В какво състояние Барозу остави Европа?

| от |

Мат Пърсън, Дейли Телеграф

Когато Барозу стана президент на Европейската комисия през 2004 г. континентът изглеждаше във видимо оптимистично настроение. Току-що 10 нови страни се бяха присъединили и еврото се оформяше като следващото голямо събитие.

Десетилетие по-късно Барозу твърди, че постижението, което му дава най-голям повод да се гордее, е „Да разширяваш Европа и да запазиш Европа обединена и отворена“. Само че сега Европа е много по-различно място.

Разширена?

Като средство за стабилност и търговия разширяването остава един от най-големите успехи на ЕС. А решението за пълно отваряне на британския пазар на труда за страните от ЕС през 2004 г., което според мнението на много хора днес пося семената на политическите засечки, на които сме свидетели, беше взето от лейбъристките правителства, а не от Барозу, нали?

Отворена?

Свободата на движение в ЕС – на стоки, работна сила, капитал и услуги – все още е в сила, което като цяло е добра новина. Само че сега тези свободи са подложени на огромен натиск след десетилетия политическа неправилна употреба:

Във Великобритания свободното движение на работниците е на първата линия на дебатите. Вместо затваряне на границите голямата тревога от свободата на движение – има го и на места като Германия, Дания и Холандия – може да бъде насочена към пренаписване на правилата за достъп до ползите.

С прекалената си ревност някои от колегите на Барозу като Вивиан Рединг активно работиха, за да направят трудна защитата на свободното движение във Великобритания – като осъждат Обединеното кралство за съществуващите правила за достъп до ползите, например.

Пазарът за услуги в ЕС не е напълно отворен – около 800 професии – от адвокатите до фризьорите – са субект на всякакъв вид протекционистични правила в места като Франция, Италия и Германия.

Пазарът в столицата може би върви назад. Финансовото интегриране в Европа – вкл. трансграничното банково кредитиране – е намаляло с две трети през последното десетилетие, с което са орязани парите за бизнес, довеждайки кризата до големи части от еврозоната. Иронично, но се смяташе, че еврото беше замислено да има точно обратния ефект.

Не зная дали Тачър би се противопоставила на Юкип, както твърди Барозу, но зная, че ЕС от 80-те години на миналия век беше построен по-скоро около единния пазар, отколкото около политическия съюз. Предизвикателството към следващата Европейска комисия ще бъде да префокусира приоритетите към сфери, в които ЕС може да оказва помощ на заетост и растеж, а не да ги наранява.

Обединена?

Трудно е да се спори, че ЕС от 2014 г. е по-сплотено място, отколкото през 2004 г. Антисистемните партии от левицата и десницата отбелязаха големи успехи, печелейки рекордната една трета от местата на европейските избори през май. Барозу спори, че възходът на тези партии „няма нищо общо с Европейския съюз“. Това не е вярно:

Той е лицето на Европейската комисия, нека не забравяме, когато електоратите във Франция, в Холандия и Ирландия отхвърлиха различни договори на ЕС с референдуми, но им беше казано, че те или са отговорили погрешно или не са разбрали въпроса.

Между 2004 г. и днес доверието към ЕС сред европейците средно спадна от 50% на около 30 на сто.

Във Великобритания Юкип успешно свърза Европа и имиграцията. Северният популизъм, който успешно създаде засилващи се успешно антиимигрантски партии в Дания и Швеция, дойде заедно с различен антиевропейски аромат.

Кризата в еврозоната вби клин между еврозоната на севера и юга, между кредитори и длъжници – кризата осигури нова и плодородна основа за бунтарски партии и в левицата, и в десницата. Ако еврото бъде изоставено няма да има антиевропейска Алтернатива за Германия в тази страна, която спечели 12% от гласовете на местните избори. Или пък силно настроената срещу строги икономии Подемос в Испания, която е основана през март 2014 г., но сега притежава около 20 на сто от гласовете.

Истина е, че ЕС е само една част от много по-голяма история – и трудно можем да обвиним Барозу заради всички предизвикателства, пред които сега е изправена Европа. В същото време тук има един много голям урок за следващата Европейска комисия. Както Барозу, изглежда, сам прие на края, Европа не може да бъде изградена от Брюксел. Когато градиш ЕС от горе на долу, без да бъде обществото с теб, неизбежно ще последва и политическа засечка. Не само основаващо се само на стореното от него, но всичко това ще бъде едно трайно наследство от двата мандата на Барозу не просто за Великобритания, но все повече из цяла Европа. /БГНЕС

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Първи поглед към Game of Thrones 7

| от chronicle.bg |

Зимата дойде, но Game of Thrones 7 – не. Новият сезон на култовото шоу ще се появи на малкия екран отново едва през лятото на 2017 г,. Ако дотогава има половин година, то това не значи, че по сериала не се работи. Вече може да видите и първи кадри от онова, което ни очаква.

Те се появяват в кратко видео на HBO за онова, което да очакваме от канала през 2017 година. Въпреки че виждаме само няколко кадъра от сериала по книгите на Джордж Р.Р. Мартин, те ни дават яснота за едно – зимата идва и тя е сезонът на Старките.

Вижте видеото за сериалите, които ще гледаме през 2017 година, в галерията – кадри от GoT7. Кога последно сте виждали Аря на кон?