В търсене на българския Оланд

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com/)

Френският президент Франсоа Оланд успя да реализира своеобразен рекорд. В рамките на две години неговият публичен рейтинг се срина до най-ниското ниво измежду всички френски президенти, управлявали страната след Втората световна война. Личните му проблеми далеч не са единствената причина за това „блестящо“ представяне. Франция тъне в „социално“ охолство, без то да е в съответствие с икономическите реалности.

hollande_2389408b

Винаги когато стане въпрос за Франция, еврокомисарите стават, съвсем обяснимо, силно изнервени. Непосредствено след началото на финансовата криза в Европа Европейската комисия постави категорични изисквания пред френския бюджет до 2015 година дефицитът да спадне под 3% от БВП. Само да припомня, че през 2010 година французите похарчиха със 7% повече, отколкото можеха да си позволят. Това изискване за бюджетни рестрикции във Франция изглеждаше отново като „мисията невъзможна“. Знаете ли, че трудовото законодателство във Франция представлява документ от 3000 страници

Само си представете какви „експертни“ умения са ви необходими, ако искате да сте напълно изрядни по отношение на трудовото законодателство. Работодателите във Франция са длъжни да покрият до 60 процента от трудовото възнаграждение на работниците за различни осигуровки и данъци. Това е причината, поради която безработицата в страната е на едно от най-високите нива в Европа.

Точно в този момент обаче на „лични драми“ и „фискални разхлабвания“ Оланд направи абсолютно неочакван за всички ход. Президентът социалист предложи категорично „десни“ мерки за стимулиране на икономиката и овладяване на състоянието на публичните финанси. В какво се изразяват те? През 2014 година Оланд обеща да намали публичните разходи с 15 млрд. евро. В периода 2015-2017 година ще последва ново орязване с 50 млрд. евро.

Бизнесът ще получи също облекчения в размер на 30 млрд. евро за сметка на спестени социални разходи. Целта е, разбира се, само една – подобряване на конкурентоспособността. От френската асоциация на работодателите веднага поеха топката и направиха контрапредложение и то е както следва: „Ако за следващите пет години правителството облекчи бизнеса от гледна точка на социалните разходи с 50 млрд. евро, то бизнесът се ангажира допълнително с 1 милион нови работни места.“ Колко лесно било да се реши проблемът с безработицата? Най-добронамерено предлагам на следващата среща на ръководството на БСП всички предложения на политическия им колега Оланд да бъдат най-подробно анализирани. Убеден съм, че точно такъв подход е подходящ и по отношение на подобряване на бизнес климата в България.

Френското правителство преразпределя през бюджета около 57% от брутния вътрешен продукт. По отношение на държавно вмешателство в бизнеса Франция държи второто място в Европа. Точно този подход е довел до нарастване на публичния дълг до 95% от БВП. Френското правителство обеща, че до 2015 година държавата ще ограничи ролята си на преразпределител до 46% от брутния продукт на страната. Това, разбира се, отново е твърде високо ниво. Президентът на Франция прекрасно разбира, че социалната обгриженост за сметка на частния бизнес и трупането на държавния дълг е перфектният коктейл, заради който кредитните агенции ще разкъсат от критика управлението на страната и логично ще намалят кредитния Ӝ рейтинг. Интересен е обаче и следният парадокс. Държавната защита върху частния бизнес прави френските компании най-предпочитани за инвестиране от американските фондове при експозицията им в Европа, въпреки че френските компании имат най-малки марджини (нива) на печалба.

Анонсите на Оланд за агресивна реформа в управлението на публичните финанси и данъчни облекчения за бизнеса засега се приемат със смесени чувства от страна на бизнеса. Според някои анализатори става въпрос за публични трикове с цел частично възвръщане на публично разбития му образ. Аз лично считам, че в момента всички тези ангажименти на президента ще бъдат изпълнени на 100%. Много пъти съм споменавал, че Франция не може да си позволи този охолен социален модел

В момент, когато световната икономика се радва на исторически рекордно най-ниските лихвени нива, високите нива на държавните дългове не изглеждат „фатален“ проблем за публичните финанси. В случая нарочно използвам думата „фатален“. 2014 година ще бъде последната от този цикъл на ниски лихви. Какво става обаче след това? Даже и социалистите осъзнават, че ще последва ефектът на бумеранга. Неминуемо ще се повишат и държавните разходи по обслужването на натрупаните дългове. Това ще бъде непреодолимо препятствие за провеждането на каквато и да е било социална политика. Точно в това е фундаменталната разлика между така наречените десни и леви управления. Десните пледират за социална политика до нивото на „изработеното“ и точно поради този факт те акцентират върху повече свобода за частния бизнес. Левите разбират социалната политика най-вече от гледна точка на популистките обещания, които в края на краищата означават повече държавни дългове и влошаване на бизнес климата.

За мен вече звучи съвсем логично Оланд да бъде поканен като лектор в клуба на десните икономисти в България. В края на краищата няма абсолютно никакво значение коя политическа партия представляваш, когато заемаш най-висшия пост в управлението на държавата. Значение има единствено кое е най-правилното решение за обществото като цяло и точно в това бих адмирирал Оланд. Търси се обаче българският му еквивалент в редиците на БСП. Трябва ли да изпаднем в ситуация, от която трудно ще излезем от гледна точка на това да прехвърляме все повече тежест към бизнеса поради неспособността на държавата да провежда истински реформи. Истинска социална политика е възможна единствено и само когато имаме мощен частен сектор, който ще активира максимално трудовия потенциал на нацията, а не чрез партийно разписани социални програми с цел ухажване на електората.

И така, в търсене сме на българския Оланд. Родният бизнес го иска повече от всички. Нека политическите интриги да си останат в партийните централи. БСП е на ход.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.