В Годината на коня…представяме ви дивия каракачанец Текс

| от |

Невена Гачева

Както вече съобщих, в рамките на лунарната годината на коня, ще продължавам да ви запознавам с историите на съвременните български коне и техните приятели – хората. Търсим всякакви истории – истории за надеждата, за приятелството, красиви истории, но и такива за раздялата и смъртта. Реални и неподправени.

И ето, броени дни преди Тодоров ден, ще ви запозная с историята на един див кон в буквалния смисъл на думата. Това е историята на Текс, каракачански мустанг, млад на около две години. Див, буен и свободолюбив като собственика си Яни Янков. Да, не грешите, това е същия този Яни или както още го наричат “каубоя от Овча купел”, на който откраднаха предишното конче Тенеси Дарк Скай, преди няколко години.

Основната идея беше да не натоварваме историите с много текст, а с повече кадри. Интуицията ми подсказва, че историята за първата среща между Текс и Яни ще ви трогне много. Разказана е на един дъх с толкова много чувство, че ми напомня удивително много на Йовковите “Ако можеха да говорят”, за това ви я предоставям без допълнителна редакция, допълнения и съкращения.

Screenshot_1“Kобилката се казваше първоначално Рая, но аз я прекръстих на Тенеси Дарк Скай.”

“Сякаш той ме избра…беше се изкачил на едно малко възвишение в двора, гледаше ме, а от ноздрите му на тласъци излизаха облаци пара. За миг замръзнах сякаш припознах кобилата си Тенеси. Сърцето ми запрепуска лудо, адреналинът ме удряше в главата. Той стоеше там и ме съзерцаваше. Не помръдваше. Стоеше като вкаменен и ме изучаваше другите коне нервничиха, въртяха се в кръг, пръхтяха цвилиха, но не и той. Сякаш знаеше защо съм там и имаше два варианта – да се бори за свободата си или да приеме ситуацията, но нямаше някакво желание да приема поражение. Погледа му издаваше всяка мисъл, която му се въртеше в главата. Сякаш ми казваше:

Посегни и така ще те сритам, че никога повече няма да се сетиш да погледнеш кон.

Няколко секунди, след това започна да рие с копито, изнервяше се, но това можех да използвам в мой плюс ( когато са нервни губят част от ориентацията си ) следват ритници на посоки и бягство на всяка цена. И да, той направи грешката, която чаках. Реши да побегне и да се спаси с бягство, но вече бях размотал ласото, заметнах…и беше мой. Нямаше връщане назад. Мяташе се, хвърляше къчове, падаше на земята, изправяше се. След 20 минути борба, останал без сили, реши да поеме дъх и да си отдъхне. Дишаше тежко, пара излизаше на талази от ноздрите му. Пристъпих към него, отвърна рязко глава в израз на презрение. Сложих длан на челото му, а той отскочи назад, но нямах намерение да спирам до тук. Повторих. Този път остана спокоен. Ръката ми се плъзна надолу по гривата му, после по гърба и пак нагоре. С всяка секунда той ставаше все по-спокоен, което съвсем не значеше, че ми вярва. След около 2 часа непрекъснат допир, ласки и говорене. Свалих въжето от врата му и го поведох на повод из двора, хранихме се с ябълки от ръка.

Screenshot_2“Улових Текс от див табун на 26 ноември 2013 г.”

Знаех, че най-голямото изпитание предстои и ще настъпи когато ще трябва да го кача в караваната, за да го транспортирам до базата в Бистрица.

Див кон в каравана – шансове почти нулеви. Отворих вратата на двора и излязохме отпред, тогава той изцвили пронизително, очаквайки отговор от стадото. Никой не го чуваше. Изцвили отново. Пак нищо. Погалих го и му дадох ябълка. Ядеше яростно. Ядеше от нерви, а не защото беше примрял за ябълката. Направих няколко крачки, той не помръдна. Изцвили отново. Никакъв отговор. Не го дърпах и не му давах зор. Разполагах с цялото време на планетата, за да си заслужа доверието му.
Направих още една крачка, сега той се намираше на около 3 метра от мен и можеше да използва този шанс да се отскубне от мен и въжето. В този миг нещо в мен се разтърси. Задавах си въпроси. Защо? Правилно ли е? Не ще ли е по-добре да го пусна? Господ ми е свидетел, че той изпревари събитията. Точно когато вече мислех да откача въжето, той пристъпи, дойде до мен и опря главата си в гърдите ми. Зарови се в мен, сякаш казваше:

– Хей, аз ти се доверих, кажи ми че не направих грешка!

Стояхме така може би 15 минути, в които той не помръдна, аз усещах все още горещия му дъх. Можех да доловя всеки удар на сърцето му. И в този момент разбрах, че в този кон може би се е всели духа на Тенеси Дарк Скай.”

Screenshot_3“…допреди 3 месеца Текс беше див мустанг”

Второто фотографско представяне е на тема: „Дивото зове”, коне: Тенеси Дарк Скай и Текс, собственик: Яни Янков, фотографи: Димитър Павлов и Цветелина Макавеева.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.