В Годината на коня…представяме ви дивия каракачанец Текс

| от |

Невена Гачева

Както вече съобщих, в рамките на лунарната годината на коня, ще продължавам да ви запознавам с историите на съвременните български коне и техните приятели – хората. Търсим всякакви истории – истории за надеждата, за приятелството, красиви истории, но и такива за раздялата и смъртта. Реални и неподправени.

И ето, броени дни преди Тодоров ден, ще ви запозная с историята на един див кон в буквалния смисъл на думата. Това е историята на Текс, каракачански мустанг, млад на около две години. Див, буен и свободолюбив като собственика си Яни Янков. Да, не грешите, това е същия този Яни или както още го наричат “каубоя от Овча купел”, на който откраднаха предишното конче Тенеси Дарк Скай, преди няколко години.

Основната идея беше да не натоварваме историите с много текст, а с повече кадри. Интуицията ми подсказва, че историята за първата среща между Текс и Яни ще ви трогне много. Разказана е на един дъх с толкова много чувство, че ми напомня удивително много на Йовковите “Ако можеха да говорят”, за това ви я предоставям без допълнителна редакция, допълнения и съкращения.

Screenshot_1“Kобилката се казваше първоначално Рая, но аз я прекръстих на Тенеси Дарк Скай.”

“Сякаш той ме избра…беше се изкачил на едно малко възвишение в двора, гледаше ме, а от ноздрите му на тласъци излизаха облаци пара. За миг замръзнах сякаш припознах кобилата си Тенеси. Сърцето ми запрепуска лудо, адреналинът ме удряше в главата. Той стоеше там и ме съзерцаваше. Не помръдваше. Стоеше като вкаменен и ме изучаваше другите коне нервничиха, въртяха се в кръг, пръхтяха цвилиха, но не и той. Сякаш знаеше защо съм там и имаше два варианта – да се бори за свободата си или да приеме ситуацията, но нямаше някакво желание да приема поражение. Погледа му издаваше всяка мисъл, която му се въртеше в главата. Сякаш ми казваше:

Посегни и така ще те сритам, че никога повече няма да се сетиш да погледнеш кон.

Няколко секунди, след това започна да рие с копито, изнервяше се, но това можех да използвам в мой плюс ( когато са нервни губят част от ориентацията си ) следват ритници на посоки и бягство на всяка цена. И да, той направи грешката, която чаках. Реши да побегне и да се спаси с бягство, но вече бях размотал ласото, заметнах…и беше мой. Нямаше връщане назад. Мяташе се, хвърляше къчове, падаше на земята, изправяше се. След 20 минути борба, останал без сили, реши да поеме дъх и да си отдъхне. Дишаше тежко, пара излизаше на талази от ноздрите му. Пристъпих към него, отвърна рязко глава в израз на презрение. Сложих длан на челото му, а той отскочи назад, но нямах намерение да спирам до тук. Повторих. Този път остана спокоен. Ръката ми се плъзна надолу по гривата му, после по гърба и пак нагоре. С всяка секунда той ставаше все по-спокоен, което съвсем не значеше, че ми вярва. След около 2 часа непрекъснат допир, ласки и говорене. Свалих въжето от врата му и го поведох на повод из двора, хранихме се с ябълки от ръка.

Screenshot_2“Улових Текс от див табун на 26 ноември 2013 г.”

Знаех, че най-голямото изпитание предстои и ще настъпи когато ще трябва да го кача в караваната, за да го транспортирам до базата в Бистрица.

Див кон в каравана – шансове почти нулеви. Отворих вратата на двора и излязохме отпред, тогава той изцвили пронизително, очаквайки отговор от стадото. Никой не го чуваше. Изцвили отново. Пак нищо. Погалих го и му дадох ябълка. Ядеше яростно. Ядеше от нерви, а не защото беше примрял за ябълката. Направих няколко крачки, той не помръдна. Изцвили отново. Никакъв отговор. Не го дърпах и не му давах зор. Разполагах с цялото време на планетата, за да си заслужа доверието му.
Направих още една крачка, сега той се намираше на около 3 метра от мен и можеше да използва този шанс да се отскубне от мен и въжето. В този миг нещо в мен се разтърси. Задавах си въпроси. Защо? Правилно ли е? Не ще ли е по-добре да го пусна? Господ ми е свидетел, че той изпревари събитията. Точно когато вече мислех да откача въжето, той пристъпи, дойде до мен и опря главата си в гърдите ми. Зарови се в мен, сякаш казваше:

– Хей, аз ти се доверих, кажи ми че не направих грешка!

