Вълкът

| от |

Тодор Коруев

От някогашните родопски кехаи и овчари не бихте чули да произнесат гласно думата „вълк“, за тях това е табу, наричат неизменния си враг „дивото“, в други краища му викат „дивечина“. Евфемизмът се е породил от естествения страх у човека и сякаш е опит да се избегне неизбежното. Иначе казано, умишленото „забравяне“ на истинската дума и заменянето й е прокобяване „да не ти излезе вълк насреща“. „Според българските дуалистични легенди, чиито корени трябва да се търсят в апокрифите и езическите вярвания, вълкът е създаден от дявола“ – пише проф. Иваничка Георгиева в „Българска народна митология“ и добавя, че и „дяволът се страхувал от него“. Вълкът е нечиста сила като козата и черната котка, и символ на смъртта като гарвана. Нищо, че в приказките Кумчо Вълчо е глупав и винаги е надхитряван от Кума Лиса.

Народната вяра казва, че от Архангеловден до Коледни заговезни вълците бесуват, тогава са и т.нар. вълчи празници, през които стопаните лепят кал зад вратата, за да „залепят на вълка очите“, другаде овчарите обикалят стадото три пъти с отворен катанец и нож и после заключват катанеца и слагат ножа в канията. Така „устата на вълка е затворена“.

Толкова за „вълчите празници“, сега за вълчите делници. „Вълчи терор край панагюрските села“ – чета във вестник, който съобщава, че глутница е разкъсала 20 коня на Петър Петришки, който отглеждал коне в близка гора до с. Поибрене – общо били 34. Гладните зверове били едри, движели се по 5-6 и слизали от билото на Средна гора да търсят храна. Поибренци почти всяка нощ чували вълчи вой. Местните хора не помнят подобна инвазия и се страхуват, че като падне снегът, вълчите набези ще се увеличат. Местен ловджия вече е убил пет хищника.

„Огромен звяр разкъса 18 овце край село Конуш“ – заглавие от вестник, който разказва как единак напада стадото на Николай Атанасов, който намира отмъкнатата плячка в мочурище, в което звярът ги е ръфал една по една, и тегли чертата: една изядена овца, умъртвени общо 16 овце и две кози. Знае се: „Вълк пастърма не прави“.

Сега се отправяме в Източните Родопи, там като че ли е Меката на вълците. Сред най-застрашените райони от вълчата напаст са селата в Ивайловградско – Черничево, Чучулига, Бубино, Глумово. Казват, че там е: „най-диво, малко хора, пресечен терен, храсти и драки. И земеделците, и чобаните, в двайсет и първи век, се страхуват да излязат по ниви и пасища. Защото вълците не прощават никому. Настървени, пред погледа на овчаря, удушват по две-три овце или кози, разкормят ги, без да им мигне окото, и изчезват с плячката си“ – чета във в. „Нов живот“, излизащ в Кърджали, в който се разказва как глутница нападнала и разкъсала юница пак пред очите на пастира. Викал, въртял се и хвърлял по тях тоягата си, но те, вместо да се уплашат, го подгонили. Добре че човекът ловко се метнал на клона на едно дърво, изкатерил се по ствола, та си спасил живота. „Както се казва, зъбът е опрял до гърлото. Селяните се питат колко още могат да търпят? Трябва ли човек да бъде разкъсан, да се затюхкат и ловците?“ – пише авторът Димитър Иванов.

Така е и в общините Момчилград, Крумовград, Кирково и Кърджали. Цитирам: „Кървав вълчи пир на Дамбалъ“, „Вълчица с пет малки върлува по селата край Момчилград“, „Вълчи глутници кръжат край Кърджали“, „Вълци пак се гостиха с плячка от стадата“, „Вълчица изяде магаре в Манчево“ (било вързано в двора!) и т.н. – ето как се осветляват „вълчите делници“ в печата. На много места в тези покрайнини през по-голяма част от годината домашните животни са пуснати свободно и не се прибират със седмици, дори месеци, и колко му е да станат лесна плячка за хищника. Закрилникът на обитателите на селата и махалите, на пастирите в Източните Родопи от вълчата напаст не е държавата, а ловците, те „пазят“ не само говедата и овцете на местните хора, но и сърните, елените и другия дивеч. Не катанец, само куршум заключва устата на вълка. Всеки път, когато в Момчилград гостувам на моя приятел Кънчо Желев, се дивя пред трофея му – убития от него вълк. От Къната знам, че вълкът, додето е жив, опашката му не се мери. Иде зима, може да е люта, с вълчи преспи и вълчи нощи, а както казва Сусо с клюводръвеца от „Януари“ на Йордан Радичков „зиме всичко гледа да е по-близко до човека, звяр ли е, грип ли е, дух ли е все се навърта покрай човека“. Затуй и чобаните проплакват на авджиите да ги бранят от „дивото“, без тях „вълци ги яли“. Макар че убиването на това „дяволско“, жестоко, но умно, животно не е лесен и безопасен лов.

Има вълци, ала има и върколаци (човеци-вълци), единаци, а и цели глутници населяват политиката. За едните и за другите няма по-хубаво време от мъгливото.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.