекчения в размер на 30 млрд. евро за сметка на спестени социални разходи. Целта е, разбира се, само една – подобряване на конкурентоспособността. От френската асоциация на работодателите веднага поеха топката и направиха контрапредложение и то е както следва: „Ако за следващите пет години правителството облекчи бизнеса от гледна точка на социалните разходи с 50 млрд. евро, то бизнесът се ангажира допълнително с 1 милион нови работни места.“ Колко лесно било да се реши проблемът с безработицата? Най-добронамерено предлагам на следващата среща на ръководството на БСП всички предложения на политическия им колега Оланд да бъдат най-подробно анализирани. Убеден съм, че точно такъв подход е подходящ и по отношение на подобряване на бизнес климата в България.

Френското правителство преразпределя през бюджета около 57% от брутния вътрешен продукт. По отношение на държавно вмешателство в бизнеса Франция държи второто място в Европа. Точно този подход е довел до нарастване на публичния дълг до 95% от БВП. Френското правителство обеща, че до 2015 година държавата ще ограничи ролята си на преразпределител до 46% от брутния продукт на страната. Това, разбира се, отново е твърде високо ниво. Президентът на Франция прекрасно разбира, че социалната обгриженост за сметка на частния бизнес и трупането на държавния дълг е перфектният коктейл, заради който кредитните агенции ще разкъсат от критика управлението на страната и логично ще намалят кредитния Ӝ рейтинг. Интересен е обаче и следният парадокс. Държавната защита върху частния бизнес прави френските компании най-предпочитани за инвестиране от американските фондове при експозицията им в Европа, въпреки че френските компании имат най-малки марджини (нива) на печалба.

Анонсите на Оланд за агресивна реформа в управлението на публичните финанси и данъчни облекчения за бизнеса засега се приемат със смесени чувства от страна на бизнеса. Според някои анализатори става въпрос за публични трикове с цел частично възвръщане на публично разбития му образ. Аз лично считам, че в момента всички тези ангажименти на президента ще бъдат изпълнени на 100%. Много пъти съм споменавал, че Франция не може да си позволи този охолен социален модел

В момент, когато световната икономика се радва на исторически рекордно най-ниските лихвени нива, високите нива на държавните дългове не изглеждат „фатален“ проблем за публичните финанси. В случая нарочно използвам думата „фатален“. 2014 година ще бъде последната от този цикъл на ниски лихви. Какво става обаче след това? Даже и социалистите осъзнават, че ще последва ефектът на бумеранга. Неминуемо ще се повишат и държавните разходи по обслужването на натрупаните дългове. Това ще бъде непреодолимо препятствие за провеждането на каквато и да е било социална политика. Точно в това е фундаменталната разлика между така наречените десни и леви управления. Десните пледират за социална политика до нивото на „изработеното“ и точно поради този факт те акцентират върху повече свобода за частния бизнес. Левите разбират социалната политика най-вече от гледна точка на популистките обещания, които в края на краищата означават повече държавни дългове и влошаване на бизнес климата.

За мен вече звучи съвсем логично Оланд да бъде поканен като лектор в клуба на десните икономисти в България. В края на краищата няма абсолютно никакво значение коя политическа партия представляваш, когато заемаш най-висшия пост в управлението на държавата. Значение има единствено кое е най-правилното решение за обществото като цяло и точно в това бих адмирирал Оланд. Търси се обаче българският му еквивалент в редиците на БСП. Трябва ли да изпаднем в ситуация, от която трудно ще излезем от гледна точка на това да прехвърляме все повече тежест към бизнеса поради неспособността на държавата да провежда истински реформи. Истинска социална политика е възможна единствено и само когато имаме мощен частен сектор, който ще активира максимално трудовия потенциал на нацията, а не чрез партийно разписани социални програми с цел ухажване на електората.

И така, в търсене сме на българския Оланд. Родният бизнес го иска повече от всички. Нека политическите интриги да си останат в партийните централи. БСП е на ход.

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.