Стояхме така може би 15 минути, в които той не помръдна, аз усещах все още горещия му дъх. Можех да доловя всеки удар на сърцето му. И в този момент разбрах, че в този кон може би се е всели духа на Тенеси Дарк Скай.”

Screenshot_3“…допреди 3 месеца Текс беше див мустанг”

Второто фотографско представяне е на тема: „Дивото зове”, коне: Тенеси Дарк Скай и Текс, собственик: Яни Янков, фотографи: Димитър Павлов и Цветелина Макавеева.

 
 

Яките гаджета на Колин Фарел

| от chronicle.bg |

В последния филм на София Копола „The Beguiled“, който излиза по кината днес, Колин Дарел играе Джон Макбърни – ранен войник, спасен от девойките от малко женско училище. Присъствието на мъж в училището бързо разчува и няколко момичета започват да се борят за вниманието му. И Джон отговаря с удоволствие.

Това е роля, за която Колин изглежда се е подготвял цял живот. Или поне от 1999 година, когато прави актьорския си дебют в „The War Zone“. Тогава той бързо си изгражда имидж на един от най-желаните и известни ергени в света. В пика на известността си Фарел има връзка със звезди като Бритни Спиърс и Линдзи Лоън, както и много други.

Самият Колин Фарел твърди, че е имал романтични отношения с Елизабет Тейлър малко преди края на живота й. Той също така е бил забелязан и с Риана като така доказва, че няма „свой тип“. В галерията ни днес сме събрали най-публичните му връзки.

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!

 
 

Вижте победителя в Eco Drive Bulgaria 2017

| от chronicle.bg |

Между 16 и 18 юни се проведе второто по рода си състезание Eco drive България 2017г. В организираното събитие се включиха 30 участници, които в екипи от по 2 човека, управляваха общо 15 автомобила. Според регламента победител във всяка една от категориите стана този, който е изразходил най-малко Енергия (гориво в литри или ел.енергия) спрямо теглото на конкретния автомобил.

Автомобилите бяха разделени на следните групи:

1. Автомобили с алтернативни горива- пропан- бутан или метан.
2. Електромобили и хибридни автомобили.
3. Автомобили с конвенционални горива- бензин или дизел.

Участниците преминаха за три дни маршрута от около 550 км от София до Арбанаси, Арбанаси – Пловдив, Пловдив – София.

След края на състезанието техническата комисия окончателно премери разхода на автомобилите за целия пробег. С най-добър разход и за най-икономичен автомобил беше обявен електрическият КИА Соул, който измина 554 км със завиден разход от 6.91л за целия пробег. КИА Соул получи наградата за най-екологичен и икономичен автомобил.

Соул бе представен от Киа Моторс през април 2015 като първият корейски изцяло електрически модел с нулево ниво на вредни емисии. От няколко месеца на пазара е усъвършенствана версия на модела – Батерията на KIA Soul EV 2018 e с увеличена енергийна плътност и капацитет за съхранение на енергия, което резултира в 18% по-голям пробег до 250 км с едно зареждане. В допълнение за по-добра ефективност, моделът е оптимизиран с аеродинамична предна решетка и подобрена регенеративна спирачна система.

През 2015г. стартира и пилотният проект на компанията Yellow Taxi с КИА Соул, който в момента оперира като първото редовно електрическо такси в София. От Yellow планират увеличаване на елелектромобилния си автопарк.

Част от зелената политика на КИА Моторс България е изграждането на мрежа от електростанции на територията на страната. Към момента електростанции с безплатен заряд са монтирани пред търговско-сервизния комплекс на КИА в София, Таксиметрова компания Йелоу 333, България Мол, Булстрад АД – централен офис, централния офис на Дарик радио и Националният дворец на културата (НДК).

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.