В какво състояние Барозу остави Европа?

| от |

Мат Пърсън, Дейли Телеграф

Когато Барозу стана президент на Европейската комисия през 2004 г. континентът изглеждаше във видимо оптимистично настроение. Току-що 10 нови страни се бяха присъединили и еврото се оформяше като следващото голямо събитие.

Десетилетие по-късно Барозу твърди, че постижението, което му дава най-голям повод да се гордее, е „Да разширяваш Европа и да запазиш Европа обединена и отворена“. Само че сега Европа е много по-различно място.

Разширена?

Като средство за стабилност и търговия разширяването остава един от най-големите успехи на ЕС. А решението за пълно отваряне на британския пазар на труда за страните от ЕС през 2004 г., което според мнението на много хора днес пося семената на политическите засечки, на които сме свидетели, беше взето от лейбъристките правителства, а не от Барозу, нали?

Отворена?

Свободата на движение в ЕС – на стоки, работна сила, капитал и услуги – все още е в сила, което като цяло е добра новина. Само че сега тези свободи са подложени на огромен натиск след десетилетия политическа неправилна употреба:

Във Великобритания свободното движение на работниците е на първата линия на дебатите. Вместо затваряне на границите голямата тревога от свободата на движение – има го и на места като Германия, Дания и Холандия – може да бъде насочена към пренаписване на правилата за достъп до ползите.

С прекалената си ревност някои от колегите на Барозу като Вивиан Рединг активно работиха, за да направят трудна защитата на свободното движение във Великобритания – като осъждат Обединеното кралство за съществуващите правила за достъп до ползите, например.

Пазарът за услуги в ЕС не е напълно отворен – около 800 професии – от адвокатите до фризьорите – са субект на всякакъв вид протекционистични правила в места като Франция, Италия и Германия.

Пазарът в столицата може би върви назад. Финансовото интегриране в Европа – вкл. трансграничното банково кредитиране – е намаляло с две трети през последното десетилетие, с което са орязани парите за бизнес, довеждайки кризата до големи части от еврозоната. Иронично, но се смяташе, че еврото беше замислено да има точно обратния ефект.

Не зная дали Тачър би се противопоставила на Юкип, както твърди Барозу, но зная, че ЕС от 80-те години на миналия век беше построен по-скоро около единния пазар, отколкото около политическия съюз. Предизвикателството към следващата Европейска комисия ще бъде да префокусира приоритетите към сфери, в които ЕС може да оказва помощ на заетост и растеж, а не да ги наранява.

Обединена?

Трудно е да се спори, че ЕС от 2014 г. е по-сплотено място, отколкото през 2004 г. Антисистемните партии от левицата и десницата отбелязаха големи успехи, печелейки рекордната една трета от местата на европейските избори през май. Барозу спори, че възходът на тези партии „няма нищо общо с Европейския съюз“. Това не е вярно:

Той е лицето на Европейската комисия, нека не забравяме, когато електоратите във Франция, в Холандия и Ирландия отхвърлиха различни договори на ЕС с референдуми, но им беше казано, че те или са отговорили погрешно или не са разбрали въпроса.

Между 2004 г. и днес доверието към ЕС сред европейците средно спадна от 50% на около 30 на сто.

Във Великобритания Юкип успешно свърза Европа и имиграцията. Северният популизъм, който успешно създаде засилващи се успешно антиимигрантски партии в Дания и Швеция, дойде заедно с различен антиевропейски аромат.

Кризата в еврозоната вби клин между еврозоната на севера и юга, между кредитори и длъжници – кризата осигури нова и плодородна основа за бунтарски партии и в левицата, и в десницата. Ако еврото бъде изоставено няма да има антиевропейска Алтернатива за Германия в тази страна, която спечели 12% от гласовете на местните избори. Или пък силно настроената срещу строги икономии Подемос в Испания, която е основана през март 2014 г., но сега притежава около 20 на сто от гласовете.

Истина е, че ЕС е само една част от много по-голяма история – и трудно можем да обвиним Барозу заради всички предизвикателства, пред които сега е изправена Европа. В същото време тук има един много голям урок за следващата Европейска комисия. Както Барозу, изглежда, сам прие на края, Европа не може да бъде изградена от Брюксел. Когато градиш ЕС от горе на долу, без да бъде обществото с теб, неизбежно ще последва и политическа засечка. Не само основаващо се само на стореното от него, но всичко това ще бъде едно трайно наследство от двата мандата на Барозу не просто за Великобритания, но все повече из цяла Европа. /БГНЕС

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.