В България няма ляво

| от |

Автор: Божидар Божанов (http://blog.bozho.net)

За дясно и център не знам, но ляво в България със сигурност няма. Има хора с леви идеи, но ляв политически субект няма. БСП е анти-партия, а Зелените по-скоро не знаят къде са.

TSentralata-na-BSP-na-Pozitano-20.-480x360

Но не е ли БСП ляваТА партия? Не. Защото в нея няма нищо ляво. Колкото и да се опитват червените „остриета“ да се етикетират като социалисти, те най-много да са чували що е то ляво. За разлика от повечето избиратели на БСП аз съм чел програмата им (от нездрав интерес), слушал съм им политическите „тези“, и мога да заключа, че за БСП „ляво“ значи две неща: раздаване на пари и сътрудничество с Русия.

Нито раздаването на пари е ляво, нито връзките с Русия. Първото може и да изглежда ляво, защото уж коригира социалното неравенство, а второто – по исторически причини – защото Русия 70 години е била лява. Но раздаването на пари не само не коригира социалното неравенство в дългосрочен план – то го задълбочава. Както се казва – не давай на човека риба, а го научи на риболов. А Русия в момента е крайно-дясна – там един диктатор делегира държавните богатства на 150 олигарси-монополисти. Но това няма значение.

Какво антиляво има в БСП?

  • Една лява партия не дава обществени поръчки на обръчи от фирми – тя наема хора на държавна издръжка, които ръководи за да извършат нужната работа
  • Една лява партия регулира пазарите, за да не позволява монополи и картели, а не приема закони, осигуряващи монополи и картели на приближени бизнеси
  • Една лява партия държи високи данъци, срещу които осигурява държавни услуги с високо качество, а не тегли заеми, с които все пак не успява да предложи добри държавни услуги.
  • Една лява партия подобрява образованието, защото частните училища не са достъпни за всеки, а качественото образование е приоритет номер 1 за бъдещото общество.
  • Една лява партия не раздава пари на бедните, а атакува социалните проблеми, довели до нуждата тези хора да получават пари от държавата – образова ги, квалифицира ги, дава им шанс.
  • Една лява партия се грижи за природата, защото смята, че бизнесът не е достатъчно отговорен и в никакъв случай не оставя определени бизнеси да застрояват и замърсяват природата.

Да, БСП не прави нищо от горните леви политики. Дори прави обратното.

Всъщност, Лъчо преди време писа за основния проблем на българската политика – че такава няма. Политическите дискусии всъщност са махленски караници с основни доводи „вие какво направихте“, „вие сте по-лоша олигархия“, „ние дадохме на бедните“, „ние пък направихме магистрали“, „вие се събрахте с турците“, „вас пък ви подкрепяха фашистите“ и „не се правете“. А, да – и за всяка гражданска активност против властта е виновна опозицията. Толкова. Няма ляво, няма дясно. Има предимно жалки некадърници, опитващи да прокарат интереса на някой, който ги е поставил там. И дори някой да иска и да може да говори за политики, трудно намира с кого. Дори да седне Каролев да спори за десни либерални политики, срещу него ще седне Кутев и ще говори глупости. Дори да има някой мислещ вляво, срещу нещо ще седне някой антикомунист-седесар, живеещ в 90-те, и пак ще слушаме глупости.

А балансът между ляво и дясно е ключов. Демокрацията е институционализиран конфликт на идеи и интереси. Така например една лява партия коригира лошите странични ефекти от едно дясно управление, а след като ѝ изтече мандатът, дясната партия коригира лошите странични ефекти от лявото управление.

Но при нас това няма как да стане. В нашия политически спектър лявото отсъства. Може би и дясното отсъства. Имаме един сив спектър, наситен с популизъм и спорът не е за баланс между ляво и дясно, а кой ще успее да си купи (чрез директно купуване, медийно промиване или идеологическа и етническа индоктринация) повече места. Но знаете ли какво – докато за хората важна е дискусията за това кой ще даде повече, за национализацията, за казармата, за благия Путин, за гейовете, за офшорките и за златните зъби на фолкпевиците, то спор между ляво и дясно няма да има. И ще продължаваме да нямаме политика и политици.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.