Въпросът с промяната в БСП ще се реши технически, а не идеологически

| от |

Тома Биков, 5corners.eu

Лидерската битка в БСП ще зададе посоката, по която ще се развива партията след 13 годишното председателство на Сергей Станишев. Едва ли може да се очаква, че след избирането на новия лидер ще настъпи радикална и бърза промяна. Тялото на столетницата е прекалено консервативно и резките движения могат да го счупят. Всъщност БСП се нуждае от връщане към корените си на феодална структура, в която лидерът играе по-скоро ролята на медиатор и балансьор между различните кръгове на влияние, отколкото на силна фигура, която задава общия политически тон и овладява напълно партийния апарат.

TSentralata-na-BSP-na-Pozitano-20.-480x360

Една от най-големите щети, които причини на БСП Сергей Станишев е, че я превърна в лидерска партия и унищожи механизмите, благодарение на които столетницата оцеляваше от 1990 година насам. Въпросът не е идеологически, а технически. Затова и изборът на нов лидер ще даде по-скоро новата форма на социалистите, отколкото новото им съдържание. Съдържанието ще си остане същото – смесица от влиятелни бизнесмени, възрастни хора и малцина утописти, които още вярват, че колелото на историята ще се върти до пълната победа на комунизма.

До тук се очертаха пет сериозни кандидата за лидерския пост на БСП. Това са Мая Манолова, Драгомир Стойнев, Корнелия Нинова, Янаки Стоилов и Михаил Миков. Те могат да бъдат разделени на две групи – идеологически и технически. Идеологическите кандидати са новоизгрялата червена звезда Драгомир Стойнев и ветеранът Янаки Стоилов. И двамата дават вид, че ще се стремят да променят съдържанието на БСП и да върнат партията от либералния център, където се намира в момента, към социалистическото пространство, в което започват да се настаняват все повече играчи. Най-големият капитал на Стойнев е явната подкрепа, която Сергей Станишев даде за кандидатурата му. Като се има предвид, че апаратът на партията е овладян почти изцяло от стария председател, шансът тази подкрепа да се окаже напълно достатъчна за избирането на Стойнев е много голям. Проблемът при този вариант е, че практически Станишев ще продължи да управлява БСП, а на Стойнев ще му бъдат необходими години, за да се еманиципира и да придобие собствен вид като председател на БСП. Сам по себе си Стойнев има много малко влияние в червените редици и може би това е основната причина Станишев да го посочи за свой наследник. Все пак самият Станишев беше посочен за лидер на БСП от Георги Първанов, в момент, когато нямаше никакво влияние в партията. Другият идеологически кандидат е вечно губещият Янаки Стоилов, който почти сигурно за пореден път ще се превърне в неуспешна кандидатура, но след изборът ще бъде поканен в централното ръководство на БСП. Този сценарий Стоилов разиграва вече 25 години и благодарение на него хем е вечна вътрешно партийна опозиция, хем е почти неизменно в ръководството на столетницата.

Най-заслужаваща да поеме лидерския пост в БСП е Мая Манолова, която през последната година беше сред малкото социалисти, които не се криеха като мишки по ъглите на парламента и поемаше мъжки голяма част от общественото недоволство срещу БСП върху себе си. Подобно на Стойнев, Манолова е кадър на Станишев, но за разлика от него има характер. Въпросът с кандидатурата й е доколко тя ще успее да отиграе апаратно избора, защото със сигурност конгресът на БСП няма да се влияе само от емоции. Сходна с кандидатурата на Манолова е и тази на Михаил Миков. Неговото израстване в партията също е благодарение на Сергей Станишев и със сигурност, ако бъде избран, той ще се опитва по-скоро да обединява разделените структури на БСП, отколкото да се налага като силов лидер.

Интересна е кандидатурата на Корнелия Нинова. Нейната сила е, че се ползва с подкрепата на Румен Овчаров и софийската организация на БСП. Ако има възможност новия лидер на БСП да се еманципира бързо от стария, то тя със сигурност се крие в кандидатурата на Нинова. През последните години Корнелия Нинова беше мека вътрешно партийна опозиция, заради което не беше поканена да участва в ръководството на партията. В същото време успя да запази не лоши позиции и кандидатурата й идва съвсем логично. Въпреки, че звездата й изгря докато начело на БСП беше Сергей Станишев, Нинова винаги се е ползвала с протекциите на Овчаров и е изцяло негов продукт. Тя е по-скоро бизнес и прагматично ориентирана и едва ли ще превърне БСП в крайна левица, която се бори за революция и национализация на собствеността. Проблемът пред кандидатурата й е, че подкрепата на софийската организация няма да бъде достатъчна, за да бъде избрана. Дали тя ще може да мобилизира подкрепа и от социалисти от страната предстои да видим.

Петте сериозни кандидатури задават и още един въпрос – дали една от малкото ненарушени традиции в БСП, а именно старият лидер да посочва наследника си, ще бъде нарушена. Нарушаването на това неписано правило ще даде възможност за по-бърза еманципация на новия председател на социалистите, но със сигурност ще наруши приемствеността и може да доведе до сътресения. Ако традициите бъдат спазени, то БСП отново ще избере за свой лидер най-безличният измежду кандидатите, а именно Драгомир Стойнев и с него начело ще се опитва да оцелява в бурните води на българския политически живот. Не бива да се изпуска и детайла, че Сергей Станишев е решил да остане председател на Коалиция за България част, от която е БСП. Този факт тепърва ще дава поводи за анализи посветени на отношенията между новия и стария лидер на столетницата.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.