В какво състояние Барозу остави Европа?

| от |

Мат Пърсън, Дейли Телеграф

Когато Барозу стана президент на Европейската комисия през 2004 г. континентът изглеждаше във видимо оптимистично настроение. Току-що 10 нови страни се бяха присъединили и еврото се оформяше като следващото голямо събитие.

Десетилетие по-късно Барозу твърди, че постижението, което му дава най-голям повод да се гордее, е „Да разширяваш Европа и да запазиш Европа обединена и отворена“. Само че сега Европа е много по-различно място.

Разширена?

Като средство за стабилност и търговия разширяването остава един от най-големите успехи на ЕС. А решението за пълно отваряне на британския пазар на труда за страните от ЕС през 2004 г., което според мнението на много хора днес пося семената на политическите засечки, на които сме свидетели, беше взето от лейбъристките правителства, а не от Барозу, нали?

Отворена?

Свободата на движение в ЕС – на стоки, работна сила, капитал и услуги – все още е в сила, което като цяло е добра новина. Само че сега тези свободи са подложени на огромен натиск след десетилетия политическа неправилна употреба:

Във Великобритания свободното движение на работниците е на първата линия на дебатите. Вместо затваряне на границите голямата тревога от свободата на движение – има го и на места като Германия, Дания и Холандия – може да бъде насочена към пренаписване на правилата за достъп до ползите.

С прекалената си ревност някои от колегите на Барозу като Вивиан Рединг активно работиха, за да направят трудна защитата на свободното движение във Великобритания – като осъждат Обединеното кралство за съществуващите правила за достъп до ползите, например.

Пазарът за услуги в ЕС не е напълно отворен – около 800 професии – от адвокатите до фризьорите – са субект на всякакъв вид протекционистични правила в места като Франция, Италия и Германия.

Пазарът в столицата може би върви назад. Финансовото интегриране в Европа – вкл. трансграничното банково кредитиране – е намаляло с две трети през последното десетилетие, с което са орязани парите за бизнес, довеждайки кризата до големи части от еврозоната. Иронично, но се смяташе, че еврото беше замислено да има точно обратния ефект.

Не зная дали Тачър би се противопоставила на Юкип, както твърди Барозу, но зная, че ЕС от 80-те години на миналия век беше построен по-скоро около единния пазар, отколкото около политическия съюз. Предизвикателството към следващата Европейска комисия ще бъде да префокусира приоритетите към сфери, в които ЕС може да оказва помощ на заетост и растеж, а не да ги наранява.

Обединена?

Трудно е да се спори, че ЕС от 2014 г. е по-сплотено място, отколкото през 2004 г. Антисистемните партии от левицата и десницата отбелязаха големи успехи, печелейки рекордната една трета от местата на европейските избори през май. Барозу спори, че възходът на тези партии „няма нищо общо с Европейския съюз“. Това не е вярно:

Той е лицето на Европейската комисия, нека не забравяме, когато електоратите във Франция, в Холандия и Ирландия отхвърлиха различни договори на ЕС с референдуми, но им беше казано, че те или са отговорили погрешно или не са разбрали въпроса.

Между 2004 г. и днес доверието към ЕС сред европейците средно спадна от 50% на около 30 на сто.

Във Великобритания Юкип успешно свърза Европа и имиграцията. Северният популизъм, който успешно създаде засилващи се успешно антиимигрантски партии в Дания и Швеция, дойде заедно с различен антиевропейски аромат.

Кризата в еврозоната вби клин между еврозоната на севера и юга, между кредитори и длъжници – кризата осигури нова и плодородна основа за бунтарски партии и в левицата, и в десницата. Ако еврото бъде изоставено няма да има антиевропейска Алтернатива за Германия в тази страна, която спечели 12% от гласовете на местните избори. Или пък силно настроената срещу строги икономии Подемос в Испания, която е основана през март 2014 г., но сега притежава около 20 на сто от гласовете.

Истина е, че ЕС е само една част от много по-голяма история – и трудно можем да обвиним Барозу заради всички предизвикателства, пред които сега е изправена Европа. В същото време тук има един много голям урок за следващата Европейска комисия. Както Барозу, изглежда, сам прие на края, Европа не може да бъде изградена от Брюксел. Когато градиш ЕС от горе на долу, без да бъде обществото с теб, неизбежно ще последва и политическа засечка. Не само основаващо се само на стореното от него, но всичко това ще бъде едно трайно наследство от двата мандата на Барозу не просто за Великобритания, но все повече из цяла Европа. /БГНЕС

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той